глава та му строши черепа.” (Забележете: Текстът не казва просто, че “Авимелех беше убит.” Има причина за тези подробности.) Важно е, заради символизма, че една жена строши главата на тиранина (виж напр., Битие 3:15; сравни Съдии 5:24-27); че той беше повален от камък (сравнете Второзаконие 13:10; Съдии 9:5; 1 Царе 17:49; Данаил 2:34; Матей 21:44); и че това беше воденичен камък, оръдие на труд, което побеждава тиранията (сравнете Захария 1:18-21).101 Но има ли някакви граници за “максималиста”? Как той избягва обвинението, че е просто спекулативен, тълкувайки текста според своите лични пристрастия или моментна прищявка? Разбира се, обвинението, че един тълкувател е “спекулативен,” може твърде често да бъде само димна завеса, която да прикрие невежеството на обвинителя за това, за което говори тълкувателят. Следователно правилният въпрос е дали в своето изследване тълкувателят работи според библейски мисловни рамки. Това означава ли, че той трябва да се придържа към така наречения “ясен смисъл” на текста? Би могло да се отговори, че “ясният смисъл” за един човек е “спекулация” за друг. Свръх-буквалистът би възразил на всякакво ниво на символизъм. (Например, един популярен проповедник действително учи, на основата на “ясния смисъл” на Откровение 12, че има истински, жив, огнедишащ седмоглав змей, летящ около земята в открития Космос!) По-обикновеният, средностатистически буквалист отхвърля всеки символизъм, който не е обяснен изрично като символизъм в Писанието. Но никоя от тези позиции не е подкрепяна от Библията. Бог ни е дал принципи за тълкуване на Своето Слово, и Той очаква да ги използваме. Нашата цел в библейското поучаване е, да го кажем ясно, библейско поучение, според собствените екзегетични стандарти на Библията – независимо дали те съвпадат с възгледите за “яснота” на всички хора.
Има поне две неща, които държат тълкувателя в библейска рамка, избягвайки клопките на неволното спекулиране. Първо, той трябва да е верен на доктриналната система, поучавана в Библията. Да чете Библията с теологични очи, според систематичната и историческата теология, е ефективна спирачка пред необузданото спекулиране. Второ, тълкувателят трябва да има предвид, че символите в Библията не са изолирани; те са част от система на символизъм дадена в Библията, постройка от образи, в които всички отделни части биват сглобявани. Ако честно и внимателно четем Библията теологично и с уважение към собствената литературна постройка на Библията, няма да отидем твърде далеч встрани.102
