МОЗЪЧНИЯТ УДАР е кръвен съсирек, който прекъсва снабдяването с кръв на някоя част от мозъка, тъй като спира потока кръв и му пречи да стигне до тази област.
Мозъкът е компютърът на тялото. Кръвта е радост. Вените и артериите са каналите на тази радост. Всичко се извършва според закона и въздействието на любовта. Тя съществува във всяка частица разум във Вселената. Невъзможно е
да се работи и действа добре, без да се изпита любов и радост.
Отрицателното мислене задръства мозъка и не оставя място за свободното и открито протичане на любовта и радостта.
Не можем да се смеем истински, ако не си позволим свобода и малко безумие. Същото е и с любовта и радостта. Животът не е мрачен, освен когато ние го направим такъв, ако самите ние не предпочетем да гледаме на него по този начин. Можем да видим абсолютен
провал и в най-малкия неуспех, но можем да открием някаква искрица радост и в най- голямата трагедия. От нас зависи.
Понякога се стараем да насилим живота си да протече по определен начин, който не е в съответствие с най-висшето ни добро. Понякога си нанасяме удари и по този начин принуждаваме себе си да поемем, в нова посока и да преоценим начина си на живот.
СКОВАНОСТТА в тялото показва скованост в ума. Страхът ни кара да се придържаме към старото и да чувстваме, че ни е трудно да бъдем гъвкави.
Ако сме убедени, че има
„само един начин" да се прави нещо, ще открием, че често се сковаваме. Винаги е възможно да се намери и друг начин да се свърши нещо. Спомнете си за Вирджиния Сатир и 250-те начина да се измият чиниите.
Забележете коя част на тялото е скована, направете справка с приложения списък на мисловните модели и нагласи и ще видите коя част на ума ви също е скована и инертна.
Сподели с приятели: