Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Първенството на символизма
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Първенството на символизма
Колко важен е символизмът в Библията? Великият холандски теолог Херман Бавинк разглежда обширно този предмет в своята книга, Учението за Бога.85 Говорейки за “символните” имена на Бога в Библията, той казва: “Писанието не съдържа просто няколко антропоморфизми; напротив, цялото Писание е антропоморфно. . . . Следователно, всички имена, с които Бог нарича Себе Си и чрез които Той ни позволява да се обръщаме към Него, са извлечени от земните и човешки взаимоотношения.”86 “За да ни даде идея за величието и за възвишения характер на Бога, имената са извлечени от всякакъв вид създание, живо и неживо, органично и неорганично.”87 Всъщност, “като цяло е невъзможно да се каже нещо за Бога без използване на антропоморфизми. Не виждаме Бога какъвто е сам по Себе Си. Ние го наблюдаваме в Неговите действия. Наричаме Го според начина, по който Той се открива в Своите дела. Да видим Бога лице в лице е за нас невъзможно, поне тук на земята. . . . Затова онзи, който възразява срещу антропоморфизмите, отрича по този начин възможността за откровение на Бога в Неговите творения.”88 “За човека има само две възможности: или абсолютно мълчание по отношение на Бога, или да говори за Него по човешки начин; или агностицизъм, т.е. теоретичен атеизъм, или антропоморфизъм.”89 Така символизмът е неизбежен: “Следователно, макар да наричаме Бога с имена, извлечени от творението, самият Бог пръв е установил тези имена за творението. Наистина, макар първо да прилагаме към творението имената, които обозначават Бога, поради факта, че познаваме творението преди да познаем Бога; по същество те се отнасят първо за Бога, и после за творението. Всички добри свойства се отнасят първо за Бога, и после за творението: Бог притежава тези качества ‘по същество,’ творението ‘чрез споделяне.’ Както храмът беше направен ‘според модела, показан на Мойсей на планината,’ Евреи 8:5, по същия начин всяко творение е било първо замислено, и след това (във времето) сътворено. ‘Всяко бащинство’ се нарича по ‘Бащата,’ Който създаде всички неща – Ефесяни 3:15; ср. Матей 23:9.’”90 Бавинк прави две много важни заключения: Първо, цялото творение е предимно символично. Всички създания отразяват Божията слава, и са образи на една или друга страна от Неговото естество. Божията личност е отпечатана върху всичко, което Той е направил. Централната стойност на всичко е, че то е символ на Бога. Всички други стойности и взаимоотношения са второстепенни. И тъй като човекът е първостепенният символ на Бога, Неговият собствен “образ” (индивидуално и корпоративно), всичко е също така символично в човека; така всичко дава откровение за Бога и за човека.91 Второ, символизмът е аналогичен, не реалистичен. В това образният език на Библията се различава силно от образите на езичеството. Например, Библията говори за брачния завет като аналогичен на завета между Бога и Неговия народ (2 Коринтяни 11:2; Ефесяни 5:22-23; Откровение 19:7-9; 21:9-11). Църквата винаги е виждала Песен на Песните като частична аналогия на нейната любов с небесния Младоженец. Но това е далеч от заключението, че сексът е тайнство; нито това е учение за спасение чрез брак. Символизмът е аналогичен, не метафизически. Ние нямаме сексуални взаимоотношения с Бога. Това е комплекс от образи за единия и многото, включени в библейската картина. Теологията на Библията е аналогична, не реалистична. В библейското спасение човек става създаден наново в Божия образ чрез юридическа присъда и етична промяна – не чрез метафизично участие в божественото естество.92 Това означава, че библейският символизъм не е “шифър.” Той не е даден в плосък стил “това означава това”: “Библейските символи са променливи, не стереотипни.”93 Библейският символ е съвкупно значение, отнасящо се за няколко идеи едновременно. Библейският символизъм, както поезията, е емоционално наситен език, използван когато описателният, конкретен език е недостатъчен. Библията използва емоционални поетични образи, за да предизвика в нашите умове различни асоциации, които са били установени от литературното изкуство на самата Библия. Остин Фарър посочва едно разграничение, което трябва винаги да имаме предвид – разликата между смисъл и обект. Докато смисълът на символа остава един и същ (думите “бял дом” винаги означават “бял дом”), той може да се отнася за многобройни обекти (Белият дом във Вашингтон, бялата къща отсреща; зелената къща собственост на Фред Уайт [white – бял, бел. прев.]; и т.н.) “Образите на св. Йоан не означават всичко, което ви хрумне; техният смисъл може да бъде определен. Но те все още имат удивително многообразие от обекти. Иначе защо да пише в образи вместо в студена фактологична проза? Казва се, че целта на научното твърдение е премахването на двусмислието, а целта на символа е именно двусмислието. Ние пишем в символи, когато желаем нашите думи да представят, а не да анализират или докажат, своята предметна същност. (Не всяка предметна същност; някоя може да бъде пряко представена без символ). Може да се каже, че символът се старае да бъде това, за което той говори, и имитира действителността чрез многообразието от значения в нея. Точното твърдение изтъква една единствена страна на истината: теологът, например, се стреми да очертае отношението на изкупителната смърт на Христос към идеята за съдебната справедливост. Но ние, които вярваме, че изкупителната смърт наистина е извършена, трябва да виждаме в нея факт, който е свързан с всичко човешко или божествено, с толкова много значения, колкото неща, към които тя може да има отношение. За хората, които са я наблюдавали, самата физическа поява на тази смърт по никакъв начин не изразява това, за което я приема християнинът; нужни са били много години за да може Кръстът да си спечели силата като символ сам по себе си. Св. Йоан пише за ‘закланото агне’ и в четящия Писанието ум се събуждат многобройни значения с безкраен обхват и многообразие. Има една съвременна и изключително глупава доктрина, че символът поражда емоция, а точната проза излага действителността. Нищо не може да бъде по-далеч от истината: точната проза бяга от действителността, символът я представя. И по същата тази причина символите носят в себе си нещо от многостранността на дивата природа.”94 Например, символичното число 666 (Откровение 13:18) ясно се отнася до Нерон Цезар; но ако св. Йоан е възнамерявал неговите читатели да разберат само “Нерон Цезар,” той би написал “Нерон Цезар,” не “666.”95 Той използва числото 666 заради вече установената система на библейска образност, която му позволява да каже много неща за Нерон само като използва това число. Както казва Филип Карингтън: “Много хора ‘тълкуват’ Откровение . . . сякаш всяка подробност от всяко видение има ограничено значение, което би могло да бъде обяснено с определен брой думи. Тези коментатори са рационализатори, на които им липсва мистичният смисъл. Символизмът е начин да се внуши истината за тези големи духовни реалности, който изключва точна дефиниция или пълна систематизация; именно затова той е толкова силно използван в богослужението. . . . Символът е много по-богат по значение от всяко значение, което бихме могли да извлечем от него. Същото е вярно за притчите и символичното учение на Христос. Същото е вярно за тайнствата и символичните действия на църквата, или дори на обществото. Много логически системи могат да бъдат направени, за да обяснят ‘значението’ на ръкостискането или на прекръстването; но заради тяхната простота и универсалност, тези действия означават повече отколкото думите могат да обяснят.”96 Нещо повече, “пророците като цяло използват доста хиперболи и живописно преувеличение в стила на Ориенталската поезия. Дните на Моите хора ще бъдат като дните на дърво (Исая 65:22). Но Аз изтребих пред тях аморееца, чиято височина беше като височината на кедрите (Амос 2:9); твърдения, които означават съответно ‘много дълги’ и ‘много висок.’ Това се вижда дори в най-ранната поезия: Планините се разиграха като овни. . . . Трепери, земьо, от присъствието на Господа (Псалм 114). Поетите, дори западните поети, винаги ще продължават да използват това. Това включва употребата на огромни числа; царуване от четиридесет години означава дълго царуване; царство от хиляда години означава доста продължително царство. Поезията на Исус притежава това до върховна степен; камили са поглъщани или преминават през иглени уши; планини са хвърляни в дълбините на морето; човек има дебела като дърво греда в своето око.” “Хората без достатъчно въображение да разберат това и да му се наслаждават, трябва да стоят настрана от Апокалипсиса. Точно както свидетелят трябва да разбира ‘естеството на клетвата,’ така коментаторът трябва да разбира естеството на едно стихотворение или дори на една шега. Много хора, на които им липсва чувство за поезия или за хумор, са се заемали с Апокалипсиса и са създали бъркотия.”97 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|