Избор на промяна

В следващия брой от 20 юли 1990 г.⁵⁵ е поместено съобщението, че на 13 юли в 13 часа е основан Професионалният съюз на работещите във вестник «Стършел».⁵⁶ Това е решителна юридическа стъпка, която поставя на нов етап борбата на стършелите за независимост.

Междувременно представители на редколегията два пъти, съвсем безрезултатно, се срещат и разговарят с Филип Боков.⁵⁷

Как се стига до решението за създаване на самостоятелен профсъюз и какво налага неговото вземане? Според Георги Александров, който на това учредително заседание е избран за председател на Управителния съвет, идеята и реализацията й стават по следния начин: Минахме през много различни варианти, докато се изясни както като тактика на действие, така и чисто юридически, че трябва да има едно ново юридическо тяло, което да има законовото право да води преговори с БСП. Тоест трябваше да се появи нещо ново, което да не е вече просто служителите на издателя – ЦК на БКП или в някакъв момент Висш съвет на БСП. Защото ние бяхме доста време в една парадоксална ситуация – искаме да се отделим, ние сме страната, а ние получаваме заплати, подписвайки се като служители на един вестник, който е издание на този, с когото спорим. И тогава всъщност, след, разбира се, юридически съвети и помощ, се стигна до създаването на този профсъюз на работещите във в. “Стършел”, който беше ново юридическо лице и имаше това предимство, че той хем беше самостоятелно юридическо лице, отделено от издателя, хем представляваше работещите във в. “Стършел”, редакционния екип. И по този начин ние юридически облякохме нашата, как да кажа, борба за независимост, малко по детски някак звучи, но цялата тая дейност за постигане на юридическа независимост беше вече облечена в една законова форма. И то много успешна юридическа форма. Защото без да се ангажираме икономически с някого или с някоя фирма, нито политически с партия или някое от вече множеството независими дружества, които също имаха политически белег, ние успяхме да имаме статут, който ни позволяваше самостоятелно да си продължим и, слава Богу, да си доведем докрай, успешно този въпрос с БСП. ⁵⁸

Особено значение за това действие има и усещането, което в крайна сметка се оказва вярно, че ВС на БСП може да предприеме и по-крайни действия като уволнение на тогавашния състав на редакцията и назначаването на нови хора, които да поемат вестника. Свидетелство, че такива мисли са спохождали някои хора, е писмо на архитекта – графоман Огнян Марков до Александър Лилов и до ръководителя на Центъра за предизборна работа на БСП Любен Гоцев от 2 юли 1990 г., намерено след пожара в Партийния дом и предадено в редакцията на «Стършел» от симпатизант на вестника. В него е направено точно такова предложение, като поименно са изброени хората, които могат да влязат в състава на новата редколегия. Върху писмото има резолюция от Любен Гоцев с гриф Мн. бързо и текст: Смятам, че трябва да се действа незабавно.⁵⁹



Писмо до ВС на БПС от 2 юли 1990 г. Архив на «Стършел и половина» ООД.

След учредяването на профсъюза е необходимо да се пристъпи към неговата съдебна регистрация. Решението е взето единодушно на заседание на Общото събрание на професионалния съюз на работещите във в. «Стършел» от 10 август 1990 г. Тогава се взема и решение ръководството на вестника и Професионалния съюз да се срещнат с Александър Лилов или други представители на ВС с искане представители на «Стършел» да участват в заседанията на комисията, на които ще се обсъжда статута на «Стършел». ⁶⁰

Избран е екип, който да преговаря с ВС на БСП и да иницира дейности и действия, чрез които да се постигне независим статут на вестника: Йордан Попов (гл. редактор), Георги Чаушов (зам. главен редактор) и Георги Александров (председател на профсъюза на работещите в «Стършел»).

Определено своевременно действие, тъй като на 17 август, съгласно решение на ВС на БСП, е назначена комисия начело с Филип Боков, която в едномесечен срок трябва да представи становището си за Мавзолея на Георги Димитров, Паметника на Бузлуджа, в. «Стършел», в. «Икономически живот» и сп. «Наша родина».⁶¹ Въпреки сложната ситуация, в която се намира БСП през лятото на 1990 г., ВС действа оперативно, и макар на стършелите партията, поне по отношение на техния въпрос, да им изглежда мудна, видимо е, че управленският опит от предходния период помага да се обхванат всички теми, включително и такива, които като че ли не са от първостепенна важност. Сред тях е и тази за статута на партийните издания.

Борбата за независимост не се води, а още по-малко може да се отстоява само чрез преки или косвени общувания с ВС на БСП. Независимостта е ежеседмично действие за стършелите чрез материалите, които подготвят и публикуват във вестника. С тях те реагират на основни процеси в държавата, на основни тревоги на гражданите, чрез тях изразяват свои позиции и отношения към личности, чрез тях противодействат на правителствени решения, които пряко ги засягат.

Във времена на промени, които естествено предизвикват несигурност, се освобождава достатъчно място за нездрав национализъм. Така решението за връщането на имената на българските турци вместо очакваното масово съчувствие към хора, към които е упражнено насилие по политически или дори по националностратегически причини, ражда агресивни националистически партии. Стига се дори до обявяване на т. нар. Радомирска република. Представители на тези организации започват да спират движението на влакове. В «Само влакове ли спираме» кореспондентът на «Стършел» от Лудогорието Стефан Бобчев излиза над видимата проява как някакви активисти, обвити в български трикольор, задължаваха експресни влакове да закъсняват по час време и се противопоставя на «Апостолите», както сами се наричат някои активисти на тези партии и които обявяват за предател всеки, който не мисли като тях и не споделя «патриотизма» им. ⁶²

Част от старите рубрики на вестника, които са актуални през 1980-те години се продължават, но със сменени имена. Такъв е случаят с «Помощ, обслужват ни», която вече е «Помощ, приватизират ни». В същия брой в нея е поместен материалът на Найден Илиев «Пари при пари отиват», с който се атакува едно от първите постановления на Министерския съвет (36 ПМС), което стартира приватизацията на почивните бази и хотели на Балкантурист. В началото – чрез отдаване под аренда на наши хора и на наши цени, а какво ще стане по-нататък - би могло да се предвиди.

Не липсват, разбира се, и обясними за 1990 г., но все пак смущаваши с оглед спецификата на изданието, материали като този на проф. Иван Славов «Давид и Голиат», в който е направена откровена възхвала на новоизбрания на 1 август 1990-а, в резултат на договореност между политическите партии във ВНС, президент-председател Желю Желев: В него живее духът на Апостола. Гонен, безработен, настанен в чуждо жилище, водещ аскетично съществувание, той е от онази знаменита раса, наречена «Човек на всички времена».( ...) Усмихнат или сдържан, весел или строг, в очите му проблясва онова пламъче на неподкупния интелект, озарен от кантовска воля за добротворство»... ⁶³

Но, сякаш балансиращо, в същия брой на първа страница е поместена карикатура на Георги Чаушов, изобразяваща младеж, който чака приятелката си до улично дръвче с букетче цветя, към него се е запътила красавицата Демокрация, а зад гърба й протяга ръце вещицата Криза...



Георги Чаушов. В. «Стършел», бр 2322 от 20 август 1990 г.

В броя от 17 август⁶⁴ в «Само с две движения» Георги Александров реагира на решение на новото Главно управление по печата и книгоиздаването към Министерския съвет, заменило старото обединение «Българска книга и печат», но не заменило старите принципи на действие. Без предварително проучване на пазара, без да уведоми ръководствата на печатните издания, то ги санкционира като намалява процентно тиражите. В. «Стършел», заедно с други много популярни издания, е сред най-ощетените. Това е един от многото проблеми, с които стършелите трябва да се справят, за да продължат да издават вестника. Именно подобни трудности и изпитания има предвид Георги Александров, когато днес, преосмисляйки решението за по-късната юридическа регламентация на «Стършел» по един затворен начин, му дава основание за известна оправдателна оценка: Този профсъюз на работещите в “Стършел” имаше и един недостатък – той донякъде затвори кръга на този спор с БСП само между нас. На практика обаче до момента на раздялата с БСП това беше нормално, защото дори да сме имали подкрепа от един или друг интелектуалец, журналист, приятел на вестника, плюс стотиците хора, подкрепили ни със своите подписи, борбата с БСП се водеше от редакционния колектив и беше нормално ние да не разширяваме кръга. Но когато дойде, или по-скоро, когато е дошло времето, защото аз тогава напуснах вестника, да се оформи чисто юридически статутът на вестника, имаше много упреци от хора, свързани с вестника, най-вече бивши служители, включително големите имена, дори Христо Пелитев, Бог да го прости, които докато подкрепяха независимостта безрезервно, изведнъж казаха – обаче шепа хора узурпираха вестника! Така че, погледнато пак отдалеч – вече двайсет и пет години назад, си мисля дали не е било добре да се вземе едно решение, което може би не е имало тогава как да се вземе поради липса на юридическа компетентност, да се направи друг тип дружество, дружество отворено икономически, тоест, ако един или друг служител, сътрудник, дори приятел на вестника, иска да стане част от екипа, да закупи своите акции и да стане, защото вече бяха отминали времената на безнадеждното бохемство, на бюджета, заделен за един успешен социалистически седмичник, а беше делнична битка вестникът да излезе! Всеки, който е искал да стане част от тази, вече икономическа, битка, е трябвало да има икономическа компетентност.

Поставят се и морални проблеми, свързани с позиции на интелектуалци в труден за някоя знакова творческа личност момент. И макар в този ранен постсоциалистически период най-малко значими и най-малко проблематизирани да са темите за морала, поставянето им, както и по-късно става ясно, е важно предупреждение за опасността, която се задава, ако интелектуалците се дистанцират от обществото, ако престанат да изразяват открито мнението си, ако отказват солидарна подкрепа помежду си. В “Кой е Радичков и има ли той почва у нас” Румен Белчев отправя упрек най-вече към писателите, които не оказват публична подкрепа на Йордан Радичков, когато той се отказва от депутатското си място във ВНС по морални причини: Тъжно бе, че да защитят човешкото достойнство на един голям писател, се изправиха актьори, певци, художници, биолози, юристи и от двете страни. И само един литератор. Другите хора на словото и духа предпочетоха да мълчат или за пореден път да обяснят на обществото що е БСП и има ли тя почва у нас...⁶⁶

Още по-тревожен проблем поставя Михаил Вешим във фейлетона “Струва си парите”, поместен не случайно на първа страница в броя от 24 август.⁶⁷ Пазарната икономика и предложеното на търг свободно слово неизбежно влизат в конфликт. Купувачът (в единия случай главният редактор на в. “Дума”, в другия – на в. “Демокрация”) са готови да платят добра цена за фейлетон, изразяващ авторска позиция, но при някои условия – да се направят пропагандни идеологически добавки, които да са в синхрон, да обслужат политиката на съответната партия - БСП или СДС. Отговорът на Михаил Вешим е категоричен: Това не е “Трабант”, че да се ремонтира. Това е фейлетон. Определено прогностично-лечебен материал, без, за съжаление да постигне лекуващия ефект, като се имат предвид по-сетнешните и особено днешните не просто “ремонтирани”, а съвсем новички и по поръчка направени лимузини.

Твърде интересна и същевременно важна е реакцията на “Стършел” към най-смущаващото събитие за 1990 г. – подпалването на Партийния дом на БСП на 26 срещу 27 август. Първа страница на броя от 31 с. м.⁶⁸ е посветена на него. В уводна карикатура Г. Чаушов рисува изрод-върколак, който подпалва с факла петолъчката. Текстът е: Символът на диктатурата – жертва на диктат.

В този брой са публикувани и репортажи по същата тема от Георги Друмев и Дамян Бегунов. Зададени са въпроси, които още тогава възникват, но които и до днес нямат отговор.

Формирането на второто правителство на Андрей Луканов на 20 септември 1990 г. е отбелязано в броя от 14-и ⁷⁰ с беззлобна карикатура от Доньо Донев: От двете страни на пиедестал са поставени стълби. По едната слиза Луканов, по другата се качва пак Луканов.



Доньо Донев. Единият си отива, идва другият.

В. “Стършел”, бр. 2327 от 14 септември 1990 г.

Трудната икономическа ситуация в страната се разкрива и по повод културно събитие в традиционна рубрика за култура на “Стършел” -“Нашият петъчен салон”. В броя от 21 септември ⁷¹ е поместен материалът на Сергей Трайков “Аполония по време на чума”: В Созопол няма летуващи, един килограм попчета струва 20 лева, има режим на водата, спира се електрическият ток, в магазините предпочитат талони вместо банкноти, за 20 лева можеш да си купиш 20 цигари “Марлборо” или малко повече от килограм пържена цаца, къмпингите “Златна рибка”, “Веселие”, “Каваците” в края на август вече удрят катинарите – няма хора, всеки тича там, където дават талони, и се свива за предстоящата зима. Въпреки този икономически катаклизъм, Аполония се провежда, при това с твърде разнообразна програма. Художници, писатели, актьори, музиканти все още не са докрай обезкуражени.

Темата за икономическата криза не слиза от страниците на вестника. Тя присъства по много сполучлив начин в карикатурата на Ивайло Нинов от 5 октомври 1990 г.,⁷² която отразява първото посещение на президента-председател Ж. Желев в САЩ. Представена е следната ситуация: Джордж Буш (баща) подава кутийка цигари на нашия първи демократичен президент, който е седнал свит в кресло. – Искате ли цигара? - Не, благодаря, предпочитам фуражна царевица. Това, разбира се, е и ирония към многото благодарствено говорене тогава около “братската американска помощ”.



Ивайло Нинов. В. “Стършел”, бр 2330 от 5 октомври 1990 г.
Продължават и честите събрания на Синдиката към “Стършел”.

Твърде важни решения относно по-нататъшните стъпки към независимост на вестника се вземат на събранието от 10 октомври 1990 г. На него вниманието е съсредоточено върху начина, по който да се продължат преговорите с ВС на БСП. Основно се набляга на изпращане на писма до ВС и Великото народно събрание и инициативи, които да осигурят по-голяма популярност на предприетите от редакцията действия.

Георги Александров предлага целият колектив на вестника да се включи в работата по разрешаване на конфликта с ВС на БСП, а вестникът в бъдеще да се издава от Професионалния съюз на работещите в «Стършел». За първи конкретни действия той предлага: писмо до ВС на БСП с последна покана за разговор, писмо до ВНС, подписка в подкрепа на независим «Стършел» и участие на главния редактор във «Всяка неделя». Целта е да се активизира общественото мнение в подкрепа на «Стършел».

Йордан Попов отбелязва като най-важно вестникът да продължи да излиза. Очевидно вече са се появили страхове относно възможността да се справят с все по-тежката икономическа конюнктура в страната и все по-сложните взаимоотношения с ръководството на БСП.

Събранието взема решение подписката да се събира на две места в София (пл. «Славейков» и градинката «Кристал») и в големите градове на България. Конкретни действия се планират и за абонаментната кампания в чужбина, която включва и радио-реклама по «Хоризонт» за българите по света.⁷³

Време за пилеене няма.

Абонаментната кампания е основна тема още в броя от 12 октомври,⁷⁴ т.е. два дни по-късно. В редакционния материал на първа страница се отправят обвинения към издателя, който прибира цялата печалба и отново се заявява, че «Стършел» трябва да бъде и ще бъде непартиен, национален седмичник за хумор и сатира. В този вестник ще участват българските хумористи и сатирици независимо от политическите си убеждения.

А в броя от 19 октомври ⁷⁵ е поместено и главното основание за тези декларативни искания и намерения. Излиза «За сведение на изпращачите» - редакционно съобщение за проучване на общественото мнение. Очевидно «изпращачите» са представители на ВС на БСП. Именно на тях се съобщава: От националния център за изучаване на общественото мнение получихме справка за популярността на «Стършел». След като през април той получи най-висока оценка, на второто изследване през август отново води вестникарската колона. Сред 14-те конкурента на анкетата «Стършел» е на първо място с 55% одобрение, 6.7- неодобрение и 37.8 – нямам впечатление.

Коментарът е: Не ни радва само високият процент на «нямащите впечатление», който се дължи на непрестанните съкращения на тиража. От началото на годината тиражът е намален със 115 хиляди и затова «Стършел» вече почти изчезна от павилионите на РП. Дано от догодина той достига до всяко село и до всеки град, така, както приляга на един масов, общонароден вестник. Впрочем, това не е само наше мнение. Ето основните изводи от социологическата справка, подписано от заместник-директора на НЦИОМ ст. н. с. Цветозар Томов: «Равнището на вестника се оценява високо, вестникът се приема от всички социални слоеве и от читатели с различни политически убеждения, може да се очаква, че ще има значителен абонамент за предстоящата година.

Вестникът засега запазва образа си на национален седмичник (к.м.) за хумор и сатира».

В същия брой ⁷⁶ се обявява и подписката «Стършел» - независим» - в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Русе, Благоевград и София (на четно число в градинката при «Кристал», а на нечетно - на площад «Славейков»). ⁷⁷ Следват Плевен, Велико Търново, Кюстендил и Перник.

Не е подминат и политическият скандал, който предизвиква Константин Тренчев, съобщавайки, че Петър Берон е сътрудничел на Държавна сигурност. На 7 декември⁸⁰ е поместена бележка от Георги Александров и Румен Белчев, с която провокативно молят осведомители на тайните служби да ги проверят дали не са били сътрудници, но с изричната уговорка, че най-подходящ за Вашето разкритие ще е периодът 18-21 декември, когато ще бъдем в командировка. Откровена ирония към К. Тренчев, който прави разобличението срещу П. Берон докато той е извън България.

В цялата напрегната обществена атмосфера стършелите не пропускат да се пошегуват. Поводът е създаването на коалиционното правителство с премиер Димитър Попов. Публикуван е шарж на министър-председателя, който вдига непосилните гири «БСП» и «СДС».



Ивайло Нинов. Шарж на Димитър Попов.В. «Стършел», бр 2339 от 7 декември 1990 г.
Поместена е и бележка: На свое извънредно заседание редколегията на в. «Стършел» реши да освободи своя юридически съветник Димитър Попов поради преминаването му на друга работа – председател на Министерския съвет на Република България. Изразено бе становището, че в този труден политически момент г-н Димитър Попов е по-добре да спасява държавата, а не вестника.⁸¹