Как да обичаме себе си Както казах преди, няма значение какъв е проблемът, главният въпрос, върху който трябва да се работи, е любовта към себе си. Това е „магическата пръчка", която премахва проблемите. Припомнете си случаите, в които сте се чувствали доволен от себе си и как ви е вървял животът тогава? Помните ли бремето, когато сте били влюбени, и как през тези периоди изглежда не сте имали проблеми? Е, добре, любовта към себе си ще ви накара да усетите такъв прилив на хубави чувства и късмет, че ще танцувате във въздуха. Любовта към себе си ще ви накара да се чувствате добре. Невъзможно е наистина да обичате себе си, ако не се одобрявате и не се приемате. Това означава въобще да не се упреквате. Вече чувам възражението ви: „Но аз винаги съм се упреквал." „Как е възможно да харесвам това в себе си?" „Родителите / учителите / любимите ми винаги са ме упреквали." „Тогава какво ще ме стимулира?" „Не е редно да правя тези неща." „Как ще се променя, ако не съм критичен спрямо себе си?" Обучение на ума Такава самокритика е просто познатата ни вече бъбривост на ума. Виждате ли как сте научили ума си да ви мъмри и да се съпротивява на промяната? Не обръщайте внимание на тези мисли и се хванете с важната работа, която ви предстои! Нека се върнем малко назад към едно предишно упражнение. Отново погледнете в огледалото и кажете: „Обичам и одобрявам себе си точно такъв, какъвто съм." Как се чувствате сега? Не е ли малко по-лесно, след като сме работили вече върху прошката? Това е основната тема сега. Одобряването и възприемането на самия себе си са ключовете към положителните промени. В дните, когато аз самата отричах себе си, от време на време се плясвах по лицето. Не знаех какво значи да одобряваш себе си. Убедеността ми в собствените ми недостатъци и ограничения бе много силна и никой не можеше да ме нагара да мисля по друг начин. Ако някой ми кажеше, че хората ме обичат, първата ми реакция беше: „Защо? Какво намират в мен?" или класическото: „Ако знаеха каква съм в действителност, не биха ме обичали." Не осъзнавах, че всички хубави неща започват, след като приемем онова, което е в нас, и като обикнем това, което всъщност сме. Бе необходимо доста време, за да развия едно спокойно отношение към себе си, изпълнено с любов. В началото търсех такива черти у себе си, които смятах за „добри качества". Дори и това бе достатъчно да ми помогне и здравето ми започна да се подобрява. Доброто здраве започва с обич към себе си. Същото се отнася и за преуспяването, любовта и творческата изява. След това се научих да се обичам и одобрявам изцяло, дори и с онези качества, които смятах, че не са „достатъчно добри". Тогава вече наистина започнах да напредвам.