Изкуството да казваш не
Изтегляне 233.8 Kb. Pdf просмотр
|
| особено внимателно реакциите и сигналите, които получават в отговор. Поведението им има две цели - да задоволят собствените си нужди ида опознаят ро дителите. Какво им харесва и какво - не, какво искат и какво - не, какво биха приели и какво - не. Втече ние на следващите три-четири години децата бавно и постепенно си отговарят на тези въпроси, докато не усвоят схващанията на родителите си за правилно и грешно, доброи лошо и непочнат да копират морал ните им позиции. За целта процесът изисква преди всичко яснота и повторяемост. Родителите трябва да са възможно най-ясни в отговорите и реакциите си, както и дос татъчно търпеливи, за да дадат времена децата си да ги усвоят. Някои неща се запечатват в детското съз нание след няколко седмици, други отнемат години. Колкото повече порицаваме или критикуваме детето, толкова повече време ще ни отнеме. Съвсем същото е с възрастните - колкото по-враждебна и критична е учебната среда, толкова по-глупав и неадекватен се чувства човек и толкова повече време му отнема да усвои нещо - ако изобщо успее да го усвои. Децата действат като учени, не като ученици. Те имат нужда да експериментират и сами да стигат до изводите си, необходими са им единствено доверието и деликатните насоки на родителите. Единствената алтернатива е физическото или психическото наси лие, което обаче не гарантира, че детето ще се научи да уважава родителите и техните граници и нужди, а по-скоро да се съмнява в себе си ида се страхува от авторитетите и наказанията. Когато двегодишното за трети път ви дръпне очи Изтегляне 233.8 Kb. Сподели с приятели:
|