IV. Социален и икономически анализ на ползването на морската среда IV. 1 Обща характеристика – определения, цели и задачи на социално-икономическия анализ IV. 2 Оценка на ползването на морската среда за периода 2006-2011 г

Липсват достатъчно детайлизирани данни за броя на заетите в пристанищната дейност. Ако екстраполираме данните за Пристанище Варна – които са около 1600 души през годините – броят на заетите в отрасъла е в границите на 4-5 хиляди души.

Секторът на корабостроенето и кораборемонта обхваща пет големи предприятия: „Булярд – Корабостроителна индустрия“ ЕАД, „Бургаски корабостроителници“ АД, ККЗ „МТГ Делфин“ АД, КЗ „Одесос“ АД и „Терем – КРЗ Флотски Арсенал – Варна“ ЕООД. По-голямата част от дейността им е насочена към кораборемонт и услуги по преустройство и оборудване на кораби и съоръжения. В сектора работят и малки предприятия, произвеждащи плавателни съдове за отдих. От наличните статистически данни не може да бъде отчетено каква част от дейностите са извършени от предприятия, ориентирани към Черно море, тъй като данните са на национално ниво.

За периода 2006-2011 г. са в сила две разрешения за търсене и проучване на нефт и газ, предоставени на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД за блок „Шабла“ и на „Мелроуз рисорсиз“ ООД за блок „Галата“. През 2006 г. е отчетен максимален добив от находище „Галата“, което е практически изчерпано до 2009 г. През 2010-2011 г. добивът се възобновява с разработването на находища „Калиакра“ и „Каварна“. В периодите на висок добив находище „Галата“ осигурява до 15% от годишното потребление на страната. В момента се обсъжда превръщането му в газохранилище.

На 10 октомври 2012 г. правителството прие решение за откриване на конкурсна процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-22 Терес”. Територията се намира в изключителната икономическа зона на България в дълбоките води на Черно море и е с площ 4032 кв. км. Министерският съвет одобри и стартирането на конкурсна процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта „Блок 1-23 Света Марина“ (1,612 кв. км) в началото на 2013 г.

В процес на подготовка е и проектът за газопровода „Южен поток“, който трябва да доставя газ от Руската федерация до България по дъното на Черно море. Предвижда се изходната точка на газопровода да е южно от Варна.

Планираните проекти съдържат потенциал за генериране на съществени икономически ползи, но могат да окажат и значително въздействие върху морската околна среда.

През българската акватория преминават следните подводни телекомуникационни кабели:

• 
  KAFOS (Karadeniz Fiber Optik Sistemi - Black Sea Fibre Optic System)
  

Кабелът е с обща дължина 504 км и капацитет от 622 Mbps. Свързва телекомуникационните системи на Румъния, България и Турция. Пуснат е действие през 1997 г.

• 
  BSFOCS (Black Sea Fibre Optic Cable System)
  

Кабелът свързва Русия, Украйна и България. Общата дължина на съоръжението е 1300 км. Капацитетът му е 2.5 Gbps. Експлоатира се от 2001 г.

• 
  Caucasus Cable System (CCS)
  

Връзката между Грузия и България от 1200 км обслужва трафика на грузинския оператор Caucasus Online от 2008 г.

Липсват данни за приходите от продажба на трафик или други икономически показатели от ползването на изградената телекомуникационна инфраструктура.
IV.3 Оценка на натиска, причинен от ползването на морската среда
Риболов

Риболовът се свързва с различни форми на натиск и въздействия върху морската екосистема. Те варират в зависимост от различни фактори като динамика на екосистемата, интензивност на риболова и риболовни практики. Част от дескрипторите на доброто състояние на морската среда са засегнати от риболова.

Биологичното разнообразие е важно за устойчивостта на морските живи ресурси, включително на видовете със стопанско значение. Интензивният риболов и свръхуловът причиняват загуба на биоразнообразие и ценни природни ресурси и услуги на екосистемата (Worm et al., 2006; World Bank and FAO, 2008; Pusch and Pedersen, 2010).

Чуждите видове могат да застрашат екологичното и икономическото благосъстояние. Те могат да бъдат носители на заболявания, да променят процеси в екосистемата, да изменят биологичното разнообразие и да намалят стойността на земята и водите за човешко ползване, както и да предизвикат други социо-икономически последици.

Риболовът може да доведе до преулов и да увреди местообитания. В българските черноморски води обект на регулиране е уловът на трицона и калкан (Табл. IV. 19). За експлоатацията на запасите от трицона се смята, че към 2008 г. не е налице преулов (ИРР, 2008), но оценката в края на периода е, че съществува риск от неустойчива експлоатация на ресурса (STECF, 2012a). По отношение на калкана, препоръката е да бъде прекратен уловът му и да бъде създаден план за управление на ресурса за възобновяване на размножителната биомаса до равнище, при което видът може да генерира максимален устойчив улов (STECF, 2012a).
Таблица IV.19. Квоти и улов на калкан и трицона в български води

Години	2008		2009		2010
Видове	Калкан	Трицона	Калкан	Трицона	Калкан	Трицона
Квота, т	50*	15 000**	50*	12 750**	46*	12 750**
Общ улов, т	54,7	4 300	52,1	4 541,3	46,2	4 040,0

* Квотата е за България;

** Квотата е обща за EО. Може да се извършва улов от кораби, плаващи под български или румънски флаг.

Източник: ИАРА
Риболовът може да оказва натиск върху морските съобщества и чрез използване на неизбирателни риболовни уреди и нарушаване целостта на морското дъно. Дългогодишен е спорът за използване на дънни тралове при улова на рапани – видът с най-висок дял в износа на морски продукти. От едната страна са несъмнените икономически ползи за риболовния сектор и свързаната с него преработвателна дейност от експлоатацията на вида. От другата – са унищожаването на големи участъци от дъното и влошаване на състоянието на дънните съобщества, което трудно може да бъде остойностено на настоящия етап.

Морските отпадъци са често срещан и свързан с разходи за разрешаването му проблем пред крайбрежните общности и организации по света. Морските отпадъци оказват сериозно въздействие върху морската среда и по различни оценки над 1 милион птици и 100 000 морски бозайници загиват всяка година от заплитане в или поглъщане на морски отпадъци. Свързаните с риболова отпадъци са изгубени или изоставени капанни уреди, рибарски мрежи, въжета и поплавъци. Всички те са източник на загриженост по цял свят (Ten Brink et al., 2009).

Подводният шум представлява натиск върху околната среда от корабите, включително и от риболовните съдове. Шумовото замърсяване, предизвикано от ехолотите и корабните двигатели може да има ефект върху разпространението на морските бозайници (Nowacek et al., 2007). Риболовните дейности могат да са причинител на стрес, нарушаване на изобилието на храна и приулов на морски бозайници (Herr et al., 2009).
Морски транспорт

Пристанищната дейност и морският транспорт са източник на различни форми на натиск и въздействие върху околната среда. Изграждането и поддържането на пристанищните съоръжения може е свързано с драгажна дейност, която може да въздейства върху физическите параметри на средата чрез промени в дълбочините, хидрографията, транспорта на седименти (депозиране и ерозия), елиминиране на замърсени седименти или чрез промяна на биологичната среда посредством нарушаване на придънни съобщества и внасяне на замърсители (Paipai, 2009).

Депозирането на драгажните маси е проблем и за пристанищната инфраструктура по българското крайбрежие. Преди разглеждания период, през 2003 г., драгажни работи в обем от 150 000 куб. м са извършване за разширяване на пристанище Балчик. Драгираната маса е депонирана в подводно депо в териториалните води като според ДП „Пристанищна инфраструктура“ районът е подходящ за използване и в бъдеще. За поддръжка на каналите, свърващи Черно море с Варненското езеро, са извършени драгажни работи в обем 250 000 куб. м и са изхвърляни в района на поводно депо „Налбанка“, разположено в източната част на езерото в близост до северния му бряг. При разширението на пристанище Бургас са драгирани около 7 000 000 куб. м драгажни маси, които са изхвърлени в депо в Бургаския залив на около 40 км от брега.

По предварителни оценки се очаква, че за поддръжка на пристанищата в района на Варна са необходими драгажни работи в обем около 800 000 куб. м при ограничен капацитет на съществуващите депа. Разчетите за пристанище

Корабоплаването е смятано за основен източник на отпадъци и най-важният източник на морски отпадъци от базирани в морето дейности (Sheavly, 2005). Морските отпадъци могат да увредят околната среда чрез струпване и физическо увреждане на рифове, морски треви, както и да бъдат погълнати от риби и птици. В икономически план те могат да причинят сериозни щети на крайбрежните общности (разходи за почистване на плажове) на корабоплаването (разходи за събиране на отпадъци в пристанищата и за почистване на акваторията; щети по винтове и двигатели при сблъсък) и на риболова (намален улов, повредени мрежи) (UNEP, 2009). От гледна точка на човешкото здраве морските отпадъци представляват риск във водите за къпане, както и чрез биоакумулиране в хранителните вериги.

Прекият натиск, който оказва туризмът по крайбрежието е свързан с физическо увреждане, замърсяване на плажовете и зоните за къпане. Индиректно туристическия бизнес се явява движеща сила за потреблението на вода и енергия и генерира твърди отпадъци и отпадъчни води. Свързани с тези типове натиск са въздействия като промяна на естествените характеристики на брега и разрушаване на природни местообитания, промяна на морфологията на плажовете и засипване на естествени съобщества, присъствие на отпадъци и микробиологични патогени.

Проучванията за добив на нефт и газ и производствените дейности притежават потенциала да оказват въздействие върху околната среда в зависимост от етапа на процеса, чувствителността на околната среда и използваните техники за избягване и контрол на замърсяването. Въздействието, което оказват дейностите в сектора могат да бъдат разделени на две основни категории: такива, които влияят на екосистемите във водния стълб и на дъното.

Основните форми на натиск са:

• 
  Нефтени замърсявания от оперативен характер и вследствие на аварии;
  
• 
  Отпадъци – системното въвеждане на твърди и течни отпадъци в морската среда;
  
• 
  Физически смущения на живите организми, особено шум при провеждане на сеизмични проучвания;
  
• 
  Внасяне на чужди видове при транспортни операции.
  

Базовият сценарий е опит за описание на развитието на състоянието на морската среда, социо-икономическата и правната среда, при условие, че не се приложи РДМС. Той е съобразен с прилагането на съществуващото международно и национално законодателство извън РДМС и произтичащите от нея последици. Ролята на базовия сценарий е да очертае проекция на промените в морската среда при реализиране на наличните тенденции в ползването на морските води и съществуващата правна и регулаторна рамка. Той представлява отправна точка за оценка на разходите, свързани с увреждане на морската среда и за разработване в бъдеще на мерки за постигане на ДСМОС. Натискът от човешките дейности върху морската среда може да бъде очертан в две основни измерения. Първото е демографските процеси до 2020 г., а второто е свързано с очакванията за развитието на икономиката до разглеждания времеви хоризонт.

• 
  Намаляване на населението на област Добрич с над 9%, което надхвърля очакваната средна стойност за страната от -5,6% в периода 2011-2020 г.
  
• 
  По-слабо изразено свиване на населението в областите Варна и Бургас и запазване ролята на двата големи градски центъра за северното и южното крайбрежие.
  
• 
  Намаляване на населението в крайбрежните области с по-ниска стойност от средната за страната и слабо увеличение на относителната тежест на региона в структурата на населението на България.