лата, можете да кажете или

Това са ясни, лични послания, с които детето може да се съобрази много по-лесно, отколкото с традиционните поучителни реплики като:
„Не, съкровище. очилата не са играчка. Много са скъпи.“
„Не е красиво да прекъсваш хората, когато говорят. Ще почакаш.“
Или:
„Мама не иска дай взимаш очилата.“
„Сега татко разговаря с мама.“
Когато говорим за себе сив трето лице, не може да очакваме някой да се съобрази с границите и нуждите ни. Само си представете, ако възрастните го правеха помежду си „Лисбет не иска да говори с теб сега
Кенет няма никакво желание да гледа децата утре вечер. ..“ Абсурд Просто не става.
В периода, който погрешно наричаме „инатлива- та възрастна много родители им се струва, чеса поставени в отбранителна позиция и са принудени да казват немного по-често, отколкото всъщност им се иска. Причината е комбинация от две неща.

Към две-две и половина годишна възраст децата започват да стават все по-независими и по-самосто- ятелни и всъщност това е истински дар за родителите, които отново имат повече време за себе си и за партньора си. Детето вече се движи и комуникира по-уверено и може да задоволява любопитството си по-свободно. Всичко трябва да се изпробва, изследва и изясни, а детето държи да прави всичко само, дори нещата, които не е усвоило докрай. В тази фаза децата се нуждаят от две важни неща:
Първо, да получават обратна връзка засвоите проучвания и изследвания на околния свят - включително информация за ценностите и границите на родителите си - а за тази цел се налага отново и отново да казваме не заедно и също нещо. Колкото по-лич- но и категорично се изразява възрастният, толкова по- бързо малкият изпитател стига до заключенията си.
„Не, днес няма дати купя бонбони.“
„Недей да вадиш подправките от шкафа.“
„Не, не може да си легнеш по-късно. Уморена съм и искам да си почина.“
„С удоволствие ще чуя всичко, което ти сее случило в детската градина днес, но трябва да почакаш.