Историческа справка за развитието на българските гербове от Средновековието до 1930 година

242 По-подробно за Жод и атласа му: http://lcweb2.loc.gov/ammem/gmdhtml/gnrlort.html; http://en.wikipedia.org/wiki/Gerard_de_Jode; http://www.swaen.com/antique-map-of.php?id=4614

243 Пълното заглавие на тази книга е: Chronologia in qua provinciae sequente pagina nominate et in adiuncta tabula topogaphica comprehensae, brevitee describuntur collecta. Nuemberg : Typis Christofori Lochneri 1596

244 Herr Dobermur, herr in der mindern Walachy, - Господин Добромир, господар в малка Влахия (т.е. княжеството Влахия-б.а) Bück M.R. Ulrichs von…c.195

245 А-с..448, К – с 146L, Pr-с.503. В Pr е променен и надписът : Thobermur iss der Walachy-Добромир от Влахия

246 Sebastiano Münster, La Cosmographie....с.1138

247 Schrot Martin Wappenbuch....с.253r

248 Асколот-(на сребро три черни глави.) Der hertzog von Aschalott hender der Walachy (Bück M.R. Ulrichs von…c.206; А 489, Pr 503, K 136L) –херцогът на Аскалот, зад (източно от-б.а.) Влахия. За пръв път се появава като Escalot във френската версия на „Смъртта на Артур” (La Mort Artu), писана около 1230 г., Escalot е град от който произхожда красиво момиче, умряло от несподелената си любов към Ланселот. Тази версия е доразвита в италианската новела от ХІІІ в. „Donna di Scalota”. Томас Малори в англrйската версия на „Смърта на Артур”(Le Morte d'Arthur), писана между 1450 и 1470 г. преименува града на Astolat като го идентифицира със съвременния Гилфорд. Рихентал премества легендарния Аскалот на изток от Влахия (hinder der Walachy). Вероятно това става по името на р.Аскал (дн.Оскол , течаща в Русия и Украйна).

249 Подробно за него вж. Димитров Божидар Петър Богдан Бакшев Български политик и историк от XVII век С.2001

250 Личният герб на Петър Богдан-Бакшев представлява щит с пояс.1.-Францисканския орден, 2- България ,3- три разцъфнали рози. Под щита върху лента е изписан девиза “Vivat animo reflorvint”

251 Цялото заглавие на книгата е : “Il regno de gli slavi hoggi corrotamente detti schiavoni. Historia di Don Mavro Orbini Raueso, abate melitenese“

252 Orbini Mauro Il Regno degli Slavi hoggi corrotamente detti Schiavoni, Pessaro, 1601с.242

253 Orbini Mauro Il Regno degli Slavi....с.344

254 Orbini Mauro Il Regno degli Slavi....с.394

255 Orbini Mauro Il Regno degli Slavi....с.398

256 Orbini Mauro Il Regno degli Slavi....с.274

257 Orbini Mauro Il Regno degli Slavi....с.399 Тук на червено е дадена ръка от дясно държаща копие. На негова база по-късно Витезович съставя герба на Херцеговина.

258 Матковски А. Грбовите на Македониjа Скпоие 1990 с.85

259 Пълното заглавие на книгата е: Iliricum vetus et novum, sive historia regnorum Dalmatiae, Croatiae, Slavoniae, Bosniae, Serviae, atque Bulgariae, locupletissimus accessionibus aucta, atque a prirmis temporibus usque ad nostram continuata aetatem.

260 Въпросът за унгарските гербове на Блъгария е детайлно разгледан в главата „Българският герб в хералдичните практики на Унгария и Австрия”

261 Информацията е от http://ziezi.net/gerb2.html

262 По произход баща му е германски емигрант от Елзас, а майка му хърватка.

263 Kronika aliti spomen vsega svieta vikov

264 Матковски А. Грбовите на Македониjа Скопие 1990 с.114

265 Матковски А. Грбовите..с.115

266 Vitezovic P.R Stemmatographiae illiricanae Zagreb 1702 с 26 Liburnia- антична област на територията на дн.югозападна Хърватия.

267 На територияна на дн. Североизточна Италия, северно то Венеция. Съществувало като самостоятелно херцогство в периода 1077-1420, когато е присъединено към Венеция.

268 Vitezovic P.R Stemmatographiae...... c.24 Japodia Антична област на територията на дн. Словения

269 Windischmark-маркграфство на територияна на дн.иИзточна Словения и Северозападна Хърватия. Присъединено към Хабсбургските владения през 1282 г.

270 Vitezovic P.R Stemmatographiae...... с.52 Tribalia под това име византийските автори са наричали Сърбия

271 Kaisser von der Syrfi., преставлява на червено черна вълча глава със забита стрела в устата. Появава се появява за пръв път в Хрониката на Рихентал (1418-1420). Среща се в Pr. с.493, в К-120, печатните издания. В А липсва. Грюненберг М-с.72, К-с.29b; Шрот – с.18, Хулзиус и т.н.

272 Vitezovic P.R Stemmatographiae...... с.53 Turcia

273 Vitezovic P.R Stemmatographiae...... с.18 Dacia

274 Матковски А. Грбовите на... с.112

275 Vitezovic P.R Stemmatographiae......с.63

276 Дерменджиев Хр. “Българският герб през Средновековието и Възраждането” - сп.Исторически прегелед, 1972, кн.4

277 Vitezovic P.R Stemmatographiae...... Vitezovic P.R Stemmatographiae...... с.29 Moesia Има се предвид римската провиция Мизия

278 Vitezovic P.R Stemmatographiae...... с.50 Thracia Romanorum- има се предвид римската провинция Тракия

279 Ткаченко А.А "Notitia Dignitatum” как истомник по позднеантичной эмблематике "Мир истории бр.5/2001 http://www.tellur.ru/~historia/archive/05-01/tkach.htm

280 Vitezovic P.R Stemmatographiae...... с.20 Dardania . Римска провинция създадена по времето на имп. Диоклетиан (284-305). В западноевропейската картографска традиция (ХVІ-ХVІІІ в) под областта Дардания се е разбирало Софийско, Самоковско, Кюстендилско, Поморавието (Нишко, Пиротско, Вранско), северна Македония (Скопско) и Косово.

281 Vitezovic P.R Stemmatographiae......с.66

282 Изключение прави само този на Рашка (Рассия, Расция) (стр.19). Жефарович добявя към герба златен орел в чиито крака и човка се намират трите сребърни подкови.

283 Има се предвид илирските гербовници

284 Има се предвид картата на Коронели -1692 г.

285 Има се предвид „Космография”-та на Себастиян Мюнстер

286 В оригинала на Витезович е епирски молос- порода кучета.

287 Има се предвид двата македонски герба от картата на Коронели-1692 г.

288 Има се предвид големия герб на Стефан Душан, присъстващ в илирските гербовници

289 Има се предвид гербът на България от гербовника на Валвазор 1688-89 г.

290 Хилендарски Паисий „История славянобългарска” С.изд.Игнатов с.84

291 Съхранява се в БАН № 3267.

292 По-подробно за Ахтаровия сборник вж. Маждракова-Чавдарова Огняна Възрожденецът Стефан Пенев Ахтар С.1985 г.

293 Първи търновски препис 1842 г., съхранява се в Народната библиотека Св.Св.Кирил и Методий (НБКМ) -БИА №371. Втори търновски препис 1842 г. НБКМ-БИА № 372

294 Съхранява се в НБКМ-БИА №376

295 Павлович Хр. Царственик или история болгарская Буда 1844 с.77

296 Иванов Иван Символите на България герб, знаме химн С.2004 с.57-58

297 Левски В. Писма статии, песни С.1941, с.5

298 Левски В. Писма ..... с.5

299Николов Б. М.Чернева Гербът С.2000

300 Дерменджиев Хр. Българският герб в гербовете на Унгария, Австрия и Австро-Унгария -сп.Векове № 2/1973

301 Антонов Ст. Хералдическото отражение на Отвъддунавска България -сп.Исторически преглед №1-2 /2001 г.

302 Дерменджиев Хр. Цит.съч......

303 Димитров Хр. Българо-унгарски отношения през Средновековието С.1998, с.139

304 Димитров.Хр. Цит.съч. с.154

305 Там. с.166

306 Златарски В. История на българската държава през средните векове .том III С.1940 с.508-509;512-513;518-520

307 Stephanus dei gracia Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rame, Seruie, Gallicie, Lodomerie, Cumanie Bulgarieque rex - т.е.Стефан (Ищван-б.а) по божията милост крал на Унгария, Далмация, Хърватия, Рама (Босна-б.а), Сърбия, Галиция, Лодомерия, Кумания и България

308 Интернет www.hu.wikibooks.org/wiki/Bulg%C3%Alria_c%C3%ADmere

309 Димитров Хр. Цит.съч. с.271

310 Там. с.275

311 Интернет www.freeweb.hu/seraphin/orrjel/index.htm

312 Фердинанд I, ерцхерцог на Австрия и херцог на Щирия, Каринтия и Карниола (1522-64), крал на Унгария и Бохемия (1526-64), Римски крал (1531-58) и Свещен Римски император (1558-64)

313 Posse Otto Die Siegel der deutchen Kaiser und Könige Vol 3 1493-1711, Dresden 1912 с.27

314 Posse Otto Die Siegelwesen der deutchen Kaiser und Könige von 751 bis 1913 Vol 5 Dresden 1913 с.66

315 Posse Otto Die Siegel.... Vol 3 с.39

316 Posse Otto Die Siegelwesen der.... Vol 5 с.69

317 Posse Otto Die Siegel.... Vol 3 с.44,52,58,66,73; Vol 3 с.10

318 Posse Otto Die Siegel.... Vol 3 с.67

319 Славония - бановина (херцогство) създадена в началото на ХI в. от унгарския владетел св.Ищван I (997-1038), върху земите между реките Сава и Драва. За пръв бан е назначен хърватсикят принц Степан, който е и роднина на Ищван по сватовска линия. През 1035 г. Степан става хърватски крал, а управляваната от него област, под името бановина Славония, преминава в хърватско владение. След присъединяването на Хърватия към унгарската корона през 1102 г крал Калман (Коломан) I (1095-1116) отделя Славония от останалите хърватски земи и я провъзгласява за кралско владение. Унгарските владетели рядко използват в титулатурите си бан на Славония (Sclauonie dux). Значението на областта нараства в края на ХV в., когато тук започват да се водят първите решителни сражения с настъпващите османци. Поради това през 1492 г. Славония е издигната в ранг на кралство. Въпреки това обаче едва след 1526 г. титлата “rex Sclavoniae” става неотменна от титулатурата на унгарския крал.

Гербът на краля на Славония (Der kunig von Schlafonie) се среща в Pr с.494, в печатните издания. В А обаче липсва.

320 Der könig von Schlauonie Кодекс М-с.63, К-с.37

321 Sclavonie с.27

322 с.18r

323 Изд.1702 с.44

324 Изд.1741 с.22а

325 Интернет www.hu.wikibooks.org/wiki/Bulg%C3%Alria_c%C3%ADmere

326 На синьо червен вълнообразен пояс, окрайчен в сребро, обременен с златна белка.Над пояса златна шестлъчна звезда.

327 Там

328 Posse Otto Die Siegel.... Vol 3 с73

329 Posse Otto Die Siegel der deutchen Kaiser und Könige Vol 4 1711-1806,1871-1913 Dresden 1913 с 10

330 Там с.11

331 Там с.29,30

332 Пак там с.42

333 Титлата “крал на Хърватия и Далмация” за пръв път е присвоена от унгарския крал Калман I в 1102 г., при присъединяването на хърватското кралство към Унгария

Титлата “крал на Рама” е присвоена от крал БелаII около 1138 г. по повод завоюваните от унгарците територии в Босна . Името си носи от р. Рама.

Титлата “крал на Сърбия” е прибавена към унгарската титулатура в 1202 г. Причината за това е, че Вукан брат на рашкия жупан Стефан Първовенчанни, претендиращ за наследствени права върху престола на Рашка, се обявява за васал на унгарския крал Имре.

Титлата “крал на Галиция и Лодомерия” е присвоена от крал Ендре II през 1205 г. Тогава в битка с поляците загива галичко-волинския княз Роман Мстиславич. Неговата съпруга Анна Ангелинна поисква от Ендре II, защита за децата си. Молбата се превръща в удобен повод той да овладее Галич и да се провъзгласи за “крал на Галиция и Лодомерия”. Лодомерия е Владимиро-Волинското княжество. Името идва от унгарското наименование на главния му град Владимир (дн.Волински Владимир в Украйна) – Лодомир.

Титалата “крал на Кумания” е присвоена от крал Бела IV през 1239 г. Тогава търсейки съюзници срещу воюващите с краля унгарски магнати, Бела IV, позволява на 40 хилядно кумнаско население, предвождано от хан Котян, да се засели на територията между Дунав и Тиса-по долините на реките Темеш, Марош и Кереш.

334 Posse Otto Die Siegel.... Vol 4 с 47

335 Posse Otto Die Siegel.... Vol 4 с 55

336 Интернет www.hu.wikibooks.org/wiki/Bulg%C3%Alria_c%C3%ADmere

337 Дерменджиев Хр. Цит.съч. с.24

338 Рама- фонът е променен от червен на златен; Кумания- фонът е променен от златен на син, а лъва от черен на червен

339 Gall Franz Österreichishe Wappenkunde.Handbuch der Wappenwissenschaft, Wien-Köln 1977 с.66

340 Жефарович Христофор “Стематография” Виена 1741 г. лист 32 непагиниран

341 При Корвин куманският герб е обърнат лъв рампант. В унгарските печати на Хабсбургите гербът на Кумания се появява едва при Матиас (1608-1619), но вече като коронован лъв рампалнт между златни луна и шестлъчна звезда.

342 Дерменджиев Хр. Цит.съч.с.30

343 Интернет www. stiefel.mediacenter.hu/html/rolunk_1121850274,52083.html

344 Картата на Йохан Пробст “ Nova et accurata tabula Regnorum sup. et inf. Hungariae.....”от 1788 г. и Картата на фон Рйли от 1789-91

345 Интернет www. stiefel.mediacenter.hu/html/rolunk_1121850274,52083.html

346 Христо Дерменджиев в цит.съч. с.30 пише: “В този си вид българският герб се запазва включен в герба на Австро-Унгария до 1878 г” Това твърдение е изцяло погрешно. За пръв път герб на Австро-Унгария се създава едва на 15 октомври 1915 г. През 1878 г. не са правени каквито и да е промени нито в герба на Австрия, нито в този на Унгария.

347 Гербът на Рашка се появява в качеството си на Венецианско наследство в имперския герб от 1804 г.

348 Интерент www.peter-diem.at/History_2/his2.htm

349 Дерменджиев Хр. Балгарският държавен герб - Военноисторически сборник , 1968 кн. 5, Символи и гербове в българското монетосечене и бонистика (ХIII-ХХ в) - сп.Нумизматика 1981 кн.1, Символите на българската държава (1878-1948) - Докради на ІІІ конгрес на Българското историческо дружество. Том ІІІ 3-5 октомври 1981

350 Иванов И. Символите на България герб, знаме химн С.2004 с.63-77

351 Антонов Ст. Гербът на Южна България (1886-1908) - Исторически преглед №1-2; 2000

352 Великова-Кошелева В. Към историята на хералдиката в Третото българско царство по непубликувани експонати в НИМ- Известия на НИМ №13-2002

353 Грънчаров Н. Хералдичните елементи върху първите ни пощенски марки и карти - сп.Филателен

преглед- 1996, кн.1, ; Хералдичното наследство на Батенберг - сп.Филателен преглед, 1996, кн7; кн 8-9; Хералдичните амбиции на Фердинанд - сп.Филателен преглед 1997, кн.2; 3; 5; Строгият хералдичен ред при Борис - сп.Филателен преглед 1997, кн 10; 11

354 Георгиева М. За авторството на държавния ни герб през 20-те и 30-те години на ХХ в. Историята на един нереализиран проект от Харалампи Тачев Art in Bulgaria 2002

355 По това време завеждащ съдебния отдел при Съвета на руския императорски комисар

356 И. В. Козьменко. Петербургский проект Тырновской конституции 1879 года. Сб. „Исторический архив” т. IV, М. - Л. 1949

357 И. В. Козьменко. Петербургский проект........

358 И. В. Козьменко. Петербургский проект........

359 Целия протокол от заседанието вж. Иванов. И. Смолите на България.... с.148-149

360 в.”Зора” бр.5671/ 18.05.1938

361 Вж. Кратък исторически спарвочник България С.1983 с.398; Николов Б. Чернева М. Гербът С.2000 с 11r

362 Държ.в-к бр. 49/1880

363 Каменов, Р. За първите монети на Третата бъгарска държава. В сп. „Филателен преглед”, бр. 4, 1970

364 Документи обвързващи Форас с този вариант на герба няма, но като се има предвид идентичността в графичното изпълнение между държавен и владетелски герб лесно може да се открие автора.

365 Вж. Държавни облигации от 1907 г.

366 Цит. по Асеев Г. Можехме ли да обърнем световната история? Сп.Ние бр.5 1999

367 Според Хр.Дерменджиев това става още през 1911 г. Като база на твърдението си той сочи корицата на оригинала на преработената от Петото велико народно събрание прз 1911 г. търновска конституция. Въпреки това обаче до 1915 г. този герб не се среща никъде другаде, което навежда на мисълта, че подвързията е правена по-късно.

368 Грънчаров Н.Хералдимното насмедство на Батенберг Филателен преглед бр.7 1996

369 Великова-Кошелева В. Към историята на хералдиката в Третото българско царство по непубликувани експонати в НИМ- Известия на НИМ №13-2002

370 Бурбон-Орлеани - клон на династията на Бурбоните. За неин основател се смята Гастон (1608-1660), трети син на френския крал Анри IV (1589-1610). През 1626 г. той получава от брат си крал Луи ХIII (1610-1643), орлеанското херцогство. Гастон имал само една дъщеря, поради което след неговата смърт в 1660 г. земите и титлата му са наследени от племенника му Филип I (1640-1701)- брат на Луи ХIV (1643-1715), чийто пра-правнук е Луи Филип (1773-1850)

371 Бурбон-Сицилия (или Бурбон-Неапол). Според завещанието на испанския крал Карлос II (1655-1700) , през 1700 г. Филип д`Анжу, внук на Луи ХIV Слънце, е провъзгласен за владетел на Испания, под името Фелипе V (1700-1724). Неговият син Карлос през 1735-38 и 1759 е назначен за крал на Неапол. В 1759 г. той наследява трона в Испания и преотстъпва властта в Неапол на сина си Фердинандо (1759-1825), който в 1816 г. се провъзгласява под името Фердинандо I за крал на Двете Сицилии. Той е женен за австрийската принцеса Мария. От този брак се ражда Мария-Амалия, която в 1809 г. се омъжва за бъдещия френски крал Луи Филип..

372 Кохари цу Чабраг и Сцитна-унгарска аристократична фамилия, чийто произход не е много ясне Най-старият известен представител на рода е някой си Имре, живял ок.1560 до 1600. От брака му с Каталина Якофи има един известен син - Петер (1593-1629), който е получил титлата барон. През 1685 г.внукът на Петер - Фаркаш (1654-1704) е провъзгласен за граф. Неговият син Андраш Йожеф (1694-1757), разширява родовите владения и става граф фон Кохари цу Чабраг и Сцитно. Внукът на Андраш Йожеф- Ференц Йожеф (1760-1826) е сред приближените на имп.Франц I и достига до вице-канцлер на унгарската кралска канцелария. През 1815 г. е провъзгласен за принц. От брака си с графиня Мария Антония фон Валдщайн цу Вартенберг има една единствена дъщеря - Антония (1797-1862). На 02.01.1816 г. във Виена тя сключва брак с принц Фердинанд фон Скасен-Кобург-Гота (1785-1851). Цената на брака е приемането на католическата вяра от страна на съпруга. От този брак се раждат пет деца. Второто - Август (1818-1881) е бащата на българския владетел Фердинанд I.

373 Великова-Кошелева В. Към историята на хералдиката в Третото българско царство по непубликувани експонати в НИМ- Известия на НИМ №13-2002

374 В мотивите към законопроекта за държавен печат, внесен в ХХII обикн.народно събрание на 14.05.1930 г.се казва че след 1880 г “неотговорни художници и гравьори са изменявали украсата на българския държавен герб по свое схващане, в резултат на което днес нямаме единен еднообразен и точно установен държавен печат във всички учреждения, ами тези последните си служат с различни печати”.

375 Грънчаров Н. Строгият хералдичен ред при Борси сп.Филателен преглед бр.10/1997

376 Георгиева М. За авторството на държавния ни герб през 20-те и 30-те години на ХХ в. Историята на един нереализиран проект от Харалампи Тачев Art in Bulgaria 2002

377 Точни данни за това липсват, но хронологически погледнато именно по негово време е разработен държавния герб и новия дължавен печат.

378 Тачев е против сферичната корона, тъй като тя не е „рангова”

379 Георгиева М. За авторството..........

380 Не е известно къде днес се намира оригинала За последно е публикуван в статията на К.Николов „Към душевността на символа” в.Вечерни новини бр.77/1991 г.

381 Държавен вестник бр.166/1930. „Държавният печат има кръгообразна форма. На него е изобразен установеният в чл.21 от Конституцията български държавен герб, украсен с преплетена българска трицветна лента под короната и с по едни златен коронован лъв на бяло поле от двете му страни. Лъвовете държат с преднит еси крака герба, а със задните си крака са стъпили върху две кръстосани кронмета, под които на българска трицветна лента е написано „Съединението прави силата””

382 Син на великя херцог Лудвиг ІІ фон Хесен и на Рейн и брат на руската императрица Мария Александровна

383 Дъщеря на Мориц фон Хауке, немески авантюрист, първоначално служил на Наполеон І, а в последствие минал на руска служба. След 1815 полски военен министър. Загинал по време на полското въстание през 1830 г.

384 Най-старият известен герб на Хесен е от началото на ХIII в. от печата на граф Конрад (поч.1234) и представлява на синьо сребърно-червен ивичест лъв. Този герб е директно взаимстван от герба на старите ландграфове на Тюрингия, от които произхождат хесенските владетели. В този си вид той се използва близо пет века. През 1567 г. е възприет от владетелите на Хесен-Дармщадт. През 1808 г. те поставят в едната лапа на лъва меч. Това символизира добавената в 1803 г. титла -“ des heiligen romischen Reichs Vorfechter zwischen Rhein und Weser”(на Свещената Римска империя защитник между Рейн и Весер). През 1902 г. мечът е премахнат

385 Кодекс А с.481

386 Кодекс Pr с.502

387 Кодекс К с.195

388 Sammelband mehrerer Wappenbücher ок.1530 г. – Баварска държавна библионека Мюнхен Cod.icon. 391 л.238v; Солис Виргил Гербовник 1555 л.29

389 с. 38

390 с. 19а

391 С това наименование в действителност е наричана цялата територия на Тракия и Македония.

392 Gall Fr. Österreichische Wappenkunde - Handbuch der Wappenwissenschaft Wien 1977 с.321

393 Тогава Фридрих Сприхавият, маркграф на Майсен (1381-1423), получава земите на Саксен-Витенбергското херцогство и титлата курфюрст на Саксония

394 Първият герб на Саксония е съставен около 1180 г от херцог Бернхард IV (1180-1212) , от династията на Асканите. Той използвал гербът на своя баща Алберхт I Мечката, който едновремено бил бранденбургски маркграф и граф на Баленщедт. Представлявал разсечен щит:1 на сребро излизащ червен орел (Бранденбург) и 2. на злато пет черни ленти.(Баленщедт) Около 1260 г. орелът е премахнат, а върху лентите е прибавена диагонално разположена зелена херцогска корона. В този си вид саксонският символ се е запазил и досега.

395 Кьонигсльов Йоахим фон. Фердинанд Български С.1998 с.297

396 Хофмаршал (след 1919-Маршал) на двора – най-висшата дворцова длъжност. На хофмаршала са подчинени всички дворцови служби. Също така отговаря за дворцовия церемониял

397 Форас е член на Савойската академия (1877); един от основателите на Академията Шаблисиен (1886).

398 Бурболон граф Робер дьо Български дневници С.1995 с.115

399 Ферманът, с който султан Абдул Хамид ІІ, назначава Фердинанд І за генерал-губернатор на Източна Румелия е издаден едва през 1896 г.

400 Ернестинци, клон на Ветинската династия, създаден през 1485 г., от който произхождат Саксне-Кобург-Гота

401 Дерменджиев Хр Фелдмаршалските звания и отличия на цар Фердинанд І. Военноисторически преглед кн.3/2005

402 Великова-Кошелева В. Към историята на хералдиката.....

403 Специално изобразен върху жезъла за всекидневна употреба.

404 Цанкова-Ганчева Д. Фердмаршалските жезли и пагони на цар Борис ІІІ. Военноисторечски сборник кн.1 /2004

405 Дерменджиев Хр. Фелдмаршалските отличия за цар Борис ІІІ неизвестни факти около разработването им. Военноисторически сборник кн.2/2008

406 Цанкова-Ганчева Д. Фердмаршалските жезли..........

