Част 5
СТАТИСТИЧЕСКА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ -
В тази част е описана процедурата, използвана за проверка на изискванията за съответствие на превозни средства в експлоатация при провеждане на изпитване тип I.
-
Трябва да са спазени следните две процедури:
- за превозните средства от набора от образци за изпитване, които имат отклонения в резултатите, дължащи се на дефект, свързан с емисиите, както е описана в т. 3.
- за целия набор от образци за изпитване, както е описана в т. 4.
3. ПРОЦЕДУРА, ПРИЛОЖИМА В СЛУЧАЙ НА СВРЪХЗАМЪРСИТЕЛИ
3.1. От минимална извадка от три двигателя и максимална извадка, определена от процедурата в точка 4, се взема произволно превозно средство от извадката и се изпитва, за да се определи дали е извъннормен излъчвател.
3.2. Превозно средство се квалифицира като извъннормен излъчвател, когато условията, посочени в точка 3.2.1 или в точка 3.2.2, са изпълнени.
3.2.1. Ако се касае за типово одобрено превозно средство в съответствие с граничните стойности, посочени на ред А от таблицата към точка 5.3.1.4 от приложение 4, превозното средство се квалифицира като извъннормен излъчвател, ако то е превозно средство, при което приложимите гранични стойности за който и да е замърсител са надвишени с коефициент 1,2.
-
Ако се касае за типово одобрено превозно средство в съответствие с граничните стойности, посочени на ред В от таблицата към точка 5.3.1.4 от приложение 4, превозното средство се квалифицира като извъннормен излъчвател, ако то е превозно средство, при което приложимите гранични стойности за който и да е замърсител са надвишени с коефициент 1,5.
3.2.3. Конкретен случай на превозно средство, чиито измерени емисии на който и да е замърсител се вписват в “междинната зона” ().
3.2.3.1. Ако превозното средство удовлетворява условията на тази точка, причината за надвишените емисии трябва да се определи и тогава друго превозно средство се избира произволно от извадката.
3.2.3.2. Когато друго превозно средство удовлетворява условията на тази точка, изпълнителният директор на ИА “АА” и производителят трябва да определят дали надвишените емисии на двете превозни средства се дължат на същата причина.
3.2.3.2.1. Ако изпълнителният директор на ИА “АА” и производителят се съгласят за причината за надвишените емисии, извадката се счита за несъответстваща и се прилага плана от коригиращи действия, изложен в точка 6 от Част 4.
3.2.3.2.2. Ако изпълнителният директор на ИА “АА” и производителят не се съгласят за причината за надвишените емисии или ако причините са едни и същи, друго превозно средство произволно се взема от извадката, освен ако е достигнат максималният размер на извадката.
3.2.3.3. Когато само едно или повече превозни средства удовлетворяват условията на тази точка и ако изпълнителният директор на ИА “АА” и производителят се съгласят, че причините са различни, друго превозно средство произволно се взема от извадката, освен ако е достигнат максималният размер на извадката.
3.2.3.4. Ако максималният размер на извадката е достигнат и само едно превозно средство се разглежда като удовлетворяващо условията на тази точка и надвишените емисии се дължат на същата причина, извадката се счита за удовлетворяваща условията на точка 3 от настоящата част.
3.2.3.5. Ако в някой момент извадката е изчерпана, друго превозно средство се добавя към първоначалната извадка и това превозно средство се изпитва.
3.2.3.6. Когато друго превозно средство е взето от извадката, статистическата процедура по точка 4 се прилага за увеличената извадка.
3.2.4. Конкретен случай на превозно средство, чиито измерени емисии на който и да е замърсител се вписват в “зоната на несъответствие” ().
3.2.4.1. Ако превозното средство удовлетворява условията на тази точка, изпълнителният директор на ИА “АА” трябва да определи причината за надвишените емисии и тогава друго превозно средство произволно се взема от извадката.
3.2.4.2. Когато друго превозно средство удовлетворява условията на тази точка и ако изпълнителният директор на ИА “АА” определи, че надвишените емисии се дължат на същата причина, производителят трябва да бъде уведомен, че извадката се счита за несъответстваща, като се посочват основанията за това решение и се прилага планът от коригиращи действия, изложен в точка 6 от Част 4.
3.2.4.3. Когато само едно или повече превозни средства удовлетворяват условията на тази точка и ако изпълнителният директор на ИА “АА” установи, че причините са различни, друго превозно средство произволно се взема от извадката, освен ако е достигнат максималният размер на извадката.
3.2.4.4. Ако максималният размер на извадката е достигнат и само едно превозно средство се счита удовлетворяващо условията на тази точка и ако надвишените емисии се дължат на една и съща причина, извадката се счита удовлетворяваща условията по точка 3 от настоящата част.
3.2.4.5. Ако в някой момент извадката е изчерпана, друго превозно средство се добавя към първоначалната извадка и това превозно средство се изпитва.
3.2.4.6. Когато друго превозно средство е взето от извадката, статистическата процедура по точка 4 се прилага за увеличената извадка.
-
Когато превозно средство не се разглежда като извъннормен излъчвател, друго превозно средство произволно се взема от извадката.
() Въз основа на реални данни за изпитванията за съответствие в експлоатация, които държавите-членки трябва да предоставят до 31 декември 2003 г., предвидените в тази точка изисквания могат да бъдат проучени с оглед да се определи дали има основания: а) да се преразгледа определението на извъннормен излъчвател за превозните средства, които са били типово одобрени в зависимост от граничните стойности, посочени на ред Б от таблицата към точка 5.3.1.4 от Приложение І; б) да се промени процедурата за идентифициране на извъннормените излъчватели; в) да се заменят своевременно процедурите за изпитване за съответствие в експлоатация с нова статистическа процедура. Според случая, Комисията ще предложи промените, които се налагат, съгласно предвидената в член 13 от Директива 70/156/ЕИО процедура.
() За всяко превозно средство “междинната зона” се определя, както следва. Превозното средство удовлетворява условията, уточнени в точка 3.2.1 или в точка 3.3.2, и измерената стойност за същия замърсител е по-малка от равнище, определено от произведението на граничната стойност за същия замърсител, посочена на ред Б от таблицата към точка 5.3.1.4 от Приложение І, умножена с коефициент 2,5.
() За всяко превозно средство “зоната на несъответствие” се определя, както следва. Измерената стойност за който и да е замърсител е по-голяма от равнище, определено от произведението на граничната стойност за същия замърсител, посочена на ред А от таблицата към точка 5.3.1.4 от Приложение І, умножена с коефициент 2,5.”
4. ПРОЦЕДУРА БЕЗ ОТДЕЛНО ОЦЕНЯВАНЕ НА СВРЪХЗАМЪРСИТЕЛИ В НАБОРА ОТ ОБРАЗЦИ
4.1. За набор от образци за изпитване, чието количество е минимум 3 броя, процедурата е такава, че вероятността наборът да бъде приет с 40 % дефектна продукция, е 0,95 (рискът на производителя е 5 %), а вероятността наборът да бъде приет с 75 % дефектна продукция, е 0,15 (рискът на потребителя е 15 %).
4.2. За всеки от замърсителите, посочени в т.1.3.1.4 на част 1, се прилага процедурата, показана на фиг.3,
където:
L е пределната стойност на замърсителя,
Xi е измерената стойност за i – то превозно средство от набора,
n е броя на образците в набора.
4.3. За набора от образци се изчислява х i L, представляващо статистическа проверка, определяща количеството на несъответствуващите превозни средства
4.4. Тогава:
- ако броят на приетите и броят на отхвърлените образци не превишава определените в таблицата по-долу за набор със съответния размер, се взима решение за приемане на замърсителя,
- ако броят на приетите и броят на отхвърлените образци е равен или превишава определените в таблицата по-долу за набор със съответния размер, се взима решение за отхвърляне за замърсителя,
- в останалите случаи, се изпитва допълнително превозно средство и се прилага процедурата за набор от образци с размер, увеличен с 1.
Табл. 4 за приемане и отхвърляне е в съответствие с изискванията на стандарт ISO 8422:1991.
5. Един набор от образци се счита за приет, когато е приет по изискванията и на двете точки 3 и 4.
Таблица 4
Размер на набора от образци
|
Брой приети образци от набора
|
Брой отхвърлени образци от набора
|
3
|
0
|
-
|
4
|
1
|
-
|
5
|
1
|
5
|
6
|
2
|
6
|
7
|
2
|
6
|
8
|
3
|
7
|
9
|
4
|
8
|
10
|
4
|
8
|
11
|
5
|
9
|
12
|
5
|
9
|
13
|
6
|
10
|
14
|
6
|
11
|
15
|
7
|
11
|
16
|
8
|
12
|
17
|
8
|
12
|
18
|
9
|
13
|
19
|
9
|
13
|
20
|
11
|
12
|
Фигура 3
Проверка на съответствието в експлоатация – процедура за контрол
Производителят на превозното средство и типово одобряващият орган пристъпват към типово одобрение на новия тип превозно средство. Типово одобряващият орган (ТОО) издава типовото одобрение.
Производство и продажба на одобрен тип превозни средства.
Производителят на превозното средство разработва своя собствена процедура за проверка на съответствието в експлоатация.
Производителят на превозното средство осъществява собствената си процедура за проверка на съответствието в експлоатация
(за тип или за фамилия превозно средство).
Вътрешен доклад за съответствие в експлоатация на одобрения тип или фамилия превозно средство(-а)
Производителят на превозното средство съставя протокол за вътрешната процедура (включващ всички данни, изисквани в точка 3.1.1 от Приложение 4).
Производителят класира доклада за последваща справка.
НЕ
Д
ТОО (1) прочва доклада за съответствие в експлоатация на производителя.
А
Производителят представя своя вътрешен доклад за съответствие в експлоатация на ТОО (1) за проверка.
Производителят предава и/или получава сведения или данни за допълнителни изпитвания.
Производителят съставя нов доклад за съответствие в експлоатация.
 
 
  НЕ НЕ
ДА
НЕ
ТОО (1) започва официална програма за контрол на съответствието в експлоатация на типа превозно средство, преценено за съмнително (описано в Част 4 към Приложение 4).
 ДА
Край на процедурата
Не се изисква никаква друга мярка.
Фигура 4
Сподели с приятели: |
