Здравата агресия биоефективен модел на поведение

Катедра Психология

/Агресивност и агресивно поведение/

редовно обучение

ШУМЕН

         Съдържанието на думата ,,агресия” е заредено с негативен смисъл в популярния език. Агресивността се свързва единствено с разрушителна тенденция, с нараняване на някого, с нанасяне на вреда.

         От друга страна понятията ,,садизъм” и ,,мазохизъм” се употребяват в контекста на Фройдовото разбиране за сексуалността.

         Необходимо е да се внесе повече яснота в употребата на думата ,,агресия”. Ако разгледаме нейния корен - aggredi от ad gradi – буквално означава ,,стъпка към” или “движа се”, ,,вървя напред”, така както регресия означава ,,движа се назад”. Да бъдеш агресивен може да се определи като да се движиш напред към някаква цел без излишно колебание, съмнение или страх.

         Аспекта, в който разглеждам садизма, мазохизма и здравата агресия, е свързан със сложните междуличностни отношения на власт и контрол.

         Ерих Фром много задълбочено изследва проблема за агресията в своя труд ,,Анатомия на човешката деструктивност”, където я класифицира в две форми:

- защитна, себеутвърждаваща;

- злостна, деструктивна;

         Концепцията на Фройд за агресията също има дуалистичен характер. Той обяснява човешкото поведение като резултат от борбата между инстинкта за живот (Ерос) и инстинкта за смъртта (Танатос). Според Фройд инстинкта за смъртта е насочен срещу самия организъм и така представлява самоунищожителен нагон или пък е външно ориентиран и в такъв случай се стреми да унищожи други, а не съответния индивид.

         На един по – късен етап от творческото си развитие Фройд пише: ,,Обаче аз вече не мога да разбера как сме могли да пренебрегнем повсеместното проявление на нееротичната агресивност и деструктивност и сме пропуснали да й отредим подобаващо място в нашето обяснение на живота.” (S. Freud, 1930).

         Историята на човека представлява летопис на изключителна деструктивност и жестокост, а човешката злостна агресия далеч надвишава онази на животинските му предци. Човекът, за разлика от повечето животни, е истински ,,убиец”.

         Дали тази злостна агресия у човека идва от същия източник, както животинската агресия или човекът е надарен с някакъв друг специфично човешки потенциал за деструктивност?

         Социалните психолози твърдят, че човешката свръхагресия се дължи не на по–голям агресивен потенциал, а на факта, че произвеждащите агресия условия са много по чести за хората, от колкото за животните, които живеят в естествената си среда.

         До каква степен специфичните условия на човешкото съществуване са отговорни за жаждата у човека да разрушава?

         Берталанфи твърди, че ,,Не съществува съмнение относно наличието на агресивни и унищожителни тенденции в човешката психика, които имат природата на биологични нагони.”.

         За Конрад Лоренц, както и за Фройд, човешката агресивност е инстинкт, подхранван от неспирен извор на енергия, а не задължително реакция на външни стимули. Лоренц поддържа тезата, че енергията, специфична за инстинктивен акт, се натрупва непрекъснато в нервните центрове, свързани със съответния модел на поведение и ако е събрана достатъчно енергия, твърде вероятно е да се стигне до експлозия дори без наличието на стимул. Според Лоренц агресията не е реакция на външни стимули а ,,вградена” вътрешна възбуда, която търси изход. Той отбелязва че днешният цивилизован човек страда от недостатъчно изразходване на своя агресивен нагон.

         От гледна точка на неврофизиологията е доказано, че мозъкът е организиран като дуалистична система. В някои мозъчни зони отговорът се стимулира, а в други той се инхибира (задържа). Това не е типично само за агресията, същата двойственост съществува и по отношение на другите импулси. Ако няма специфични стимули (външни и вътрешни), агресията е в състояние на динамично равновесие, защото стимулиращите и задръжните зони се поддържат взаимно в относително стабилен баланс. При дуалистичната организация на мозъка възниква ключовия въпрос кои са факторите, които разстройват равновесието и предизвикват проявата на съответното разрушително поведение.

