Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Съвременният фокус на Откровение
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Съвременният фокус на Откровение
Целта на Откровение е да открие на страдащата Църква Христос като Господ. Понеже бяха преследвани, ранните християни можеха да бъдат изкушени да се страхуват, че светът се изплъзва от контрол – че Исус, който претендира за “всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18), в действителност няма всяка власт. Апостолите често предупреждаваха срещу тази съсредоточена върху човека заблуда, напомняйки на хората, че Божията власт е над всичко в историята (включително и над нашите конкретни скърби). Това е основата за някои от най-красивите текстове за утеха в Новия Завет (например Римляни 8:28-39; 2 Коринтяни 1:3-7; 4:7-15). Основната загриженост на св. Йоан при писането на книгата Откровение е била точно това: да подсили християнската общност във вярата в Господството на Исус Христос, да ги направи да осъзнаят, че гоненията, които претърпяват, са неразделна част от голямата война в историята. Господарят на славата се възнесе на Своя престол и нечестивите владетели сега се противят на Неговата власт, като преследват Неговите братя. Страданието на християните не е белег, че Исус е изоставил този свят на дявола; обратното, то разкрива, че Той е Цар. Ако Господството на Исус нямаше историческо значение, нечестивите нямаше да имат никаква причина да притесняват християните. Но те преследваха Исусовите последователи, издавайки своето неохотно признаване на Неговото върховенство над своето управление. Книгата Откровение представя Исус като седнал на бял кон като “Цар на царете и Господ на господарите” (19:16), воюващ с народите, съдещ и воюващ праведно. Преследваните християни въобще не са изоставени от Бога. В действителност те са на предните линии на вековната война, в която Исус Христос вече спечели решителната битка. След Неговото възкресение цялата история е “почистваща” операция, в която последствията от Неговото дело постепенно биват прилагани по целия свят. Св. Йоан е реалистичен: Битката няма да бъде лесна, нито християните ще излязат без рани. Войната често ще бъде кървава, и голяма част от кръвта ще бъде тяхна. Но Исус е Цар, Исус е Господ, и (както казва Лутер) “Той трябва да спечели битката.” Божият Син излиза на война, победоносен и побеждаващ, докато постави всички врагове под Своите крака. Така предметът на Откровение е съвременен; т.е. то е било написано към и за християните, които са живеели по времето, когато е било написано. Погрешно е да го тълкуваме футуристично, като че ли неговото послание е било предимно насочено за време от 2000 години след като св. Йоан го е писал. (Интересно е – но не изненадващо – че хората, които тълкуват книгата “футуристично,” винаги се съсредоточават върху своята собствена епоха като предмет на пророчествата. Убедени в своята собствена важност, те са неспособни да мислят за себе си като живеещи в някакво друго време освен в кулминационната точка на историята.) Разбира се, предсказаните от св. Йоан събития наистина са били “в бъдещето” за св. Йоан и неговите читатели; но те са се случили скоро след като той е писал за тях. Да се тълкува книгата по друг начин е да се противоречи на обхвата на книгата като цяло, и на конкретните текстове, които посочват нейния предмет. За нас голямата част от Откровение е история: То вече се е случило. Най-големият враг на ранната Църква беше отстъпилият Израел, който използва властта на езическата Римска империя, за да се опита да изтрие християнството, точно както използва Рим в разпъването на самия Господ. Посланието на св. Йоан в Откровение е, че това голямо препятствие за победата на Църквата над света скоро ще бъде осъдено и унищожено. Неговото послание беше съвременно, не футуристично. Някои хора ще възразят, че това тълкувание прави Откровение “лишено от смисъл” за нашата епоха. Трудно е да си представим по-погрешна идея. Книгите на Римляните и на Ефесяните “лишени от смисъл” ли са, само защото са били писани към вярващите през първи век? Трябва ли 1 Коринтяни и Галатяни да бъдат премахнати, защото говорят за проблеми от първи век? Не е ли цялото Писание полезно за вярващите от всяка епоха (2 Тимотей 3:16-17)? В действителност, именно футуристите са тези, които правят Откровение лишено от смисъл – защото според футуристката хипотеза книгата е неприложима от времето, когато е била написана, до двадесети век! Само ако видим Откровение според неговото приложение през първи век, то не е мъртва буква. От самото начало св. Йоан заявява, че неговата книга е била насочена към “седемте църкви, които са в Азия” (1:4), и ние трябва да приемем, че той е имал предвид това, което казва. Той ясно е очаквал дори най-трудните символи в пророчеството да могат да бъдат разбрани от неговите читатели от първи век (13:18). Нито веднъж той не загатва, че неговата книга е написана за двадесети век, и че християните биха пропилели своето време опитвайки се да я разшифроват, докато Scofield Reference Bible не стане бестселър. Основното приложение на Книгата Откровение е било за нейните читатели от първи век. Тя все още има значение за нас днес, като разбираме нейното послание и прилагаме нейните принципи в нашия живот и нашето общество. Исус Христос още изисква от нас това, което Той изискваше от ранната Църква: абсолютна вярност към Него. Съвременното естество на Откровение ще бъде защитавано през целия коментар, но тук можем да изложим няколко доказателства. Първо, това е общия тон в книгата, който се занимава с мъчениците (вижте например 6:9; 7:14; 12:11).103 Предметът очевидно е настоящата ситуация в църквите: Откровение е било написано към страдащата Църква, за да утеши вярващите в тяхното изпитание (което е станало, както видяхме, при Нерон, не при Домициан). Забележките на Дж. Стюарт Ръсел по този въпрос са особено уместни: “Възможно ли е една книга, изпратена от апостол към църквите в Мала Азия, с благословение върху нейните читатели, да бъде просто неразбираем жаргон за тях, необяснима загадка? Трудно би могло да бъде така. Но ако книгата е замислена да открива тайните на далечни времена, не трябва ли тя неизбежно да бъде неразбираема за нейните първи читатели – и не само неразбираема, но също и лишена от смисъл и безполезна? Ако тя говори, както някои ни карат да вярваме, за хуни, готи и сарацини, за средновековни императори и папи, за Протестантската Реформация и за Френската революция, какъв интерес или значение би имала тя въобще за християнските църкви в Ефес, Смирна, Филаделфия и Лаодикия? Особено когато вземем предвид действителните обстоятелства на тези ранни християни – много от тях изтърпяващи жестоки страдания и горчиви преследвания, и всички те жадно очакващи наближаващия час на освобождение, който е бил предстоящ – за каква цел би послужило да им изпратят документ, който те са били увещавани да четат и върху който да размишляват, който при все това е предимно ангажиран с исторически събития толкова далечни, че да бъдат отвъд обсега на тяхното разбиране, и толкова объркани, че дори и днес най-умните критици трудно се съгласяват върху коя да е отделна подробност?” “Възможно ли е един апостол да подиграва страдащите и преследвани християни от своето време с неясни притчи за далечни времена? Ако тази книга наистина е предназначена да послужи с вяра и утешение на хората, до които е изпратена, тя трябва безспорно да се отнася за нещата, от които те са били практически и лично заинтересовани. И това очевидно съображение не ни ли подсказва истинския ключ към Апокалипсиса? Не трябва ли той неизбежно да се отнася за неща от съвременна важност? Единствената защитима, единствената разумна хипотеза е, че той е бил предназначен да бъде разбран от своите първоначални читатели; но това е същото като да се каже, че той трябва да се занимава със събития и действия от тяхното собствено време, и то състояли се през кратък период от време.”104 Второ, св. Йоан пише, че книгата се занимава с “онова, което има да стане скоро” (1:1), и предупреждава, че “времето е близо” (1:3). В случай, че ние го пропуснем, той казва отново, в края на книгата, че “Господ Бог на пророческите духове прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане” (22:6). Предвид обстоятелството, че едно важно доказателство за истинския пророк лежи във факта, че неговото предсказание се сбъдва (Второзаконие 18:21-22), читателите на св. Йоан от първи век са имали всяка причина да очакват неговата книга да има непосредствено значение. Думите скоро и близо просто не могат да бъдат направени да означават нищо друго освен това, което казват. Някои ще възразят на това въз основа на 2 Петрово 3:8, че “за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.” Но контекстът тук е напълно различен: Петър увещава своите читатели от първи век да имат търпение относно Божиите обещания, уверявайки ги, че верността на Бога към Неговото свято Слово няма да се изчерпи, нито угасне. Книгата Откровение не е за Второто Идване на Христос. Тя е за разрушаването на Израел и за победата на Христос над Неговите врагове при установяването на новозаветния Храм. Всъщност, както ще видим, думата идване както е използвана в Книгата Откровение никога не се отнася до Второто Идване. Откровение пророкува Божия съд над отстъпилия Израел; и макар тя за кратко да посочва към събития отвъд нейния непосредствен обхват, това се прави единствено като “обобщение,” за да покаже, че невярващите никога няма да надделеят срещу Христовото Царство. Но основната цел на Откровение е в събития, които са щели да станат скоро. Трето, св. Йоан посочва определени ситуации като съвременни: В 13:18 той ясно насърчава своите съвременни читатели да пресметнат “числото на Звяра” и да разшифроват неговото значение; в 17:10, един от седемте царе е понастоящем на престола; и св. Йоан ни казва, че великата Блудница “е [сегашно време] големият Град, който царува [сегашно време] над земните царе” (17:18). Отново, Откровение е било замислено да бъде разбрано според неговата съвременна значимост. Едно футуристично тълкувание напълно се противопоставя на начина, по който самият св. Йоан тълкува своето собствено пророчество. Четвърто, трябва внимателно да забележим думите на ангела в 22:10: “Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо.” Отново, разбира се, изрично ни е казано, че пророчеството е съвременно по характер; но има нещо повече. Думите на ангела са противоречат на заповедта, която Данаил получи в края на своята книга: “Затвори думите и запечатай книгата до края на времето” (Данаил 12:4). На Данаил беше конкретно заповядано да запечата своето пророчество, защото то се отнасяше за “края,” в далечното бъдеще. Но на св. Йоан е казано да не запечатва своето пророчество, защото времето, за което то говори, е близо. Така, фокусът на Книгата Откровение е върху съвременната ситуация на св. Йоан и неговите читатели от първи век. Тя е била написана, за да покаже на ранните християни, че Исус е Господ, “началникът на земните царе” (Откровение 1:5). Тя показва, че Исус е ключът към световната история – че нищо не може да се случи извън Неговата върховна воля, че Той ще бъде прославен във всяко нещо, и че Неговите врагове ще лижат прахта. Християните от онези дни са били изкушавани да направят компромис с поклонението пред държавата и лъжливата религия на своето време, и са се нуждаели от това послание за Христовото абсолютно господство над всичко, за да бъдат подсилени във войната, към която са били призовани. И ние също се нуждаем от това послание. Ние също сме подложени всекидневно на заплахите и съблазните на Христовите врагове. От нас също се иска – дори от други християни – да направим компромис със съвременните Зверове и Блудници, за да спасим себе си (или нашите работни места, собственост или данъчни облекчения). И ние също сме изправени пред избор: да се подчиним на Исус Христос или да се подчиним на Сатана. Откровение има могъщо послание днес, и неговото послание за нас е същото, като за ранната църква: че “няма квадратен сантиметър повърхност на небето или на земята или под водата, в който да има мир между Христос и Сатана”;105 че нашият Господ изисква повсеместно подчинение на Неговото управление; и че Той е предопределил Своя народ за победоносно завоевание и господство над всичко в Неговото име. Не трябва да правим компромис и не трябва да отстъпваме нито крачка във великата битка на историята. Заповядано ни е да победим. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|