Иван войников история на българските държавни символи

І. Гербове и хералдика

Думата “герб” в българския език е директна заемка от руския. Идентична е ситуацията и със сръбския, хърватския и словенски езици, където е „grb”. В руския език „герб” е фиксиран за пръв път през 1644 г. и е заемка от полското “herb”, имащ същото значение. В чешки е „erb”, макар че там се използва и „znak”. Етимологията на думата традиционно се свързва със старовисоконемското “erbe”, означаващо наследство.⁴

Гербът представлява графично изображение, създадено по определени правила, което е прикрепено към даден човек, род, област, град, държава или организация. Ако тази дефиниция бъде разгледана в чисто художествен аспект, се вижда ,че става въпрос за фигурална композиция, чиито елементи са подредени и оцветени по определен начин, тясно свързан с обекта на символизиране. Проследено в хронологичен план и елементите, и правилата не са възникнали едновремено, а са се развивали в продължение на столетия.

Родината на гербовете е Западна Европа. Най-старото изображение на хералдични елементи се среща в печатите, с които е скрепен в 1000 г., брачният договор между Кастилския инфант Санчо и дъщерята на виконта Гастон дьо Беран – Вилхелмина. Подобен печат има от 1136 г.⁵ Първите сигурни свидетелства за съществуването на герб са едва от ХII в. Като най-старо такова се смята портрета от надгробната плоча на Жофруа Плантадженет (поч.1151 г.), граф на Анжу (1129-1151) и херцог на Нормандия (1144-1151), върху чийто щит на син фон са издълбани множество златни лъвове. Самата рисунка е изготвена около 1155-1160, по поръчка на вдовицата на Жофруа Плантадженет - Матилда⁶.

Съществуват различни теории, обясняващи произхода на гербовете. Още в края на Средните векове се появават и първите хипотези, свързващи ги с Адам, Ной, Александър Македонски, Юлий Цезар, крал Артур и други митологинчи и исторически личности. Спроед друга теория гербовете са продължение на емблемите, използвани в Древна Гърция и Рим. Германските хералдици търсят произхода на средновековната хералдика в руните и скандинавските емблеми. Някои изследователи свързват появата на гербовете с влиянието на Ислямския свят и Византия по времето на първите кръстоносни походи.⁷ Едно от най-разпространените обяснения за възникването на хералдиката е, че специфичните изображения на щита са продиктувани от чисто практичната нужда като средство за идентификация по време на битка или турнири.⁸ Всяка теория има своите подръжници и критици и да се даде еднозначен отговор е невъзможно.

В гоблена от Байо е представено завоюването на Англия от норманите през 1066 г.Върху норманските щитове ясно се виждат изображения наподобяващи гербове.⁹ Вероятно като продължение на тази традиция може да се разглежда и щитът на Жофруа Плантадженет. Спроед английския хронист Джон Мармутер, Жофруа получава този щит като подарък от тъста си- английския крал Хенри І (1100-1135) около 1127-1128 г. ¹⁰Показателно е че такъв щин носи и незаконородения син на Жофруа Плантадженет-Уйлям Лонгспи¹¹

Разпространение на печати с хералдични знаци през периода 1135-1155 г се откриват в Англия, Франция, Германия, Испания, Италия.

Първите гербове се появяват през втората половина на ХII в. в различни части на Европа¹². В началото на ХIII в.са възприети от духовенството, а до края на века се разпространяват и сред неблагородниците, професионалните сдружения, градовете . ¹³

За развитието на хералдиката голям принос имат и рицарските турнири. Те се появяват първоначално във Франция през ХI в, а в последствие се разпространяват в Англия, Германия (1150-1160) и останалата част на Западна Европа. Първите правила за провеждането им са съставени от френския барон Г.дьо Прели. Именно с турнирите е свързана появата на херолдите.За произхода на думата са изказани различни хипотези. Според най-разпространената в основата стои старонемското heriwald и старофренското herault, означаващи вестоносец, пратеник. Според Филип Жак Спене, понятието херолд произлиза от немската дума heeralt – ветеран или heerhold – любимец на войската¹⁴.

Първоначално херолдите са офицери на служба и тяхната роля била да носят съобщения и обявяват война.Впоследствие стават едни от главните действащи лица на рицарските турнири. Задачите на херолда били да провъзгласи откриването на турнира, да разработи и съблюдава церемониала за неговото провеждане, да обявява всичките двубои, имената, родословието, титлите и опознавателните знаци (т.е. герба) на участниците в тях. Това означава, че всеки херолд бил длъжен да познава генеалогията на благородническите семейства, чиито представители, участвали в състезанията и да умее да разпознава техните гербове, за чието описание е създаден специален жаргон, наричан с термина блазон.

С течение на времето броят на гербовете бързо нараства, което довежда до нуждата за тяхната систематизация. Появяват се и първите гербовници, най-стария от които е хералдичният опис на Хайнрих фон Велдеке от 1186-88 г.

През първата половина на ХV в. главният херолд на Франция – Дьо Берри, по заповед на крал Шарл VII (1403-1461), посещава множество замъци, абатства и манастири, с цел съставянето родословия на френските аристократи и изучаване на гербове им. Аналогични задачи получават и английските херолди, служещи при дворовете на кралете от Хенри VIII (1491-1547) до Джеймс II (1566-1625).

При осъществяваеито на тези ”хералдични визити” се оказва, че болшинството от използваните гербове са създавани съвсем произволно, поради което не редки били случаите трима или повече благородника нямащи никаква родствена връзка помежду си да имат един и същ герб. Подобна е ситуацията и в останала Европа. Ето защо изниква нуждата от правила при съставянето на родовите символи. За пръв път идеята е реализирана в Германия през ХV в. Така само кралят имал правото да утвърждава герб и той единствено можел да го променя.

Това води до създаването към дворовете на специални хералдични колегии или катедри, оглавявани от херолд-майстрои (във Франция през 1696, Прусия - 1706, Русия -1722 и т.н.). По този начин се ражда класическата хералдика като наука за гербовете. Макар първият труд в тази област да се е появява още в 1356 (монографията на италианския юрист Бартоло Засоферато - “Tractatus de insigni et arms”, т.е. Трактат за знаците и гербовете), теоретичните принципи на хералдиката са разработени едва в периода ХVI-ХVIII в. През 1650 г. французинът Клод-Франсоа Менестриер прави първото цялостно обобщение на хералдичните правила в книгата си “Произход на гербовете”, поради което някои изследователи го наричат баща на науката хералдика. С края на средновековието тя постепено губи практическото си приложение и се превъръща в спомагателна историческа дисциплина, подобно на археологията, нумизматиката, сфрагистиката, генеалогията и т.н.

Хералдиката, каткто и всяка друга наука има собствена терминология, правила и принципи . Термините, с помоща на които се описва един герб се нарича “блазон”. Той е основан на база на старофренския и средновековен латински и дава въжмозност, гербовите знаци да бъдат описани кратко, точно и ясно.

На първо място правилата на блазона се свързани с използването на цветовете. Основните са седем, разделени на три групи: метал (злато и сребро), емайл (червено, синьо, зелено, черно и пурпурно) и кожа (хермелин и катерица). Тези цветове не са точно установени, поради което се допуска използването на различви нюанси-например тъмночервено, светлочервено, малиновочервено, вишнено червено и т.н. ¹⁵ При някои гербове се срещат кафявият и телесният цвят.

Основният принцип при оцветяването в хералдиката гласи, че емайл може да се нанася само върху метал, а метала само върху емайл. Категорично е забранено да се използва метал върху метал и емайл върху емайл. Кожите могат да се поставят върху останалите цветове. В унгарската хералдика обаче този принцип често се нарушава.

За да може гербовете да се изобразяват в черно-бяло, през ХVII в, италианският йезуит Силвестро Петра-Санкта създава в Антверпен графичен код за всеки цвят състоящ се от линейни щриховки. Този код е валден и до сега

Елементите, които съставят герба биват задължителни и незадължителни. Това деление е наложено от благородническите гербове, тъй като задължителните се утвърждават и променят само от владетеля, а незадължителните по решение на собственика на герба, наричан още армигер. Към първите се отнася само щитът, а към вторите – шлем, надшлемник, намет, корона, мантия, щитодръжци, постамент, арматура.

ЩИТЪТ е най-старата част на герба и главен носител на информацията съдържаща се в него. Първоначално формата на хералдичния щит е повтаряла тази на реалния. Масовото разпространение на арбалетите и огнестрелното оръжие през ХV-ХVI в. обезсмисля използването му като средство за защита и това дава възможност на художниците да развихрят фантазията си и създадат щитове с най-причудливи форми. За обозначаве формата на щита, в хералдиката са възприети определени термини: старофренски или варяжки (триъгална форма); испански; италиански (овален); френски; английски; византийски (кръгъл); полски, германски; дамски (ромбоиден) и квадратен. Към тях през ХVI-ХVII в. са добавени различни декоративни елементи.Това са така наречените украсени щитове. Украсите се делят в зависимост от използвания стил – ренесанс, барок, рококо и т.н.

