Изказване на премиера бойко борисов южен поток – анализ на документи

Уважаема г-жо председател,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Българското правителство не е променяло позицията си по отношение на проекта „Южен поток” – ние подкрепяме неговата реализация, но само при спазване на европейските правила. Миналият понеделник президентът Путин обяви спирането на проекта и ние бяхме уведомени за това решение чрез медиите. И до днес официална позиция на руската страна няма.

В програмната декларация на правителство ясно заявихме, че задължително условие за бъдещето на стратегическите инфраструктурни проекти в енергетиката е изясняването на техните икономически параметри. След като разпоредих събирането на всички документи и цялата кореспонденция по проекта, днес ще обявя пред вас народните представители резултатите от проверката. Много се изговори през последните дни какво е загубила страната ни, ако газопроводът „Южен поток” не се реализира или бъде променено неговото трасе.

Експертите ми докладваха, че не фигурира и не е подписан дългосрочен газотранспортен договор. Към момента няма и завършен финансов модел по проекта. Двата документа са пряко свързани с изясняване на ползите за страната ни от изграждане на газопровода на българска територия.

С Решение на Министерски съвет, взето по протокол 42 от 07.11.2012 г., Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е овластен да даде разрешение на БЕХ за приемане на окончателно инвестиционно решение. На 15.11.2012 г., на проведено Общо събрание на „Южен поток България” АД е подписан протокол, с който акционерите БЕХ и ОАО „Газпром” приемат положително Окончателно инвестиционно решение при следните технико-икономически параметри:

Технически капацитет от общо 63 млрд. куб. м. газ годишно, дължина на основната тръба приблизително 540 км. Целевият срок за откупуване на инвестицията ще бъде не по-дълъг от 15 г., считано от началото на търговската експлоатация на газопровода на българска територия. Това е срокът, в който следва да бъдат възстановени всички капиталови разходи за Проекта. Вътрешната норма на възвращаемост е 8% от собствените средства на акционерите, вложени в проекта. Базовият период за достигане необходимото ниво на вътрешната норма на възвращаемост на собствените средства е 25 години, считано от разрешението за експлоатация.

В последствие руската компания ООО „Газпром Експорт” е разработила и предложила на БЕХ работен вариант на дългосрочен газотранспортен договор (GTA), който не е подписан. Ще прочета дословно, предоставеният ми от експертите текст:

„Представеният от „Газпром Експорт” проект не отговаря на изискванията на законодателството на Европейския съюз, установени от Директива 2009/73/ЕО. Съществените разминавания са по отношение на изискванията за достъп на трети страни, тарифа и оператор на газопровода. В този смисъл съответните клаузи могат да бъдат разглеждани от БЕХ, само ако се получи изключение по смисъла на Директива 2009/73/ЕО. Освен това, представеният проект съдържа значително небалансирани клаузи, поставящи проектната компания (в качеството й на оператор на газопровода) в съществено неблагоприятно положение спрямо другата страна по договора.

Дългосрочният газотранспортен договор съдържа също така клаузи, явяващи се изключително неблагоприятни за БЕХ, в качеството му на акционер в проектната компания:

• 
  междинна вътрешна норма на възвращаемост от 4,25% (при заложена вътрешна норма на възвращаемост от 8% съгласно Протокол от 27 август 2012 г.);
  
• 
  тарифен профил с прекомерно ниска тарифа през първите 15 години (когато БЕХ има нужда от постъпления за изплащането на заема към Газпром). Ниската тарифа през първите години на експлоатацията на газопровода би довела до малък дивидент, което от своя страна би породило невъзможност за БЕХ да прави големи вноски за погасяване на заема към Газпром ЕП Интернешънъл Б.В. В този смисъл периода на погасяване би се удължил съществено, което ще доведе до натрупване на значителна лихва за БЕХ;
  
• 
  предвиждана нулева печалба за след 25-та година на експлоатацията на газопровода. Предвижда се за периода след изплащане на инвестицията „Южен поток България” АД да генерира приход в размер на оперативни разходи + 2%, което не само че би лишило проектната компания от печалба (респективно и дивидент за БЕХ), но и би създало вероятност след този период проектната компания да работи на загуба (например при непредвидени разходи, които надхвърлят два-процентния праг над оперативните разходи).
  

Данните по настоящия вариант на Финансовия модел са следните:

1. 
   Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал – 8%
   
2. 
   Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал за първите 15 години – 4.25%
   
3. 
   100% капацитет за Газпром Експорт (при условие на получено изключение за достъп на трети страни по директива 2009/73/ЕО)
   
4. 
   Намаление на тарифата след 2040 г., за да покрива само разходите на проектната компания
   
5. 
   Тарифата се смята пропорционално на капацитета, резервиран от Газпром
   

1. 
   Среден размер на годишния дивидент, който ще бъде задържан от БЕХ ЕАД за периода 2023 – 2040 г. – 65 млн. евро на година (Общо 1 млрд. 252 млн. евро) До 2023 г. БЕХ няма да получава дивиденти.
   
2. 
   Среден размер на годишния данък печалба за периода 2016 – 2040 г. – 31 млн. евро (Общо 831 млн. евро)
   

1. 
   Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал – 8%
   
2. 
   Вътрешна норма на възвръщаемост на собствения капитал за първите 15 години – 4.25%
   
3. 
   50% капацитет за Газпром
   
4. 
   Намаление на тарифата след 2040 г., за да покрива само разходите на проектната компания
   

1. 
   Невъзможност за изплащане на дълга още през първите години на проекта
   
2. 
   Невъзможност за разпределяне на дивидент през целия живот на проекта
   

Ясно ще отбележа още веднъж, че след като има стартирана процедура от Европейската комисия от 2 юни 2014 г. във връзка с избора на изпълнител по проекта, няма как българското правителство да предприеме каквито и да е действия за реализацията на Южен поток на българска територия.

Със свое писмо Европейската комисия предупреждава българските власти още на 14 август 2013 г., че би могло да има несъответствия между Междуправителственото споразумение между България и Русия от 2008 г. за създаването на газопровод за транзит на природен газ и законодателството на ЕС, регулиращо вътрешния енергиен пазар.

Уверен съм, че изнесените от мен данни дават ясен отговор на въпросите, свързани с печалбите за страната ни от проекта „Южен поток”.