Изисквания и изпитвания, изменение на одобряване, съответствие на продукцията и на превозните средства

• 
  Когато изпитанията се провеждат с газ, получената маса на газовите емисии трябва да бъде под пределните стойности за превозни средства, работещи с бензин, посочени в таблицата по-долу:
  

1.3.1.5. Броят на изпитванията по т. 1.3.1.4 се намалява при условия, определени в т.1.3.1.5.1 и т.1.3.1.5.2. За всеки замърсител или за комбинация от два, чиито емисии са обект на ограничаване, V₁ е резултатът от първото изпитване и V₂ е резултатът от второто изпитване.

1.3.1.5.1. Ако резултатът, получен за всеки замърсител или комбинация от два замърсителя, чиито емисии са обект на ограничаване, е по-малък или равен на 0,70L (т.е V₁  0,70L), се извършва само едно изпитване.

1.3.1.5.2. В случай, че не е изпълнено изискването по т. 1.3.1.5.1, за всеки замърсител или комбинация от два замърсителя, чиито емисии са обект на ограничаване, се извършват само две изпитвания, ако са удоволетворени следните условия:

1.3.2. Изпитване тип II (изпитване за емисии въглероден оксид при честота на въртене на празен ход на двигател)

1.3.2.1. Настоящото изпитване се провежда за превозни средства с двигатели с принудително запалване, за които не се извършва изпитването, посочено в т. 1.3.1.

1.3.2.1.1. Превозните средства, които могат да работят, както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с природен газ, се подлагат на изпитване тип ІІ с двата вида гориво.

1.3.2.1.2. Независимо от изискванията на т.1.3.2.1.1, за превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с газ, но чиято бензинова система се използва само в случай на авария или за първоначално пускане на двигателя и, имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип ІІ, тези превозни средства работят само с газ.

1.3.2.2. Обемното съдържание на въглероден оксид в отработилите газове, отделяни от двигателя при честота на въртене на празен ход, не трябва да превишава с 3.5 % зададените от производителя стойности и не трябва да превишава с 4.5 % обхвата на регулировките, посочени в Приложение № 6.

Изпитване тип III (проверка на емисиите картерни газове)



1.3.3.1. Това изпитване трябва да се проведе на всички превозни средства по чл.1, с изключение на онези, които имат двигател със запалване чрез сгъстяване.

	Едно изпитване
	Vi1  0,70 L		Да	издадено
		Не
да	Vi1 > 1,10 L
		Не
	Две изпитвания
	Vi1  0,85 L
	и     Vi2 < L		Да	издадено
	и    Vi1 + Vi2 < 1,70 L
		Не
	Vi2 >1,10 L
да	или Vi1  L
	и      Vi2  L
		Не
	Три изпитвания
	Vi1 < L
	и       Vi2 < L		Да	издадено
	и       Vi3 < L
		Не
да	Vi3 > 1,10 L
		Не
	Vi3  L
да	и        Vi2  L
	или   Vi1  L
		Не
	(Vi1+Vi2+Vi3)/3 < L		Да	издадено
		Не
	Отказано

Блок-схема на изпитване тип І за целите на одобряването на типа

1.3.3.1.1. Превозните средства, които могат да работят, както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с природен газ, се подлагат на изпитване тип ІІІ само с бензин.

1.3.3.1.2. Независимо от изискванията на т. 1.3.3.1.1, за превозните средства, които могат да работят, както с бензин, така и с газ, но чиято бензинова система се използва само в случай на авария или за първоначално пускане на двигателя и, имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип ІІІ, тези превозни средства работят само с газ.

1.3.3.2. При проведено изпитване в съответствие с приложение № 7, системата за вентилация на картера не трябва да пропуска емисии на каквито и да е картерни газове в атмосферата.

1.3.4. Изпитване тип IV (определяне на изпарителни емисии)

1.3.4.1. Изпитването се провежда за всички превозни средства по чл.1, с изключение на превозните средства с двигател със запалване чрез сгъстяване и превозните средства, работещи с втечнен нефтен газ или с природен газ.

1.3.4.1.1. Превозните средства, които могат да работят, както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с природен газ, се подлагат на изпитване тип ІV само с бензин.

1.3.4.2. При проведено изпитване в съответствие с приложение № 8, изпарителните емисии трябва да бъдат по-малко от 2g за изпитване.

1.3.5. Изпитване тип VI (за проверка на средната стойност на емисиите от въглероден оксид и въглеводород в изходна тръба на последния шумозаглушител след пускане на студен двигател при ниски температури на околната среда)

1.3.5.1. Изпитването се провежда за всички превозни средства от категории М₁ и N₁, оборудвани с двигател с принудително запалване, с изключение на тези, които работят с газ (LPG или NG). За превозни средства, които могат да работят, както с бензин, така и с газ, но чиято бензинова система се използва само в случай на авария или за първоначално пускане на двигателя и, имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип VІ, тези превозни средства работят само с газ. Превозните средства, които могат да работят, както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с природен газ, се подлагат на изпитване тип VІ само с бензин.

1.3.5.1.1. Превозното средство е поставено на динамометър, оборудван с устройства за симулиране на натоварване и инерция.

1.3.5.1.2. Изпитването се състои от четири елементарни градски цикла, както е предвидено за първата част на изпитване тип I. Първата част на изпитването е описана в приложение № 1, част 2 и е изобразена на фиг. 1 и 2. Изпитването при ниска температура на околната среда, продължаващо общо 780 s, трябва да се провежда без прекъсване и започва при пускане на двигателя.

1.3.5.1.3. Изпитването при ниска температура на околната среда трябва да се проведе при температура 266 ^оК (-7^оС). Преди провеждане на изпитването, превозните средства трябва да бъдат приведени по еднакъв начин до условията на изпитването, за да се осигури възпроизводимост на резултатите. Привеждането на превозното средство до условията на изпитването, както и другите процедури за изпитване, се провеждат съгласно изискванията на приложение № 10.

1.3.5.1.4. По време на изпитването отработилите газове се разреждат и се взима пропорционална проба. Отработилите газове на изпитваното превозно средство се разреждат, от тях се взимат проби и се анализират, съгласно процедурата по приложение № 10, и се измерва общият обем на разредените отработили газове. Разредените отработили газове се анализират за въглероден оксид и въглеводороди.

1.3.5.2. Съгласно изискванията на т. 1.3.5.2.2. и т.1.3.5.3. изпитването трябва да се проведе три пъти. Получената маса на емисиите въглероден оксид и въглеводород трябва да бъде по-малка от пределните стойности, посочени в таблицата по-долу:


Температура на изпитване 266 оК (-7оС)
Категория	Клас	Маса на въглероден оксид (СО), L1 (g/km)	Маса на въглеводороди (HС), L2 (g/km)
М1	-	15	1,8
N1	I	15	1,8
N1 	II	24	2,7
	III	30	3,2


1.3.5.2.1. Независимо от изискванията на т. 1.3.5.2., за всеки замърсител, не повече от един от трите получени резултата, може да надвишава предписаните пределни стойности с не повече от 10 %, като средната аритметична стойност от трите резултата трябва да е по-малка от предписаната пределна стойност. Ако предписаните пределни стойности са превишени за повече от един замърсител, не е от значение дали превишаването е отчетено при същото или при различни изпитвания.

1.3.5.2.2. Броят на изпитванията по т.1.3.5.2. може, по искане на производителя, да бъде увеличен до 10, при положение, че средната аритметична стойност от първите три резултата попада между 100% и 110% от пределната стойност. В този случай, след приключване на изпитването, се изисква средната аритметична стойност от всичките 10 резултата да е по-малка от пределната стойност.

1.3.5.3. Броят на изпитванията по т.1.3.5.2. може да бъде намален в съответствие с т.1.3.5.3.1. и т.1.3.5.3.2.

1.3.5.3.1. Ако полученият при първото изпитване резутат за всеки замърсител е по-малък или равен на 0,70 L, се извършва само едно изпитване.

1.3.5.3.2. Ако не е удовлетворено изискването по т.1.3.5.3.1., се извършват само две изпитвания, ако за всеки замърсител резултатът от първото изпитване е по-малък или равен на 0,85 L и сумата на първите два резултата е по-малка или равна на 1,70 L, а резултатът от второто изпитване е по-малък или равен на L .

1.3.6. Изпитване тип V (за износоустойчивост на уредите, регулиращи замърсяването)

1.3.6.1. Изпитването се провежда за всички превозни средства по чл.1, за които се провежда изпитването по т. 1.3.1. Изпитването тип V представлява изпитване на износоустойчивост за изминати 80 000 km в съответствие с програмата, описана в приложение № 10, върху изпитвателен полигон, върху път или върху динамометър.

1.3.6.1.1. Превозните средства, които могат да работят, както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с природен газ, се подлагат на изпитване тип V само с бензин.

1.3.6.2. Независимо от изискванията на т. 1.3.6.1, производителят може да избере коефициенти на влошаване от следната таблица, използвана като алтернатива на изпитването по т. 1.3.6.1.1.

1.3.6.3. Коефициентите на влошаване се определят или по процедурата в т.1.3.6.1., или съгласно стойностите в таблицата в т.1.3.6.2. Тези коефициенти са предназначени за установяване на съответствието с изискванията по т. 1.3.1.4.

1.3.7. Данни за емисии, изисквани за целите на техническия преглед

1.3.7.1. Изискванията по т. 1.3.7. се отнасят за всички превозни средства с двигатели с принудително запалване, обект на настоящата наредба.

1.3.7.2. При провеждане на изпитване, съгласно приложение № 6 (изпитване тип II), при нормална честота на въртене на празен ход, трябва да се запишат:

- честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, включително и отклоненията.

1.3.7.3. При изпитване на висока честота на въртене на празен ход (т.е. > 2000 min^-1) трябва да се запишат:

- стойността ^;

- честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, включително и отклоненията.

1.3.7.4. Температурата на маслото по време на изпитването трябва да се измерва и записва.

1.3.7.5. Попълва се таблицата по т. 1.9. на Допълнението към приложение № 5.

1.3.7.6. Производителят трябва да потвърди точността на стойността , записана по време на одобряването на типа, съгласно изискванията на т.1.3.7.3, представителна за превозните средства, произведени за период от 24 месеца от получаването на одобряването. Трябва да се направи оценка на съответствието на продукцията на база на наблюдения и проучвания на произведените превозни средства.

1.3.8. Изпитване за целите на одобряването типа на заменяем конвертор и оригинален заменяем конвертор

1.3.8.1. Заменяемите конвертори, предназначени за монтиране в одобрени превозни средства трябва да бъдат изпитани съгласно приложение № 12.

1.3.8.2. Оригиналните заменяеми конвертори, които са от тип съгласно точка 1.10 от Притурката към приложение Х и са предназначени за монтиране в превозни средства за които съответния документ за одобряване насочва не се нуждаят да са в съответствие с приложение № 12 на тази наредба като обезпечават изпълнението на изискванията на точки 1.3.8.2.1. и 1.3.8.2.2.

- върху опаковката, с която се продава оригиналния заменяем конвертор , или

- по всеки друг подходящ начин.
При всички случаи тази информация трябва да са посочи в каталога на продуктите, разпространяван в местата заа продажба от производителя на превозното средство.
1.3.8.3. Производителят на превозното средство предоставя на техническата служба и/или на ИА “АА” необходимата информация на електронен носител за връзката на номера на дадена част с документацията за одобряване на типа.

Тази информация трябва да съдържа:

- марка(-и) и тип(-ове) на превозното средство;

- марка(-и) и тип(-ове) на оригиналния заменяем конвертор;

- каталожния номер(-а) на оригиналния заменяем конвертор;

- номер на одобрението на типа на съответни превозни средства.”

2. Изменение на типа и поправки в одобренията

В случай на изменение на типа, одобрен в съответствие с настоящата наредба се прилагат разпоредбите на Член 5 на Директива 70/156/ЕИО и, когато е приложимо, специалната разпоредба по-долу

2.1.1. Типове превозни средства с различни референтни маси

2.1.1.1. Одобряване, издадено за тип превозно средство, може да бъде изменено само за типовете превозни средства с референтна маса, която изисква да се използват следващите две по-високи еквивалентни стойности на инерция или която и да е по-ниска еквивалентна инерция.

2.1.1.2. За превозни средства от категория N и М (с изключение на превозни средства с максимална маса, която надвишава 2 500 kg), когато референтната маса на типа превозно средство, за което се иска изменение на одобряването, изисква използването на маховик с еквивалентна инерционна маса по-малка от тази, използвана за вече одобрен тип превозно средство, изменението на одобряването се разрешава, ако масите на замърсителите от одобрения тип превозно средство са в пределните стойности, предписани за превозното средство, за което се иска изменение.

2.1.2. Превозни средства с различни общи предавателни отношения

2.1.2.1. За всяко едно от предавателните отношения, използувани в изпитвания тип I и тип VI, е необходимо да се определи съотношението

където, при честота на въртене двигателя 1 000 rpm, V₁ е скоростта на одобрения тип превозно средство, а V₂ е скоростта на типа превозно средство, за което се иска разширяване на одобряването.

2.1.2.2. Ако Е  8 % за всяко предавателно отношение, изменението се предоставя без повтаряне на изпитванията тип I и тип VI.

2.1.2.3. Ако Е  8 % поне за едно предавателно отношение и Е  13 % за всяко предавателно отношение, изпитванията тип I и тип VI трябва да се повторят. Изпитванията могат да се проведат в лаборатория, избрана от производителя. Протоколът от изпитванията трябва да бъде изпратен на изпълнителния директор на ИА “АА”.

2.1.3. Типове превозни средства с различна референтна маса и различни общи предавателни отношения

2.1.4. Когато тип превозно средство е одобрено в съответствие с точки от 2.1.1 до 2.1.3, това одобряване не може да бъде изменено за други типове превозни средства.

2.2. Изпарителни емисии (изпитване от тип IV)

2.2.1. Одобряване, издадено на тип превозно средство, оборудвано с система за контрол на емисиите от изпаряване, може да бъде изменено при следните условия:

2.2.1.1. Основният принцип на дозиране на горивната смес трябва да бъде еднакъв (гориво/въздух) (напр. моноинжекционно впръскване, карбураторно).

2.2.1.2. Формата и материалът на резервоара за гориво, както и маркучите за течно гориво, трябва да са еднакви. Трябва да бъде изпитан най-лошият за фамилията случай по отношение на напречно сечение и приблизителната дължина на маркуча. Техническта служба, отговорна за изпитванията за одобряване на типа, решава дали са приемливи различни сепаратори за пара или течност. Обемът на резервоарите за гориво трябва да бъде в границите на  10%. Настройките на подвижния клапан на резервоара трябва да бъдат еднакви.

2.2.1.3. Методът на отвеждане на горивните пари трябва да бъде еднакъв.

2.2.1.4. Обемът на смесителната камера на карбуратора трябва да бъде в границите на 10 ml.

2.2.1.5. Методът за прочистване на събраните пари трябва да бъде еднакъв.

2.2.1.6. Методът на херметизиране и вентилиране на система за дозиране на горивната смес трябва да бъде еднакъв.

2.2.2. Допускат се и:

- различни мощности на двигателя;

- предавателни кутии с автоматично и ръчно управление, трансмисии с две и четири колела;

- различни видове каросерии;

- различни по размери колела и гуми.

2.3. Износоустойчивост на уредите, регулиращи пречистването (на замърсяването) (изпитване тип V)

2.3.1. Издаденото одобряване за превозно средство може да бъде изменено за различни типове превозни средства при условие, че комбинацията двигател/система за контрол на замърсяването е еднаква с тази на вече одобреното превозно средство. По този начин, типове превозни средства, чиито параметри, описани по-долу, са еднакви или са в предписаните граници, се считат, че принадлежат на една и съща комбинация двигател/система за регулиране на замърсяването.

2.3.1.1. Двигател:

- обем на двигателя ( 15%);

- конфигурация на цилиндровия блок;

- брой на клапаните;

- горивна система;

- вид на охладителната система;

- процес на горене;

- вътрешен диаметър на цилиндъра.

2.3.1.2. Система за регулиране на замърсяването:

- Конвертори:

- размер и форма на конверторите (обем на блока 10%);

- конвертор (окисляване, трикомпонентни и др.);

- нанасяне на благороден метал (еднакво или по-голямо);

- съдържание на благороден метал ( 15%);

- субстрат (структура и материал);

- гъстота на клетките;

- вид на обвивката на конвертора(-ите);

- разположение на конверторите (местоположение и размер в изпускателната уредба така, че да не създава температурни разлики по-големи от 50 К на входа на конвертора). Тази температурна разлика се проверява при стабилизирани условия, при скорост от 120 km/h и регулировки на натоварване, използвани при изпитване Тип І;

- Впръскване на въздух:

- с или без;

- тип ( пулсиращо, въздушни помпи и др.);

- EGR:??????????????

- с или без.

2.3.1.3. Инерционна категория: две инерционни категории непосредствено над и всяка под.

2.3.1.4. Изпитването за износоустойчивост може да се извърши, като се използва превозно средство, чиято каросерия, предавателна кутия (с автоматично или ръчно управление) и размери на колелата или гумите са различни от тези на типа превозно средство, за което се иска одобряване.

2.4. Бордови диагностични системи (OBD).

2.4.1. Издаденото одобряване на тип превозно средство по отношение на системата OBD може да бъде изменено за различни типове превозни средства, принадлежащи на една и същата фамилия, както е описано в приложение № 3, част 3. Системата за регулиране на емисиите от двигателя трябва да бъде еднаква с тази на вече одобреното превозно средство и да отговаря на описанието на фамилията двигатели, посочени в приложение № 3, част 3, без да се взимат под внимание следните характеристики на превозните средства:

• 
  принадлежности на двигателя;
  
• 
  гуми;
  
• 
  еквивалентна инерция;
  
• 
  охладителна система;
  
• 
  общо предавателно отношение;
  
• 
  тип трансмисия;
  
• 
  тип каросерия.
  

3. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА

3.1. Съответствието на продукцията, по отношение на ограничаването на емисиите в изходна тръба на последния шумозаглушител и изпарителните емисии от превозното средство, трябва да се проверява на основание описанието в сертификата за одобряване на типа, съгласно приложение № 5 и където е необходимо, на всички или на някои от изпитванията тип I, II, III и IV, описани в т.1.2.

Мерките, взети във връзка с издадените одобрения на типа по отношение на емисиите, трябва да бъдат подходящи и за потвърждаване функционалността на устройствата за регулиране на емисиите по време на прериода на нормално използване на превозните средства, при нормални условия на употреба (съответствие на превозни средства в движение, които са поддържани и използувани правилно). Тези мерки трябва да се проверяват за период от 5 години употреба или пробег 80 000 km, което е от двете условия се е изпълнило първо.

3.1.1. Проверката на съответствието в експлоатация се извършва от изпълнителния директор на ИА “АА” въз основа на съответната информация, предоставена от производителя съгласно процедури, подобни на определените в точка 10, параграф 1 и 2, и точки 1 и 2 от Приложение Х към Директива 70/156/ЕИО.
Фигури 1.8 и 1.9 от Част 5 към настоящото приложение показват процедурата за проверка на съответствието в експлоатация.
3.1.1.1.Параметри, определящи фамилия превозни средства в експлоатация
Фамилията превозни средства в експлоатация може да се определи чрез основните конструктивни параметри, общи за превозните средства, принадлежащи към тази фамилия, изброени по-долу. Тези типове превозни средства, които имат общи параметри или параметрите има са в определени граници, могат да се разглеждат като принадлежащи към една и съща фамилия превозни средства в експлоатация:
- горивен процес (двигател двутактов, четиритактов, ротационен),
- брой на цилиндрите,
- разположение на цилиндрите (редово, V-образно, радиално, боксерно, друго). Наклонът или ориентирането на цилиндрите не е критерий,
- метод на захранване на двигателя с гориво ( непряко или пряко впръскване),
- тип охладителна система (с въздух, с вода, с масло),
- метод на пълнене с въздуха (атмосферно, пълнене под налягане),
- гориво, за което е конструиран двигателят (бензин, дизелово гориво, природен газ, втечнени нефтени газове и т.н.). Двугоривните превозни средства могат да се групират с едногоривни превозни средства, ако едно от горивата е общо,

- тип конвертор (трипътен конвертор или друг),

- тип уловител за частици (със или без),

- рециркулация на отработилите газове (със или без),

- работен обем на най-големия двигател от фамилията минус 30%.
3.1.1.2. Проверката на съответствието в експлоатация се извършва от ИА “АА”, въз основа на информацията, предоставена от производителя. Тази информация трябва да съдържа най-малко следното:
3.1.1.2.1.наименование и адрес на производителя;
3.1.1.2.2.наименование, адрес, телефон и факс, както и електронен адрес на неговия упълномощен представител в географските зони, за които се отнася информацията на производителя;
3.1.1.2.3.наименование на модела(-ите) превозни средства, включени в информацията на производителя;
3.1.1.2.4.според случая, списък на типовете превозни средства, обхванати от информацията на производителя, т.е. фамилията превозни средства в експлоатация по смисъла на точка 3.1.1.1;
3.1.1.2.5.кодове VIN (идентификационен номер на превозното средство, приложими за превозните средства, принадлежащи на фамилията превозни средства в експлоатация (представка VIN);
3.1.1.2.6. номера на типовите одобрения, приложими за типовете превозните средства, принадлежащи на фамилията превозни средства в експлоатация, включително, според случая, номерата на всички разширявания и местни корекции и/или спиране от експлоатация на превозни средства (за доработка);
3.1.1.2.7. подробности за тези разширения на типовете одобрения и местните корекции и/или спиране от експлоатация на превозни средства (ако органът, отговарящ за типовото одобрение ги иска);
3.1.1.2.8. период от време, през който е събирана информацията на производителя;
3.1.1.2.9. производствен период, за който се отнася информацията на производителя (например “превозни средства, произведени през календарната 2001 г.”);
3.1.1.2.10. процедура за проверка на съответствието в експлоатация, прилагана от производителя, включително:
3.1.1.2.10.1. метод за установяване на местоположението на превозните средства;
3.1.1.2.10.2. критерии за избор или за отхвърляне на превозните средства;
3.1.1.2.10.3. изпитвателни типове и процедури, използвани от програмата;
3.1.1.2.10.4. критерии за приемане/отхвърляне, прилагани от производителя за фамилията превозни средства в експлоатация;
3.1.1.2.10.5. географска зона(-и), в които производителят е събирал информация;
3.1.1.2.10.6. размер на извадката и плана за вземане на проби, които са използвани;
3.1.1.2.11. резултати от процедурата за проверка на съответствието в експлоатация, прилагана от производителя, включително:
3.1.1.2.11.1. идентификация на превозните средства, включени в програмата (които са или не са били подложени на изпитване). Тази идентификация включва:

- наименование на модела,

- идентификационен номер на превозното средство (VIN),

- регистрационен номер на превозното средство,

- дата на производство

- регион на експлоатация (ако е известен),

- пневматични гуми, с които е оборудвано превозното средство;
3.1.1.2.11.2.основание или основания за отхвърляне на превозно средство от извадката;
3.1.1.2.11.3.история на експлоатацията на всяко превозно средство от извадката (включително евентуалните доработки);
3.1.1.2.11.4. история на поправките на всяко превозно средство от извадката;
3.1.1.2.11.5. данни за изпитванията:

- дата на изпитването

- място на изпитването,

- разстояние, изминато от превозното средство по километража му,

- спецификации на горивото, използвано при изпитването (например еталонно гориво или гориво от търговската мрежа),

- условия на изпитването (температура, влажност, инертна маса на динамометъра),

- регулировка на динамометъра (например, режим на работа),

- резултати от изпитването (за най-малко три различни превозни средства от една фамилия);

3.1.2. Информацията, събирана от производителя, трябва да са достатъчно пълна, за да се направи оценка на показателите в експлоатация при нормални условия на употреба, определени в точка 3.1.1 и по начин, представителен за географското проникване на производителя.

3.1.3. Когато трябва да се проведе изпитване тип І и одобряването на типа превозно средство има едно или няколко изменения, изпитванията се провеждат или върху превозното средство, описано в първоначалната техническа документация, или върху превозното средство, описано в техническата документация, свързана със съответното изменение.

3.1.3.1. Проверка на съответствието на превозното средство при изпитване тип І.

3.1.3.1.1. Произволно се избират три превозни средства от серията, които се изпитват, съгласно т.1.3.1. Коефициентите на влошаване се използват по същия начин. Пределните стойности са посочени в т.1.3.1.4.

3.1.3.1.2. Когато изпълнителния директор на ИА “АА” или техническата служба е удовлетворена от посочените от производителя стандартни отклонения на производството, изпитванията се провеждат в съответствие с част 2.

3.1.3.1.3. Приема се, че продукцията от дадена серия съответства на изискванията, ако въз основа на резултатите от изпитване на пробите е взето решение за приемане за всички замърсители според критерия за изпитване, прилаган за част 2. Приема се, че продукцията от дадена серия не съответства на изискванията, ако въз основа на резултатите от изпитване на пробите е взето решение за отхвърляне за един замърсител според критерия за изпитване, прилаган за част 3.

Когато не се вземе решение за приемане за всички замърсители и когато не е взето решение за отхвърляне за един замърсител, изпитването се провежда върху друго превозно средство (виж фиг.2).

3.1.3.2. Независимо от изискванията на точка 3.1.1 на приложение № 1, изпитванията се провеждат върху превозни средства, взети директно от производствената линия.

3.1.3.2.1. По искане на производителя, изпитванията могат да се проведат върху превозни средства, с пробег:

• 
  максимум 3 000 km, за превозни средства, оборудвани с двигател с принудително запалване;
  
• 
  максимум 15 000 km, за превозни средства, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване.
  

3.1.3.2.2. Ако изпитванията се провеждат върху разработени от производителя превозни средства с пробег (“х” km, където х 3 000 km за превозни средства, оборудвани с двигател с принудително запалване и х 15 000 km за превозни средства, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване), процедурата е следната:

• 
  Емисиите от замърсители (тип І) се измерват при нула и при “х” km за първото изпитвано превозно средство;
  
• 
  коефициентът на изменение на емисиите между нула и “х” km се изчислява за всеки един от замърсителте, както следва:
  

Емисии при 0 km

Коефициентът може да бъде по-малък от 1;

• 
  останалите превозни средства не се разработват, а емисиите им при 0 km се умножават по коефициента на изменение;
  
• 
  В такъв случай, стойностите, които се приемат са:
  
• 
  стойностите при “х” km за първото превозно средство,
  
• 
  стойностите при 0 km, умножени по коефициента на изменение за останалите превозни средства.
  

3.1.3.2.3. Тези изпитвания могат да се провеждат с гориво от търговската мрежа. По искане на производителя, при изпитванията могат да се използват еталонните горива, описани в приложение № 13.

3.1.4. Изпитване тип ІІІ се провежда върху всички превозни средства, избрани за изпитване за съответствие на производството тип І (3.1.1.1.1). Трябва да се спазват условията по т.1.3.3.2.

3.1.5. Изпитване тип ІV, се провежда в съответствие с т.7 на приложение № 8.

3.1.6. Проверката за функциониране на системата OBD се провежда както следва:

3.1.6.1. Когато изпълнителния директор на ИА “АА” или техническата служба се усъмни, че качеството на продукцията е незадоволително, се взима произволно превозно средство от серията и се подлага на изпитвания, описани в приложение № 3, част 2.

3.1.6.2. Продукцията се счита, че съответства, ако превозното средство отговаря на изискванията при изпитванията, описани в приложение № 3, част 2.

3.1.6.3. При неизпълнение на изискванията по т.3.1.6.2., други четири превозни средства, произволно взети от серията, трябва да се подложат на изпитванияга, описани в приложение № 3, част 2. Изпитванията могат да се проведат върху превозни средства с пробег не повече от 15 000 km.

3.1.6.4. Продукцията се приема за съответстваща, ако поне 3 превозни средства отговарят на изискванията при изпитванията, описани в приложение № 3, част 2.

3.1.7.1. Когато изпитванията тип I се извършват за проверка на съответствието на устройствата за регулиране на емисии с изискванията за тяхното функциониране по време на употреба, те трябва да се провеждат по процедура, удовлетворяваща статистическите критерии, определени в част 5.

3.1.7.2. Изпълнителния директор на ИА “АА”, съвместно с производителя, избира образец превозно средство с достатъчен пробег, чиято употреба при нормални условия може да бъде гарантирана. Трябва да бъде осигурена възможността, производителят да присъствува на потвърдителните проверки на превозните средства.

3.1.7.3. Производителят може, под надзора на изпълнителния директор на ИА “АА”, да извършва дори разрушителен контрол на тези превозни средства, чиито нива на емисии надхвърлят пределните стойности, с оглед установяване причините за влошаването на качеството, които не са по негова вина (например, употребата на оловен бензин преди датата на изпитването). Там, където резултатите от контрола потвърдят наличието на такива причини, резултатите се изключват от проверката за съответствие.

3.1.7.4. Когато изпълнителния директор на ИА “АА” счете резултатите от изпитванията в съответствие с критериите, определени в част 5, за неудовлетворителни, мерките, предвидени в Наредба №60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, трябва да се приложат и за превозните средства в движение, принадлежащи към същия тип, които се очаква да бъдат засегнати от тези дефекти, в съответствие с т.6 на част 4.