Иван войников история на българските държавни символи

2.2 Гербове на владетелските съпруги. 2.2.1. Владетелски гербове на княгиня Мария-Луиза (1893-1899) В средата на ХІХ в. в някои западноевропейски страни, се налага модата при благородническите бракосъчетания да се изработват специални сватбени гарбове, които впоследствие стават символ на съпругите. Тази практика е особено характерна за Германия, Русия (след 1856 г.), Италия, а също Дания, Белгия, Монако и частично в Нидерландия.⁴⁰⁸

Гербът на новата българска княгиня е разработен в три форми. Негов съставител най-вероятно е граф Амеде де Форас.

Големият герб представлява – два обединени щита – вдясно: четириделен, 1. и 4. на червено, златен коронован лъв (България); 2. на сребърно, два червени стълба, в главата на синьо две златни корони в пояс (Източна Румелия 1); 3.на червено, две ръце, облечени в зелено, държащи златна корона (Източна Румелия 2); наложен щит, обременен с десет ивици в черно и златно, зелена диадема в ремък (Саксония);

Вляво, разделен на осем в три реда: 1. на злато, шест сини лилии 3-2-1 (Фарнезе); 2.а) на сребро, червен кръст между четири черни орли (Гонзага-нов), б) поделен със синьо, лъв в червено и сребърно в ремък, коронован в злато (Росси); 3.а) на злато, шест сфери 1-2-2-1, долните пет в червено, шестата в главата в синьо, обременена с три златни лилии (Медичи), б) пресечен на червено и златно, клон от трънка с пет тръна в пояс, два вдясно и три вляво, с по четири сребърни цвята всеки, разположени по един на върха и 2-1 вдясно и обратно вляво (Маласпина); 4. на злато, черен орел, коронован в злато (старата Савоя), обременен с червен овален щит, обременен със сребърен кръст (модерната Савоя); 5. на червено, сребърен пояс (Австрия); 6. шахматно червено и сребърно, в главата златно, черен двуглав орел (Палавичини); 7. на червено, кръст между четири букви В, гръб към гръб, в злато (Константинопол); 8. четириделен, 1 и 4, шест стълба в злато и синьо, над всичко сребърен пояс, 2 и 3 злато, три вълнообразни ивици (Ланди); наложен овален щит, четириделен, 1. и 4. на червено, златен замък, зидан с черно и просветлен със синьо (Кастилия), 2. и 3. на сребро, червен лъв, коронован в злато (Леон); наложен щит, на ситьо, три златни лилии, в червен бордюр осем сребърни раковини (Бурбон-Парма).

Над щитовете българската царска корона. Щитодръжци: вдясно, златен коронован лъв с българския владетелски щандарт (сребърно-зелено-червено с малкия владетелски герб (на червено златен коронован лъв с наложен щит, обременен със саксонския герб), бордюр от черни и златни триъгълници); вляво, ангел, облечен в бяло и с френски табард със същия щандарт на синьо, три златни лилии); стъпили на постамент от архитектурен орнамент, върху който е прехвърлена девизна лента.

Девиз: “Съединението прави силата”, изписан върху сребърна лента окрайчена със зелено и червено, със зелени букви. ⁴¹⁰

Шатра: порфирна със златни ресни, шнурове и пискюли, подплатена с хермелин, бродирана със златни царски корони в купола и увенчана с българската царска корона.

Средния герб представлява два съединени щита: в ляво на червено златен лъв короновав в злато, обременен с герба на Саксония; вдясно на синьо три златни лилии червен бордюр обременен със сребърни раковини. Над щитовете царска корона с ленти с кисти. Щитодръжци: вляво златен лъв, коронован в злато, вдясно ангел с фернски табард, Постамент – архитектурен орнамент, с прикачена към него сребърна лента, окрайчена в червено и със зелени букви – „Вярност и постоянство”

Малкият герб включва двата щита от средния и короната над тях.

В големия герб десният щит (ляв за зрителя) е взет от големия герб на Фердинанд І , а левия от герба на херцозите на Парма и Пияченца съставен през 1848 г. от херцог Карло ІІІ (1848-1854), използван от неговите наследници и до сега. Първото поле символизира херцогствата Парма и Пияченца, второто – херцогство Гуастала, владяно от Пармските херцози в периода 1748-1802; 1815-1847 г.; третото – графство Сан Секондо, присъединен към Парма-през 1825 г., четвъртото – областта Луниджияна⁴¹¹, присъединена през 1847 г., петото-Савойската династия, от която произхожда майката на Карло ІІІ – принцеса Мария-Тереза (1803-1879), дъщеря на сардинския крал Виторио-Емануеле І, шестото- Хабсбургите, от които е бабата на Карло ІІІ по майчина линия Мария-Тереза (1773-1806), дъщеря на Фердинанд-Карл фон Хабсбург; седмото – маркизството Кортемаджоре и Бусето, присъединено към Парма-Пияченца през 1586 г., осмото – Византия, за чиято корона пармските херцози са претенденти още от 1697 г.⁴¹² и деветото – земите на фамилията Ланди⁴¹³, присъединени към Парма през 1682. Наложеният щит символизира Испания, тъй като пармските бурбони са и испански инфанти и едновременно с това бабата на Карло ІІІ по бащина линия- испанската инфанта Мария Луиза (1782-1824).

Княгиня Мария-Луиза не се занимава с политическа дейност. Тя не приема и трудно преживява преминаването на първородния и син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г., което е условие на руското правителство за подобряване отношенията между Княжество България и Руската империя. Княгиня Мария-Луиза умира на 30 януари 1899 г.

2.2.2. Владетелски гербове на княгиня (от 1908 г. – царица) Елеонора (1908-1917) По време на властването си Фердинанд I сключва втори брак – с Елеонора-Каролина-Гаспарина-Луиза (1860-1917), принцеса фон Ройс цу Шлейц-Кьостриц.⁴¹⁴ Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV фон Ройс цу Шлейц-Кьостриц и принцеса Луиза фон Ройс цу Грейц.

Тъй като Елеонора е протестантка, а Фердинанд I – католик, са извършени два венчални обряда – католически на 28 февруари 1908 г. в Кобург и протестантски на 1 март 1908 г. в семейния дворец Остерщайн край Гера.

Големият герб на царица Елеонора, представлява съединени щитове: отляво на червено златен лъв, коронован в злато, обременен с герба на Сакония., отдясно четириделен: 1 и 4 на черно златен коронован в злато лъв, 2 и 3 на синьо златене жерав. Над щитовете българска царска корона с ленти с кисти. Щитодръжци два златни короновани в злато лъвове. Постамент: архитектурен орнамент със сребърна окрайчена в червено девизна лента и със зелени букви „Вярност и постоянство”.

Десния щит е фамилният герб на рода Ройс. Първото и четвъртото полета символизират Ройс, а второ и трето графството Кранихфелд⁴¹⁵., част от което е владяна от от фогтовете фон Ройс-Плауен в перода 1453-1615 г.

Малкият герб включва двата съединени щита, но в овална форма, над тях короната с ленти с кисти, а под тях руския Императорски орден „Св.Екатерина”- І степен⁴¹⁶, с който Елеонора е удостоена през 1906 г., заради участието и в Руско-японската война, като създателка на полева болница.⁴¹⁷

(Б.а.: Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора, като съпруга на държавния глава, е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд "Царица Елеонора", чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издействала на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започнали реставрационни дейности. По време на войните царица Елеонора е милосърдна сестра на фронта. Тя подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, царица Елеонора основава Българския Червения кръст. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

По време на войните – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри.)

Царица Елеонора се разболява сериозно в последната година на Първата световна война и умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Съгласно последната си воля царицата е погребана в близост до Боянската църква. До 1944 г. войници оцелели, благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на на поклонение на гроба й. След установяването на социалистическата система в България, гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник – премахнат, за да се заличи мястото му. След промените през 1989 г. надгробният паметник е върнат на мястото му и се възстановява предишния вид на гроба.

2.2.3. Владетелски гербове на царица Йоана (1930-1946)

Венчавката се извършва на 25 октомври 1930 г. в базиликата на Св.Франциск в градчето Асизи (Италия). Младоженците пристигат в София на 31 октомври 1930 г, където са благословени от митрополит Неофит.

Гербът на царица Йоана е скромен. Съставен е от щитовете на българската (на червено златен лъв, коронован в злато) и савойската (на червено сребърен кръст) династии. Над тях царска корона с ленти с кист. Под щитовете върху две кръстосани клонки е провисена сребърна окрайчена в червено девизн лента и със зелени и букви “Вярност и постоянство”.

Върху екслибриса на царицата има друг герб, включващ двата щита, короната над тях и черен лозанж около тях.

След смъртта на Борис през 1943 г. Симеон е обявен за цар, а управлението на страната е поверено на регентски съвет. През 1946 г. България е обявена за република, а Йоанна и децата и са принудени да напуснат страната. Първоначално те живеят в Египет при баща си, който също е изгнаник след референдум против монархията, а после в Испания. През 1964 г. Йоанна издава своите спомени на италиански в Милано.

Последните години от живота си Йоанна прекарва във вила Янтра в португалския курорт Ещорил. Преди да почине през 2000 г. тя успява да посети наново България през 1993 г. и е приветствана възторжено от много граждани. Погребана е във францисканското гробище в Асизи, Италия.

От брака си с Мария-Луиза, Фердинанд І има четири деца: князете Борис Търновски (1894-1943), бъдещия цар Борис ІІІ и Кирил Преславски (1895-1945)⁴²¹, и княгините Евдокия (1898-1985)⁴²² и Надежда (1899-1958)⁴²³

Разработени са по един общ герб за князете и за княгините. Вероятно са съставени през 1911 г., заедно с герба на Фердинанд І от Ван Дристен, като при този на князете само са добавяни впоследствие (1912 – при Борис и 1913 при Кирил) огърлието на ордена „Св.св равноапостоли Крил и Методий”.

Гербът на князете представлява четириделен щит: 1 и 4 на червено златени, коронован в злато лъв, обременен със сасконския герб (Сакс-Кобург-Гота-България); 2. четириделен с накрайник като 1 и 4 полета на червено, златен замък, зидан с черно и просветлен със синьо (Кастилия), 2. и 3. на сребро, червен лъв, коронован в злато (Леон), накрайник на сребро червена роза (Гранада); наложен щит, на синьо, три златни лилии, в червен бордюр осем сребърни раковини (Бурбон-Парма); 3. на синьо три златни лилии със сребърен лабел (Бурбон-Орлеан). Наложен щит-разслечен на. Саксония и Бурбон-Анжу. Над щита българска царска корона, а около него големите огърлия на ордените Св.Александър и Св.Равноапостоли св.св.Кирили и Методий, с които са удостоени и двамата князе⁴²⁴

Видно е че гербът символизира родителите, както и бабите на князете. 1 и 4 полета са знаците на Фердинанд І, 2 на княгиня Мария-Луиза, 3 на княгиня Клемнтина. В наложения щит отдясно е символът на Ветините, а в ляво на испанските бурбони, към които принадлежи както Мария Луиза, така и нейната майка-Мария Пиа.

Гербът на княгините представлява дамски щит разсечен на Саксония и Бурбон-Анжу. Над щита френска корона на принц/-еса.

(Б.а.:Кирил (Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип), княз Преславски, княз на България, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г. Княз Кирил завършва Военното училище в София и участва като офицер за свръзки в Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война; генерал-лейтенант от българската царска армия (1938), инспектор на пехотата (1935), почетен адмирал от Германската имперска флота (13 юни 1917). След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918, заминава с баща си в град Кобург, Германия. През 20-те години учи агрономия в Прага. Завръща се в България едва през 1926 г. Известен е с бохемския си живот. Никога не се е интересувал или занимавал с политика. Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил (по династично задължение) е избран за Принц-Регент от XXV Обикновено Народно събрание, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, докато първородният син на цар Борис III, Симеон II навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на 11 септември. След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил тенденциозно е съден и осъден на смърт от т.нар. „Народен съд” – през януари-февруари 1945 г. - като "виновен" в сътрудничество с "фашистка" Германия и осъден на смърт, заедно с проф.Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов. Княз Кирил и колегите му са разстреляни от комунистическите палачи в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите са захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага е заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след - парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно - през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя тенденциозните и престъпни присъди на престъпния „Народен съд” от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.)

Евдокия не се омъжва и запазва герба до края на живота си. (Б.а.:Когато Фердинанд I абдикира, тя и сестра и княгиня Надежда го следват в родовото имение в Кобург. Александър Стамболийски отчита, че младият цар Борис остава твърде самотен в София, двете княгини се връщат в България през 1922 г. Евдокия се превръща в неговия най-близък довереник и съветник. Фердинанд I и определя бъдеще на императрица, но тя се влюбва първо в младия флигеладютант Иван Багрянов (по-късно министър-председател на България), а по-късно в Първан Драганов (дипломат, посланик на България в Берлин), също флигеладютант на царя. Цар Фердинанд I не разрешава на княгиня Евдокия сватба с "простосмъртен" и тя остава неомъжена до края на живота си. Княгиня Евдокия е талантлива художничка и меценатка. Тя проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия. Арестувана е след идването на комунистите на власт и месеци е била подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето ѝ. През 1946 г. прави щедри дарения от народни носии, шевици и нанкити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната заедно с другите оцелели членове на царското семейство.

Умира на преклонна възраст на 4 октомври 1985 в санаториум на Боденското езеро.)

Надежда обаче сключва барк на 24 януари 1924 г. с вюртемберския херцог Албрехт Ойген. Имат 5 деца:

• 
  Фердинанд Иван Рилски Борис Кирил фон Вюртемберг (р. 1925)
  
• 
  Маргарита-Луиза Евдокия Надежда фон Вюртемберг (р. 1928)
  
• 
  Ойген Иван Рилски фон Вюртемберг (р. 1930)
  
• 
  Александър Ойген Фердинанд Иван Рилски фон Вюртемберг (р. 1933)
  
• 
  София Евдокия Луиза фон Вютремберг (р. 1937)
  

Цар Босис ІІІ има две деца – Мария Луиза (р.1933 г.) и Симеон (р.1937 г.) Няма данни те (за Симеон да 1943 г.) да са имали лични гербве.