Изложение глобализация Национална сигурност Транснационални заплахи 6 заключение 10 информационни източници: 11
Изтегляне 35.96 Kb.
|
Свързани:
МИНИ ФУТБОЛ
Национална сигурностНационалната сигурност или националната отбрана е сигурността и отбраната на суверенна държава, включително нейните граждани, икономика и институции, което се счита за задължение на правителството. Първоначално замислена като защита срещу военна атака, националната сигурност е широко разбирана като включваща и невоенни измерения, включително сигурност от тероризъм, минимизиране на престъпността, икономическа сигурност, енергийна сигурност, екологична сигурност, хранителна сигурност и киберсигурност. По подобен начин рисковете за националната сигурност включват, в допълнение към действията на други национални държави, действия от насилствени недържавни участници, от наркотични картели и от мултинационални корпорации, както и последиците от природни бедствия4. Правителствата разчитат на набор от мерки, включително политическа, икономическа и военна сила, както и на дипломация , за да защитят сигурността на националната държава. Те могат също така да действат за изграждане на условията за сигурност на регионално и международно ниво чрез намаляване на транснационалните причини за несигурност, като изменението на климата, икономическото неравенство, политическото изключване и разпространението на ядрени оръжия5. Все по-често правителствата организират своите политики за сигурност в стратегия за национална сигурност. КНякои държави също така назначават Съвет за национална сигурност и/или Съветник по национална сигурност, изпълнителна правителствена агенция, обсъждащи с държавния глава теми, засягащи националната сигурност и стратегическите интереси. Съветът за национална сигурност/съветникът изготвя дългосрочни, краткосрочни планове за национална сигурност при извънредни ситуации. Все по-често стратегиите за национална сигурност започват да признават, че нациите не могат да осигурят собствената си сигурност, без също така да развият сигурността на своя регионален и международен контекст6. Например, стратегията за национална сигурност на Швеция от 2017 г. декларира: „По-широките мерки за сигурност сега трябва също така да включват защита срещу епидемии и инфекциозни болести, борба с тероризма и организираната престъпност, осигуряване на безопасен транспорт и надеждни доставки на храна, защита срещу прекъсвания на енергийните доставки, противодействие на опустошителните промени в климата, инициативи за мир и глобално развитие и много повече .7“ Подходите към националната сигурност могат да имат комплексно въздействие върху правата на човека и гражданските свободи. Например, правата и свободите на гражданите са засегнати от използването на военен персонал и милитаризирани полицейски сили за контрол на общественото поведение; използването на наблюдение, включително масово наблюдение в киберпространството, има последици за неприкосновеността на личния живот; практики за набиране и набор на военна служба; и последиците от войната върху цивилните и гражданската инфраструктура . Това е довело до aдиалектическа борба, особено в либералните демокрации , между държавната власт и правата и свободите на широката общественост. Дори когато упражняването на национална сигурност е предмет на добро управление и върховенство на закона, остава рискът терминът национална сигурност да се превърне в претекст за потискане на неблагоприятни политически и социални възгледи. В САЩ, например, спорният американски патриотичен акт от 2001 г. и разкритието на Едуард Сноудън през 2013 г., че Агенцията за национална сигурност събира личните данни на широката общественост, постави тези проблеми на широко обществено внимание. Сред повдигнатите въпроси са дали и как съображенията за национална сигурност по време на война трябва да водят до потискане на индивидуалните права и свободи и дали такива ограничения са необходими, когато една държава не е във война. Изтегляне 35.96 Kb. Сподели с приятели:
|