Липсва интерес от УИ, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск - и чрез тях ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите им защитни цели. Ето защо спрямо тези права, които могат да бъдат предмет на другите искове, УИ е субсидиарна форма за защита - влиза в действие, когато те са недопустими (чл. 422 ГПК - кредиторът предявява с УИ своето изискуемо вземане, защото разполага с изпълнителен лист, така че няма нужда от осъдителен иск).
Надлежна страна по УИ е всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение (чл. 124, ал. 1). Това пак е лицето, чието право е засегнатото от правния спор - той е заинтересуван да предяви УИ: а) Легитимиран ищец може да бъде носителят на спорното право, който го предявява с положителен УИ; но легитимиран ищец може да е и лицето, чието право се засяга от правото, претендирано от друго лице, например длъжникът по изпълнението, срещу когото взискателят е насочил едно несъществуващо притезание; б) Надлежният ответник се определя също от интереса от УИ - трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване или чиято неоснователна претенция са предизвикали правния спор и с това нуждата от защита. При отрицателен УИ ответник е носителят на отричаното с иска право. А когато като ищец се явява трето лице, което не участва в отричаното правоотношение, надлежни ответници са субектите на това правоотношение, респ. тези лица, които са непосредствено заинтересувани от съществуването на правоотношението УИ се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни - насочен единствено към установяване на действителното правно положение, УИ трябва да бъде открит пред всеки, който има интерес от него: субекти на спорното правоотношение, както и трети лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение (кредиторът често е страна по УИ с предмет правоотношения, в които длъжникът участва - удовлетворяването предпоставя, че в полза на длъжника съществуват определени секвестируеми имуществени права)
Сподели с приятели: |