Агресията като познавателен и емоционален процес. Това са т.нар. когнитивни модели на агресивно поведение. В посочените по-горе теории не се отчитат важни аспекти на човешкия опит при описването на агресивното поведение. Теориите за емоционалните и когнитивни процеси в агресията не съдържат в себе си някакви принципно нови формулировки, но наблягат на важността на отчитането на емоционалните и когнитивни процеси като детерминанти на агресията и в следствие на това на тяхното необходимо описание във връзка с агресивното поведение. В своите по-късни трудове Берковиц преразглежда оригиналната си теория принасяйки акцента върху емоционалните и познавателни процеси като счита, че именно последните лежат в основата на взаимовръзката фрустрация-агресия. Неговият модел предполага, че образувайки нови когнитивни връзки, фрустрацията или другите отрицателни стимули провокират агресивни реакции по пътя на формирането на негативния афект. В този смисъл блокирането на възможността човек да достигне целите си не би го подбудила към агресия ако не се преживява като неприятно събитие. В последната си редакция от 1989 г. теорията на Берковиц гласи, че предпоставките за агресия не са обезателно условие за възникване на агресивна реакция, а по-скоро се явяват индикатор, интензифициращ агресивната реакция при наличие на бариера, възпрепятстваща достигането на целта.
Когнитивният подход към агресията дава нови възможности на идеята за управление на агресията. Това управление би било много просто, ако хората се научат реално да си представят потенциалната опасност, която може да произтече от заплашващи ги ситуации или хора. Но тук би трябвало да отчетем и важността на ролята на емоциите в този модел на поведение, тъй като авторите разработили теорията сами признават, че агресията в някои случаи е импулсивна и не е подвластна на контрола на разума.
|
