История на село Ботево



Дата19.01.2018
Размер88.91 Kb.

История на село Ботево

История на село Ботево

На пръв поглед създаването на история на село Ботево е необосновано. Едно малко село възникнало много късно – след Освобождението. Писмени източници за историята му от античността и средновековието няма. Бегло се споменава в научната литература. Не са много откритите археологически паметници.

Първоначалният песимизъм се разсея, когато започнахме издирване на сведения. Това, което намерихме се оказа много повече отколкото в началото мислехме. За целта:

Проучихме всички книги (най вече от домашната библиотека).

Използвахме ксерокопия на статии

Материали от личния архив (документи, снимки и др.)

Сведения на Национален статистически институт. Справки в Националния  регистър на населените места.

Държавния военноисторически архив - списъците на загиналите

Справки от Уикипедия, свободната енциклопедия.

Блогът на Видин Онлайн

Направеното все още е недостатъчно. Необходими са ксерокопия на документи от кметството, от Архива във Видин, спомени на жители, снимки от миналото, на чешми, на известни личности, стари предмети и др. Надяваме се на подкрепа от местни жители.




Личен архив



Античност и Средновековие

Пашански, Л. Ще ви разкажа за „Рациария”. Ръкопис


Като много голям град , Рациария вероятно е имала не едно пристанище . Едното може би е било западно от пътният кантон при механа " Рациария ". Там се откриват много части от битова и строителна керемика , цели тухли , керемиди , монети , глинени лампи , ломени камъни и др . Западно от пристанище Арчар водите на р . Арчар бяха отмили прекрасен камък с ходожествена орнаментика , но бе раздробен на парчета от иманяри търсеики злато , както било писано в апокрифите им. .

Брегът на р . Дунав до с . Ботево е осеян с римски останки и монети , а на автоспирката бе открита базилика , където вероятно е била християнски манастир , разрушен през 1396 г . от турците , при завладяване на Видинското царство , както са сторили с всички манастири край р . Дунав .

На юг от автоспирката в с . Ботево личат останките на масивен римски зид и големи камъни т .н. квадри . На завоя между селата Ботево и Симеоново вероятно е имало някакво римско селище - личат останки от римска битова и стоителна керамика .

Друго пристанище на Рациария вероятно е било на 150-200 метра северо - източно от бензиностанция Арчар , до напоителна станция " Скелето ". Твърде възможно е тук да е извършван основен ремонт на корабите на Дунавската римска флота , както и да са зимували корабите . От север насрещните острови са спирали студените ветрове - погребения в саркофази са откривани на острова отсреща . На площ от около десет декара има изобилие от части от битова и строителна римска керемика и големи обработени камъни т . н " квадри ". Районът се именува " Скелето ", което показва , че е съществувало някъкво пристанищно съоръжение .

Възможно е в древността римски кораби да са зимували и при с . Симеоново , където съществуващият остров е защитавал от студените северни ветрове . Доскоро там зимуваха и съвременни кораби . Мястото се именува " Чифтелера "
http://www.vidin-online.com/dimovoski-region/l-pashanski-shte-vi-razkazha-za-ratsiariya






Дякович, Б. Бележки по археологията на Крайдунавска България.

СбНУ, ХVІ – ХVІІ



с. 171

С. Ботево - крепост в м. "Градище"




С. Ботево - крепост в м. "Градище"

Описание и история

Антична крепост „Градище“ се намира в едноименната местност, на 1.54 km северозападно по права линия от центъра на село Ботево. Мястото е обезобразено от иманяри с булдозер и без археологически разкопки не могат да се установят точните размери на кастела



Местоположение

Надморска височина: 41 m GPS координати: 43°50’45” С.Ш. и 22°50’48” И.Д.


http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2458

Дигитална карта може да се види на:

http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2458



Аполон Токсофорос от с. Ботево







Атанасова-Георгиева, Й., Д. Митова-Джонова. Антична скулптора и бронзова пластика от Видинския музей. С.1985, с. 79.

Велков, И. Находки и вести от разни места. ИБАИ, ХІV, 1940/42, с. 272.

Археологически находки от с. Ботево

С. Ботево, Видинско. — Въ землището на с. Ботево до шосето Видинъ—Ломъ, при реголване на една нива за лозе, презъ май 1940 год. е била открита семейна гробница, измазана вжтре съ хоросанъ и боядисана съ червена боя. Въ тази гроб­ница сж намерени два каменни саркофага— единъ на възрастенъ, а другия на малко дете. Въ по-голЪмия саркофагъ сж наме­рени три глинени стомнички, една монета, а вероятно и нЪкакви накити, после укрити. Въ малкия саркофагъ е била намерена малка лъжичка, направена отъ слонова кость. За гробницата съобщава В. Атанасовъ, у-ль.




Велков, И. Находки и вести от разни места. ИБАИ, ХІV, 1940/42, с. 272

Паричното обръщение ІІ – ІІІ век



Римски монети от Фаустина Стара (ум. 141), Марк Аврелий (161-180), Отацилия Севера (244-249) и Аврелиан (270-275)


Районът на днешното село Ботево се намира в провинция Мизия. След разделянето и през 86 г. сл. Хр. остава в пределите на Горна Мизия и е придаден към градската територия на Рациария, която се водела за главен град. През II-III век е отбелязан разцвет. Намерените монети свидетелстват за това.

Единният пазар на огромната империя и интензивният вътрешен стопански обмен, гарантираният мир и политическата стабилност, постепенното подобряване на статута на провинциите и на тяхното население довеждат до разцвет на провинциалния живот.



Монета на Юстениан І Велики




Монета от 13–та година от управлението на Юстиниан (527-565)


Юстиниан I Велики (на латински: Iustinianus I) ( 483 – 565 ) е император на Източната Римска Империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565.

Балканите остават проблем за империята през цялото управление на Юстиниан. Често хуни и прабългари опустошават Тракия, а изградената система от крепости не успява да ги спре ефективно. През 559 г. голямо нападение на прабългарите-кутригури, водени от Заберган принуждава император Юстиниан отново да потърси помощта на оттеглилият се Велизарий. Войската на нашествениците е отблъсната след тежки боеве близо до столицата. Около 560 г. славяните започват да се заселват трайно на Балканите.

Тази монета от 540 г. е свидетел на варварските нашествия в района

Юстениан І от Уикипедия, свободната енциклопедия




Станчев, С. - Църквата в с. Ботево























Станчев, Ст. Църквата в Ботево, Видинско. А., 1959, 3–4, с. 70–75.


Църквата в с. Ботево

Християнската вяра в Бонония започва да прониква в края на II век. След официалното призвание на християнството то заема господствуващо положение в духовно-религиозната култура.След разрушаването на Рациария от аварите (588г.) епископията е преместена в Бонония. Това се потвърждава от едно сведение, че в заседанията на Латеранския (Римски) църковен събор през октомври 649 година в него взема участие Луминос, епископът на Бонония.
Църквата в с. Ботево е построена на дунавския бряг. В района на селото са открити паметници от античността.
Църквата има форма на кръст. Стените са изградени изцяло от тухли, споени с хоросан, и са дебели 1.30 м. Входът е откъм запад. В нея се влиза по четири издълбани в камък стъпала, тъй като подът е по-нисък от околния терен.
Апсидата е тристенна отвън и полукръгла (Цилиндрична) отвътре. Олтарната част на църквата обхваща цялото източно рамо на кръста. Подът на олтара е настлан с тухли.
Намерени са части от ранносредновековна (византийска) керамика, късове от амфори с остро врязани гъсти и дълбоки линии, които се отнасят към VI век. За по-ранна дата от съграждането на църквата говорят намерените тухли със знаци от типове, познати в ранното византийско средновековие. Следователно църквата трябва да се постави поне стотина години по-рано от VI век. Разрушена е от нахлулите племена.
В насипа, затрупал църквата, са намерени парчета славянска керамика. Това е доказателство, че след нейното разрушаване през IX-X век на това място има живот. В България са известни две църкви от този тип : В Бобошево и в Сапарева баня.
Църквата в с.Ботево, Видинско е обявена за паметник на културата.

http://www.vidin-online.com/istoria/curkBotevo.php

Източник:

Vidin-Online информационният портал на гр. Видин

http://www.vidin-online.com

Кръстовидна църква - с. Ботево





Държава: България
Област: Област Видин
Населено място: Ботево
Епархия: Видинска 
Духовна околия : Видинска
Статус: Недействаща
Състояние: В развалини
Датировка: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
http://svetimesta.com


Расшифровка славянского слогового и буквенного письма



Рис. 5. Надписи на плинфе церкви в Ботево Видинской области Болгарии и мое их чтение




Рис. 25. Мое чтение надписей на кирпичах села Ботево Видненского округа, Болгария


У нас, однако, есть возможность посмотреть на характер надписей в других частях современной болгарии. Так, в храме села Ботево под Видиным, построенном в V-VI веках н.э., остались надписи на плинфе, рис. 5-1, 5-2 и 5-3 [ 20, с. 74, рис. 58]. Первую надпись я читаю РУСЬ ВОЛЕВА, рис. 5-4, что означает СВОБОДНАЯ ЕВРОПА, то есть ЧАСТЬ ЕВРОПЫ, в данный момент не имеющая этноса, претендующего на роль наиболее значительного, за которым должна закрепляться данная земля. Вторая лигатура, рис. 5-2, много сложнее для разложения, чем первая, и одним из вариантов ее чтения является РУНА ВЬ ВИДЪНЕНСЬКОМЪ, то есть ПИСЬМЕННЫЙ ЗНАК ВИДНЕНСКОЙ ОБЛАСТИ, рис. 5-5. Наконец, на последней лигатуре, рис. 5-3, можно прочитать слово СЬТЕНА, то есть СТЕНА, рис. 5-6. Все эти слова строго славянские, и если первые две лигатуры допускают некоторые варианты иного разложения и, следовательно, иного чтения, то третья лигатура, в силу малочисленности знако, может быть прочитана только как слово СЬТЕНА, то есть по-славянски.

Однако возникает вопрос, нельзя ли прочитать данные надписи с помощью одного из тюркских рунических алфавитов? Для того, чтобы исключить подобную возможноть, я помещаю изображения трех тюркских рунических алфавитов — донского (Д), кубанского (К) («почти все известные автору рунические надписи Восточной Европы принадлежат ко вновь выделяемому кубанскому типу» [ 21, с. 27]) и южноенисейского (Ю) алфавитов (рунические письменности Азии – енисейская, орхонская и таласская). Мы воспроизвели сравнительную таблицу рун [ 21, с. 55, табл. ХVII] и добавили к ней графически сходные знаки славянского слогового письма (С), получив рис. 6. Легко видеть, что почти всем тюркским рунам соответствуют точные или похожие аналоги славянского слогового письма, что предполагает возможные ошибки эпиграфистов, принимающих один вид письма за другой. Вместе с тем, можно отметить, что в прочитанной нами надписи знака СИ в виде трезубца (первого в слове СЬТЕНА) в тюркских рунах нет (похожий знак № 15 пишется иначе); знака ТЕ в виде прямого креста там тоже нет; нет и знака НА. Так что признать самую достоверную третью надпись тюркской нет никаких оснований. Но и в других надписях отсутствуют многие знаки тюркских рун. Так что надписи на плинфе храма в Ботево — славянские, а не тюркоболгарские.


Чудинов В.А.- Проблема возникновения болгарской культуры (Рецензия на книгу Гезы Фехера о протоболгарах)


Герасимов, Т. Находки в развалините на ранновизантийското градище при с. Жеглица.













Герасимов, Т. Находки в развалините на ранновизантийското градище при с. Жеглица. ИБАИ, ХV, 1946, с. 203-205.

Професор Т. Герасимов споменава, че находката е намерена при с. Жеглица. Това село е доста настрани от пътя Видин–Лом. Местноста Деривол е близо до с. Ботево по същия път.

Мушмов, Н. Колективни находки на монети през 1891 – 1914. ИБАД, ІV, 1914,

1904 г.

36. с. Ботево, Видинско, въ лозето

на Никола Костовъ били намерени 738

мЬдни монети византийски отъ Ком-

нинитЬ.







Мушмов, Н. Колективни находки на монети през 1891 – 1914. ИБАД, ІV, 1914, с. 272.



Династията на Комнините управлява Византия от 1057 до 1059 година и от 1081 до1185 година.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница