Тероризъм. Терористичният акт като екстремална ситуация

В литературата се сочи, че най-кратко е определението за тероризъм на Дженкинс, което гласи, че тероризмът е театър. Алекс Шмит и Алберт Йонгман от Лайденския университет в своята книга „Политическия тероризъм” (1988) анализира 109 определения на понятието тероризъм като извежда по честота на използване компонентите на тероризъм. Най-често употребяван термин е насилие с честота 83,5%, политическо с честота 65%, страх с честота 51%, заплаха с честота 47%, психологически ефект и очаквана реакция 41,5%. След това се подреждат разграничението между жертвите и обекта; целево, планирано, систематично, организирано действие, метод на действие, стратегия и тактика, ненормалност, конфликт с възприетите правила и т.н., общо 22 използвани термина и конструкти. Самия автор на това проучване споделя, че този подход към дефиниране на тероризма не е успешен. Като работно се приема определено определението, че „тероризмът представлява въоръжена борба и насилие, мотивирани от политически цели”. Това определение обаче също не е пълно и точно, поради това, че в него не се отчитат психологическите аспекти, а именно идеята, че целта на терористичните актове и действия е всяване на страх и ужас.

Тероризъм има откакто съществува света, има и терористични актове. Още в І в.пр.н.е. в Юдея съществува секта с терористична насоченост, унищожаваща представителите на еврейските благородници, които сътрудничат с римляните. В християнската религия още Тома Аквински допуска идеята за убийство на управник от противниковия народ. Съвременния тероризъм има своето съдържание, своите цели, класификация и особености. По съдържание терористичната дейност е най-опасната и остра форма на престъпна дейност използвана от терористични организации, екстремистки групи или отделни лица. Тя е насочена към негативно засягане на политическите обществени отношения и се извършва чрез посегателства върху живота, здравето, свободата и имуществото на гражданите. Цели на терористичните актове. Целта е прогнозирания резултат. В този смисъл може най-общо да посочим пет цели – признаване – когато целта е държавно или международно признание на някаква кауза; принуда – опит чрез насилие да се подтикнат към определено поведение индивиди, групи или правителства; заплаха – опит за възпиране на индивиди или групи от определени действия; провокация – специфична цел с идеята да се предизвика прибързана или неадекватна реакция на правителствените сили.

Самите цели, независимо от вида си могат да бъдат избирани селективно или произволно. При селективния подбор различаваме символични и прагматични цели. Символичната цел е унищожаване на хора и материални обекти олицетворяващи врага. Прагматичната цел се определя за облагодетелстване на терористичната групировка.

Произволното избиране на цели е характерен за десните терористични групировки и организации като най-често това са бомбени експлозии на оживени обществени места, водещи до много жертви и разрушения.