ЦИРЕИТЕ и ИЗГАРЯНИЯТА, ПОРЯЗВАНИЯТА, ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА, РАНИТЕ и ВЪЗПАЛЕНИЯТА са показателни за гняв, проявяващ се чрез тялото. Той намира начин да се изрази, без значение колко се стараем да го потиснем. Натрупаната „пара" трябва да намери своя отдушник. Страхуваме се от гнева си, за да не развалим всичко около себе си, но той може да се освободи по един съвсем прост начин, като кажем: „ядосан съм на еди- какво си." наистина не можем винаги да казваме така на шефовете си. Можем обаче да удряме по леглото, да крещим в колата или да играем тенис. Това са безобидни начини да се освободим физически от гнева. Хората с духовна нагласа често смятат, че „Не трябва" да се ядосват. Вярно е, че всички стремим да приближим времето, когато вече няма да обвиняваме другите за чувствата си, но докато стигнем дотам, по-здравословно е да приемем онова, което усещаме в момента. РАКЪТ е болест, причинена от дълбоко възмущение, което изпитваме продължително време, докато то буквално разяде тялото ни. Нещо, случило се в детството ни, унищожава чувството ни за доверие. Това преживяване никога не се забравя, човек живее, съжалявайки себе си, и му е трудно да установи и поддържа дълготрайни, съдържателни взаимоотношения. Поради тази система от убеждения животът изглежда като една поредица от разочарования. Усещането за безнадеждност, безпомощност и загуба прониква в мисленето и става много лесно да обвиняваме другите за всичките си проблеми. Заболелите от рак също са и много самокритични. Според мен тайната на лечението на рака се крие в това да се научим да обичаме и да приемаме себе си.
Сподели с приятели: |