         Това е всеки вид заплаха не само външна, но и вътрешна.

         Човекът е сложна биомашина, в която енергия и информация непрекъснато се трансформират в съответни форми на поведение. Инстинктът за оцеляване е свързан със задоволяване на човешките биологични и социални потребности. Водещата социална потребност е нуждата от сигурност. Във физически аспект се проявява като постоянна надпревара за материални блага, а в психически – като непрекъснат стремеж да обичаме и да бъдем обичани.

         Човешкото същество не е самодостатъчно, нужно му е едно друго Ти. В началото на живота и детството това са майката и бащата, следват приятелите и по късно – някой от другия пол.

         Начините по които се съотнасяме към другото Ти могат да бъдат :

мазохистична форма на поведение – ще правя това, което ти искаш, за да ме обичаш. Моето Аз се подчинява на волята на Ти и се обезличава, психически отслабва, не мога да казвам ,,не”. Ставам зависим от другите, липсата на самоуважение се компенсира със заместители, които разрушават ,,Аза” – следва автоагресия.

         Формулата на взаимоотношения е аз – Ти.

садистична форма на поведение – ще те обичам, ако имам властта над теб. Стремеж да притежава абсолютен контрол над Ти. Човекът, който има пълен контрол над друго живо същество, го превръща в свое нещо, своя собственост, а самият той се изживява като бог за другото Ти, но в действителност е психически слаб.

Формулата на взаимоотношения е Аз – ти.

         И двете форми на поведение са свързани с чувството за нежизнеспособност. Както садистът, така и мазохистът се нуждаят от другото същество, за да ги ,,допълни”. Садистът прави от другото Ти свое продължение, докато мазохистът прави от себе си продължение на другото същество. И двамата търсят символичната връзка, защото никой от тях няма свой център в самия себе си.

         Третата форма на поведение е здравата агресия. Тя е следствие от импулсите на здравото Его и се разбира като активност, инициатива, борбеност, движение, т.е. всичко онова, което е противоположно на застоя и пасивността. В психично измерение означава : ,,Аз знам кой сам”, ,,Знам какво искам” и ,,Знам как да го постигна”. Така както държа на своите потребности и уважавам себе си, така се отнасям към другото Ти. Здравата агресия е аналогична на себеутвърждаващата агресия, за която пише Фром.

         Формула на взаимоотношения е Аз – Ти.

         Садо – мазохистичното поведение има различни проявления в цялостния човешки живот. Сексуалността е само един от аспектите на този модел. Садизмът и мазохизмът са изкривяване на здравата агресия и са продукт до голяма степен на възпитанието и образованието. В основата на много психични разстройства лежат садо-мазохистичните отношения между индивида и важните за него хора. Резултатът е бавно и систематично отслабване на Аза, което пречи на човека да се справя с предизвикателствата на реалността. Последиците най – често са емоционален дискомфорт, емоционална депривация, леки депресивни състояния и по тежки патологии. Съвременният човек е принуден да живее в изключително голям стрес, тъй като технологиите се развиват много бързо, кулстурните модели се променят, а това изисква адекватна адаптация, свързана с психическа устойчивост и здраво Его.

         Хуманизирането на човешкия вид е в посока не към стимулиране на креативни, здрави индивиди, а към невежество, подчинение и зависимост. Съвременния човек е принуден да се адаптира постоянно към различни институции : семейство, детска градина, училище, университет, фирма, църква, съд, държава. Йерархичната структура на тези системи предопределя вертикалната посока на взаимоотношения : власт – подчинение, сила – слабост. Това устройство дава възможност за индивидуално развитие и израстване, но при условие, че се повиши нивото на психологическо познание. За съжаление предметът ,,Психология”, който се изучава в девети клас не подпомага младите хора към самопознание, тъй като материалът е теоретичен и сложно поднесен, което буди повече отвращение, отколкото интерес.За да се повиши качеството на междуличностните взаимоотношения и да се подобри здравето на децата ни, е нужно да се работи върху емоционалната интелигентност.

         Семейството е първата среда, почвата, в която се формират садистичния и мазохистичния характер. Родителите не са образовани как да общуват с децата си, как да възпитават в тях здрава агресия и много често психически ги кастрират.

         Училището e изключително подходящ терен за развитие на садо – мазохистични отношения, тъй като в учебните програми липсва обучение за изграждане на социални умения.

         Ние всички сме в капана на садо – мазохистичната матрица, тъй като нейните проявления са несъзнавани. Тя има и биологични, и социални предпоставки. Няма проста връзка между характера и околната среда. Факторите, които оказват влияние в различните етапи от живота ни са както конституционалните предразположения, индивидуалните особености на семейния живот, изключителните събития в живота са всеки човек, така и сложните системи на околната среда.

         Факторите, които увеличават садизма и мазохизма са всички онези условия, които карат детето и възрастния да се усеща празен или безсилен. Усещането за цялост и жизненост у детето може да бъде бавно разбито, неговото самоуважение – понижено, докато загуби чувството си за идентичност.

         Ако няма стимулиране, т.е. нещо което да подпомага и събужда уменията у детето, ако живее в атмосфера, лишена от радости, то замръзва. Такова психическо безсилие не води неизбежно до формирането на садо – мазохистичен характер. Дали това ще стане или не зависи от много други фактори. Но това е един от главните източници за развитието на садизма както сред индивидите, така и в обществото. За съжаление в българската култура липсват традиции за стимулиране и подкрепяне на децата. В отношенията дете – родител преобладават повече критикуването, неодобрението и в днешно време безотговорността, което формира у децата стеснителност, тревожност и жизнена импотентност.

         Двете деструктивни форми на агресия (садизъм и мазохизъм) емоционално са обвързани с чувството на страх. Колкото по - несигурни се усещаме да се справим в дадена ситуация, толкова повече сме изпълнени със страх. Здравата агресия емоционално е оцветена с чувството за увереност и смелост. Установено е в клинични условия, че лицето с невъзпирана себеутвърждаваща агресия има склонност да бъде по – малко враждебно в защитен смисъл, от колкото лицето, чието себеутвърждаване е непълноценно. Лицето със здрава агресия трудно се чувства заплашвано и затова рядко е в положение да реагира със злостна агресия. Садистичното лице компенсира това чрез страстта да има власт над другите. Мазохистичният характер доброволно дава властта си на другите и го поставя над себе си. Според Фром може би най – важният фактор, който води до отслабването на себеутвърждаващата агресия е авторитарната атмосфера в семейството и обществото, където себеутвърждаването се приравнява с неподчинението, нападението, греха.

         Проблемът за генезиса на деструктивната агресия в двете й форми е многозначен и много факторен. С развитието на производителността и разделението на труда, с натрупване на капиталите и развитието на цивилизациите, със засилване ролята на властта, се увеличават условията за нарастването на деструктивност и жестокост в огромен мащаб, защото заплахите за оцеляване на човечеството стават все повече и все по големи.

         Физическото и психическото здраве на нашите деца би трябвало да е водеща ценност на обществото. Дълг на психолозите е да запълнят вакуума от емоционална неграмотност, което ще доведе до намаляване на деструктивната агресия и трансформирането й в креативна, себеутвърждаваща, здрава агресия.

1. Голман, Д. ,,Емоционална интелигентност”, С. 2000

2. Попов, Х. „Човешката агресия”, С. 1999

3. Фройд, З. ,,Психология на сексуалността”, С. 1991

4. Фром, Е. ,,Анатомия на човешката деструктивност”, С. 2003

5. http://psychologyjournalbg.com