Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2
Изтегляне 9.19 Mb.
|
17 – ЛЪЖЕНЕВЯСТАТАМакар някои през последните години да се опитват да видят Великата Блудница на Откровение като града Рим, Църквата през цялата християнска история е разбирала като цяло, че тя е в известен смисъл Лъженевяста, демонична пародия на Истинската Невяста, Църквата. Библейският мотив за Невястата, която изпада в прелюбодейство (отстъпничество), е толкова добре познат, че такова определение е почти неизбежно. Метафората на блудството е изключително използвана в Стария Завет за град или народ, който е изоставил Завета и се е обърнал към лъжливи богове; и само с две изключения (вижте за ст. 1-2, по-долу), думата винаги е била използвана за невярния Израел. Очевидно, Блудницата е Лъжецърквата. Но именно тук съгласието се превръща в разцепление. За донатистките еретици от четвърти век, Католическата църква била Блудницата. Някои гръко-православни и протестантски теолози я виждат в Римското папство, докато много фундаменталисти съзират нейните неискрени ласки в Световния Съвет на Църквите. Макар да е вярно, че може би има (и със сигурност е имало) лъжливи църкви по образа на Блудницата, трябва да помним историческия контекст на Откровение и претеристките изисквания, които той налага върху своите тълкуватели. Просто да намерим някой пример за лъжлива църква и да я отъждествим с Блудницата не е вярна екзегетика. Св. Йоан твърдо е поставил нашите херменевтични рамки в границите на неговото време, първи век. Всъщност, той категорично заявява, че Блудницата е явление от неговото време (17:18), и очаква своите съвременни читатели да се отделят от нея. Каквито и съвременни приложения да са направени за този текст, трябва да ги виждаме точно такива: приложения. Основното значение на видението трябва да се отнася за Лъжецърквата от дните на св. Йоан. Видяхме, че Книгата Откровение ни представя два велики града, противопоставени един на друг: Вавилон и Новият Ерусалим. Както ще видим в по-късна глава, Новият Ерусалим е Осъщественият Рай, общността на светиите, Божият Град. Другият град, който постоянно бива противопоставян на Новия Ерусалим, е старият Ерусалим, който е станал неверен на Бога. Друг начин да се види това е да се разбере, че Ерусалим от началото беше предвиден да бъде истинско изпълнение на Вавилон, дума, означаваща “Врата към Бога.” Мястото на благодатното откровение на Бога за самия Него и за Неговия завет трябва да бъде истински Вавилон, истинска “Врата към небето” и “Божий дом,” както разбра Яков, когато видя Божията стълба към небесата, истинската Вавилонска кула, истинската пирамида, която предсказваше за Исус Христос (Битие 28:10-22; сравнете Йоан 1:51). Но Ерусалим не се показа достоен за призванието, с което беше призован. Като първоначалния Вавилон, Ерусалим обърна гръб на истинския Бог и потърси автономна слава и господство; като първоначалния Вавилон той беше отстъпник; и така вместо “Врата към Бога” стана “Бъркотия” (Битие 11:9) Как верният град стана Блудница? Това започна с отстъпничеството на свещенството в Израел. Основната отговорност на свещеника (Божия представител) е да представлява Младоженеца пред Невястата и да я пази от опасност. Вместо това, свещенството поведе хората в отстъпление от техния Господ (Матей 26:14-15, 47, 57-68; 27:1-2, 20-25, 41-43, 62-66). Заради отказа на свещенството да доведе Младоженеца при Израел, Невястата стана Блудница, която търси други мъже. Отстъплението на свещенството е описано в 13:11-17, под образа на Звяра от Земята. Но Лъженевястата не е освободена от отговорност. Тя също е виновна, и пророчеството на св. Йоан правилно се заема с разглеждане на нейната присъда и погубление.575 Символичният “Вавилон” беше унищожен, когато седмият ангел изля своята Чаша, течния принос за унищожение (16:17-21). Както видяхме, това видение е част от четвъртата Седмица на Откровение – Седемте Чаши, съдържащи седем язви. Връзката е дадена в 17:1 (сравнете 21:9), където ни се казва, че именно един от седемте ангела с чашите дава на св. Йоан видението за съда над Голямата Блудница. Следователно, това видение започва със значението на Седмата Чаша, разрушаването на Ерусалим. Личността на Блудницата (17:1-7) 1 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води; 2 с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване. 3 И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. 4 Жената беше облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мърсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване. 5 И на челото й имаше написано това име: ТАЙНА; ВЕЛИКИ ВАВИЛОН, МАЙКА НА БЛУДНИЦИТЕ И НА ГНУСОТИИТЕ НА ЗЕМЯТА. 6 И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много. 7 Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога. 1-2 Видението за Седемте Чаши продължава: Един от ангелите със Седемте Чаши показва на св. Йоан падането на голямата Блудница, която седи върху много води. На Йоановите читатели вече е казано за блудния град наречен “Великия Вавилон” (14:8; 16:19), и приликата на Блудницата с оригиналния Вавилон се подчертава от сведението, че тя седи върху много води, образ, взет от Еремиевото описание на Вавилон в неговото известно пророчество за съд срещу нея (Еремия 50-51). Изразът много води от Еремия 51:13 се отнася и за Ефрат, който тече посред града, и за каналите около града. В пълния си смисъл, той се отнася за благословенията, които Бог е дал на Вавилон, и които са пропиляни за нейна собствена слава. Така св. Йоан описва Голямата Блудница на своето време според нейния първообраз и модел. По-късно, в 17:15 научаваме за една страна на символичното значение на “много води,” но за сега идеята е просто отъждествяване на Блудницата с Вавилон. По същото време, обаче, трябва да признаем, че във всеки друг случай в Откровение, където е употребен изразът много води, той е част от описанието на заветните отношения и литургичното взаимодействие на Бога с Неговия народ. Забелязахме, че гласът от Облака на Славата звучи като много води и че този Глас излиза от неизброимото множество от ангели в небесния съвет (Езекиил 1:24). Подобно, в Откровение 1:15 Гласът на Христос е като “звука на много води” (сравнете Езекиил 43:2); в 14:2 св. Йоан отново чува Гласа от небето като “звук на много води,” и в 19:6 голямото множество на изкупените, влязло в ангелския съвет в небесата, се присъединява в песен на хваление, която св. Йоан чува като “звук на много води.” Така изразът напомня за Божието благодатно откровение и литургичния отговор в хваление и покорство на Неговия народ. Предвид библейската основа и контекста на израза, не трябва да е изненада за читателите на св. Йоан, че Жената трябва да бъде видяна като седяща върху “много води.” Изненадата е, че тя е блудница. Тя е взела Божиите дарове и ги е пропиляла (Езекиил 16:6-16; Римляни 2:17-24). Градът-Блудница е извършил прелюбодейство със земните царе. Този израз е взет от пророчеството на Исая срещу Тир, където той се отнася предимно до неговата международна търговия (Исая 23:15-17); Ниневия също е обвинена за “много блудства” с други народи (Наум 3:4).576 Но най-често образът на град или народ, който блудствува със земните царства, е използван по отношение на бунтовния Заветен народ. Говорейки срещу отстъпилия Ерусалим, Исая скърби:
Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, А сега – убийци! (Исая 1:21) Образът за блудството на Израел е сравнително често срещан в пророците, когато те провеждат Божия заветен съдебен процес срещу Невястата, която е изоставила своя Съпруг.577 Еремия говори срещу Израел като Блудницата, тичаща след лъжливите богове на езичниците, вместо към нейния истински Съпруг: Понеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница. . . . Подобно на камила, която бърже тича насам натам из пътищата, Подобно на дива ослица, свикнала с пустинята; Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема и кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят. . . . Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв изтребител. О, човеци от този род, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя за мрачна тъмнина? Защо тогава казват людете Ми: Ние сме разкъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе? Може ли момата да забрави накита си, Или невястата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене През безбройни дни. Как украсяваш пътя си, За да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени На твоите пътища. . . . Казват: Ако напусне някой жена си, И тя като си отиде от него, Се омъжи за друг мъж, Ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила съвсем такава земя? А при все, че ти си блудствувала с много любовници, Пак върни се към Мене, казва Господ. Подигни очите си към голите височини, Та виж где не са блудствували с тебе, По пътищата си седяла за тях Както арабин в пустинята, И осквернила си земята С блудството си и със злодеянията си. По тази причина дъждовете бяха задържани Та не валя пролетен дъжд: Но все пак ти имаше чело на блудница Та си отказала да се срамуваш. (Еремия 2:20-24, 30-33; 3:1-3)
Отстъпническият Ерусалим е Градът-Блудница; тази тема става още по-изявена в пророчеството на Езекиил, конкретно в Езекиил 16 и 23, където е ясно, че нейните “прелюбодейства” се състоят от религиозно-политически съюзи с могъщи езически държави (вижте например Езекиил 16:26-29). Хората на Ерусалим в дните на Езекиил бяха изоставили истинската вяра и се бяха обърнали към езическите богове и нечестивите народи за помощ, вместо да уповават на Бога да е техен закрилник и избавител. Важно е да отбележим, че докато самият Израел изглежда считаше тези връзки за основно политически, пророците наблягаха, че централен е религиозният въпрос. Упованието на Заветния народ в езически сили не би могло да бъде смятано само за политическа необходимост; то не беше нищо друго освен блудство. Използвайки толкова образен и откровен език, че повечето съвременни пастори не биха проповядвали от тези глави,579 Езекиил осъжда Ерусалим като извратена, ненаситна блудница: “Разтворила си краката си на всеки, който минаваше” (Езекиил 16:25). Езекииловото саркастично изобразяване на прелюбодейството на Израел е остро и живо: Тя е блудствувала с (предполагаемо) надарените египтяни, чиито полови органи са големи като магарешки гениталии, и които произвеждат семе в огромни количества почти като коне (16:26; 23:20). Нейното прелюбодейно желание (разпалено от порнографски картинки, 23:14-16) е толкова голямо, че тя желае да плаща на чужденци да дойдат при нея, вместо обратното (16:33-34); тя дори мастурбира с “мъжки образи,” които си е направила (16:17). Пророчеството на Езекиил беше грубо, и най-вероятно засегна много от своите слушатели; но той просто им даваше вярно описание на това колко противни бяха на Бога. Предвид пресветия Бог, Който говори чрез Езекиил, нищо не би могло да бъде по-неприлично, освен отстъпничеството на Невястата от нейния божествен Съпруг. Същото беше вярно за Израел от първи век. Точно когато Младоженецът пристигна, Израел прелюбодействуваше с Цезаря. Гледката на нейния истински Съпруг само я тласна по-дълбоко в прелюбодеен съюз със “земните царе.” Отхвърляйки царуването на Христос (сравнете 1 Царе 8:7-8), главните свещеници извикаха: “Нямаме друг цар освен Цезаря!” (Йоан 19:15). Отстъплението на Ерусалим поведе целия народ в религиозно и политическо прелюбодейство. Тези, които живееха в земята – юдейският народ (виж коментарите върху 3:10) – бяха опити с виното на нейното блудство, увлечени в такъв духовен унес, че не познаха своя собствен Помазаник. Опиянени от своята видимо успешна връзка с имперската силова държава, юдеите не осъзнаха, че това е капан: Те биваха упоявани в подготовка за тяхната собствена екзекуция. 3 Вече видяхме Жената в пустинята, където тя избяга от гонението на седмоглавия Змей (12:6, 14). Но това скитане в пустинята беше по необходимост, и за определено време. Истинската Невяста не обитава в пустинята – белега на проклятието, обиталището на демоните (Матей 12:43)580 – по собствено желание. За Лъженевястата, обаче, пустинята е нейната стихия; тя избира да остане там, а не да последва Духа в обещаната земя. Така пустинята е нейно наследство и нейна съдба (сравнете Числа 13-14; Захария 5:5-11). Това отново е позната пророческа картина: Отстъпилият Ерусалим е Блудница, упражняваща своята проституция край пътищата в пустинята като дива ослица в своята страст (сравнете Еремия 2-3; Осия 2). Това е все едно Жената от Откровение 12, като е избягала в пустинята за закрила, да свикне с пустинния живот и да установи интимни връзки със Змея. Св. Йоан я вижда седяща върху червен Звяр. Не става ясно веднага дали Червеният звяр е Змеят или Звярът от морето. Като морския Звяр, той е пълен с богохулни имена (сравнете 13:1); и като Змея, той има седем глави и десет рога (сравнете 12:3; редът е обърнат за морския Звяр, който има десет рога и седем глави, 13:1). Тъй като седи на “много води” (ст. 1) и също върху Червения Звяр, образите изглежда предполагат, че Звярът е излязъл от морето (сравнете 11:7; 13:1). Най-вероятното решение е просто да се види този текст като сведение за отстъпническата интимност на Ерусалим със Сатана и с Империята. Рим беше царуващото политическо въплъщение на дявола, и двамата със сигурност могат да се разглеждат под един образ. Израел зависеше от Римската империя за своето национално съществуване и власт; от свидетелството на Новия Завет няма съмнение, че Ерусалим е бил политически и религиозно “легнал” с институционализираното езичество, съдействувайки на Рим при разпъването на Христос и при престъпното преследване на християните. Между другото, това е едно от многото сведения, че Блудницата не е Рим, защото тя със сигурност е разграничена от него. Тя седи върху Звяра, подкрепяна и поддържана от този, чиито седем глави представляват – освен много други неща – и известните “седем хълма” на Рим (17:9). Струва си да се отбележи също, че има противопоставяне между Божия престол, подкрепян от Живите Същества, които са “пълни с очи,” и които ден и нощ са заети да отдават хваление на Бога (4:6-8; сравнете Езекиил 10:12), и Блудната Царица, чийто престол се държи от Звяра, който е пълен с богохулни имена.
Лъженевястата празнува някакво причастие: Тя държи в ръката си чаша пълна с мърсотии и с нечистотиите на нейното блудствуване, съчетаваща образите на нечистата храна (сравнете Левит 11) и нечистия брак (сравнете Левит 20; виж особено Левит 20:22-26).582 Картината е леко различна от тази в Еремия 51:7, където оригиналният Вавилон е описан като “златна чаша в ръцете на Господа, опиваща цялата земя,” но основната идея е същата. Ерусалим все още държи красивата чаша на Завета, но причастието, което предлага, води хората към смърт и погубление. Неговата чаша е пълна с “мерзости,” дума, която Библията често използва във връзка с поклонението на лъжливи богове (Второзаконие 29:17; Езекиил 5:11). Фарисейският Ерусалим се гордее със своето спазване на правилата за церемониална чистота, но в действителност той е напълно нечист, осквернен отвътре заради своето отстъпничество и прелюбодейство (Матей 23:25-28; Марк 7:1-23). Цялата картина може също да бъде, както отбелязва Форд, “пародия на първосвещеника в Деня на Изкуплението, носещ дрехи специално запазени за този случай, и държащ приноса на възлиянието. Но вместо свещеното име върху неговия надчелник ‘блудницата-свещеник’ носи името Вавилон, майка на всички блудници и на гнусотиите по земята, название, изобразяващо Езекиил 16:43-45 [RSV], където Яхве говори за развратността на Ерусалим.”583 5 Блудницата има написано име на своето чело. До този момент написаното на челото е познат образ в Откровение. Видяхме го върху светиите (3:12; 7:3; 14:1) и върху последователите на Звяра (13:16-17). Челото е специално отделено като символ на бунта (Исая 48:4; Езекиил 3:9); за бунтовния Израел се казва, че има “чело на блудница” (Еремия 3:3). Но написаното тук име започва с думата Тайна. Корсини правилно отбелязва значението на този често пренебрегван факт: “Ако блудницата е наречена ‘тайна,’ това означава, че дори в момента, когато е съдена и осъдена, тя все още представлява съставна и важна част в божествения план за спасение. Това не може да се отнася за Рим или някой друг езически град, а само за Ерусалим. Само той, и никой друг град, ще бъде обновен и ще слезе от небето върху хълма Сион, за да празнува сватбата с Агнето (21:2, 10ff.), защото ‘в дните на тръбенето на седмия ангел, Божията тайна . . . ще бъде изпълнена’ (10:7).”584 Символичното име на Блудницата продължава: Велики Вавилон, защото е наследница и съименница на древния град, който беше въплъщението на бунта срещу Бога (Битие 11:1-9; Еремия 50-51). Името също служи да ни напомни за нейното призвание отгоре, че е била създадена да бъде Истинският Вавилон, Врата към Бога. Но вместо това тя е последвала пътя на стария Вавилон в своето отстъпническо отхвърляне на Божията власт над нея. Сега, отъждествена със скотоложство и объркване, тя е станала “Тайната на Беззаконието” (2 Солунци 2:7), Майката на блудниците (съответствуващо на “Езавел” и на нейните “деца,” за които се говори в 2:20-23; сравнете описанието на Ерусалим като майка на блудниците в Езекиил 16:44-48). 6-7 Сега виждаме какво държи Блудницата в своята чаша, демоничното причастие, с което тя и нейните любовници (ст. 2; сравнете 14:8) се опиват: Това е кръвта на светиите, и . . . на Исусовите свидетели. Това е “виното на нейното прелюбодейство,” тайнството на нейното отстъпничество от истинската вяра; съвършено нечистата храна (сравнете Левит 17:10-14). Макар да е вярно, че Рим стана голям гонител на Църквата, трябва да помним, че Ерусалим беше главният престъпник в това отношение. Римското гонение дойде поради подстрекателството и съучастието на юдеите, както книгата Деяния на апостолите постоянно ни осведомява. Всъщност, цялата история на Ерусалим беше едно неспирно гонение на праведните, и особено на пророците (Матей 21:33-44; 23:29-35; Деяния 7:51-53). Както св. Йоан ни казва в 18:24, “в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.” Ерусалим беше съвършения образец на гонител на пророците. Но не винаги е лесно да се гледат всички неща с “теологични” очи. На върха на своята слава блудницата е красива, примамителна, съблазнителна. Божието слово е реалистично и не претендира, че злото винаги изглежда отблъскващо. Изкушението към грях, както всички знаем, може да бъде много привлекателно (Битие 3:6; 2 Коринтяни 11:14). Затова, докато св. Йоан наблюдава Голямата Блудница, той е доста пленен, впечатлен от нейната красота: Той твърде много се учуди (сравнете Откровение 13:3-4: “И цялата Земя се учуди след Звяра; и се поклониха на Змея . . .”). Затова ангелът го смъмря: Защо се зачуди? Св. Йоан записва това, за да предупреди своите читатели срещу опасността да бъдат съблазнени от Блудницата, защото тя наистина е красива и впечатляваща. Противоотровата срещу това да си заблуден от лукавството на Лъженевястата е да разбереш Тайната на Жената и на Звяра, който я носи. Сега ангелът ще разкрие естеството на съюза на Блудницата със Звяра, нейната война против Христос и нейната наближаваща погибел. Читателите на св. Йоан трябва да разберат, че вече няма надежда тя да се “реформира отвътре.” Ерусалим е непреклонно във война против Исус Христос и Неговия народ. Бившият Свят Град сега е Блудница. Ангелът обяснява тайната (17:8-18) 8 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде. 9 Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; 10 те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои 11 и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел; 12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра; 13 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; 14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни. 15 Казва ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици. 16 И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. 17 Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предават царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи. 18 И жената, която си видял, е големия град, който царува над земните царе. 8 Ангелът започва своето обяснение като говори за Звяра, тъй като връзката на Блудницата със Звяра е толкова важна част от нейния характер и съдба. Отново, трябва да отбележим, че това е съставен Звяр (сравнете ст. 3 по-горе), съчетаващ качествата на Римската империя и на нейния оригинал, Змея. Милтън Тери казва: “В своето обяснение ангелът изглежда насочва вниманието конкретно към духа, който подбужда змея, звяра от морето и лъжепророка; и така това, което се потвърждава относно звяра тук, има специално значение за различните и последователни проявления на самия Сатана. . . . Следователно, от звяра, който беше, но го няма, разбираме загадъчна илюстрация на големия червен змей от 12:3. Той е царят на Бездната в 9:11; и звярът, който уби свидетелите в 11:7. Той се появява за известно време в личността на някой голям гонител, или под формата на някакво огромно нечестие, но след известно време бива изхвърлен. После той отново намира някое друго оръдие за своите действия и влиза в него с цялата злоба на нечистия дух, който броди в безводни места, търсейки почивка без да я намери, докато не открие старата си къща, празна, почистена и подредена, като че ли го кани да се върне.”585 Ангелът представя Звяра като пародия на “Този, Който е, и Който беше, и Който иде” (1:4): Звярът . . . беше и го няма, обаче скоро ще възлезе от бездната. В този момент изглежда, че конкретният човек, за когото се отнася образът на Звяра, е Веспасиан, който става Цезар след хаоса последвал смъртта на Нерон. Форд коментира: “Звярът ‘беше’ (Веспасиан се е ползвал с доверието на Нерон), и ‘го няма’ (изгубва благоволението му), и ще дойде от бездната (ще бъде възстановен с помощта на ‘хората от бездната,’ епитет за извратените хора от Кумран). Веспасиан съответствува на ‘този, който иде.’ В известен смисъл империята преминава през същите етапи; ‘тя беше,’ от Цезар до Нерон, ‘и я няма’ в критичната година на четиримата императори, и ще дойде отново с Веспасиан.”586 В края на краищата, както видяхме, това е описание на първоначалния Звяр, Змея, древния враг на Бога и на Неговите хора. Ако за момент има временно облекчение от неговото жестоко гонение, християните трябва да осъзнават, че той отново ще възлезе от Бездната, за да ги атакува и да ги преследва; независимо от това, напомня св. Йоан, поражението на Звяра е сигурно, защото неговото издигане не е във власт и слава от дясно на Бога, но само за да бъде погубен. Думата погубление е apoleian, коренът за Apollyon, “царят на бездната” в 9:11. Св. Йоан подчертава, че макар на Звяра да е позволено за известно време да възлезе от бездната, също така е сигурно, че той ще се върне там. Той е предопределен за пълно погубление, и не може да успее да унищожи Църквата. Но Змеят/Звярът ще бъде успешен да поведе отстъпилия Израел в неговия идолопоклоннически култ. Живеещите в земята ще се учудят . . . когато видят Звяра, който беше, и който го няма сега, и който ще дойде. Думата, използвана по-рано за излизането на Звяра от бездната е anabainō, като пародия на Христовото Възкресение/Възнасяне; думата идвам тук е paristēmi (глаголната форма на parousia), като имитация на Христовото Идване във власт и слава, носещо съд и спасение (първоначалната Parousia стана при Възнесението и доведе до Христовата Parousia срещу Ерусалим през 70 г. от Хр.). Така както християните от първи век са живеели в очакване за близката Parousia на техния Господ, така и отстъпилите юдеи са се надявали на Звяра за избавление и спасение. “Второто идване” на Змея, след неговото видимо (и истинско) поражение от Христос, е било повод за учудване, удивление и поклонение от отхвърлилите Христос юдеи. Възходът на тоталната държава във война против Царството на Христос, е било за бунтовния Израел издигане в слава, parousia, господен ден. Звярът е бил техният Месия, и неговата Анти-Parousia ги е избавила – за да ги предаде в ръцете на Аполион, погибелта и унищожението от Бездната. Единственият истински резултат от възлизането на Звяра от бездната е по-голямо осъждение върху него и върху неговите поклонници. Защо в края на краищата юдеите отхвърлиха Христос и се поклониха на Змея? Защото, за разлика от Христовите избрани, които са “избрани преди основаването на света” (Ефесяни 1:4), името на отстъпилия Израел не е било написано в Книгата на живота от основаването на света (сравнете 13:8). Св. Петър пише, че Исус Христос, великият Краеъгълен камък, беше за юдеите “Камъкът, в който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват, защото се спъват в Словото и са непокорни – за което бяха и определени” (1 Петрово 2:8).587 Вместо това, Църквата е наследила положението (Изход 19:6), което преди е принадлежало от Израел: “Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби . . .” (1 Петрово 2:9). 9-10 Ангелът сега говори за въплъщаването на Змея в Звяра от Морето. Ето разумното значение на това. Седемте глави са седем хълма, на които седи жената. “Седемте хълма” отново определят Звяра като Рим, известен със своите “седем хълма”;588 но те отговарят също и на поредицата от Цезари, защото са седем царе; пет са паднали: Първите пет цезари са Юлий, Август, Тиберий, Калигула и Клавдий.589 Единият сега е: Нерон, шестият Цезар, е на престола, докато св. Йоан пише Откровението. Другият още не е дошъл; а когато дойде, трябва само малко да постои: Галба, седмият Цезар, царува по-малко от седем месеца. 11 Но падането на Юлиево-Клавдиевата династия и сериозният политически хаос от това не трябва да бъдат тълкувани от християните като край на скърбите. Защото техният истински враг е Звяра, който ще се въплъти също и в други цазари. Той е също осмият цар, който е от седмината: антихристиянската бруталност на последвалите тирани ще ги бележи като носещи същия белег като техните предшественици. Осем е числото на възкресението в Библията; св. Йоан предупреждава, че макар Империята привидно да се разпада след управлението на седемте царе, тя отново ще бъде “възкресена,” за да продължи да живее в други гонители на Църквата. Но завръщането на Империята няма да доведе до победа за Звяра, защото дори осмият, възкръсналият Звяр, отива на погубление. Църквата ще трябва да има търпение по време на периода на възлизането на Звяра, но тя има увереността, че нейните врагове няма да успеят. Техният Цар ще е победител; Неговите слуги са предопределени да споделят Неговата победа. 12 Десетте рога, които св. Йоан видя върху звяра, са десет царе. Числото 10 в Библията, както забелязахме по други поводи, е свързано с идеята за “много,” за количествена или числена пълнота. Че тези “царе” са свързани със Звяра, украсявайки неговите глави като “корони,” и че получават власт със Звяра (т.е. заради своята връзка с него), посочва, че те са владетели, подчинени или съюзени с Империята. Рим действително имаше десет имперски провинции, и някои коментатори смятат това като обозначение за тях.590 Но не е задължително да се опитваме да даваме точно определение на тези десет подчинени царе; символът просто представлява “съвкупността на всички съюзени или подчинени царе, които са помагали на Рим в неговите войни срещу юдаизма и християнството.”591 Смисълът на текста е да посочи към тези царе, с които Блудницата търгуваше (ст. 2) като средство за своето окончателно погубление (ст. 16-17). 13-14 Св. Йоан разказва, че “десетте царе” се съюзяват със Звяра срещу Църквата, преследвайки Църквата по всички провинции и подчинени царства на Империята: Те са единомислени, и предават на звяра своята сила и власт, за да воюват срещу Агнето, както Михаил и Неговите ангели воюваха срещу Змея (12:7). За падналия човек целта винаги е била упражняването на власт: опит да свали Бог от Неговия престол. Както предсказа Псалмистът, “Земните царе се опълчват и управниците са наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник” (Псалм 2:2; сравнете Деяния 2:26). Апостолският коментар на този текст се открива в ранната молитва на гонената Църква. Като цитират Псалм 2, те казват: “Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и израилевите люде, се събраха в този град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко, що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане” (Деяния 4:27-28). Нечестивите са обединени в общата омраза срещу Божия Син, Помазаника. Затова ни е казано за изхода от заговора на Ирод и Пилат срещу Христос: “В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг” (Лука 23:12). Врагове ще се обединяват заедно срещу общ враг, и при Пришествието на Христос ще виждаме света на езичниците и отстъпниците да се обединява в бунт срещу Него. Но много преди това Псалмистът предупреди царете и управниците, “слугувайте на Господа със страх, и радвайте се с трепет. Целувайте Избраника, за да се не разгневи, та погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него!” (Псалм 2:11-12). Така изходът от тази космическа битка е сигурен и неизбежен: И Агнето ще ги победи, защото Той е Господ на господарите и Цар на царете, също и онези, които са с Него са звани, избрани и верни. Св. Йоан уверява Църквата, че в тяхната страшна и ужасна война с внушителната мощ на имперския Рим, победата на християнството е гарантирана. 15 Сега ангелът обяснява значението на водите . . . където седи Блудницата. Те са описани с четирикратно обозначение: люде и множества, народи и езици, т.е. светът. Отъждествяването на нечестивите, бунтовни народи на света с бушуващото море е позната в Писанието (сравнете 13:1). Исая пише за “шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, – и смутът на народите, които напират като напора на големи води! Народите ще напират като напора на големи води; но Бог ще ги смъмри и те ще побягнат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, и като въртящ се прах пред вихрушката” (Исая 17:12-13). “Нечестивите са като развълнувано море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог” (Исая 57:20-21). Наистина, Ерусалим можеше да бъде изобразен като седнал върху “много води” (т.е. народите), заради голямото и всепроникващо влияние, което юдеите са имали по всички части на Римската империя преди разрушаването на Ерусалим. Във всеки град е имало техни синагоги, и обхватът на тяхната колонизация може да се види в разказа за деня на Петдесятница, който ни казва, че “тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви хора, от всеки народ под небето” (Деяния 2:5).592 16 Във войната си срещу Христос разярените народи се обръщат срещу Блудницата, поради връзката й с Него.593 Ангелът изобразява тази нова враждебност срещу Блудницата чрез четирикратно описание: народите от Империята ще намразят Блудницата и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят с огън (сравнете Еремия 13:26; Плачът на Еремия 1:8-9; Наум 3:5). Ерусалим беше прелюбодействувал с езическите народи, но през 70 г. от Хр. те се обърнаха срещу него и го унищожиха, като го запустиха (същата дума, използвана в Матей 24:15, Марк 13:14 и Лука 21:20; отразяваща гръцкия вариант на Данаил 9:26-27: мерзостта, която запустява). Едно от наказанията при хващане на прелюбодейка в древния свят беше публичното унижение да бъде съблечена гола (сравнете Исая 47:2-3; Еремия 13:26; Плачът на Еремия 1:8; Езекиил 16:37, 39; 23:29; Осия 2:10; Наум 3:5). Тук се прави още една връзка с “Езавел” (2:20; сравнете 17:5): народите ядат нейната плът, както кучетата (ср. 22:15) изядоха плътта на оригиналната Езавел (3 Царе 21:23-24; 4 Царе 9:30-37). Пророците, които говорят за Ерусалим като за Блудница, казаха, че точно както свещеническа дъщеря, която стане блудница, трябва да бъде “изгорена с огън” (Левит 21:9), така Бог ще използва предишните “любовници” на Ерусалим, езическите народи, за да го унищожат и да го изгорят до основи (Ер. 4:11-13, 30-31; Езекиил 16:37-41; 23:22, 25-30). Ръсел отбелязва, че “Тацит говори за горчивата омраза с която са били изпълнени арабските помощни войски на Тит срещу юдеите,594 и имаме страшно доказателство за силната омраза, изпитвана към юдеите от страна на съседните народи при мащабните кланета на този нещастен народ, извършени в много големи градове точно преди избухването на войната. Цялото юдейско население на Цезарея е било изклано за един ден. В Сирия всеки град е бил разделен на два лагера, юдеи и сирийци. В Скитопол над тринадесет хиляди юдеи са били жестоко убити; в Аскалон, Птолемаис и Тир са станали подобни кланета. Но в Александрия касапницата над юдейското население надминала всички други кланета. Целият юдейски квартал е бил потопен в кръв, и петдесет хиляди тела лежали на зловещи купове по улиците.595 Това е ужасен коментар на думите на ангела-тълкувател: ‘десетте рога, които си видял, те и звярът ще намразят блудницата’ и т.н.”596 Важно е да осъзнаем, както отбелязахме по-горе, че Звярът унищожава Ерусалим като част от своята война срещу Христос; мотивът на римските пълководци при разрушаването на Храма не е бил само да смажат юдейския бунт, но и да изличат християнството, както разказва Сулпиций Север: Говори се, че Тит, след като свикал съвет, първо обсъдил дали да разруши храма, здание с такава изключителна направа. Защото изглеждало добре за някои да не бъде разрушавана тази свещена сграда, отличена над всички други човешки постижения, тъй като ако се запази, тя ще даде свидетелство за умереността на Рим, но, ако бъде разрушена, ще служи като вечно доказателство за римската жестокост. Но от друга страна, други и самият Тит считали, че точно храмът трябва да бъде разрушен, за да може религията на юдеите и на християните да бъде напълно подтисната; заради това, че тези религии, макар воюващи една срещу друга, все пак са произлезли от едни и същи автори; че християните са произлезли от юдеите, и че ако коренът се изтръгне, издънката скоро ще загине.597 Звярът си мисли, че може да убие Блудницата и Невястата с един удар! Но когато прахът утихва, скелето на стария, отстъпнически Ерусалим лежи в руини, а Църквата бива разкрита като новия и най-славен Храм, Божието вечно обиталище. 17 Така върховният Господар не зависи от милостта на Звяра и неговите лакеи; по-скоро всички тези събития са предопределени за Божия слава, чрез изпълнението на Божиите наредби. Защото Бог вложи в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на Звяра. Очевидно грях е за тези царе да дадат своите царства на Звяра с цел да воюват срещу Агнето. И все пак Бог е Този, който го вложи в техните сърца! Някои ще възразят, разбира се, че това прави Бог “автор на греха.” Очевидният отговор на това възражение е, че текстът казва, че Бог е поставил злото намерение в техните сърца; в същото време биваме уверени, че “Бог е праведен във всичките Си пътища.” Ако вярваме на Библията, трябва да вярваме на Откровение 17:17 и на Псалм 145:17. Трябва твърдо да държим на две (привидно противоречащи си) идеи: Първо, Бог не е отговорен за греха; Второ, нищо не се случва без Него, или противно на Неговото намерение.598 Така за онези, които воюват против Божието слово, библейският отговор е ясен: “Но, о, човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?” (Римляни 9:20-21). Св. Августин отбелязва: “Следователно, във властта на нечестивите е да грешат; но че в съгрешаването правят това или онова, не е в тяхна власт, а е от Бога, Който разделя тъмнината и я управлява; така че дори и това, което правят противно на Божията воля, не се изпълнява, освен ако е Божията воля.”599 Сега е разкрита цялата цел на гнева на езическите царе, на тяхното обединяване в заговор срещу Невястата и Блудницата, на предаването на техните царства на Звяра и на получаването им на власт за един час заедно с него. Бог е вложил в техните сърца да изпълнят Неговото намерение, докато се сбъднат Божиите думи. Войната между Христос и Звяра, стигаща до кулминация при опустошаването на Блудницата, се извършва в изпълнение на предсказанията на Бога чрез Неговите пророци. Проклятията на Завета (Второзаконие 28) бяха изпълнени върху Израел чрез Звяра и десетте рога. Те бяха оръдията на Божия гняв, както Христос предсказа в Своята беседа на Елеонския хълм. През тези ужасни “дни на въздаяние,” Той каза, ще се изпълни всичко, което е писано (Лука 21:22). Видението и пророчеството ще бъдат запечатани и завършени при разрушаването на стария световен ред (Данаил 9:24). 18 Сега ангелът определя Блудницата като Големия град, което, както видяхме, св. Йоан използва като название за Ерусалим, където техният Господ беше разпнат (11:8; 16:19). Нещо повече, казва ангелът, този град царува над земните царе. Може би този стих повече от всеки друг е подвел тълкувателите да предполагат, противно на всички други свидетелства, че Блудницата е Рим. Ако градът е Ерусалим, как може за него да се казва, че притежава такава световна политическа власт? Отговорът е, че Откровение не е книга за политика; тя е книга за Завета. Ерусалим наистина царуваше над народите. Той наистина притежаваше Царство, което беше над всички световни царства. Той имаше заветно първенство над земните царства. Израел беше Царство от свещеници (Изход 19:6), упражняващо свещеническо служение на настойничество, поучение и застъпничество в полза на народите на света. Когато Израел биваше верен на Бога, принасяйки жертвоприношения за народите, светът беше в мир; когато Израел нарушаваше Завета, светът беше в смут. Езическите народи признаваха това (3 Царе 10:24; Ездра 1:4-7; сравнете Римляни 2:17-24).600 Но те извратено се стремяха да подмамят Израел да извърши блудство срещу Завета – и когато той го направеше, те се обръщаха срещу него и го разрушаваха. Този модел се повтори няколко пъти до окончателното отлъчване на Израел през 70 г. от Хр., когато Ерусалим беше разрушен. Запустяването на Блудницата беше Божието последно знамение, че Царството е предадено на Неговия нов народ, Църквата (Матей 21:43; 1 Петрово 2:9; Откровение 11:19; 15:5; 21:3). Царството над царствата никога вече няма да бъде притежавано от националния Израел. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 9.19 Mb. Сподели с приятели:
|