Изготвяне на модел на психолого-педагогич изследване

формулировка на статист.хипотези

Изтегляне 117 Kb. страница 2/6 Дата 30.05.2022 Размер 117 Kb. #114487

Навигация на страницата:

• Статистическите хипотези са 2 вида: нулева и алтернативна.
• 3. едностранна или двустранна постановка
• 5.определяне на критичната област
• 6.изчисляване стойността на проверяващата величина
• 7. вземане решение за приемане или отхвърляне на нулевата хипотеза.

1. формулировка на статист.хипотези – хипотезата трябва дасе провери и по количествен път. На нейна основа се формулират така нар.статистически хипотези. Отнасят се или до вида или до разпределението на случайната променлива. Тези хипотези могат да се проверят на основата на получените от изследването експеримент.данни. статист.хипотези се проверяват със статист.критерии. под това понятие се разбира правило което определя условието при което проверяваната хипотеза следва да се приеме или да не се приеме. Статистическите хипотези са 2 вида: нулева и алтернативна. Нулевата изразява предположението че две или повече извадки не се различават значимо а само случайно. Отнесена към конкретно изследване, нулевата хипотеза гласи че наблюдаваните извадки принадлежат към една и съща ген.съвк. различието между техните характ.се дължи на случайни причини. Алтернативната хипотеза гласи че извадките принадлежат към различни генерални съвкупности. Различието между техните характеристики не може да се обясни със случайни причини, има закономерен характер. 2. определяне на нивото на значимост - проверките на тези хипотези може да става с различна строгост и точност. Точността на проверката зависи от готовността с която приемаме и известна вероятност за грешка на заключението. в педагогич.и психолог.изследване се приема вероятностна грешка 5%.практически това означава че при 100 изследв.нулевата хипотеза се отхвърля 5 пъти. От 100 измервания резултатите няма да важат за 5. 3. едностранна или двустранна постановка. Експерим.изследв. се извършват често на основата на известни частични резултати от други подобни изследвания. В този случай формулировката на хипотезата е от особено значение което се отразява на пролерката й. 4.избор на проверяваща величина. В зависимост от дадените предпоставки при всеки статистически тест се работи с така нар.проверяваща величина. При тест х проверяващата величина е х². 5.определяне на критичната област- при всеки тест става сравняване на експеримент.получ.стойности на проверяващата величина с нейната теоретична стойност която е изчислена и представена таблично. В зависимост от условията и мащабите на точност на тази величина съответстват различни таблични значенипреди изчисляването трябва да се определят онези нейни значени при които нулевата хипотеза се отхвърля и се приема Н1 хипот. 6.изчисляване стойността на проверяващата величина- извършват се изчислителни процедури за конкр.тест, за да се получи ст-стта на проверяващата величина. Може да стане с различна скорост в зависим.от помощните средства с които разполагаме. 7. вземане решение за приемане или отхвърляне на нулевата хипотеза. След като имаме изчислена стойност на проверяващата величина на основата на данните от изследването знаем и критичната област, вземаме решение за приемане или отхвърляне на нулевата хипотеза. Полезна е предварителна формулировка на критериите. Критериите да се определят предварително. Емперичен анализ Целта на емперичния анализ се състои в съотнасянето на резултатите към целите и хипотезите на изследването. Емп.анализ може да се проведе на две взаимосвързани равнища – описание и причинно-следствен анализ ( каузален) А)Описателен анализ – след като разполагаме с наблюдаваните по емперичен път факти, които са обобщени и систематизирани по определени статистики(средна аритметична, разсейване, коефиц.на корелация и др.)знаем от предишните етапи дали наблюдаваните разлики между изследваните групи са значими, следователно се дължат на законом.причини или не са значими-дължат се на случайни причини. Преминаваме към описание на вероятните причини за тези различия. Главното при описат.анализ е че се прави въз основа на конкретни данни. Това описание засяга само външната страна на наблюдаваното явление. Служи като изходна основа на по нататъчната съдържателна оценка. Описването се подкрепя според възможностите с илюстрации или доказателство за вярността на твърдението. Трябва да има информация за целта и проблематиката за методическия похват научитела чрез който е реализирана идеята в практиката. След това се описват резултатите. Освен добри, мн.добри и задоволителни и др.трябва да има данни за това колко добри са тези резултати-описването се подкрепя с таблици, графики. Б) каузален анализ- анализ на причините, които са довели до тези резултати. Трудностите в приложението на този анализ се дължат на това че тези явления имат комплексен характер и не могат да с сведат до взаимодейств.или влиянието само на един фактор, на една причина. При този анализ трябва да се търси отговор на въпроса от какво зависят получените резултати, могат ли да се разглеждат като резултат от приложената методика на работа при конкретните условия. Използват се статистически величини получени при количествения анализ. Най-характерни са средната аритм. и разсейването. Използват се ширините на вариациите, различните коефициенти на корелация и др. Тези величини се използват и за научно доказателство, опровержение на изходните постановки и тези на изследователя . Доказателството има следната обща структура: »първия елемент на доказателството образува тезата съждението, чиято истинност трябва дасе докаже »аргументи- това са съждения чиято истинност е доказана и неподлежи на съмнение »третия елемент е самото доказателство- събирането или подреждането на аргументите според определени логически правила така че истинността натезата да бъде обосновена • цялостен и задълбочен анализ на тезата или на съждението което ще се доказва. • анализ на информацията която стои в основата на съждението- избира се аргументи с които ще се докаже или опровергае тезата. Всеки изследоват.може да избере онези ангументи които отговарят на неговия предмет. • изграждане на определена структура на аргументацията в емперичните изследвания-реализира се като елемент на оценката и анализа на информацията. Истинността на тезата трябва да се докаже или да се опровергае. Тук е важен не са само броя на аргументите а и тяхната научна сила и доказателственост. При реализация на научно доказателство може да се ръководи от следните правила: *всяка теза или система от съждения трябва да е ясна и еднозначно формулирана *в рамките на едно доказателство тезите респективно съжд., не трява дасе изменят по съдържание * използваните аргументи трябва да бъдат истинни, и това да се докаже *използваните тези да бъдат достатъчно обосновани, тяхната истинност да се извежда по необходимост чрез спазване на логич.правила Каузалния анализ може да се проведе върху основата на научното опровержение, от тези на изследователи. Има сходство между опровержението и доказателството- чрез доказване на една теза в същото време се доказва истинността на антитезата. Първата част на опровержението образува тезата, съждението неистинността на което трябва да се докаже.към тезата се формулира и антитеза. Съставна част са и аргументите с които ще се опровергае тезата или ще се докаже истинността й. Каузалния анализ може да се проведе на основата на следните критерии: -цел, съдържание на работата, условия, принципи и правила на основата накоято тя е проведена, организация и методика на работа, средства, постигане на резултати. Ако искаме да насочим внимание върху количествената среда могат да се използват следните показатели: - данни за големината и обема на изследванетото явление, процес- могат да се използат абсолютни числа, средни величини, величини на разсейването - данни за структурата на изселдвания обект, процес- групиране на данните върху основата на различни белези. Напр. пол, соц.произход. - данни за динамиката в развитието на изселдв.обект, процес. Как се развива и формира умен.на учен да работят с техн.документация - данни за врзките и зависим.между педагогич.изследв. пример-межу постигнатите резултати и метода на преподаване на учителя. Теоретичен анализ Трябва да се разглежда от два тясно свързани аспекта - Емперичните резултати трябва деа се анализират от съответната теория и създаване на педагог.теории. възможни са следните случаи които не се срещат в чист вид: *Получените данни се съгласувт със съществ.педагогич.теории, като могат да разширяват обхвата на теорията, да е потвърдят още веднъж. Такива изследв.обогатяват учебно-възпитат.практика. *Емперичните резултати от изследв.се съгласуват само частично със съществуващите теории. Възможно е причината да се търси в подхода и методиката на изследването. *Резултатите не се съгласуват със съществ.теоретични системи. Една или друга система влиза в противоречие сновите факти, установени чрез изследване. Изтегляне 117 Kb. Сподели с приятели: