Искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено не­що

ІІІ. Правни последици на предявяването на иска

Изтегляне 95.96 Kb. страница 22/29 Дата 15.06.2023 Размер 95.96 Kb. #118068

Навигация на страницата:

• Материални последици
• ІV. Възможно поведение на ответника след получаване на исковата молба
• Признанието на иска по стария ГПК бе доказателствено средство . Новият ГПК – признанието на факти е съвместимо с оспорването на иска
• Признанието на фактите се преценява с оглед всички доказателства по делото и признанието на факти е доказатлествено средство
• За да се постанови неприсъствено решение трябва да има напълно пасивно поведение на ответника и ищецът да е поискал постановяване на такова решение
• Ответникът ще бъде осъден да заплати направените по делото разноски

ІІІ. Правни последици на предявяването на иска. Биват 2 групи – процесуални и материално правни. 1. Процесуални последици: Възниква състояние на висящ процес. Възниква процесуално правоотношение съд – ищец (съд – ответник възниква по-късно); Съгласно чл.126 ГПК – не може да бъде предявяван един и същ иск пред друг съд. Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по- късно заведеното дело се прекратява служебно от съда; Възниква и задължение на съда да извърши проверка за редовност и допустимост на исковата молба. 2. Материални последици. Материалноправните последици настъпват, ако искът е допустим и ако е основателен. Те от своя страна биват: а) правозапазващи – запазващи материалното право: прекъсване на течението на погасителна и на придобивната давност, както и спиране на течението на давността, докато делото е висящо; б) правоувеличаващи – правото на лихви поради забава, в която ответникът изпада от деня на ПИ, ако преди това не е бил вече в забава; както и правото за получаване на плодовете, което право ищецът добива даже срещу добросъвестния владелец на вещта. ІV. Възможно поведение на ответника след получаване на исковата молба. Както вече беше отбелязано, ответникът не е длъжен да дава отговор по исковата молба, препис от която съдът му е изпратил по силата на чл.131 ГПК. Той има възможност да избира между три поведения: а) признание на иска; б) пасивно поведение; в) защита на ответника срещу иска. 1. Признанието на иска е уредено по различен начин в новия ГПК. По силата на чл. 127, ал. 2 от стария ГПК признанието на иска се преценяваше от съда с оглед всички останали доказателства по делото. Признанието на иска по стария ГПК бе доказателствено средство. Новият ГПК – признанието на факти е съвместимо с оспорването на иска, защото при признанието на факти ответника може да признае, че е получил веща, но е съвместимо с оспорването на иска – не дължа връщането на вещта. Признанието на фактите се преценява с оглед всички доказателства по делото и признанието на факти е доказатлествено средство. Признанието на иска е сравнително продуктивно поведение, защото ако ответника признае иска той ще загуби делото, но няма да заплаща направените по делото разноски. Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК „Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.” Съда постановява решение съобразно признанието на иска, като не е необходимо това решение да се мотивира, като в дизпозитива сочи, че решението е основано на признанието на иска – чл. 237, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 237, ал. 3 ГПК „Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави; 2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.” – При тези две хипотези решението на съда трябва да е мотивирино, въпреки признанието на иска. Признанието на иска не може да бъде оттеглено. 2. Вторият тип поведение е абсолютно пасивното поведение. Това поведение ще доведе до постановяване на неприсъствено решение. Последното е уредено в чл. 238-240 от ГПК. Особена процедура при пасивно поведение – ако ответникът не е отговорил на ИМ и не е направил искане делото да се гледа при негово отсъствие, а така също и не се явява в първото заседание по делото – при такова напълно пасивно поведение ищецът може да иска от съда да постанови неприсъствено решение. Чл.238,ал.1 „Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на непресъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.” При постановяване на такова решение е достатъчно искът да е вероятно основателен за да бъде уважен /при обикновеното съдебно решение трябва да се направи пълно доказване на фактите, за да бъде убеден съда, че превото съществува, респ. несъществува/. За да се постанови неприсъствено решение трябва да има напълно пасивно поведение на ответника и ищецът да е поискал постановяване на такова решение. Неприсъственото решение, подобно на решението при признаване на иска, не се мотивира – чл. 239, ал. 2 от ГПК и е достатъчно съдът да посочи, че то се постановява при наличие предпоставките на непресъствено решение. Ответникът ще бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване! 3. Най-често срещатаното поведение е защита на ответника срещу иска. След получаване препис от ИМ и съобщение, че може да отговори в месечен срок, ответникът преценява дали да предприеме защита срещу иска. Защитните средства се преклудират със срока на отговора. Защитата на ответника срещу иска бива два вида: а) процесуална защита – при своята процесуална защита ответникът по делото се защитава срещу правото на иск на ищеца и неговото надлежно упражняване /защитата е не срещу материалното право/ - чл. 131, ал. 2, т. 3 ГПК – може да изрази становище по допустимостта на иска, което е процесуален въпрос. За да съществува правото на иск трябва да са налице четири положителни процесуални предпоставки: 1. правен спор; 2. интерес от предявяване на иска; 3. делото да е подведомствено на съда; 4. ищецът да има процесуална правоспособност. Има и една отрицателна предпоставка – сила на присъдено нещо /липса на влязло в сила съдебно решение между същите страни за същия спор/. Процесуалната защита може да бъде при оспорване правото на иск – в отговора си ответника може да се позове на някоя от тези предпоставки: “Моля да прекратите делото, защото ищецът не притежава правото на иск”; или „...защото спорът не е подведомствен на съда”; или „...защото има влязло в сила съдебно решение между мен и ищеца за същия спор”. Вторият тип процесуална защита е срещу надлежното упражняване на правото на иск – правото съществува, но не е надлежно упражнено. За да бъде упражнено то надлежно трябва да са налице следните процесуални предпоставки: 1. дееспособност на страната; 2. родова подсъдност на делото; 3. ИМ да бъде в предвидената от закона форма, ДТ; 4. местна подсъдност и т.н. При тези хипотези ответникът прави следното възражение “По силата на чл. ... делото не е подсъдно на ВРС, поради което моля производстмото пред ВРС да бъде прекратено и делото да бъде изпратено в ДРС”. б) защита по същество. При тази защита ответника се защитава срещу съществуване на материалното право, което ищецът е въвел с петитума. Възражения – правоизключващи, правоунищожаващи, правонамаляващи, правопогасяващи. Тези възражения също трябва да бъдат написани в отговор на ИМ и почти се преклудират с подаване на отговора – чл. 131, ал. 2, т. 3 от ГПК. Материалноправните възражения: Изтегляне 95.96 Kb. Сподели с приятели: