Когато пораснем, се стремим да възстановим емоционалната среда, която е съществувала в дома ни в детствотоТова може да бъде оценено като хубаво или лошо, правилно или неправилно: просто това е нашата вътрешна представа
за „дом" склонни сме също така да пресъздаваме в личните си взаимоотношения с
другите хора отношенията, които сме имали с родителите си, или отношенията, които те са имали помежду си. Помислете си само колко пъти ви се е случвало вашият любим или пък вашият шеф да е „точно като" някой от вашите родители.
И към себе си
се отнасяме по същия начин, по който родителите ни са се отнасяли към нас. Порицаваме се и се наказваме по аналогичен начин. Ако се вслушате, сякаш ще доловите думите им. Ние приемаме и насърчаваме себе си пак по същия начин, по който сме били обичани и насърчавани като деца.
„
Никога нищо не правиш както трябва." „
Ти си виновен за всичко." колко пъти сте си повтаряли това?
А колко често си казвате: „
Чудесен си" или „
Обичам те."?
Сподели с приятели: 
