Правни аспекти на националната сиурност в рамките на ес в контеста на казуса срещу българските медици в либия галина Иванова Любенова*, Красимира Ангелова Вълева нву „ВасилЛевски”



Дата21.01.2018
Размер134.81 Kb.

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г.


ПРАВНИ АСПЕКТИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИУРНОСТ В РАМКИТЕ НА ЕС В КОНТЕСТА НА КАЗУСА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИ В ЛИБИЯ

Галина Иванова Любенова*, Красимира Ангелова Вълева

*НВУ „ВасилЛевски” – Велико.Търново, 5000 Велико Търново, ул.”Българя”Nº76, Е- mail:Cherwena_shapka@mal.bg

Резюме. Авторите на доклада на фона на сложния казус свързан със съдбата на българските медици правят опит да докажат две свои тези, че понятието „национална сигурност” е катгория и второ – ставащото в Либия е форма на политически тероризъм. Термини превърнали се в основни в политическата лексика в края на миналия и особено в изминалите до сега години на ХХI-я век. По втората теза се разглеждат: понятията: терор, тероризъм, международен тероризъм. Обръща се внимание на видовете тероризъм,, като се акцентира върху същността и съдържанието на понятието политически тероризъм. прави сеопит за акцениране на правните аспекти.

Ключови думи: национална сигурност, политически терорзъм, сигурност.

За да разгледаме този изключително сложен за Р.България казус, превърнал се в последните години в международен, е нужо да бъде разгледан в няколко аспекта. Това, следва да извършим на фона на същността и съдържанието на няколко отделни понятия, термини и категории, превърнали се в основни в политическата лексика в края на миналия и особено в изминалите до сега години на ХХI-я век.

На фона на този казус ще направим опит да докажем две наши тези че: - понятието „национална сигурност” не е абстрактно понятие а е катeгория и второ – ставащото в Либия е форма на политически тероризъм против Р.България, поради което следва да бъде разлеждано като такова от гледна точка на правните науки.

Както знаем всяка наука е система от знания, изразени чрез определени термини, понятия, категории и закони. За една или друга наука и за нейната зрялост се съдази според това доколко тя е създала своя собствена, относително стройна система от тях.

Известно е, че понятието е логически оформена обща мисъл за даден предмет или явление.[5] От своя страна терминът е дума специализирана да назовава точно определено понятие в дадена научна област[5]. Що се касае за категория то тя се явява най-общо, фундаментално понятие, което отразява съществените, всеобщите свойства и отношения на явленията от действителността и познанието [5] Категориите са възлови понятия на всяка наука, в които се концентрира нейното съдържание. Тяхната специфика се определя основно от същността на предмета на съответната наука.

Ако приемем определението, че „политологията е наука и научна дисциплина, която се занимава с изучаване на политическата организация и политическия живот на обществото, с проблеми от вътрешната и международната политика” [6] то тази наука следва да борави със свой апарат от понятия, термини, категории и закони.



I. НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ” - ПОНЯТИЕ, ТЕРМИН или КАТЕГОРИЯ.

Мнозинството изследователи на проблема, в свои публикации трактоват националната сигурност като понятие или термин. В този докладът ще се постарая да разгледаме това понятие от гледна точка на неговата категориалност.



1. Същност и съдържание на понятието „сигурност.”

Това е един от най-разпространените и най-често употребявани термини в нашата съвременност, както в публицистиката, така и в строго научната литература. В последните две десетилетия на преден план, излязоха проблемите на сигурността във всичките ú аспекти. В действителност все повече въпроси на вътрешната политика станаха и стават обект на съображения на всяка международна общност в това число и проблемите на националната сигурност.

Самото понятие сигурност се определя по много и най-различни начини. Сб. Бжежински, проф. Г. Стефанов, ак Бл. Сендов, Ил. Пеев, В Рачев и др).

Докато сигурност не може да бъде измерена с числени и други параметри а съдържанието ú се определя от хората, които периодично или в различни условия придават едно или друго значение на термина, то национална сигурност има свои понятия, термини, периметри, равнища, структурни елементи и др.

През 1998 г. в ДВ бе обнародвана „Концепция за национална сгурност”. От нея става ясно, че самата сигурност има различни равнища на проявление. В защита на тезата ще подчертя, че те са основополагащи във формирането същността на понятието „национална сигурност”. Затова националната сигурност е проява на сигурността на най-високо равнище. След приемането ни в международните общности – НАТО и ЕС се внесоха и нови измерения. Вече говорим за колективна сигурност, сигурност на общност от държави. В този смисъл тя е в основата на понятията колективна и международна сигурност. които не са нови. Новото е, че напоследък в тях се влага все повече невоенен смисъл. Съвременното развитие показва, че защитата на националната сигурност все по-често включва противодействието на процеси и явления, за които армиите не са подготвени да се справят. Източниците на заплахи за отделната държава или група държави имат съвсем нов характер и влияят пряко върху икономическата и политическата стабилност и сигурност в световен мащаб. Особено значими са икономическите аспекти на сигурноста. В съвременни условия интензивно протича процес, при който целият обществен живот се поставя на икономическа основа и има икономически измерения, известен като “икономизиране на политиката”. Неслучайно навремето американският президент Клинтън “определи икономическата сигурност на САЩ като приоритетна стратегическа задача”. „По отношение на външната среда икономизирането на политиката се изразява в приоритет на геоикономическите интереси над геополитическите и геостратегическите, т.е. икономическата власт диктува свои правила на играта, геополитиката ги оправдава, а военната компонента ги защитава”[4].

Националната сигурност е в пряка връзка и с равнището на икономическото развитие на държава, т.е. икономиката е лимитираща както при създаването на източниците, така и по отношение на тяхното потребление. Ако не са изградени икономическите основи на сигурността то всички останали пластове, от които тя се изгражда могат да бъдат ерозирани, което в крайна сметка може да се окаже решаващо и за равнището на националната сигурност като цяло. От тук и изводът, че икономическата мощ на ЕС неминуемо ще даде своето положително отражение върху нашата икономика а от там и на състоянието на националната ни сигурност.

От всичо казано до тук може да направим следните изводи че:

На националната сигурност са присъщи специфични политически, икономически, социални, етнически, духовни, военни, информационни и екологични компоненти, всеки от които самостоятелно или в съчетание с другите, както и с редица странични фактори, може да се окаже критичен за държавата.

Тя отразява връзката на сигурността с нацията, с определена териториално-държавна общност, характеризира състоянието на тази нация като цялостна система, включваща обществените отношения и общественото съзнание, обществените институти, съдействащи или препятстващи реализацията на националните интереси.

В националната сигурност има три равнища /обекта/ на сигурността: на личността, на обществото и на държавата.



Сигурността на личността се постига чрез осигуряване на правни и нравствени норми и изграждане на институции, позволяващи развитието на способностите и задоволяване на потребностите на всеки.

Сигурността на обществото означава развитието на институти, норми и обществено съзнание с цел реализация на правата и свободите на всички групи от населението.

Сигурността на държавата означава наличие на ефективен механизъм за управление и координация на обществените групи и политически сили, а също и на действени институти за тяхната защита [4].

Основни структурни елементи на националната сигурност са: политическата, икономическата, социалната, демографската, културната, екологичната и военната сигурност.Посочените структурни елементи, взаимодействайки със среда на сигурност, формират условно два компонента на националната сигурност – вътрешна и външна.

За целта на доклада ще трактовам само на следнте структурни елементи:



Политическата сигурност означава възможност на държавата и институциите самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждат независима вътрешна и външна политика в интерес на личността и обществото.

Икономическата сигурност се заключава в развитието на производителните сили и икономическите отношения за задоволяване на личността и обществото , в запазване на икономическата самостоятелност на държавата и на достигнатото равнище на жизнен стандарт на нейните граждани.

Социалната сигурност означава гарантиране на хуманни и достойни условия за съществуване и изявяване на личността [4].

Вниквайки в същността и съдържанието на понятието „национална сигурност”, следва да изведем на преден план главният извод, че то се явява най-общо, фундаментално понятие в политологията, със свой категориален апарат от взаимосвързани, взаимозависими и взимно обусловени понятия и термини т.е. отговаря на изикванията за да бъде определено като категория.

В съвременния глобален свят тази категория придоби особено звучене.

2. Съвременни противостояния на категориятанационална сигурност”.

Понастоящем в светът се води безпощадна война с един невидим на пръв поглед, безпощаден, безмилостен, коварен враг т.н. международен тероризъм. В тази война ежедневно загиват десетки, стотици а в отделни случаи и хиляди невинни хора.

Целта на тези действия е предизвикването у тях на страх и несигурност. Разнообразието на поставените цели, както и формите, методите и средствата за постигането им ги подразделя на няколко основни типа: политически, идеологически, икономически, криминален и в комбинация помежду им.

Политическият тероризъм представлява политически мотивирано, конспиративно организирано насилствено действие, насочено към решаването на конкретни политически цели. За разлика от криминалния тероризъм, политическият цели винаги постигането на политически или свързани с тях имуществени резултати. Общите му признаци са политическа цел, заплашване, конспирация и насилие. Съвременния политически тероризъм по същество е форма на “комуникационна стратегия”, при която чрез жестоки актове се привлича вниманието на медиите върху групи и лица, които искат да отправят послание или да променят разбирането на глобална или поне на национална аудитория, както и чрез действия злепоставящи: общност от държави, отделна държава или нейни граждани. Запознати сме добре с ефекта от политическия терористичен акт, извършен от терористичната организация “Ал Кайда” срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона на 11 септември 2001 г. Отзвукът и резултатите от него имаха глобален ефект. Такива са случаите с обвинението в съпричастност на България в опита за убийство на папата, а сега и с обвинението за умишлено заразяване на децата в Бенгази.

С оглед заявената подкрепа на либийската кауза срещу Бългаия от страна на „Ал Кайда” се появи опасност отделни ислямски екстремисти и организации все още присъстващи на териториите на Босна и Херцеговина, Южна Сърбия, Косово, и Македония да се присъединят към евентуални действия в по-широк мащаб в рамките на прокламираната от талибаните и "Ал Кайда" свещена война.



II. БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХ в. и НАЧАЛОТО НА ХХI в.

Преходът

През последните 19 години всички сфери на дейност на българското общество и държава бяха и са обхванати от огромни трансформации. Тези трансформации протичат на фона и под въздействието на процесите на преструктурирането на световната икономика, основана на качествено нов модел на развитие, в резултат на което светът не става по-прост, по-безконфликтен и по-безопасен. Светът търси нова точка на равновесие едновременно в три глобални пространства – геополитическото, геостратегическото и геоикономическото.[1]

В геоикономическата сфера все по-отчетливо се проявява формирането на интернационални възпроизводствени връзки, чиито звена са националните икономики и транснационалните корпорации. Това съдейства за нарастване на съществуващите и възникването на нови противоречия в световната икономика. В този смисъл, независимо че вече сме в ЕС, пред България стои особено важната задача да завърши своя преход.Трудностите, характерни за периода на преход се проявяваха, проявяват се и ще се проявяват дотогава, докато в страната не завършат процесите на формиране на гражданско общество, правова държава и ефективна пазарна икономика, като необходими предпоставки за осигуряване на устойчиво вътрешно развитие, укрепване на международните позиции и изграждането на безпрецедентна национална сигурност. [1]

На този фон много ярко се откроява либийско-българския конфликт.



Българо-либийският конфликт.

а) Равитие на отношенията между страните.

Допреди десетина години между България и Либия съществуваха нормални външнополитически и икономически отношения. Изхождайки от възможностите си и двете страни решаваха свои вътрешни проблеми. В нашата страна получиха висшето си образование и специалност десетки хиляди либийски младежи. България получи концесии за разработката в Либия на нови нефтени находища. В най-зле развитата система на Либия – здравеопазването работеха и сега работят няколко стотин български медицински кадри а общо в Либия - повече от хиляда български специалисти.

Добрите отношения бяха до тогава, докато на либийското ръководство му дотрябва изкупителна жертва. Жертва, която да прикрие недъзите в здравеопазването довели до заразяването с бича на нашето време – вирусът на СПИН на 430 деца в болницата в Бенгази. За целта специалните служби на Либия разработват съответна операция.

Хронология на конфликта и превръщането му в международен.


  1. Хронология на конфликта.

В хода на подготовката на операцията изтича информация. Получили сигнал от своето разузнаване и от дипломатическите си представители, болшинството държави своевремено изтеглят своят контингент медицински работници от кризистният район. Това не прави само България въпреки своевременно подадената от разузнаването информация. Операцията е в ход. Арестувани са редица работещи в този район български медици. Арестите започват през октомври 1999 г. Приятели на арестуваните звънят в Българското посолство – отговарят им нецензурно. Част от арестуваните са освободени. Оставени са само тези на които може да бъде повдигнато като начало криминално обвинение. До тук специалните служби са изпълнили първият етап от операцията. Има арестувани. Сега проблемът е да се докаже по някакъв начин тяхната съпричастност към заразяването. Следват жестоки мъчения преминали в инквизиции за изтръгване на самопризнания. Повдигнато е обвинение за участие в международен заговор против Либия. Процесът придобива своя предварително планиран политически облик. Внушението е - България е терористична държава съюзила се с най-големите врагове на Либия, визирайки САЩ и Израел. Нейни граждани са станали агенти на службите на тези държави и изпълняват тяхна поръчка. Съдебните заседания следват едно след друго. Защитата води най-добрите специалисти в тази област на медицината. Същите оборват обвиненията едно след друго. Но политическият процес продължава. Доводите на съда не са верни но са нужни. Нужни са неистово на един всепризнат режисьор на политически фарсове – полковник Муамар Кадафи за борбата му с опозицията в собствената му страна, за изнудването на България и ЕС, както и за поддържането в страната и в целият арабски свят антиамериканските и антиизраелски настроения. Джамахирията иска смърт и само смърт за „неверниците”. Отношенията между двете страни навлязоха в етап на криза. Целта е една. Компенсации и само компенсации. Компенсации политически Компенсации финансови и др. такива.

Без да навлизаме в подробности, трябва да подчертаем,че основната вина за това носят редица от нашите доморасли политици, които заети с решаването на въпроси на своя PR, не се вслушаха в гласът на разузнаването, пропуснаха момента, и научиха за ставащото от медиите. А тези от висшия ешалон много късно разбраха за повдигнатото обвинение и сега едни от тях мълчат, а една част се мъчат да прхвърлят вината другиму. Ето защо и българското общество пропусна момента през 2002 г. да покаже солидарност. Нямаше кой да го поведе.



  1. Превръщането на конфликта в международен.

В продължение на близо осем години различните по цвят правителства не можаха да намерят верния тон за преговори и политическо поведение. Създаде се обстановка за съмнение в невинността им. Възприета бе тактика на „тиха дипломация” и „да не обидим либийското правосъдие”. Това бе поведение, неадекватно на политическата обстановка, често стигащо до абсурди, като това на тогавашният министър на външните работи Соломон Паси. Опитите - проблемът с борбата за спасяване живота на вече осъдените на смърт българки, да се превърне в международен, да се привлекат на помощ правителствата на други страни и световно известни личности за българската кауза, не винаги даваха резултат. Налице бяха само епизодични декларации. Протестите в България бяха рехави, докато в това време Кадафи диктуваше развитието на сценария. Стъпка по стъпка изграждаше арабски антибългарски фронт, превърнал се последствие в антиевропейски. Подкрепи го даже „Ал кайда”.

Първата по осезателна реакция у нас бе Приетото на 14.11.2005 Постановление Nº240 на МС за създаване на Държавно-обществена консултативна комисия за защита на интересите на подсъдимите бьлгарски граждани в Либия. Първият доклад на комисията е внесен на 31март 2006г.

Първи януари 2007 г. Официално България е член ЕС. Задействан е чл.6 ал.2 на „Договор за Европейски съюз” - „Съюзът зачита основните права, така както са гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ...”. В този смисъл една от първите стъпки на Европарламента бе да обяви с декларация, че граждани на ЕС се намират в либийски затвор осъдени на смърт несправедливо. Министър Иваило Калфин открито заяви: „Ако нещо въздейства на Либия, то това е международният натиск”. Отговорът на Либия – „изпълнение на смърните присъди няма да има”. Редица страни приветстваха това изявление. Външният министър на Либия заяви, че проявява загриженост във връзка с провеждащата се медийна кампания в Европа срещу либийското правосъдие. Подкрепят го външните министри на редица арабски държави. Триполи повдига ново обвинение.

От 6 февруари насам в пресата непрекъснато тече антибългарска кампания. Вече е обвинено и разузнаването ни. Тиражира се мисълта, че 430-те деца са били негова цел. Инжектирането е било планирано от българските служби, чиито ръце са изцапани с кръвта на невинните деца. Тези, които се съмняват в присъдите са техни съучастници. „Престъплението на епохата”, така либийските СМИ представят процеса. Комплексът от действия на либийските служби за сигурност, на представителите на съдебната власт, на СМИ и на другите заинтересовани институции носят всички белези характерни за политическия тероризъм.

Реакцията на компетентните органи, този път бе своевременна. Върховната касационна прокуратура откри процедура по привличане под отговорсност на длъжностните лица за извършени от тях престъпления. Ние считаме, че обвиненията срещу тях трябва да залегнат върху основата на чл. чл. 130,ал.1 и 11, 131, 142 ал.1 и 2, 287. [7].

Трудно е да се предвиди решаването на един такъв сложен казус. Едно е ясно – изпълнение на смъртните присъди няма да има. Размяната на осъдени – също. Това означава признаване на вина. В същото време Специалният наблюдател на ООН по делото “Локърби” проф. Ханс Кьохлер публикува декларация, която предупреждава ЕС да не използва двойни стандарти по делото за атентата срещу самолета на "ПанАм" от 1988 г. и при делото срещу медиците в Либия.

В заключение трябва да отбележим, че независимо от членството ни в две изключително мощни общности, през следващото десетилетие страната ни ще продължава да отстоява своите интереси в сложна глобална и регионална среда, в резултат на въздействието на политически, икономически, информационни, военни, технологични, социални, демографски, природни и други фактори. Тази среда се характеризира с динамично трансформиращи се възможности и предизвикателства, чиито проявления са трудно предвидими и изискват прилагането на гъвкави и нетрадиционни подходи и решения в интерес на националната, колективната и международната сигурност в строго съответствие с изикванията на международното право, двустранните и колективни ангажименти, както и конституцията и законите в Република България.

ЛИТEРАТУРА

[1] Николай Слатински. Измерения на сигурността. Парадигма. С, 2000.

[2] Пантев П. Национална сигурност на България, “Военен журнал”, 1993 г. кн 2.

[3] Концепцията за национална сигурност на Република България. Обн. ДВ бр. 46 от 1998 г.

[4] Г. Стефанов. Mеждународната сигурност.

[5] Съвременен тълковен речник на българския език. Трето издание, “Gaberoff”.

[6] Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание. “Gaberoff”.

[7] Наказателен кодекс







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница