Издателски комплекс при нву „Васил Левски Велико Търново 2013 Рецензенти: проф дпсн Илия Петров Пеев


Тероризъм. Терористичният акт като екстремална ситуация



страница84/106
Дата03.01.2022
Размер223.36 Kb.
#113038
1   ...   80   81   82   83   84   85   86   87   ...   106
Кр. Марков Екстрем.Психология – Копие
Свързани:
Стр.Мендж, Кр. Марков Екстрем.Психология, Top 10 Tanks, Top 10 Tanks
1. Тероризъм. Терористичният акт като екстремална ситуация.
1.1. Понятие за тероризъм.
В литературата има различни опити за определяне на понятието тероризъм, обикновено изхождайки от латинското значение на думата терор, в смисъл на страх и ужас. Различните определения подсказват и различен подход към дефинирането на понятието в зависимост от това, дали неговите автори разглеждат политологични, социологически, икономически, психологически и т.н. аспекти на тероризма. Ние няма да изброяваме всички възможни определения на понятието. Ще посочим като пример дадените от държавния съвет на САЩ, който определя тероризма като „предумишлено, политически мотивирано насилие, упражнено срещу не боеспособен противник от не национални и тайно действащи агенти, предназначено най-често за въздействие върху обществеността”. Явно е, че това определение търпи сериозна критика, най-малко поради стесненото поле на употребата на това понятие. Като по-пълно определение можем да посочим това на управлението по отбраната на САЩ, което гласи, че тероризмът е „незаконна употреба или заплаха за употреба на сила, или насилие срещу личности или имущества, с намерение да сплаши или принуди правителството, цивилните граждани или техни представители да подкрепят някакви политически или социални цели”. Германската служба за защита на конституцията дефинира тероризма като „систематично провеждана дейност в името на политически цели водена посредством опасни за човешкия живот криминални престъпления и други насилствени действия”, а британската дефиниция гласи, че тероризма е „използването на насилие за политически цели посредством всяването на страх в населението или обществото”.

В литературата се сочи, че най-кратко е определението за тероризъм на Дженкинс, което гласи, че тероризмът е театър. Алекс Шмит и Алберт Йонгман от Лайденския университет в своята книга „Политическия тероризъм” (1988) анализира 109 определения на понятието тероризъм като извежда по честота на използване компонентите на тероризъм. Най-често употребяван термин е насилие с честота 83,5%, политическо с честота 65%, страх с честота 51%, заплаха с честота 47%, психологически ефект и очаквана реакция 41,5%. След това се подреждат разграничението между жертвите и обекта; целево, планирано, систематично, организирано действие, метод на действие, стратегия и тактика, ненормалност, конфликт с възприетите правила и т.н., общо 22 използвани термина и конструкти. Самия автор на това проучване споделя, че този подход към дефиниране на тероризма не е успешен. Като работно се приема определено определението, че „тероризмът представлява въоръжена борба и насилие, мотивирани от политически цели”. Това определение обаче също не е пълно и точно, поради това, че в него не се отчитат психологическите аспекти, а именно идеята, че целта на терористичните актове и действия е всяване на страх и ужас.

Тероризъм има откакто съществува света, има и терористични актове. Още в І в.пр.н.е. в Юдея съществува секта с терористична насоченост, унищожаваща представителите на еврейските благородници, които сътрудничат с римляните. В християнската религия още Тома Аквински допуска идеята за убийство на управник от противниковия народ. Съвременния тероризъм има своето съдържание, своите цели, класификация и особености. По съдържание терористичната дейност е най-опасната и остра форма на престъпна дейност използвана от терористични организации, екстремистки групи или отделни лица. Тя е насочена към негативно засягане на политическите обществени отношения и се извършва чрез посегателства върху живота, здравето, свободата и имуществото на гражданите. Цели на терористичните актове. Целта е прогнозирания резултат. В този смисъл може най-общо да посочим пет цели – признаване – когато целта е държавно или международно признание на някаква кауза; принуда – опит чрез насилие да се подтикнат към определено поведение индивиди, групи или правителствазаплаха – опит за възпиране на индивиди или групи от определени действия; провокация – специфична цел с идеята да се предизвика прибързана или неадекватна реакция на правителствените сили.

Самите цели, независимо от вида си могат да бъдат избирани селективно или произволно. При селективния подбор различаваме символични и прагматични цели. Символичната цел е унищожаване на хора и материални обекти олицетворяващи врага. Прагматичната цел се определя за облагодетелстване на терористичната групировка.

Произволното избиране на цели е характерен за десните терористични групировки и организации като най-често това са бомбени експлозии на оживени обществени места, водещи до много жертви и разрушения.



Сподели с приятели:
1   ...   80   81   82   83   84   85   86   87   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница