Първо искам да кажа здрасти на татко ти ида си по говоря малко с него.“ Колкото по-критична, неодобрителна, умолител на или отбранителна е реакцията на родителя, толко ва повече усилия полага малкият учен, за да получи отговорите, които му трябват. ,Нуй ме сега, съкровище Нали сме говорили, че не може да ядеш бонбони всеки ден. Ако се държиш така, вече няма да те взимам с мен до магазина.“ „И кой според тебе ще прибира подправките в шкафа, като ги извадиш?“ „Ако не си легнеш навреме, утре няма да имаш сили да си играеш в детската. Колко пъти сме гово рили за това!“ „Слушай, съкровище Разбира сече мама иска да чуе какво си правил в детската градина, но нали ще я почакаш малко, защото сега е заета с друго?“ За другата страна от развитието си - желанието да са самостоятелни и независими - децата имат нуж да от подкрепа и насърчаване. От ясни отговори „да“. Когато детето иска да направи нещо само, дори и още да не се справя отлично, е хубаво да кажем „Браво!
Да видим дали ще се справиш. Само кажи, ако имаш нужда от помощ В конкретната ситуация може би ще стане по-бързо ако го направим вместо него, но в дългосрочен план ще загубим много повече време, енергия и усилия. Най-хубавото, което родителите могат да напра вят за себе си и за двегодишното си дете, е да гледат на порастването му като на подарък, който в рамките само на година и половина им дава повече време и по-голяма свобода. Ако успеем да кажем да на това, ще ние по-лесно да произнесем и всичките „не“-та, които вървят с него. В някои важни отношения този период в развити