В хералдиката страните на щита се определят не от положението на зрителя, а от това на този, който го държи. Поради тази причина хералдично ляво е всъщност дясно за зрителя и т.н. .В повечето случаи щитовете биват разделяни на отделни полета. Това може да става по четири основни начина:

Полетата, получни при разделянето на щита, имат различни форми, които в хералдиката се наричат хералдични фигури. Обособени са в две групи – почетни (ординарни, първостепенни) и обикновени (субординарни, второстопенни). По правило ширината на първата група фигури заема винаги 2/7 от тази на щита .

- прости - получени при пресичането на пояс и стълб

- Х-образни- получени при пресичането на ляв и десен ремък

- Y-образни – получени при съчетаването на два полуремъка и един полустълб

Всички почетни фигури имат умалени версии, наречени диминативи, заемащи 1/2, 1/4 или 1/8 от ширината им.

Простите или второстепени фигури се получават по пътя на смесването, изрязването, удвояването и т.н на почетните. В зависимост от формата си биват: триъгълни, четириъгълни, кръгли и условни. В хералдиката са известни повече от 300 второстепени фигури. От тях най-разпространени са :

Според правилото ако има едновременно почетни и обикновени фигури, то вторите (обикновените) задължително се поставят върху първите (почетните).

Когато един щит се разделя, най-напред се започва с т.нар. главно деление, при което се отделят основните полета, които от своя страна могат да се делят на още.

Върху щитовете могат да се изобразяват и други фигури, различни от хералдичните. Това са т.нар.нехералдични фигури, които се поделят на три групи:

Най-разпространените животни са: лъв, орел, елен, глиган, мечка, вълк, кон, овца, бик, гарван, петел, лебед, жерав, гълъб, паун, риба, делфин, пчела.

Най-разпорстранени растения – роза, лилия, която бива френска и флорентинска, дъб, лоза

небесни светила – слънце, луна, звезди

стихии – огън и вода (река)

Изкуствени – изображенения на предмети, сътворени от човек – оръжия, крепости, ключове, камбани, жезли, кръстове (над 200 вида.), колело, шпора, доспехи, жертвеник, корони и т.н.

Легендарни – изображения на същества от митовете и легендите - грифон, кентавър, сирена, дракон, алфин, кокатрис (василиск), мартлет, пегас, морско куче, саламандър, вайверн, еднорог, феникс, харпия, Херкулес, Адам и Ева, Ангели, Богородица, Христос и т.н.

Когато се описват животни (реални и фантастични) задължително се споменава тяхната поза. В хералдиката е прието да бъдат изобразени в профил и обърнати на дясно. Ако е ориентирано на ляво то се нарича обърнато, а когато е обърната само главата му-обръщащо се. За орлите е възприето да се изобразяват с глава обърната на дясно, разпрени крила и изпънати крака. Останалите птици са дясно ориентирани и в профил..Във връзка с настоящото изследване ще бъдат разгледани само някои от позите на лъва, които се отнасят и за останалите четирикраки животни :

За всяко животно една от позите се смята за основна и при описание тя не се споменава. За лъва това е рампант.

Когато нехералдичната фигура е една, тя се изобразява в средата на щита.Когато са по-малки от 1/3 от височината му и са две се поставят една до друга, когато са три се разполагат в две редици в съотношение 2/1, котато са четири – 2/2, когато са пет – в три редици в съотношение 2/1/2, когато са шест – 2/2/2, когато са седем – в четири редици в сотношение – 3/2/2.

Когато нехералдичните фигури са две и повече и са по-големи от 1/3 от ширината на щита се изобразяват една под друга.. Така изброените начини за подреждане се смятат за нормални и не се налага да бъдат специално описвани (например само три лилии или три вълка). Ако обаче разположението им е различно, то задължително се описва (три риби в пояс; три гарвана в ремък и т.н.)

Когато фигура (А) е разположена върху друга (Б) и А е по-малка от Б, то се казва че Б е обременена с А. Ако А е по голяма от Б, то тогава Б е прикрита от А

Когато един щит е разделен на различини полета, описването им винаги започва от това което е най-горе и най-дясно. Например при четириделно разделен щит с наложен щит първо се започва от горното дясно, продължава се с голното ляво, после долното дясно, долното ляво и накрая наложения щит.

При описанието на поле първо се започва от цвета на основата, следват хералдичните фигури (ако има такива), като първи са почетните, а след тях второстепените, нехералдичните с всичките им атрибути и допълнения.

Друг елемент на гербовете е ШЛЕМЪТ.Той се поставя над щита. В хералдиката навлиза към края на ХIII в . До нач.на ХV в формата му копира тази на реалния, но след 30-те год. на ХVв. започват да се употребяват т.нар.турнирни шлемове, отличаващи се с елегантнсстта си. През ХVII в. френските хералдици разработват отделен тип шлемове за всяка аристократична титла. Тази система впоследствие била възприета в Англия, Испания, Португалия, но не и в Германия.

В повечето случаи върху шлемовете се поставят НАДШЛЕМНИЦИ. Появата на този елемент е свързана с рицарските турнири, където са се използвали като допълнителен знак, по който можело да бъде разпознат даден рицар от останалите участници. Надшлемниците били изработвани от дърво, кожа, папирус и други леки материали и много често повтаряли изображението на щита. През ХIІІ в. знаменитият германски рицар Улрих фон Лихтенщайн (1200-1278) въвежда модата на сложните нашлемници. Самият той носил шлем украсен с фигурата на Венера, която в едната си ръка държала факел, а в другата стрела. Тази мода навлиза и в хералдиката.

Обикновено надшлемникът повтаря главното изображение от герба (т.нар спомагателен надшлемник), но е възможно да представлява и отделен знак (т.нар.самостоятелен надшлемник).

Основните типове надшлемници са :

• 
  рога – те биват- волски (във формата на полумесец); бикови (S-образви), еленски и кóзи
  
• 
  крила
  
• 
  пера – биват три вида - петелски (листовидна форма); паунови и щраусови. Перата никога не бива да излизат директно от шлема и затова винаги се показват от колчан или зад корона
  
• 
  флагчета – изобразяват се в умален вид с квадратна или триъгълна форма. Те задължително трябва да имат гербовите цветове, а ако са повече от едно се разполагат ветрилообразно.
  
• 
  нехералдични фигури – естествени , изскуствени и фантастични
  
• 
  щитови (гербови) дъски – имат кръгла, шестоъгълна или ветрилообразна форма. Върху нея е възпроизведено изображението на щита. Краят и ъглите на тези дъски често са украсени с пюскюли или пера.
  
• 
  шапки
  

Тъй като много от кръстоносците ежедневно умирали от зноя, а доспехите им се разкалявали от палещото слънце (както се смятало тогава), те взаимствали от местните араби способ за предпазване от жегите, съществуващ и до днес. За да се спасят от прегряване арабските и персийски войни поставяли върху главите и плещите си парче платно закрепено с обръч. При турнирите наметът вече има чисто декоративна функция, и се изработва от плат или кожа.

Според правилото външната и вътрешна страна на намета трябва да бъдът оцветени съответно в емайл и метал. В повечето случаи това са основните цветове (емайл и метал) от щита, но не е задължително.Съществуват три типа намети:

-с цели или назъбени краища - появили са се през ХIV в.

-във формата на множество ленти – появили са се през ХV в, като доказателство за участие в кървави битки.

-във формата на растителни орнаменти – създадени през ХVI в., като художествена разновидност на горните
КОРОНАТА като елемент на герба се появява през ХV в. Поставя се върху шлема или директно върху щита. Съществуват два типа корони - реални и хералдични. Право на първите имат единствено суверените. Такива корони има в гербовете на владетелите на Германия, Австрия, Русия, Унгария, Чехия, Франция,Великобритания, Прусия, Бавария, Швеция, Дания България; и т.н..

Хералдичните корони са разработени през ХVII в. и са разпространени в цяла Европа. Характерното при тях е,че за всяка аристократична титла има специална корона. Представителите на църквата използват вместо корони папска тиара, епископски митри и кардиналски шапки. Понякога короните са украсени с ленти, завършващи с пюскюли-т.нар. кисти.

Част от някои гербове е МАНТИЯТА. Тя е традиционна част от облеклото на монарсите и символ на тяхната върховна власт. В хералдиката навлиза през ХVII в. Право на мантия имат само императорите, кралете, князете (принцовете) и херцозите. Изобразява се в златен (само за императорите), червен или пурпурен (за всички останали) плат подшит с хермелинова подплата и пристегнат в горните си краища със златни шнурове, завършващи с пюскюли. Понякога мантиите са увенчани с куполообразни шатри от същата материя. Те напомнят за времето, когато всеки участник в рицарските турнири е имал собствена шатра, в която да си почива и преоблича.

Много често щитът в гербовете се придържа в двете му страни от ЩИТОДРЪЖЦИ. По правило щитодръжци могат да бъдат единствено естествени (животни и хора) и легендарни нехералдични фигури.

Обикновено към герба се поставя и ДЕВИЗ. Това е кратко изречение, разположено някъде около щита, чийто произход се крие в специалното заклинание, което изричали рицарите преди участие в турнирните схватки. Първоначално се изписвани на латински или френски, като най-разпространени, но в последствие започват да се използват всякакви езици. По правило цвета на буквите следва да съответства на основния метал от щита. Ето девизите от гербовете на някои европейските държави от началото на ХХ в. (1914):

Албания: Fidelitate et Veritate (лат.) – Вярност и истина

Австро-Унгария: Viribus unitis (лат) – С общи сили

Белгия: L`union fait la force (фр.) – Съединението прави силата

България: Съединението прави силата (бълг.)

Великобритания: Dieu et mon droit (фр.) – Бог и моето право

Германия: Gott mit uns (нем.) – Бог с нас

Брауншвайг: Nec aspera terrent (лат.) – И трудността не ме плаши

Мекленбург-Шверин: Per aspera ad astra (лат.) - През трудността (букв. тръните) към звездите

Прусия: Gott mit uns (нем.) – Бог с нас

Ройс: Ich bau auf gott (нем.) – Осланям се на бог

Саксония: Providentiae memor (лат.) – Помни за провидението

Хессен : Gott, ehre, vatherland (нем.) - Бог, чест, отечество

Гърция : I    (гръц.) – Силата ми е в любовта на народа

Монако : Deo juvante (фр.) – С божията помощ

Нидерландия: Je maintiendrai (фр.) – Ще издържа

Русия : Съ нами богъ (рус.) -С нас е бог

Румъния: Nihil sine deo (лат.) – Нищо без бог

Франция: Liberte, egalite, fraternite (фр.) – Свобода, равенство, братство

Оредините са едни от най-често срещаните елементи на арматурата. В хералдиката те навлизат през ХV в. В българските гербове са използвани общо четири ордена:

1.Орден на Светите равноапостоли Св.Св.Кирил и Методий – учреден от цар Фердинанд I на 18 май 1909 г. като най-висш български орден и е утвърден със специален закон от 11 февруари 1910 г. Негови носители са трима представители на царската династия: Фердинанд I (1909), Борис III (1912) и княз Кирил Преславски (1913); шест българи: екзарх Йосиф I (1912), Иван Евстр.Гешов (1913), Васил Радославов (1918), Иван Вазов (1920), варненско-преславския митрополит Симеон (1922) и ген.Данаил Николаев (1936); както и 52 чужденци след които императорите Франц-Йозеф, Вилхелм II и Николай II, крал Джордж VI, крал Виктор-Емануил III, крал Михай II, адмирал М.Хорти, Й.фон Рибентроп, Х.Гьоринг, Б.Мусолини и др. По правило всички мъжки представители на царската династия се удостояват с ордена при навършването на пълнолетие.

2.Саксонският херцогски Ернестински династичен орден (Herzoglich Sachsen Ernestinischer Hausorden) – учреден на 25 декември 1833 г. от херцозите Ернст II фон Скасен-Кобург-Гота (1826-1844), Фридрих фон Саксен-Алтенбург(1826-1834) и Бернхард II фон Саксен-Майнинген-Хилдбургхаузен (1826-1882). Създаден е като продължение на съществувалия по-рано “Орден на германската честност”, основан около 1690 г. от херцог Фридрих I фон Саксен-Гота-Алтенбург (1675-1691). Носители на Ернестинския орден са всички членова на Ернестинския клон на Ветините, среди което е и Фердинанд I, както и на заслужили пред династията.

