Избор на промяна

В онзи момент обаче, на 28 декември 1990 г., емоциите са твърде силни и естествено се изричат остри думи. Породилата се несигурност мобилизира стършелите и те планират нови публични действия. Вероятно същият ден, по куриер, получават и официалното писмо от ВС на БСП, с което ги уведомяват за решението. Формално разводът е приключил.

Действията към окончателното юридическо отделяне се развиват бързо. Още на 31 декември е изработен разделителния баланс на редакцията на в. «Стършел», подписан от завеждащия отдел финансово-счетоводен към ВС на БСП и главния счетоводител на «Стършел».¹⁰⁰ А на 11 януари 1991 г. вече е сключен и официален договор между ВС на БСП и Професионалния съюз на работещите във в. «Стършел».¹⁰¹ На 8 февруари, въз основа на Заповед № 9 на Председателството на ВС на БСП от 5 февруари 1991 г., с която е назначена специална комисия,¹⁰² е направен опис на основните средства, използвани в редакцията на в. «Стършел» по експертна оценка.¹⁰³ Очевидно е желанието на ВС да приключи и всъщност действително той максимално бързо вече приключва казуса «Стършел».

Бързи и своевременни са и действията на стършелите. На 25 януари 1991 г. е свикано Общо събрание на Синдиката към вестника с дневен ред, включващ приемане на временен статут и примерен щат на «Стършел» и предоставяне на пълномощия на главния редактор.¹⁰⁴

На следващото Общо събрание от 5 февруари 1991 г.¹⁰⁵ е засвидетелствана и първата криза след отделянето между сътрудниците на вестника. Една от точките в дневния ред е Разглеждане на публикацията на Георги Друмев във в. «Демокрация» - «Палачи не могат да защитават свободата». Всъщност в дебата става ясно, че Г. Друмев е публикувал и други две статии, в които се атакуват автори на «Стършел» без да се назовават имената им. Основните обвинения са към действията им в периода преди 1989 г. Биографичните различия и личните конфликти, които прозират както в публикациите, така и в думите на изказващите се по тях, са опасни, те рискуват да компрометират вестника в такъв сложен момент, когато току-що с преключила продължителната борба за независимост. Такова е и мнението на всички присъстващи. С мнозинство Г. Друмев е изключен от профсъюза.

Случващото се на 5 февруари е и симптом за неизживени рефлексии от близкото минало. То е и симтом за бъдещи конфликти между сътрудниците на вестника, които ако се разгорят, биха могли да се отразят пагубно върху имиджа и съдбата на «Стършел».

Очевидно всичко това е взето предвид при подбора на хората, които да се включат в новата административна структура. Те са определени на Общо събрание на синдиката «Стършел» от 29 май 1991 г. с дневен ред Обсъждане и избор на принципа, въз основа на който ще бъде учредено бъдещето дружество за търговска организация на в. «Стършел». Гласуван е следният състав: Й. Попов, Г. Чаушов, С. Трайков, М. Вешим, Д. Бегунов, Г. Симеонов, Ив. Нинов, Кр. Кръстев, Р. Белчев, Г. Гълов и Л. Касабов (като представител на профсъюза с два гласа).¹⁰⁶ Официалната съдебна регистрация е извършена на 22 август 1991 г.¹⁰⁷

Трудната битка на писателите, журналистите и художниците на вестника по «развода» с БСП е завършила, но това далеч не означава, че на «Стършел» предстоят безоблачни дни.

Българският преход към демокрация е повече от труден и противоречив. Съществуват вече стотици повече или по-малко значими партии, но почти няма политическа сила, която да е с ясна програма за бъдещите промени. Следват политически и икономически катаклизми и кризи и «Стършел» ще бъде принуден понякога да се бори за оцеляване и предмет на редакционните обсъждания да станат много повече финансовите, отколкото творческите проблеми.

Но той ще продължи да излиза и нещо повече – ще продължи да отстоява себе си като национален седмичник за хумор и сатира, който се радва на подкрепата на разнообразни обществени среди. Тази позиция ще запази и след появата на редица конкурентни издания – вестниците «Пардон» (издание на ВС на БСП), «Тримата глупаци» (издание на в. «Труд»), «Нов Българан» (издание на мощната през 1990-те ИК “Еркюл”).

Факт е, че докато те не се задържат дълго на вестникарския пазар по икономически причини, но и поради постепенното намаляване на търсенето на този вид издания, то «Стършел» продължава да излиза.

През годините на прехода екипът на вестника съдейства за демократизацията на обществото и чрез реализацията на редица значими проекти: Етническа търпимост и религиозна толерантност със средствата на хумора и сатирата (1994), Междукултурно разбирателство и религиозна толерантност (1996), Балкански сатирици, своеобразен «Интернационал», обединил сатиричните издания от балканските страни (1998), Школа за млади таланти (1999), Гласовете ви чувам, посветен на забравените български сатирици (2002), Жилото на «Стършел» за дейности, разследвания и публикации на текстове срещу корупцията, злоупотребата с власт, проблеми в съдебната система (2012).

Теми, които до днес са във фокуса на вниманието на карикатуристи и фейлетонисти от единствения български сатиричен вестник.

Стършелите все още вярват, че същинската битка за по-справедлив живот в условия на демокрация предстои и че те могат да я водят и ще я водят именно със средствата на хумора и сатирата. За да бъдат верни на своите читатели – и морално, и естетически, ще продължат, по думите на Вацлав Хавел, да си вършат добре работа, с което да останат неизменни критици на лошата политика.