Искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо
Въпрос 64. Разглеждане на делото. Съдебни заседания. Спиране и прекратяване на делото
Изтегляне 95.96 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- При закрити врати
- Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието
| Въпрос 64. Разглеждане на делото. Съдебни заседания. Спиране и прекратяване на делото.
І. Разглеждане на делото. Общи правила. 1. Общи правила са правилата, които се прилагат от всяка една инстанция. Разглеждането на делото обхваща процесуалните действия на съда и на страните, които действия се състоят в: а) подготовка на делото; б) събиране на доказателства и в) устни състезания. Разглеждането на делото преминава в съдебни заседания (с.з.). Същите биват два вида – чл. 134 ГПК, открити (о.с.з.) и закрити (з.з.) заседания. Закритите са разпоредителни – участва само състава на съда. Чл. 134. (1) „Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания; (2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните”. По принцип делото се гледа в о.с.з. – за страните е осигурена възможност да участват. При з.з. – участва само състава на съда. От своя страна о.с.з. биват публични и при закрити врати. Публично – по време на с.з. могат да присъстват и трети за делото (външни) лица. Това е и принципът за публичност на ГП, заложен в чл.11 ГПК. Счита се, че гарантирането на този принцип е гаранция и за принципа на законнотстта. Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание. При закрити врати о.с.з. - могат да участват само страните и техните процесуални представители. Това е изключение от правилото. Публичността може да бъде изключена било по молба на страната, било по почин на съда, тогава когато въпросите, които ще бъдат изяснявани биха засегнали личния живот на страните, семейството, търговска тайна и др.. Случаите са изрично посочени в чл. 136 ГПК: (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато: 1. общественият интерес налага това; 2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това; 3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси; 4. са налице други основателни причини; (2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това. При закрити врати ( в ГПК пише „врата” но това е граматически и семантично неправилно!) Изключването на публичността става с определение на съда. Молбата за разглеждане на делото при закрити врати се разглежда също при закрити врати (чл. 137), но самото определение се обявява публично. Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично. При провеждането на о.с.з при закрити врати закона предвижда задължение за пазене на тайна: Чл. 138. Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява. При разглеждането на делото се съставя протокол, който има материална доказателствена сила. Неудостоверените в протокола действия се считат за неизвършени: Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Протоколът се създава под диктовката на председателя на състава. Той/тя има право да редактира казаното в съдебна зала. Възможно е да допусне грешки. Затова протокола трябва да е на разположение за разглеждане от страните в тридневен срок – 150 (2) изр. 2 ГПК: 150.(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието”. Възможно е председателят да определи и друг срок, но страните трябва да бъдат уведомени за него. Всяко участващо лице може да иска поправка на протокола в едномесечен преклузивен срок – тече от деня, в който протоколът е бил на разположение. Ако се поиска поправка то трябва да се представят доказателствени средства, че е допусната грешка. Поправката се осъществява на база ЗВУКОЗАПИС (ако има такъв). Молбата се разглежда в открито съдебно заседание. Изслушват се страните. Изслушва се и съдебния секретар. Определението не подлежи на обжалване. Протоколът има материална доказателствена сила – чл. 152. Неудостоверените в протокола действия се считат за неизвършени. Изтегляне 95.96 Kb. Сподели с приятели:
|