3.Великият орден на Златното руно - основан от херцога на Бургундия Филип III Добрия (1419-1467) на 10 януари 1429 г. и е утвърден със специална папска була на 7 октомври 1433 г.. Велики магистри на ордена първоначано са бургундските херцози, а след 1477 г., испанските крале. След като угасва линията на испанските Хабсбурги през 1701 г., австрийския клон предявява претенции и си присвоява ордена. Конфликтът е изгладен едва през 1748 г. и така той става едновременно испанско и австрийско отличие. През 1911 г. австро-унгарският имератор Франц-Йозеф (1848-1916), удостоява с този орден българския цар Фердинанд I, записан в книгата на кавалерите под № 1176¹⁶

4. Орден “Св.Александър” – учреден от княз Александър I Батемберг на 25 декември 1881 г., като най-висш български орден. По правило с ордена са удостояват всички членове на владетелския дом.

В аристократичните среди гербът е графично изображение на наследствените права върху определени земи, описани чрез неговата титла. Поради тази причина гербът може да се унаследи във вида, в който е само при наследяване и на титлата. Онези аристократи,които са родени извън брака (т.нар. бастарди), могат да наследят герба на баща си, но задължително поставят в него определен маркер. Както такива са използвани през различните векове, посясите, както и т.нар. скосен жезъл (диагонално разположен брус в центъра на щита).

Когато даден син промени титулатурата си, или е дете от морганатичен брак¹⁷, т.е няма право да носи бащината си титла, той може да наследи герба на баща си, но също е задължен да постави отличителен знак – лабел или бордюр

Интересен е въпросът и с гербовете на жените. До встъпването си за пръв път в брак, герба на една жена е идентичен с този на баща й, но щита е с ромбоидна форма (т.нар.дамски щит). След като се омъжи, жената променя герба си. Съществуват два варианта на представяне. При първата щитът е с обичайна (мъжка) форма и е разсечен. Герб на съпругата е поместен в лявото хералдично поле, а този на съпруга в дясното. Тази практика е разпространена най-вече във Великобритания, Франция, Испания При втората гербовете на съпрузите са изобразени на два отделни щита долепени един да друг-т.нар. обединени гербове. Среща се в Германия, Италия, Русия, България, Дания, Белгия, Монако и частично – Нидерландия^.

Ако мъжът почине, изображенията на щита се запазват, но формата му става ромбоидна.

Развитието на хералдиката през вековете е довело до създаването на множество гербове, които в зависимост от обекта, който символизират се делят на шест групи:

1. 
   ДЪРЖАВНИ – тук се включват гербовете, символизиращи дадена държава. Обиконвено в основата им лежат родовите символи на управлявали в миналото династии или личните гербове на отделни владетели. ¹⁸
   
2. 
   ДИНАСТИЧНИ – гербове на отделни аристократични фамилии.
   
3. 
   ЛИЧНИ – т.е гербове на отделни лица. Обикновено се отнасят за неаристократи.
   
4. 
   ГРАДСКИ И ОБЛАСТНИ – една част от тях са възникнали на база на лични или династични гербове на отделни феодали, в чието владение са се намирали съответната област или град. Друга част са изкуствено създадени от хералдици, които най-често са се опитвали да въплатят в герба, посредством разни символи - местни забележителности, исторически събития и други подобни.Така например гербът на Париж, представлява кораб и златни френски лилии над него. Корабът символизира от една страна лежащият в самия център на града остров де ла Сит на р.Сена, чиято форма наподобява кораб, а от друга страна търговията – основен поминък за населението. Златните лилии, пък напомнят за кралската династия на Капетингите, под чието покровителство се е намирала френската столица.
   
5. 
   ЦЪРКОВНИ – това са гербовете както на римокатолическите папи, на абатства, епископства (появили се още в ХII в), архиепископства, кардинали и отделни свещеници. Макар и служителите на католическата църква да не влизат под юрисдикцията на официалните хералдически органи, то използваните от тях гербове се регулират от специални правила създадени през 1967 г.
   
6. 
   ГЕРБОВЕ НА ОРГАНИЗАЦИИ – това са символи на средновековните цехове, търговси фирми, благотворителни организации, колежи, университети, институции и т.н. В повечето случаи те се изработват от хералдици, но се срещат и варианти, дело на обикновени художници, не съобразени с нормите на хералдиката.
   

• 
  голяма – включва всички елементи
  
• 
  средна – включва по-малко елементи
  
• 
  малка – обхваща само най-главните елементи – щит, корона и най-много орден.