407 http://en.wikipedia.org/wiki/Ottfried_Neubecker

http://www.pro-heraldica.de/cms/cms/front_content.php?idcat=187

408 Антонов Ст. Блазоните на съпругите на българските владетели от Сакскобургготската династия сп.Херолд бр.2/2009 г.

409 Пармските бурбони се явяват разклонение на испанските, водещи началото си от внука на Луи ХIV-Филип д`Анжу. През 1700 г. той става испански крал под името Фелипе V. От брака си с Елизабета Фарнезе има син, който също се казва Фелипе (1720-1765). В 1748 г. той се провъзгласява за херцог на Парма, Пияченца и Гуастала. Негов пра-пра внук е Роберто I (1848-1907), бащата на бъдещата българска княгиня.

410 Антонов Ст. Блазоните на съпругите на българските владетели от Сакскобургготската династия сп.Херолд (под печат)

411 Луниджияна – става въпрос за района около градовете Понтремоли и Багноне, владени в средните векове от фамилията Маласпина и впоследствие присъединени към Тоскана. Съгласно Флорентинския договор от 28 ноември 1844 г. влязъл в сила през 1847, областта е присъединена към Парма-Пияченца

412 През 1697 г. Йоан Андрей Ангел Флавий Комнин, титулуващ се принц на Македония, херцог на Дурацо, претендент за византийската корона и последен представител на Комнините, дава на пармсикя херцог Франсиско Фарнезе правата върху т.нар. Константинов орден, а с това и правото на претенциите към Константинополския трон

413 Включват графство Компиано, сеньорията Барди и княжеството Вал Таро

414 Родът Ройс води началото си от Мюлхаузен в Лотарингия. Най-стария негов представител е някой си Еркенберт I (ок.1122-ок.1143), управител на имперския домен в Гера. В 1130 година получил от император Лотар фон Спилинбург владението Вейда в Тюрингия. Неговият син Еркенберт II, се сдобива от император Хайнрих VI с наследствени права върху Вейда. В негова чест той кръстил синовете си с името Хайнрих. Това положило началото на семейна традиция, съществуваща и до днес всички мъжки представители на рода да носят името Хайнрих.

Около 1200 г. Хайнрих II син на Еркенберт II е провъзгласен за фогт на Вейда. Един от неговите наследници – Хайнрих I е женен според легендата за бохемска принцеса, чиято майка била руска княгиня. В нейна чест Хайнриховия син Хайнрих I носи прозвището Ройс, т.е. руснака. Според друга версия този прякор произхожда от факта ,че Хайнрих дълго време живее в Русия. В 1266 г. той се провъзгласява за “фогт и господар на Ройс фон Плауен и Грейц”, с което се поставя и началото на династията Ройс.

415 В буквален превод Кранихфелд означава „поле на жеравите”.

416 Руски орден, учреден през 1714 г. и даван само на жени.

417 Дерменджиев Хр. „Генеалогичнте” гербове на родството (родови, фамилни, брачни наследствени) сп. Родознание бр.3/2008

418 Царица Йоана произхожда от Савойската династия, водеща води началото си от Умберто Белоръкия, който в 1027 г. получава от бургундския крал Рудолф III графство Савоя. В 1416 г. неговите наследници са провъзгласени за савойски херцози, а в 1720 и за крале на Сардиния. В 1861 г. сардинския крал Виторио-Емануеле II се обявява за крал на Италия. Неговите наследници управляват там до 1946 г., когато е провъзгласена републиката.

419 Царските колекции в българските музеи, архиви и библиотеки - съставил Ц.Кьосева С.2004

420 Дерменджиев Хр. „Генеалогичнте” гербове на родството (родови, фамилни, брачни наследствени) сп. Родознание бр.3/2008

421 Пълното му име е Кирил-Хайнрих-Франц-Лудвиг-Антон-Карл-Филип, княз Преславски

422 Пълното и име е Евдокия-Августа-Филипина-Клементина-Мария

423 Пълното и име е Надежда-Клементина-Мария-Пия-Мажелла

424 Със Св. Александър при ражданети им, а с „Кирил и Методий” при навършването на пълнолетието им, съответно през 1912 и 1913 г.

425 Държавен вестник бр.284/ 06.12. 1947 г.

426 Президиум на Народното събрание- орган на държавната власт действал в периода 1947-1971 г. Той изпълнява функциите на парламента по времето, когато последния не заседава. Също така неговия председател е и държавен глава на страната. Функциите на Президиума в периода 1971-1990 са поети от Държавния съвет на НРБ.

427 .Работническо дело бр.291 /13.12.1947 г.

428 Работническо дело бр.77/23.01.1948 г.

429 Грънчаров Н. Социалистическата хералдика на Димитров сп. Филателен преглед бр.6/1998 г.

430 Държавен вестник бр.23 /30.01.1948

431 Държавен .вестник бр.85 / 13.04.1948

432 Държавен .вестник бр.130 / 05.06.1948

433 Държавен вестник бр.48 /20.06.1967

434 Държавен вестник бр.1 /1968

435 Иванов Ив. Символите на България...с.81

436 Държавен .вестник бр.67/24.08.1971

437 Държавен .вестник бр.967/03.12.1971

438 За написването на тази глава основно е използвана книгата на Б.Николов и М.Чернева Гербът С.2000

439 Държавен вестник бр.124 /23.12.1997

440 Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. Т 2 М.1986 с.100

441Иванов Ив. Български бойни знамена и флагове С.1998 с.13.

442 За хоръгва: Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. Т4 М.1987 с.268-269;. Болдирє Р. МІГРАЦІЙНА НОМЕНКЛАТУРА І МІЖМОВНІ КОНТАКТИ У КООРДИНАТАХ ІНДОЄВРОПЕЙСЬКОЇ ЕТИМОЛОГІЇ (ІТАЛІКО-ГЕРМАНІКА ТА ОРІЄНТОПАЛЕОСЛАВІЯ) Вiсник Сумського державного унiверситету №11(95) 2006 том.ІІ

http://visnyk.sumdu.edu.ua/arhiv/2006/11(95)2/4_Boldirev.pdf; Руднев А.Д.. Матерiалы по говорамъ Восточной Монголiи. С-Петербургъ, 1911 г. с.77,81

443 Цонев Б. История на българския език. Том-1 С.1919 с.103

444 Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. Т 3 М.1987 с.790-791

445 Абаев В. Историко-этимологический словарь осетинского языка Т.3 Ленинград 1979 с.156

446 Цонев Б. История на българския език. Том-1 С.1919 с.100

447 Цонев Б. История на българския език. Том-2 С.1984 с.119

448 Фасмер М. Этимологический ......... Т 3 с.353-354

449 Добрев П. Езикът на Аспаруховите и Куберови българи.П.Добрев.С. 1995 с.123

450 A dictionary of Tocharian B. - D. Adams. http://www.indo-european.nl/cgi-bin/main.cgi?root=leiden This database, created by S.Starostin and A.Lubotsky, reflects the text of the book by Douglas Q. Adams A dictionary of Tocharian B, Leiden Studies in Indo-European 10, Rodopi: Amsterdam - Atlanta, 1999 (the book is still available at the „Editions Rodopi”, information at: http://www.rodopi.nl/home.htm). Only the most obvious typos have been tacitly corrected

451 И.М.Стеблин-Каменский. Этимологический словарь ваханского языка. Санкт-Петербург. 1999 с.262

452 Стойчев Ив. Българското народно знаме С.1940; Въпросът за народното знаме в Учредителното събрание- сп.Родина 1938 кн.1; За първообраза на българското знаме според чл.23 от конституцията С.1941;Произход на българските държавни символи (герб, знаме, химн) - Военноисторически сборник 1946, кн.61;

453 Клинчаров Ив. Произход и начало на българското национално знаме и герб С. 1940; Еволюция на българското народно знаме С.1941

454 Иванов Ив. Български бойни знамена и флагове С.1998; Символите на България-герб, знаме, химн С.2004

455 Извори за българската история т.ІІ С.1960 с.60

456 Советова О.С., А.Н. Мухарева.Об использовании знамён в военном деле средневековых кочевников (по изобразительным источникам). О.С. Советова, А.Н. Мухарева.Об использовании знамён в военном деле средневековых кочевников (по изобразительным источникам). Археология Южной Сибири. бр.23/2005 Интернет версия: http://kronk.narod.ru/library/sovetova-muhareva-2005.htm#_n7 Също

Изтегляне 2.67 Mb.

Сподели с приятели: