Избор на промяна

И отново по вълнуващата обществото тема за знаковата в онзи момент личност от СДС – Петър Берон. Публикуван е материал на Йордан Попов «Още сведения за Петър Берон» с епиграф «Кой ти извади окото»: Една латинска максима твърди: падналият приятели няма. Берон обаче ще си запази част от приятелите, защото от тази кочина, в която живяхме, е трудно да излезеш чист, но можеш да опазиш достойнството си.⁸² Самото заемане на такава позиция от вестника, която е далеч от инерционната реакция на мнозинството, е впечатляваща. И определено - достойна.

Последователно и достойно продължават и усилията за независимост.

На 28 ноември е свикано поредното Общо събрание на Синдиката за обсъждане проекто-програмата на главния редактор за бъдещия статут на вестника. Поради сериозността на разискванията и разнообразните идеи относно битката с БСП и при успешното й приключване – относно възможната трансформация в частно издание - се взема решение събранието да продължи през следващата седмица – на 5 декември 1990 г. Времето и на второто заседание не стига и разговорът, вече финално, продължава на 20 декември.⁸³

В проекто-програмата на главния редактор е включено предложение за формиране на Издателски съвет, в който да участват външни на «Стършел» лица и които да са в ролята на консулативен орган. То е отхвърлено почти единодушно. Опасенията са, че Издателският съвет би могъл да се меси в политиката на вестника.

Твърде интересен и същевременно болезнен е въпросът, поставен от Георги Чаушов за необходимостта от съкращаване на щата на вестника, макар и не изведнъж и не драстично. Никакъв хуманизъм – твърди Чаушов – не може да бъде оправдание. Спокойното съществуване – според него – не може да не доведе до спадане на интереса към вестника.

Вероятно усетил напрежението, което повдигнатият въпрос създава, Георги Александров се включва и прави твърде важна констатация: Всеки се тревожи за себе си и вестника, но ние нито се разцепихме, нито имахме сътресения, запазихме се като едно цяло. Това е успех в борбата с издателя.

По-нататък в изказването си той разсъждава върху по-практични въпроси именно свързани с продължаващата битка за независимост: предлага синдикални действия – символична стачка, ефективна стачка и др. подобни и категорично заявява: Не може повече да играем по свирката на ВС. Няма кой друг да ни защити.

Мнението му относно коментираната бъдеща организационна форма на «Стършел» - фирма, кооперация или издателска къща е, че този въпрос ще се решава след като е известен крайният резултат от преговорите.

Лъчезар Касабов, секретар-оформител на вестника, логично задава въпроса какво ще се прави, ако няма отговор от ВС. Което е повод и възможност за Йордан Попов да вземе думата и да влезе в ролята си на главен редактор, който е загрижен и отговорен за постигане на независим статут на «Стършел», но не по-малко отговорен и загрижен е и за качеството на вестника: ВС няма да ни обърне внимание, каквото и да правим, защото те са свикнали да ги наричат и убийци, и мафиоти, и пак нищо. Най-добре да търсим кредит и да купуваме хартия. По време на абонамента художественото равнище на вестника спадна и няма материали. Той поставя също и въпроса за щата и организацията на работата.

В края на това заседание е гласуван текста на писмо до ВС на БСП.

В продължението на дискусията на 5 и 20 декември се поставят още въпроси, съврзани с бъдещата организация и дейност на вестника. Сред тях са предложението на Сергей Трайков да се разделят творческата и административната дейност. Найден Илиев развива идеята си бъдещата административна форма да включва освен издаването на вестник и стопанска дейност. Да се търсят приходи от реклами. Да се обсъди евентуално акционерна дейност на редакцията. Да мислим като бизнесмени – обобщава той.

Интересни са мнението и последвалите констатации на Йордан Попов: Трябва да имаме шанс за оцеляване в бъдеще. В момента виждам хора за три различни вестника. Идеите са съвсем различни. Има много неуточнени моменти по структурата, но ние трябва да се спрем на нещо, въпреки днешните и утрешни разногласия. Главната задача е да правим независим от БСП вестник. Колко души трябва да работят във вестника? Тенденцията е към намаляване... Ако някой има идея за печелене на пари да казва и да се действа. Кореспондентската мрежа отпада. Преходът към новата система трябва да бъде плавен.

След него се включва Георги Александров, който, ако се съди по последователните му действия преди, по време на това заседание, както и след приключване на разпрата с ВС на БСП, е най-адекватен на политическите и особено на твърде сложните, а и неясни икономически реалности в страната в началото на прехода. В този смисъл не е изненада, че той връща разговора към стопанската дейност: Такива проблеми до сега не сме имали. По-лесни са творческите проблеми, а не стопанските, защото за тях нямаме опит, а и икономиката е в критично състояние. Все още сме към БСП и затова нямаме средства, а и да имаме, те ще отидат в касата на БСП. За това не можем да направим още нищо. Въпросът с хартията е много сложен и борбата ще е жестока. Трябва да има хора, които да движат стопанските проблеми, за да може творческият персонал да се занимава само с писане и рисуване.

По-нататък разговорът се съсредоточава около конкретната организация, права и функции на главния редактор, Общото събрание и Синдиката. Мнението на Йордан Попов е, че общото събрание разпределя парите, определя структура и състав на редакцията. След синдиката да се създаде фирма «Стършел». Има закон за фирмите и нещата ще се изяснят. Сега синдикатът приема имуществото, а ОС избира ръководството. Главният редактор се съобразява с Кодекса на труда.

Дебатираните въпроси - както свързаните с работата по и във вестника, така и тези, които се отнасят до функционирането на изданието при новата ситуация – все още юридически към ВС на БСП, но при фактически нов издател – Синдикатът на работещите в «Стършел», са свидетелство, че стършелите вече разполагат с информация, която ги прави по-уверени и по-дръзки в планираните действия за постигане на независим статут.

Ентусиазмът и конкретните предложения за предстоящи действия, чиято цел е да притиснат ВС на БСП за взимане на окончателно решение за “Стършел”, нарастват и се множат на 20 декември след телефонен разговор на Йордан Попов, от който става ясно, че ВС ще съобщи финалното си мнение на 26 декември 1990 г.

Георги Друмев веднага предлага да гласуват вот на доверие на ръководството, а после да се решава статута. Той призовава: Утре да сме пред ВС с плакати. ⁸⁵

Йордан Попов все пак смята, че статутът е важен, за да се оформят документите за собствеността. На същото мнение са и Найден Илиев и Кръстьо Кръстев.

Георги Александров този път е по-рязък и категоричен: Кои са тези от ВС, та ще им представяме бъдещия статут?! Това си е наша работа. Предлагам да решим какво ще правим сега. Как ще бъде платен броя на 4 януари 1991 г. – нямаме нито щат, нито бюджет. Нека да изпълним набелязаната за днес акция. Това е само разиграване и пренебрежение. Ние трябва синдикално да се защитим.⁸⁶

И Георги Чаушов е за незабавна реакция. На 26.12.90 могат само да изхвърлят Й. Попов, а другото да си остане както до сега. Осем месеца вече бяхме без главен редактор. Смятам, че е важно, какво ще прави колектива, ако изхвърлят Й. Попов. Ние трябва да продължим доверието си към него. И да си продължим както ние си знаем.⁸⁷

На финала на това заседание с 21 гласа за и един против се взема решение акцията срещу ВС на БСП да се проведе веднага.

И тя се провежда. Още същата вечер, в центъра на София, пред Националния археологически музей. С набързо направени плакати, върху които е залепен току-що пристигналият от печатницата нов брой с дата 21 декември, уморени и премръзнали, подредени в колона, пред очите на многобройните случайно минаващи оттам граждани, те протестират «на живо» срещу ВС на БСП и принудителната си все още зависимост от него.

Очевидни са голямото напрежение и недоверие, което работещите във вестника са натрупали към ВС на БСП. Нещо напълно естествено, след като опитите им да получат независимост продължават повече от година.

Недоволството и категоричното решение да приключат въпроса за своята независимост са споделени и с читателите на вестника. В споменатия по-горе брой от 21 декември ⁸⁸ на уводно място е публикуван фейлетонът на Йордан Попов, подписал се като “все още главен редактор на “Стършел” – На вниманието на червените мандарини. В него кратко и ударно са проследени действията на “Стършел” след като е поискал официално културен развод с ЦК на БКП или с ВС на БСП.

Материалът завършва песимистично-настъпателно: Държахме като последни наивници на някаква толерантност. Аз лично вярвах във всеки един от вас, с когото съм разговарял.

Горчивината и дистанцирането от социалистическата партия, заявени от Йордан Попов, са настроения и нагласи сред не малка част от българите през тази първа година на прехода. Противоречивите действия на БСП в политическата, неясните – в икономическата, неглижирането на културната сфери създават усещане за несигурност, подсилват недоверието във възможностите на новите, легитимирали се като антиживковисти, ръководители в способността им да извършат по удовлетворителен начин трансформацията от държавно-централизирано към съвременно демократично общество. Наричано тогава с най-общото - пазарно ориентирано.

“Стършел” е пряко потърпевш и главният му редактор не го спестява: Не успяхте да поставите “Стършел” на колене, но добре го ударихте – в разгара на икономическа, политическа и духовна криза го принудихте да почва от нула и да се чуди как да свърже двата края... Вместо да повдигнем настроението и духа на българина в тези тежки дни, вместо да даваме силите и таланта си за облагородяване на нравите, ние сме принудени на връх Рождество Христово да се гневим и да се препираме с вас...

След тези думи логично идва и обвинението, което не само ВС на БСП, а и редовите членове на тази партия, често чуват през изминалата година: Но какво има за чудене – вие цялата страна скапахте, та ще ви мигне окото за един вестник! Нали за сетен път трябва да се разбере, че там, където падне дебелата сянка на мандарините – трева не никне.

Дали в резултат на масираните действия на стършелите (те вече са събрали и хиляди подписи в подкрепа на своята кауза) или защото вече е настъпил моментът, но на 26 декември 1990 г. Председателството на Висшия съвет на БСП вема следното решение: Закрива в. “Стършел” като издание на ВС на БСП, считано от 1 януари 1991 г..⁸⁹ Решението предвижда половината от печалбата на “Стършел” за 1990 г. да остане за редакцията, а другата половина да остане към бюджета на БСП.

Препис от протокола е изпратен до Д. Йончев, Ф. Боков, М. Колев, Н. Петков и в. “Стършел” на 29 декември 1990 г.

Ако съдим по хронологията на събитията от последните два документа, можем да заключим, че целта на работещите в “Стършел” е постигната, при това по един приемлив начин. И да допуснем, че още същия ден, когато са узнали за решението на Председателството на ВС на БСП от 26 декември, стършелите са ликували. Бихме могли да допуснем този приятен хепиенд, ако не ставаше дума за 1990 година, ако не съществуваха противоречивите обществени нагласи и междуличностни конфликти, ако ръководството на БСП беше доказало по убедителен начин, че е скъсало със старите прийоми, присъщи на техните предходници от БКП.

Събитията всъщност протичат по следния начин. Представители на ВС на БСП дават пресконференция на 27 декември, на която съобщават своето решение и по казуса “Стършел”. Същия ден в пресата излиза информация за освобождаването на “Стършел” от БСП.

Тези, които последни научават събитието, са именно работещите във вестника.

Следобеда на 28 декември 25 души от редакцията се събират и продължават всъщност разговора си, който са започнали месец по-рано – на 28 ноември.

Емоционалният градус е висок. Йордан Попов съобщава това, което вече е известно на всички присъстващи – за пресконференцията и публикациите в пресата от предходния ден, но веднага заявява, че днес, т. е. на 28-и обстоятелствата са се променили, за което информация ще даде Георги Чаушов. В протокола от това събрание е записано: Чавдар Шинов му съобщил по телефона, че се готви нова разправа с вестника, като се оспорва онзиденшното решение. Възможни са уволнения и се отрича юридическата законност на Професионалния съюз. Смята, че трябва да сме единни на финала, както и до сега. Никой от нас да не се чувства насила тук. Който има нещо против – да го каже сега. Не би спирал никой от присъстващите да отиде да работи в новото издание на БСП. Професионалният съюз е юридическа личност според Кодекса на труда и може да приеме имуществото и издателските права.⁹⁰

За какво става дума? Защо е тази паника, защо се проявява съмнение дори когато съобщението за независимостта не само е направено официално, но е съпроводено и с публикации в пресата? Защо Чавдар Шинов, който очевидно вече е определен за главен редактор на новото сатирично издание на БСП – “Пардон” и който със сигурност в продължение на цялата 1990 г. е общувал с достатъчно значими личности от БСП – както политици, така и интелектуалци, и който вероятно и тогава, както и в разговора ни от 2015 г. изразява изненадата си от рязката, според него, промяна в насоката на “Стършел” през изминалата година, насока, която възприема като антикомунистическа, предава тази информация на Георги Чаушов? Информация, която Йордан Попов заявява, че е потвърдена и от Милан Колев (представител на ВС на БСП). ⁹¹

Много от тези въпроси имат не труден отговор. От една страна недоверието към БСП е напълно обяснимо. От друга – очевидно различията в политическите позици не променят съществено приятелските връзки. Освен ако не допуснем хипотезата за съзнателно усилие да се поддържа напрежението сред “узурпаторите”, както още тогава са наречени стършелите. По-скоро като че ли обяснението е в твърде ранния постсоциализъм, който дори все още не е пост...

Колкото до причините, поради които Председателството на БСП взема това финално решение, те са още по-логични. Партията е в доста тежко положение, има много по-сериозни проблеми в актуалната политика, много от видните й членове са основни действащи лица и в икономическата трансформация и “Стършел” едва ли е толкова съществен проблем. Още повече, че Димитър Йончев е основният водещ преговорите със “Стършел” от страна на БСП, а той има много по-реалистичен поглед и е добронамерен в оценките си. Това го потвърждават и Йордан Попов, и Георги Александров. Те свидетелстват, че след замяната на основния преговарящ в началото Филип Боков с Димитър Йончев, разговорите са били далеч по-приемливи и дори тонът е бил в известна степен приятелски.⁹²

Димитър Йончев и днес потвърждава това свое отношение: Така или иначе, за мен “Стършел” си беше институция. И аз не можех да си представя, че ще ги превърнем в партиен вестник, ляв. Тия, които са леви, да направим едно ляво издание. Тия, които са десни – едно дясно и да вземат името. Защото настояваха за името. ⁹³

Твърде интересни са и оценките му за атмосферата, в която се развиват събитията и за взаимоотношенията между по-сетнешните конкуренти – работещите в “Стършел” и “Пардон”: Там ставаше дума за някои имоти. Турихме ги на двата етажа. Чавдар Шинов събра старите кримки, те се въодушевиха, но това е партия – то почна да отива надолу. “Стършел” също не правеше кой знае какви тиражи, но в ония години имаше откъде да се храни, защото позицията “анти” беше интересна за един период от време.

На събранието от 28 декември обаче преобладават съмненията. И макар стършелите да си дават сметка, че огласяването на решението на ВС е в тяхна полза, те не могат да се освободят от мисълта, че има сили, които действат в свой интерес срещу редакцията. (Й. Попов). Увереност в постигането на независимостта дава и големият абонамент, който, както казва Й. Попов, сам по себе си прави вестника независим. В същия дух се изказва и Георги Александров: Имаме абонамент от три милиона лева, кодексът на труда, огласеното в «Дума» и други вестници решение – това е в наша полза.

Но Георги Чаушов е твърде гневен от атмосферата на подозрителност сред колегите, от това, че във Висшия съвет на БСП смятат, че само ръководството на вестника провежда тази, неодобрявана от него политика, и ги нарича «узурпатори». Това увеличава трупаното напрежение през цялата изминала година и той заявява: БСП доказва, че е мафия с тези си постъпки. Всички форми на търпимост са изчерпани. И протоколът завършва с неговите думи: Цинизъм е да искат петдесет процента от печалбата ни, а да твърдят, че вестникът бил син. Наглост е – синя печалба да се употребява за червени нужди.⁹⁶

Колкото и крайно да е това изказване, то има своето обяснение. През цялото време работещите в «Стършел» искрено вярват, че е недопустимо в условията на демократизиращото се общество все още единственият тогава сатиричен вестник да е партийно издание. Почти всички са убедени, че тяхна задача е да продължат вестника, създаден в сложно време, но от личности, които те искрено уважават. Доказателство за това е фактът, че Йордан Попов отказва на всички, които носят материали срещу Валери Петров, Блага Димитрова, Станислав Стратиев с думите: Никога няма да допусна това. ⁹⁷

Самият Георги Чаушов и днес твърди: Ние нямахме представа, че приватизираме вестника, че го правим частен вестник. Странното е обаче, че «врагът» в кавички през това време също не знаеше какво иска.⁹⁸ «Врагът» са представителите на ВС на БСП. И Г. Чаушов продължава: Смешното и абсурдното е, че през това време, когато предстоеше тази делба – на откъсването ни, ония не се сещаха изобщо за стойността на името, на запазената марка «Стършел»... Но така или иначе, станахме самостоятелен вестник. Нещо повече, докато се водеха тези преговори, вестникът трябваше да излиза, някой трябваше да го прави. И всички честно и доброволно го правеха. И тогава, и сега чувам, че шепа хора са го заграбили. Все някой трябваше да го «заграби», в кавички, разбира се. Всички бяхме абсолютно добронамерени, честно да живеем, да бъде законно и така нататък.⁹⁹