Фигура IV.2 Улов на риба и водни организими (хил. т) и приходи от продажби (млн. евро)

Преработвателната индустрия осигурява около 2230 работни места, като 90% от тях са заети от жени, наемани предимно сезонно. Риболовният сектор може да има важно значение за пазара на труда в малки крайбрежни общини, тъй като осигурява 5 до 7% от всички местни работни места (EC, 2011)

Основният вид морска аквакултура, отглеждан в крайбрежната акватория на страната, е черната морска мида. През 2011 г. производство й за консумация в специализираните стопанства е в размер на 642,1 тона – с 8% по-малко спрямо 2010 г, през която е отчетен максимум за периода. Спадът от 18% в общото тегло се дължи на намаляване наполовина на зарибителния материал спрямо 2010 г. В периода 2006-2011 г. са регистрирани 36 рибовъдни стопанства в Черно море като в края на периода активни са 31 мидени ферми с общо над 40 инсталации. През 2009 г. се наблюдава пик на регистрациите – общо 15 бр.

	2006	2007	2008	2009	2010	2011
Общо тегло (тона)	227.7	288.5	595.4	812.4	911.8	746.6

Туризмът е едно от най-активните направления на използване на морските води в България. До голяма степен това се дължи на високата степен на концентрация на легловата база по черноморското крайбрежие (65.58% от легловата база в България през 2011 г. е била концентрирана в трите области с излаз на Черно море – Бургас, Варна и Добрич), както и на преобладаващото развитие на морски ваканционен туризъм в страната.

Информация за развитието на туризма по Черноморското крайбрежие на страната е получена от официалните публикации и предоставени данни от Националния статистически институт (НСИ). Следва да отбележим, че НСИ публикува данни на различни териториални равнища на анализ. Данните за брой заведения за настаняване и средства за подслон и легла в тях, брой нощувки, брой туристи и приходи от пренощували лица, се публикуват на равнище административна област. Същевременно, всяка една от административните области се състои от няколко общини, като не всички от тях имат излаз на Черно море. Следователно, при анализа на развитието на туризма по Черноморското крайбрежие трябва да се включат единствено данните за общините, които имат излаз на море, а не обобщени данни за административните области като цял. Предоставените от НСИ данни на равнище общини включват информация за брой легла, брой нощувки и приходи от пренощували лица за периода 2006-2010 г. Съпоставката на данните за черноморските общини и области сочат, че едва 0,84% от легловата база в областите Добрич, Варна и Бургас се намира извън общините, които граничат с Черно море, като в нея се осъществяват 0,74% от нощувките в трите области и това води до под половин процент от общите приходи от пренощували лица. Затова с голяма доза достоверност можем да приемем, че е налице почти пълно съответствие на основните показатели между черноморските общини и следващата административна единица – областите.

Същевременно, някои от показателите (като брой туристически предприятия и брой заети в тях лица) се публикуват на равнище район на планиране, т.е. обединено за няколко административни области, част от които нямат нито една община с излаз на море. Следователно, официалните данни на НСИ са в несъпоставим вид по отношение на териториалното им равнище, което прави задълбочен научен анализ на развитието на туризма при наличната информационна база невъзможен. Въпреки това, въз основа на официалната статистика, представена в долните таблици, могат да се направят следните изводи:

• 
  Броят на заведенията за настаняване и средствата за подслон в административните области с излаз на Черно море се колебае през последните 5 години около 1700 бр. През 2008 г. броят им намалява в резултат на края на строителния бум в страната, но след това общият им брой се повишава. Прави впечатление, че броят на заведенията за настаняване във Варненска и Добричка област показват устойчива тенденция за намаление, за сметка на Бургаска област, т.е. центърът на икономическата активност в туризма по Черноморието се измества на юг.
  
• 
  Аналогични тенденции се наблюдават и при изследване на легловата база в трите области. През изследвания период общият брой на леглата в заведения за настаняване и средства за подслон остава почти непроменен – между 180 и 190 хиляди легла, но се увеличават леглата в Бургаска област, за сметка на тези във Варненска област.
  
• 
  След резкия спад през 2009 г. в резултат на икономическата криза, броят на пренощувалите лица, на техните нощувки и приходите от нощувки на заведенията за настаняване и средствата за подслон се повишават и през 2011 г. са с около 10% по-високи, отколкото през 2007 г.
  
• 
  Броят на заетите лица в заведения за настаняване, хранене и развлечение е почти постоянен – през 2008-2010 г. е около 47000 души с известен ръст през 2011 г. Същевременно, разходите за възнаграждения се повишават рязко през 2009 спрямо 2008 г. , което е учудващо на фона на резкия спад в приходите от нощувки на заведенията за настаняване. Това вероятно се дължи на повишените осигурителни прагове на заетите в туризма лица през този разглеждания период, което води до деклариране на по-високи официални разходи за заплати.
  

Следва да отбележим, че данните на НСИ трябва да се анализират предпазливо. Според НСИ в цялата Бургаска област през 2011 г. има малко над 105 000 легла, докато обикновен поглед върху ситуацията в Слънчев бряг показва, че само в този курорт леглата са вероятно реално два пъти повече, отколкото официално декларираните за цяла Бургаска област. В този смисъл, считаме данните на НСИ за силно изкривени и ненадеждни по отношение на туризма, поради наличието на скрита икономика в сектора.

Година	Област			Общо
	Бургас	Варна	Добрич
2007	889100	904296	194044	1987440
2008	910206	906214	206437	2022857
2009	811302	843972	163825	1819099
2010	908508	772706	188108	1869322
2011	1071602	924689	282297	2278588

Година	Област			Общо
	Бургас	Варна	Добрич
2007	199029486	173335380	47647721	420012587
2008	187002793	216857241	41249856	445109890
2009	188036612	157724150	24415089	370175851
2010	224085966	167558303	19672267	411316536
2011	250764923	184500801	35549411	470815135

За анализиране на морския воден транспорт използваме данни от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Данните показват, че към ноември 2012 в България функционират 60 морски пристанища, като 34 от тях са разположени в района на Морска администрация – Бургас, а останалите – на Морска администрация – Варна. Над 2/3 от пристанищата за обществен транспорт се намират в Бургаска област, а едва 1/3 са в северното Черноморие.