Терапия с излагане.
Базира се на предположението, че при ПТСР съществува страх не само от релевантни на травматичната ситуация стимули, но и от спомена за нея. Ако се предизвика спомен за травматичната ситуация, то следва да се очаква терапевтичен ефект. В такъв аспект методът се заключва в това, да се даде възможност на клиента да преживее отново травматичните спомени и да ги интегрира.
Терапия с десенсибилизация и преработка чрез очни движения.
Методът е предложен от Ф. Шапиро през 1987 г. Открит е случайно по време на сутрешно бягане. Тя забелязва, че натрапчивите мисли, от които страда, започват да намаляват по интензивност. Шапиро свързва това с бързото движение на очите по време на бягането. Смята се, че описаната техника е ефективна при единична травматизация.
Технологията по този метод се състои в това, че терапевта моли клиента да извика в съзнанието си травматичната ситуация и да възпроизведе всички мисли свързани с нея. След това пациентът се помолва да си представи връзката между тези мисли и физическите усещания, като се следи с очи показалеца на терапевта, ритмично движещ се на 30-35 см. От лицето на клиента. След 24 подобни движения се дава почивка и клиентът се помолва за дълбоко вдишване и да се дистанцира от преживяването. По-нататък клиента се съсредоточава върху телесните преживявания и позитивни мисли от рода – „Направих най-доброто, което можех да направя”, „Всичко това е в миналото”, „Контролирам се”, „Способен съм” и т.н.
Сподели с приятели: |
