Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев
Изтегляне 223.28 Kb.
|
Свързани:
depresivni-razstroiistva
| Отговорност – от гледна точка на психологията, отговорността представлява подчиненост на човека на социалните изисквания на обществото. Когато говорим за основания за привличане на лице под наказателна отговорност, то такива се явяват наличията на действия на лицата, които представляват престъпление по смисъла на закона, т.е. всичко казано преди това под формата на обект, обективна страна, субект, субективна страна на престъплението трябва да бъде налице. В правото се приема, че при отсъствие само на един от тези признаци, наказателна отговорност не може да се търси. При търсенето на наказателна отговорност от юридическите лица (съдилищата) трябва да се спазват принципите на реализация на правова отговорност, които се определят като: справедливост, целесъобразност и законност.
Основание за търсене на юридическа отговорност задължително се явява вината. Под вина, в правото се разбира степента на участие на личността в престъпното деяние и осъзнаването от същата на престъпното деяние. Което означава, че вината в правото се разделя на предумишлена и неумишлена. Осъществяването на психологическия анализ на престъпното поведение предполага да се отчете своеобразието на индивидуалното престъпно поведение, което се състои в това, че наред с факторите на външната среда (причини и условия), трябва да отчитаме и неговата обусловеност от вътрешните фактори, в частност формата на вината, мотивите и целите. Факторите на външната среда се явяват подбуждащи стимули на поведението само след като се преработят в съзнанието на личността, което предполага, че за разбирането на психологическото съдържание на престъпното поведение е необходимо да разкрием онези вътрешни фактори, които са привели в действие конкретния човек. Разглеждайки психологическата същност на престъпното поведение трябва да кажем, че тя се състои в активния стремеж на личността да постигне осъществяване на поставените цели. Този стремеж намира израз в съзнателно мотивирани действия насочени към достигането на целта, независимо от това предполага ли тя или не предполага настъпването на обществено опасни послеции. Това означава, че психиката винаги е включена в престъпната дейност и по този начин тя се явява централно свързващо звено на отделните действия, чрез което се осъществява единство и регулация на действията и поведението като цяло (Еникеев, 2006). Разглеждано по своето съдържание като антиобществено, престъпното поведение от гледна точка на неговата структура отговаря на всички признаци на волевата дейност, т.е. то се характеризира в субективна страна: с воля, мотивираност и целенасоченост; и субективна страна: с физическо действие или въздържане от него. Ако в извършено престъпление не се е проявила волята на лицето по силата на причини от психичен характер (разстройство на съзнанието и други психични заболявания, характеризиращи се с невменяемост), то това се явява обстоятелство поради което лицето не подлежи на юридическа отговорност. Ако в престъплението волята на лицето е намерила своето проявление по силата на външни причини (принуда, насилие и др.) това се явява смегчаващо вината обстоятелство при юридическата отговорност. Действията на човека можем да разделим на рефлекторни, импулсивни, инстинктивни и волеви (Васильев, 2006): Рефлекторни действия се явяват тези, които са подчинени на принципа действие-реакции, те не изискват цели и необходимата за тези цели регулация, а се извършват автоматично. Извършват се като резултат на органични импулси и при тях отсъства осъзнаването им и предвиждането на резултата им; Импулсивни действия, това обикновено са действия за разреждане на напрежението, когато подбудата им (раздразнение, недоволство) създават ситуация, която настъпва без предизвестие и при които оценката непосредствено преминава в действие. Най-често се наблюдават при психично болни, когато лицето в следствие на патологията не е способно да извършва волеви действия; Волеви действия, това е действие което представлява съзнателен акт на поведение на човека. Отличава се от останалите видове по съдържание и структура, явява се разумно, има своето смислово съдържание, което определя целите и мотивите, т.е. волевото действие се предхожда от вътрешния процес на мотивация и определяне на целта. Когато говорим за психология на правонарушението разбираме преди всичко съзнателни волеви действия на психически здраво лице. Разрушаването на психичната дейност под влияние на болестта преди всичко изменя психичните компоненти на поведението. Мотивацията на личността става патологична, когато се формира като резултат на нарушаване на невродинамиката на мозъка. При психично болната личност се нарушават социалните нагласи и мотивите на поведението. Външните, преди всичко социални дразнители попадат в болния мозък, по силата на което се получава нарушаване на смисловата регулация на личността (Столяренко, 2006). На практика всяко действие освен лично значение, може да има и социално такова. Действията на лицата стават социално значими и придобиват характер на обществено действие тогава, когато засягат интересите на личности, определени обществени групи или на обществото като цяло. В зависимост от своя социалнопсихологичен смисъл действието може да бъде тълкувано като постъпка или простъпка. Тази оценка се извършва на принципа социална полезност или социална вредност. Във всяко престъпно поведение наред с физическите наблюдаеми елементи има и психологически ненаблюдаеми елементи. Когато говорим за престъпно поведение разбираме волевото поведение. Конкретните престъпления като волеви акт могат да бъдат прости или сложни като структура. Простият волеви акт се разбира като престъпно действие, а сложният волеви акт, който представлява съвкупност от ред действия се разбира като престъпно поведение. По принцип към простите престъпни действия може да се отнесат неумишлените престъпления, извършени или при превишаване границите на неизбежната отбрана, или в състояние на силни емоционални преживявания (афект). Характерът на действията влизащи в дейността зависи от вида престъпление. Престъпната дейност при умишлено убийство или умишлено причиняване на тежка телесна повреда се състои обикновено от четири и повече действия: непрестъпни действия, конфликтни ситуации и действия, подготвителни действия и изпълнителни действия (Бондаренко, 2007). Психологическият анализ на формирането на престъпно поведение предполага да се разкрие неговия произход и това как са се формирали съставящите го елементи, т.е. на преден план излизат въпроси от типа на: Защо е извършено престъплението? Какво е довело човека до престъплението? Какво е вътрешното психологическо съдържание, което е привело до външни престъпни действия? В литературата по проблема (Еникеев, 2006) се сочи, че отговорите на тези въпроси не могат да бъдат нито прости, нито еднозначни. Всяко престъпление е явление, което е както индивидуално, така и многофакторно, за да се разгледа в теоретичен аспект развитието на престъпното поведение е необходим сериозен анализ на най-разпространените типове престъпно поведение. Престъпленията могат да бъдат: предумишлени и неумишлени; подготвяни дълго или извършени спонтанно (импулсивни); закономерни за определен тип личност или случайни. Те могат да бъдат извършени в различни сфери: политическа; икономическа; при изпълнение на граждански и служебни задължения и в социално-битовата сфера. Изтегляне 223.28 Kb. Сподели с приятели:
|