Излекувай живота си!
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| ЛИПСАТА НА АПЕТИТ и НЕНАСИТНИЯТ ГЛАД са отричане от живота, трайна форма на омраза към себе си. Храната поддържа съществуването ни. Защо се отказвате от нея? Защо искате да умрете? Кое в живота ви е толкова ужасно, че искате да го напуснете завинаги? Омразата към себе си е просто омраза към някоя мисъл която имате за себе си. Мислите могат да бъдат променени. Какво толкова ужасно има у вас? Да не ви да сте отгледан в семейство, в което хората постоянно са се упреквали един друг? Учителите ви ли бяха критични? Да не ви ранното ви религиозно обучение да ви е внушавало, че „не сте достатъчно добър" такъв, какъвто сте? Толкова често се опитваме да открием „истинските" причини, поради които не ни обичат и не ни приемат такива, каквито сме. Поради манията на модните списания за стройна фигура много жени, чието мислене е съсредоточено върху идеята: „Не ме бива достатъчно. Няма смисъл.", използват телата си като обект, върху който да съсредоточават омразата към себе си. На едно ниво те си казват: „Само да бях малко по-слаба, тогава щяха да ме обичат". Но нещата не стават по този начин. Нищо не се задейства отвън. Одобрението към себе си и приемането на себе си са ключът. АРТРИТЪТ е болест, която възниква поради неизменната нагласа да критикуваме. Първо себе си, а след това и другите хора. Страдащите от артрит често привличат доста критики, понеже те самите имат склонност да критикуват. Те са наказани с „перфекционизъм", нуждата да бъдат съвършени по всяко време и във всяка ситуация. Познавате ли някой на тази планета, който е „съвършен"? Аз не познавам такъв. Защо да въвеждаме критерии, според които трябва да сме „свръхчовеци", за да ни приемат околните? Изразът „Не ме бива достатъчно" е прекалено силен, а товарът, който той ни носи - непоносимо тежък. АСТМАТА наричаме „задушаваща любов". Обзема ви чувство, че нямате право да дишате за себе си. Децата, боледуващи от тази болест, често са „прекалено съвестни". Те се чувстват виновни за всичко, което не е наред около тях. Смятат, че „не заслужават", защото са виновни, и следователно трябва да се самонакажат. Понякога смяната на климата помага, особено в случаите, когато останалите членове на семейството не придружават болното дете. 86 Обикновено тези деца „надрастват" болестта си. В действителност това означава, че те отиват някъде да учат, женят се или по някакъв друг начин напускат дома си и болестта им изчезва. Често по-нататък в живота им може да се появи някое преживяване, което да задейства някой стар механизъм в тях, и отново да получат пристъп. Когато това се случи, то не е реакция спрямо обстоятелствата в момента, а по-скоро към онова, което е ставало в детството им. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|