Професия „Музикант”



Дата30.01.2017
Размер49.83 Kb.
Дариан Георгиев, випуск 2007, Брой 2, година 10
Професия „Музикант”
Away from home -

A mile or million away…

Our trains may roam

Till the final failure’s day.

(Pantograph – “Sheen of Rails”)
14 часа. Спирката на тролеи 1, 2 и 4 на ул. Кракра, срещу читалището „Средец”. На таблото пише, че следващият тролей ще дойде след 23 минути. Нормално. Започвам да се взирам в преминаващите с бясна скорост и неравномерно дрънчене Дювази и Татри. След дълъг философски размисъл за тиристорното управление и рекуперативното спиране се сещам за текста на един приятел, който беше решил да пише за живота, пътя и съдбата на човека. Беше го кръстил “Sheen of rails”, и много искаше да го използвам като текст за песен за в бъдеще.

Най-после идва тролей, съвсем различен от този, на който трябва да се кача. Именно затова се качвам След 5-6 минути път попадам в яко задръстване на СУ – тролеят в най-лявото платно, колите около него... Чувствам колко дълго ще е това пътуване до някъде си и отново се сещам за стиховете на моя приятел. Изведнъж ме хвана внезапна меланхолия. В главата ми се роди една мелодия, свирена от цигулка и китара, която навява тъга, но и оттенък на надежда. Беше проста мелодия, която току-така ми дойде наум. Потопих се в дълги размисли за инструментализацията, текста, хармонията... докато един луд чичко в тролея не ме върна на Земята със своите крясъци „Да върнем парите на китайците!”...

Ситуация като горната най-добре описва причудливата природа на музиканта. Нещо на пръв поглед незначително и тривиално – „кесене в тролея”, за мен се въплъти в песен, която достигна 26-то място в класациите на един престижен сайт за млади автори на музика. Това е така, защото музата идва без да чака. Трудно е да се обясни на лаиците, защото тя е чувство, което или го имаш, или го нямаш. И най-интересното е, че всичко идва спонтанно, когато най-малко очакваш – било то когато си навън, или в дългите часове, които прекарваш вкъщи, решавайки задачи по физика... На мен обикновено ми идва в тоалетната , но музата може да се отключи и след някакво преживяване, очакване, или просто емоционален момент.

За съжаление не се познавам с много музикални творци (само с двама), но нещата са идентични при всеки творец, на който му е дошло вдъхновението – сядам и почвам да свиря. И тук е според мен нещото, което отсява добрите музиканти и автори на музика – способността да възпроизведеш простия низ от ноти, който ти е в главата, на музикалния инструмент, и да го трансформираш в завършена мелодия. Да, знам, че не всеки го може, просто защото това е музикантски слух и усет за мелодия, което или ти е дарба, или не е. Аз го имам този усет, но може би нямаше да се справя, ако не знаех музикалната теория, а аз я усвоих в много ранна възраст. Но един мой приятел е способен, без да знае нищо особено за хармония, композиция, теория на музиката и мелодическите линии, да свири всичко, което си пожелае в мигът, в който сяда на синтезатора. Това са надарените личности .

И все пак, ако някой от вас усеща, че подозрително често му идва музата, нека се пробва да изсвири онзи низ от тонове, който „чува” в главата си. Първият път може да не успее, вторият също, но нека не забравя, че музикалния слух го има всеки човек, просто при някои е повече. Също така да знае, че слухът се тренира, слушането и възпроизвеждането на музика, свиренето и разпознаването на акорди много помага. Когато излизам да свиря нещо наизуст, без ноти, не е нужно да запомням коя нота точно къде е, тя някак си ми идва сама в главата. Това е слухът. Тъй че ако някой от вас изпитва същите симптоми, веднага да сяда да композира.

Когато вече имам изглед как ще изглежда горе-долу мелодията, която съм измислил, сядам и започвам да мисля за инструментите, като се придържам към посланието, което искам да отправя към слушателите. Тъй като работя предимно на синтезатор, трябва да преценя кой инструмент най-точно ще подхожда на мелодията – цигулка ли да е, пад ли да е, китара може би, а понякога дори семпло пиано върши работа. Абе не е много проста работа, щом цяла наука са създали – инструментознание... Различният тембър на инструмента навява различно чувство, например медният духов инструмент дава плътност и мекота на мелодията, и е подходящ за нежни лирични фрази. От друга страна, употребата му в хард-рок например е много неуместна.

И така опираме до стила на мелодията. Аз правя предимно електронна музика – най-вече транс, тъй като много обичам космическия звук в съчетание с денс ритъм. Но все повече се увличам по алтернативен метъл (като “Portishead”, “Dream Theater”...), каквато е “Sheen of Rails”. Изборът на стил го правя спонтанно, както ми звучи по-добре, но често се е случвало мелодията просто да не ще да стане транс примерно.

След като вече съм набелязал стила и съм измислил мелодията, е време да я запиша. За целта използвам MIDI връзката синтезатор-компютър, а програмата ми е Steinberg Cubase SX. Знам, че на много от вас това нищо не ви говори, само ще поясня, че така мога да създам мелодията на PC и там да я редактирам. Така използвам неизменното богатство на виртуалните студийни технологии – компютърът за мен е звукозаписното студио (буквално!). Музиката се качва на различни канали, тракове, където после слагам ефекти, и накрая смесвам. Свикнал съм да свиря всеки парт от песните ми сам – дори използвам две ноти, за да симулирам барабанен ритъм (докато в интернет не се появи една програма, която има предварително записани 285 ритъма, с 20 вариации на всеки един). Много е деликатен въпросът за вокалите, тъй като съм лишен от особени гласови данни, и трябва по някакъв начин да замажа великото ми грачене... Обикновено става с модулиране на гласа, както и два-три ефекта.

Когато вече цялата мелодия е записана, започва последната част от творческия процес, а именно – мастерингът. Признавам, че не съм завършил никакви курсове по тонрежисура, но смятам, че музикалното възприятие ми е предостатъчно. Какво ще рече мастеринг? Това е, да речем, колко силно да звучи отделен трак, каква да е наситеността му с ефекти, къде да има повече засилване и затихване, кога да спре да свири, какво да е разположението му във времето спрямо друг трак... Честотното модулиране (по-известно като Frequency Modulation, или FM) също е обект на мастеринга – това ще рече, ако мелодията прекалено „гърми”, да се намали съответния честотен диапазон (знаете го, човекът чува от 16-20,000 Hz), и да се съкрати амплитудата на аудио-вълната.

След целия този процес идва най-трудното нещо за мен – заглавието. То трябва да е въздействащо, свързано по някакъв начин с чувството, което навява мелодията. Когато имам текст е лесно – избирам повтаряща се фраза, която носи най-голям заряд, но когато е инструментал, трябва да преценя какво искам да си мислят хората, които слушат едва десетата секунда от моята песен.

В общи линии това е алгоритъмът, към който се придържам, когато създавам композиция. Като музикант в България виждам реализация, но тук или трябва човек да си осигури здрав гръб, или да стане дрипав чалгар (нищо лично, просто не приемам това възприятие на музиката, което се наложи в последните години от господата от югоизтока). С една дума – трябва да направиш така, че да ти се отвори парашута: всеки конкурс за млади таланти, всяка изява по медиите, всички рекламни и промоционални участия носят точки пред евентуалните спонсори, които от своя страна трябва да разберат, че в тебе има хляб.

Ами като цяло това е описанието на творческия процес при музиканта-композитор, или поне при мене. Може би за някои е станало по-ясно как се композира, та дори може по-музикалните от вас да се запалят и да имаме още творчески лица в иначе изключително творческото ни училище...



Ако се интересувате от музиката, която правя, оставям адреса на музикалния ми сайт, където ще намерите всичките ми творби. Изисква регистрация, за да може да гласувате за песните, от вота, който давате зависи дали те ще влязат в топ чартовете на сайта. Ето го и него: www.soundclick.com/pantograph. Успех!






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница