Иван вазов под игото

324
Докараха и коня, който щеше да го кара през Балкана. За
Москва! За Москва! — казваше той, като туряше в джамадана някои забравени книги… Тъй като беше се навел до прозореца, той машинално погледна на улицата и видя баба Лиловица — с друга една бабичка. Той потръпна, но неволно се вслуша в онова, което баба
Лиловица гълчеше с другата.
— Та сега ти, булка Лиловице, пак си остана саминка?
— Ех, ами какво да се прави? Вчера изпратих Радка за
Клисура… късаше ми се сърцето, като тръгваше тъй кахърна… Ех, бог нека си има милост за нея.
Кандов остана като гръмнат.
След един час той тръгна.
Той тръгна… за Клисура!
* * *
Същия ден Николай Недкович и Франгов, удивлени от странната промяна, що забележиха у студента, отидоха у тях да го навидят, но узнаха, че тръгнал за Клисура, „да се поразходи до сродника си“.
В стаята му още царуваше безредица: джамаданът разтворен,
вещи разхвърляни… На масата лежаха куп руски книги. По надписите на подвързията гостите познаха, че те бяха социалистическо- анархически издания, печатани в Лондон и Женева. Най-горнята обаче беше един роман: „Преступление и наказание“ от Достоевски. Стоеше и един друг разтворен роман на масата: „Страдания молодого
Вертера“. Там имаше редове и цели страници отбележени с червен молив…
Тия съчинения показваха конаците, що бе направил Кандовий дух в тъжната пустиня на психическото блуждение…
Да, и полуотвореното писмо за Рада.
По чувство на деликатност, Недкович тури писмото в портфейла си, за да не падне в други нескромни ръце.

325

Изтегляне 3.72 Mb.

Сподели с приятели: