Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2
Изтегляне 9.19 Mb.
|
737 Св. Ириней, Против ересите, v.xvii.3.
738 Johannes Schneider, in Gerhard Kittel and Gerhard Friedrich, eds., Theological Dictionary of the New Testament, 10 vols., trans. Geoffrey W. Bromily (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1964-76), Vol. 5, pp. 40-41. 739 Meredith G. Kline, Images of the Spirit (Grand Rapids: Baker Book House, 1980), pp. 54f. 740 Milton Terry, Biblical Apocalyptics: A Study of the Most Notable Revelations of God and of Christ in the Canonical Scriptures (New York: Eaton and Mains, 1898), p. 471. 741 Moses Stuart, Commentary on the Apocalypse, 2 vols. (Andover: Allen, Merrill, and Wardwell, 1845), Vol. 2, p. 390. 742 Austin Farrer, The Revelation of St. John the Divine (Oxford: At the Clarendon Press, 1964), p. 225. 743 Вижте Гари Норт, “Общата благодат, есхатологията и библейският закон,” Приложение В. 744 Farrer, p. 225. 745 Според King James Version. Бел. прев. 746 Вижте Rousas John Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Nutley, NJ: The Craig Press, 1973), pp. 89f. 747 E. W. Hengstenberg, The Revelation of St. John, 2 vols., trans. Patrick Fairbairn (Cherry Hill, NJ: Mack Publishing Co., n.d.), Vol. 2, p. 373. 748 Изглежда много странно, че от всички места тези два стиха би трябвало да нямат никакви разновидности на четене; всъщност, има не една, а поне тринадесет отделни спорни точки! Виж Zane C. Hodges and Arthur L. Farstad, eds., The Greek New Testament According to the Majority Text (Nashville: TYhomas Nelson Publishers, 1982). 749 Rousas John Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (Tyler, TX: Thoburn Press, [1970] 1978), p. 225. Курсивът е мой. 750 Св. Амвросий, За тайните, 54. 751 (лат.) “Христос побеждава, Христос царува, Христос владее над всичко.” Бел. прев. 752 Препечатано от Philip Carrington, The Meaning of the Revelation (London: SPCK, 1931). Не мога да препоръчам всички възгледи на Карингтън – например неговата абсурдна “документарна хипотеза” за авторството на Откровение, и неговите възгледи за предполагаемата еволюция и късната датировка на текста – но вярвам, че неговият общ принос към нашето разбиране на Йоановото намерение е много ценен и много повече компенсира недостатъците. Вместо да регистрирам своето несъгласие всеки път, когато Карингтън прави спорно твърдение, ще поема риска да очаквам читателят да сам да преценява. 753 Препечатано от James B. Jordan, The Sociology of the Church (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1986). 754 За първия фактор, виж Ronald Sanders, The High Walls of Jerusalem: A History of the Balfour Declaration and the Birth of the British Mandate for Palestine (New York: Holt, Rinehart, and Winston, 1984). 755 Лилиентал е автор на няколко книги на тази тема. Неговото главно произведение е Alfred. M. Lilienthal, The Zionist Connection (New York: Dodd, Mead, & Co., 1978). 757 Британският израелитизъм твърди, че англо-саксонският народ е истинските юдеи, и така наследяват завета, обещан чрез расата. Тази странна, глупава идея се прокарва от култа Армстронг, но също вирее в десните християнски кръгове. За добър анализ и опровержение на този възглед, виж Louis F. DeBoer, The New Phariseeism (Columbus, NJ: The American Presbyterian Press, 1978). 758 Merill Simon, Jerry Falwell and the Jews (Middle Village, NY: Jonathan David Publishers, Inc., 1984.) 759 За закрилата на евреите от Църквата, виж Harold J. Berman (сам той е евреин), Law and Revolution: The Formation of the Western Legal Tradition (Cambridge: Harvard U. Press, 1983), pp. 90, 222. 760 Вижте моята статия, “The Moral Majority: An Anabaptist Critique,” in James B. Jordan, ed. The Failure of the American Baptist Culture, Christianity and Civilization No. 1 (Tyler, TX: Geneva Ministries, 1982). 761 Вижте Gary North, “Some Problems with ‘Messianic Judaism,’” in Biblical Economics Today 7:3 (Apr./May, 1984). 762 Луи Буйе показва с големи подробности, че молитвата за причастието на ранната Църква е била приспособена от молитвите на Синагогата и на Храма. Виж Louis Bouyer, Eucharist (Notre Dame: U. of Notre Dame Press, 1968). По същия начин Ерик Вернер показва, че грегорианското църковно пеене на християнската църква запазва музикалния стил, познат сред евреите в старозаветния период. Вижте Eric Werner, The Sacred Bridge (Columbia U. Press, 1959; изданието на Шокен само възпроизвежда първата половина на това важно изследване). 763 Първоначалната версия на тази статия излезе в The Journal of Christian Reconstruction (Winter, 1976-77), published by the Chalcedon Foundation, P.O. Box 158, Vallecito, California 95251. 764 John Calvin, Institutes of the Christian Religion (1559), Book II, Section II, chapter 16; II:III:3; III:XIV:2. 765 Кучетата в Израел не са били много обичани животни, така че аналогията с общата благодат е библейски законна. “Бъдете Ми святи хора; затова не яжте месо, разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата” (Изх. 22:31). Ако приемем, че Бог обича езичниците така, както съвременните хора обичат своите кучета, тогава аналогията не е правилна. 766 Cornelius Van Til, Common Grace (Philadelphia: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1954), pp. 20-22. Тази статия е препечатана в Van Til, Common Grace and the Gospel (Nutley, New Jersey: Presbyterian & Reformed, 1974), pp. 20-22. 767 Gary North, “Aren’t There Two Kinds of Salvation?”, Question 75 in North, 75 Bible Question Your Instructors Pray You Won’t Ask (2nd ed.; Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1984] 1988). 768 Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion vs. Power Religion (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), ch. 12: “Continuity and Revolution.” 769 Van Til, Common Grace, pp. 82-83. 770 Ibid., p. 85. 771 Клайн отхвърля твърдението на Ван Тил, че общата благодат намалява с течение на времето. Клайн казва, че това е, което постмилениалистите от Чалседон поучават – което просто не е вярно, нито следва от тяхната есхатология – и, с това, Клайн скъсва изцяло с Ван Тил. Малко вероятно е Клайн въобще да разбира противоположните на Ван Тил следствия от това, което пише. “Заедно с херменевтичните недостатъци на милениализма на Чалседон съществува един фундаментален теологичен проблем, който е доминиращ. И тук отново се срещаме с объркването на Чалседон относно библейските понятия за святото и общото. Както видяхме, версията на Чалседон на постмилениализма като връх на милениума нещо повече от висока степен на успех в евангелската мисия на църквата в света. Едно допълнително милениално видение (което те специално подхранват) е това за материалния просперитет и световното влияние и господство на Христовото установено царство на земята, с божествено наложено покорство на народите пред световното управление на Христокрацията. . . . Непреодолимото теологично възражение срещу всяка такава хилиастична постройка е, че тя включва допускането за предварителното преминаване на реда на общата благодат. . . . Като постановява така прекъсването на наредбата за общата благодат преди края, постмилениализмът на Чалседон всъщност приписва на Бога невярност, защото Бог е обещал в своя древен завет да поддържа тази наредба докато съществува земята.” Meredith G. Kline, “Comments on an Old-New Error, “ Westminster Theological Journal, XLI (Fall 1978), pp. 183, 184. 772 Една от странностите на движението за Християнска Реконскрукция е, че Р. Дж. Ръшдуни категорично отхвърля амилениализма, наричайки го “импотентна религия” и “богохулство,” но потвърждава валидността на позицията на Ван Тил за общата благодат, призовавайки за замяната на понятието “обща благодат” с понятието на Ван Тил “по-ранна благодат.” Анти-амилениалната (и следователно анти-Ван Тил) статия на Ръшдуни излезе в The Journal of Christian Reconstruction, III (Winter 1976-77): “Postmillenialism versus Impotent Religion.” Неговото изявление в подкрепа на “по-ранната благодат” излезе в неговия преглед на книгата E. L. Hebden Taylor, The Christian Philosophy of Law, Politics and the State, in The Westminster Theological Journal, XXX (Nov. 1967): “Понятието ‘по-ранна благодат’ прави остатъците от справедливост, правда и общество разбираеми; понятието ‘обща благодат’ не прави това” (p. 100). “Понятието ‘обща благодат’ е станало шиболет за холандската теология и брод през река Йордан в реформистката територия за онези, които могат да изрекат необходимия акцент. Не е ли дошло време да изоставим цялото понятие и да започнем наново?” (p. 101). 773 Матусал е бил на 969 години, когато е починал (Бит. 5:27). Той е бил на 187 години, когато е бил роден синът му Ламех (5:25) и на 369, когато синът на Ламех, Ной, е бил роден (5:28-29). Ной е бил на 600 години по времето на големия потоп (7:6). Следователно, от раждането на Ной, когато Матусал е бил на 369, до потопа, 600 години по-късно, Матусал е изживял своите години (369 + 600 = 969). Библията не казва, че Матусал е загинал в потопа, а само, че е умрял в годината на потопа. Това е такава забележителна хронология, че товарът на доказателството е върху онези, които отричат прехода от баща към син в тези три поколения, твърдейки, че съществува неспомената празнота в хронологията. 774 Stanley Jaki, The Road to Science and the Ways to God (Chicago: University of Chicago Press, 1978); Science and Creation: From eternal cycles to an oscillating universe (Edinburgh and London: Scottish Academic Press, [1974] 1980). 775 Robert K. Merton, Social Theory and Social Structure (rev. ed.; New York: Free Press of Glencoe, 1957), ch. 18: “Puritanism, Pietism, and Science”; E. L. Hebden Taylor, “The Role of Puritanism-Calvinism in the Rise of Modern Science,” The Journal of Christian Reconstruction, VI (Summer 1979); Charles Dykes, “Medieval Speculation, Puritanism, and Modern Science,” ibid. 776 За опозиция срещу търпимостта на Едуардс към съживленчеството, не от теологични либерали, а от ортодоксални калвинистки пастори, виж Richard L. Bushman, From Puritan to Yankee (Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1967). Бушман също обяснява как Голямото Съживление е било бедствие за правните остатъци от библейския закон в колонията Кънектикът. Политическият ред е бил принуден да тръгне към политическа неутралност, което от своя страна е подпомогнало възхода на деизма и либерализма. 777 Превъзходният коментар на John Murray, The Epistle to the Romans (Grand Rapids, Michigan: Eerdmans, 1965), съдържа подробен анализ на Римляни 11, разделът, занимаващ се с бъдещото обръщане на евреите. Мъри набляга, че Божието присаждане на Израел води до заветни благословения, безпрецедентни в човешката история. Но Израел, за който се говори в Римляни 11, твърди Мъри, не е националният или политическият Израел, а естественото потомство на Авраам. Това изглежда означава генетичният Израел. Тук има един сериозен исторически проблем. Има някои доказателства (макар и не изчерпателни), че голямото мнозинство от тези, които днес са известни като евреи ашкенази, са наследници на едно обърнало се към юдаизма тюркско племе, хазарите. Добре известно е сред учените по европейска история, че това обръщане е станало около 740 от Хр. Оттам може би са дошли източноевропейските и руските евреи. Те са се женили с други евреи, обаче: сефардични или евреи от диаспората, които са избягали предимно в западна Европа. Йеменските евреи, които са останали в земята на Палестина, също са наследници на Авраам. Контрасвидетелството срещу тази теза за хазарите като съвременни евреи е предимно лингвистично: идиш не съдържа никакви следи от кой да е тюркски език. За царството на хазарите, виж Arthur Koestler, The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage (New York: Random House, 1976). Ако Израел, за който се говори в Римляни 11, е предимно генетичен, тогава може да не е необходимо всички евреи да повярват. Тогава какво е евреин в смисъла на Римляни 11? Заветен? Писах на Мъри в края на 60-те, за да получа неговото мнение за следствията от хазарите за неговия екзегезис на Римляни 11, но той не ми отговори. 778 Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1986), Appendix C: “Social Antinomianism.” 779 ] Клайн казва, че всяка връзка между благословенията и спазването на завета е, от човешка гледна точка, случайна. “През това време тя [наредбата на общата благодат] трябва да върви по своя път през несигурностите на взаимно обуславящите се принципи на общата благодат и общото проклятие, като просперитетът и бедствието биват преживявани по напълно непредсказуем начин поради неизследимото върховенство на божествената воля, която ги разпределя по тайнствени пътища.” Kline, op. cit., p. 184. Д-р Клайн очевидно никога не се е замислял защо премиите за застраховките живот и здравните застраховки са по-ниски в повлияните от християнството общества, отколкото в езическите общества. Очевидно, благословенията на дългия живот, обещани в Библията, са достатъчно неслучайни и “изследими,” че статистиците, които съветват застрахователните компании, да могат да открият статистически приложими разлики между обществата. 780 “Това, което тези изследвания представят, е позиция по християнска (нормативна) етика. Те не привързват логически онези, които са съгласни с тях, към коя да е конкретна школа на есхатологично тълкуване.” Greg L. Bahnsen, By This Standard: The Authority of God’s Law Today (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), p. 8. Той е прав: логически няма връзка. Заветно, двете учения са неизбежно свързани: когато се проповядва законът, има благословения; благословенията неибежно водят до победа. 781 Kline, op. cit. 782 Greg L. Bahnsen, “M. G. Kline on Theonomic Politics: An Evaluation of His Reply,” Journal of Christian Reconstruction, VI (Winter, 1979-80), No. 2, особено p. 215. 783 За магията в ранния Ренесанс, виж Frances Yates, Giordano Bruno and the Hermetic Tradition (New York: Vintage, [1964] 1969). 784 Edward Gibbon, The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Milman edition, 5 vols. (Philadelphia: Porter & Coates, [1776]), I, p. 144. 785 Ethelbert Stauffer, Christ and the Caesars (Philadelphia: Westminster Press, 1955), p. 223. 786 Gary North, Marx’s Religion of Revolution: Regeneration Through Chaos (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, [1968] 1989), pp. 100-1. 787 ] Martin Bronfenbrenner, “Radical Economics in America: A 1970 Survey,” Journal of Economic Literature, VIII (Sept. 1970). 788 Gary North, “The Epistemological Crisis of American Universities,” in Gary North (ed.), Foundations of Christian Scholarship: Essays in the Van Til Perspective (Vallecito, California: Ross House Books, 1976). 789 C. S. Lewis, The Screwtape Letters (New York: Macmillan, 1969), Letter 7. 790 Murray, Romans, коментар върху Римляни 1:18. 791 Van Til, The Defense of the Faith (Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1963), атакува традиционните римокатолически и арминиански доказателства за Бога. Те не доказват Бога на Библията, твърди той, а само един ограничен бог на човешкия ум. 792 Eugene Wigner, “The Unreasonable Effectiveness of Mathematics in the Natural Sciences,” Communications on Pure and Applied Mathematics, XIII (1960), pp. 1-14. Виж също Vern Poythress, “A Biblical View of Mathematics,” in Gary North (ed.), Foundations of Christian Scholarship, op. cit., ch. 9. Виж също неговата статия в The Journal of Christian Reconstruction, I (Summer 1974). Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 9.19 Mb. Сподели с приятели:
|