Не вярвайте в ограничения Когато пристигнах в Лос Анджелис, трябваше да си купя лека кола. Преди това не бях притежавала автомобил и не бях правила едри покупки и затова не можех да ползвам кредит. Банките не ми даваха. А и това, че съм жена и че работя самостоятелно, съвсем не бе надеждна препоръка. Не исках да изразходвам всичките си спестявания за тази цел. Ползването на кредит се превърна в нещо като параграф 22. Отказах да пълня главата си с каквито и да било отрицателни мисли по този въпрос и по отношение на банките. Взех под наем една кола и си повтарях твърдението: „Имам прекрасна нова кола и се сдобивам лесно с нея" Казвах също на всички, които срещах, че искам да купя нова кола, но засега не мога да се сдобия с кредит. След около три месеца се срещнах с една бизнесдама, която веднага ме хареса. Когато й разказах ситуацията с колата, тя ми каза. „Аз ей-сега ще се погрижа за това." Обади се на някакъв неин приятел в банката, който имал да й връща услуга, и му каза, че съм нейна „отдавнашна" приятелка и ме препоръча с най-ласкави думи. На третия ден вече бях зад кормилото на прекрасна нова кола. Не бях толкова учудена, колкото „признателна на процеса" смятам, че причината, поради която ми бяха необходими трите месеца, преди да се появи колата, бе, че никога дотогава не се бях обвързвала с месечни вноски и малкото дете в мен се плашеше от това. И му бе необходимо време, за да събере смелост и да направи нужното.
