История на пророците и царете Е. Вайт

Разделяне на царството

“Така Соломон заспа с баща си и беше погребан в града на баща си Давида, а вместо него се възцари син му Ровоам.”

Скоро след възкачването си на трона Ровоам отиде в Сихем, където се надяваше да получи официално признание от всички племена. “... в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар”.

Сред присъстващите беше и Еровоам, Наватовия син, известен във времето на Соломоновото царуване като “човек силен и храбър”, на когото пророк Ахия Силонецът бе дал изненадващата вест: “Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена”.

Чрез вестителя Си Господ бе казал ясно на Еровоам, че царството ще бъде разделено. Разделението трябва да стане - заяви Бог, - “защото оставиха Мене, та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми и съдбите Ми, както правеше баща му Давид”.

Бе му казано също, че разделянето няма да се осъществи преди края на Соломоновото управление. “Не ща обаче да отнема цялото царство от ръката му - рече Господ, - но ще го поставя владетел през всичките дни на живота му заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми. Обаче ще отнема царството от ръката на сина му и ще го дам на тебе, сиреч десет племена”.

В предстоящата криза, предсказана от Божия пророк, Соломон имаше желанието да научи своя избран наследник Ровоам на мъдрост, но никога не успя да повлияе за добро на сина, чието ранно възпитание бе съвсем занемарено. Ровоам бе наследил от майка си, амонка по народност, отпечатъка на непостоянния характер. Понякога се стараеше да служи на Бога и получаваше голямо благословение, но не остана твърд и се поддаде на злите влияния, въздействащи му от ранно детство. В житейските грешки на Ровоам и в неговото отстъпление виждаме ужасните последици от връзките на Соломон с жените езичнички.

Племената от дълго време страдаха от неправдите и потисничеството на царя. Соломоновото разточителство в периода на отстъплението му го накара да наложи на народа големи данъци и да изисква тежка ангария. Преди коронацията на новия владетел, водачите на племената решиха да се уверят дали Соломоновият син ще намали данъците. “Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха, та говориха на Ровоама, като рекоха: Баща ти направи непоносим хомота ни, сега, прочее, ти улекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим”.

Преди да определи бъдещата си политика, Ровоам пожела да се посъветва със съветниците си и отговори: “Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде? Те му отговориха, казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги”.

Недоволен, Ровоам се допита до по-младите, с които бе общувал през юношеските си години:. “Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Улекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?”

Поласкан от възможността да прояви върховната си власт, Ровоам реши да пренебрегне съвета на старите хора от двореца и младите да направи свои съветници. И така, в определения ден, когато “Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама”, за да чуят каква политика възнамерява да провежда, “царят отговори на людете остро... Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии”.

Ако Ровоам и неговите неопитни съветници разбираха Божествената воля за Израил, щяха да се вслушат в искането на народа за решителни реформи в управлението. Но когато при събирането в Сихем им се предостави удобна възможност, не успяха да постъпят разумно и по този начин отслабиха завинаги влиянието си върху голяма част от народа. Изявеното им желание да продължат и дори да увеличат започналото по времето на Соломон потисничество бе в явно противоречие с Божия план за Израил и даваше на хората повод да се съмняват в искреността на подбудите им. В този глупав и безсърдечен опит да упражни власт царят и избраните му съветници разкриха своята гордост, породена от висок пост и авторитет.

Господ не позволи на Ровоам да осъществи набелязаната си политика. Десетки хиляди хора от племената бяха възнегодували от потисническите мерки на Соломоновото царуване. Сега те разбраха, че единственият начин на действие е да се разбунтуват срещу Давидовия дом. “А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си”.

Разделението, причинено от резките думи на Ровоам, се оказа непоправимо. От този момент нататък дванадесетте израилеви племена бяха разделени - юдовото и вениаминовото племе образуваха долното, т.е. южното царство Юда, управлявано от Ровоам, а десетте северни племена организираха отделна държава, позната като Израилево царство, управлявано от Еровоам. Така се изпълни предсказанието на пророка за разделянето на държавата. “Това нещо стана от Господа”.

Когато Ровоам видя измяната на десетте племена, бързо предприе решителни мерки. Чрез един от влиятелните мъже в царството си “Адорама, който бе над набора”, направи усилие да се помири с тях. Но те се отнесоха с посланика на мира по начин, красноречив за силната им омраза към Ровоам. “Но целият Израил го биха с камъни, та умря.” Уплашен от това доказателство за силата на бунта, “цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим”.

Там “събра целия Юдов дом и вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом, та дано възвърнат царството пак на Ровоама, Соломоновия син. Но Божието слово дойде към Божия човек в Семая и рече: Говори на Ровоама, Соломоновия син, юдовия цар и на целия юдов и вениаминов дом и на останалите от людете, като речеш: Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните. Върнете се всеки у дома си, защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господнето слово, та се върнаха и си отидоха според Господнето слово”.

В продължение на три години Ровоам се опитваше да извлече поука от тъжното си преживяване в началото на своето царуване. И успя. Той “съгради укрепени градове в Юда”, “укрепи тия крепости и тури в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино”. Постара се да укрепи градовете “твърде много”. Но тайната за успеха на Юда през първите години от царуването на Ровоам не бе в укрепените градове, а в признаването на Бога за върховен Управник. Това даде голямо предимство на Юда и Вениамин. Към техните редици се присъединиха много богобоязливи мъже от северните племена. В свещения доклад се казва: “...колкото души от всичките израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа израилевия Бог, дойдоха в Ерусалим, за да жертват на Господа Бога на бащите си. Така за три години те подкрепяха юдовото царство и поддържаха Ровоама Соломоновия син, защото три години ходеха в пътя на Давида и на Соломона”.

Ако бе продължил управлението по този начин, Ровоам щеше до голяма степен да изкупи грешките от миналото и да възстанови доверието в способността си да царува с мъдрост. Но боговдъхновеното перо е записало тъжния доклад за Соломоновия наследник, който не успя да окаже силно влияние върху хората, та да станат верни на Йехова. Въпреки че бе упорит по характер, самоуверен, своеволен и склонен към идолопоклонство, ако бе започнал да се уповава на Бога, щеше да развие сила на характера, твърда вяра и желание да спазва Божиите наредби. Но колкото повече време минаваше, толкова повече започваше да разчита на силата на властта си и на укрепените от него градове. Малко по малко бе завладян от наследените си слабости, докато накрая цялото си влияние започна да упражнява в полза на идолопоклонството. “Но след като се закрепи царството на Ровоама и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил”.

Колко тъжни, колко многозначителни са думите: “... а заедно с него и целия Израил”! Избраните от Бога хора да бъдат светлина на съседните народи изоставиха Източника на своята сила и се постараха да станат като тях. Както при Соломон, така и при Ровоам лошият пример отклони мнозина от правия път. И днес, както някога, така става с всеки, който се предаде на нечестие - влиянието на злото не се ограничава само до извършителя. Никой не живее сам за себе си. Никой не погива сам в беззаконието си. Всеки живот е светлина, която озарява и радва пътя на другите, или тъмно и опустошително влияние, водещо до отчаяние и унищожение. Ние или водим хората нагоре към щастие и безсмъртен живот, или ги водим надолу към скръб и вечна смърт. Ако с постъпките си засилваме или активизираме злите сили на заобикалящите ни, ставаме съучастници в греха им.

Бог не остави ненаказано отстъплението на юдовия управник. “... в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет - ливийци, сукияни и етиопяни, бяха безбройни. И като превзе юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим. Тогава пророк Семая дойде при Ровоама и при юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим поради нахлуването на Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихте Мене, затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака”.

Хората не се бяха отдръпнали до такава крайна степен, че да пренебрегнат Божиите наказания. В понесените от нахлуването на Сисак загуби те видяха Божие провидение и за известно време се смириха. “Праведен е Господ”, признаха те.

А когато Господ видя смирението им, словото Му “дойде към Семая и каза: Те се смириха, няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака. Обаче те ще му станат слуги, за да познаят що е да слугуват на Мене и що да слугуват на земните царства.

И тъй египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща, отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил. А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща. И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха, та ги вземаха, после пак ги занасяха в залата на телохранителите. И като се смири Ровоам, гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда се намираше някакво добро”.

Но когато бедствието премина и народът се замогна отново, повечето забравиха страховете си и пак се обърнаха към идолопоклонството. Сред тях бе и самият цар Ровоам. Макар и смирен от сполетялото го нещастие, той не направи от това свое преживяване повратна точка в живота си. Забрави урока, който Бог искаше да му даде и се върна към греховете, донесли наказание над народа. След няколко срамни години, през които царят “стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа..., Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия”.

С разделянето на царството в началото на Ровоамовото управление славата на Израил започна да намалява и никога вече не се възстанови напълно. През последвалите векове Давидовият трон понякога бе заеман от морални и разсъдливи хора и под ръководството на тези монарси благословенията, дарявани на юдовите жители, досягаха и околните народи. Понякога името на Йехова бе възвишавано над всички фалшиви богове и законът Му бе почитан. От време на време се повдигаха силни пророци, за да укрепят десницата на управниците и верността на народа. Но семената на злото, разпръснати по времето, когато Ровоам се възкачи на трона, никога нямаше да бъдат напълно изкоренени и понякога избраният Божи народ щеше да изпада толкова низко, че да става за поговорка на езичниците.

Въпреки порочността на онези, които се отдаваха на идолопоклоннически обичаи, Бог в Своята милост правеше всичко възможно да спаси разделеното царство от пълно унищожение. С течение на годините, въпреки че Божиите планове за Израил изглеждаха съвсем осуетени от уловките на хора, вдъхновени от сатанински сили, Бог продължаваше да осъществява добрите Си намерения чрез пленяването и възстановяването на избрания народ.

Разделянето на царството бе само начало на една удивителна история, в която се разкриват Божието дълготърпение и нежно състрадание. Бог искаше да очисти израилтяните за Себе Си като избран народ, ревностен за добри дела. Изпитанията и бедствията, през които трябваше да преминат те в резултат от наследените и придобитите порочни наклонности към злото, ги принуди да признаят: “Няма подобен на Тебе, Господи, велик си и велико е името Ти в сила. Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите?... Но Господ е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар”.

Покланящите се на идоли трябваше да научат урока, че фалшивите богове са безсилни да облагородяват и спасяват. “Ония богове, които не са направили небето и земята, да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе”. Само във верността към живия Бог, Създател и Вседържител на всичко, човек може да намери покой, мир.

Най-сетне наказаните и разкаяли се Израил и Юда трябваше да подновят заветните си отношения с Господа на Силите, Бога на бащите Си, като заявят: “Той направи земята със силата си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си. Когато издава гласа Си водите на небето шумят и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятъра от съкровищата Си. Всеки човек е твърде скотски, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото леяното от него е лъжа, в което няма дишане. Суета са те, дело на заблуда. Във времето на наказанието им те ще загинат. Оня, който е делът на Якова, не е като тях, защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на силите е името Му”.

2Лет. 10:1

3Царе 11:28, 31

3Царе 11:33

3Царе 11:34, 35

2Лет. 10:3, 4

2Лет. 10:6, 7

3Царе 12:9

3Царе 12:12-14

3Царе 12:16

3Царе 12:15

Набор - остаряла дума за данък - б.р.

3Царе 12:18

3Царе 12:21-24

2Лет. 11:5, 11, 12

2Лет. 11:16, 18

2Лет. 12:1

2Лет. 12:25

2Лет. 12:6-12

2Лет. 12:14, 16

Еремия 10:6, 7, 10

Еремия 10:11

Еремия 10:12-16

Глава 7