Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
-10 В този миг, събранието от светии и ангели в небесата избухва в хваление: Четирите живи създания и двадесет и четирите старци се покланят пред Агнето
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Нова Песен
- : Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й. Изкупление: Защото си бил заклан, и със Своята кръв си ни изкупил.
| 8-10 В този миг, събранието от светии и ангели в небесата избухва в хваление: Четирите живи създания и двадесет и четирите старци се покланят пред Агнето, падайки в обожание, като се приготвят да Го хвалят в песен, като всеки има арфа. Друго важно нещо в сцената включва златните чаши, пълни с тамян, които са (т.е. които представляват, или които представят символично) молитвите на светиите (сравнете Псалм 141:2; Лука 1:10). Геерхардус Вос обяснявя: “Символизмът лежи отчасти в това, че димът е пречистената същност на жертвата, и отчасти в нейното възнесение. Това че олтарът с тамяна беше най-близо до завесата пред Пресветото място отбелязва религиозната характерност на молитвата като идваща най-близо до Божието сърце. Жертвата беше постоянна. Идеята за приятния мирис на горящия тамян в ноздрите на Йеова е доста далеч от нашите собствени представи за религиозна образност, но това не е причина да бъде пренебрегнато, тъй като в еврейската представа за религия то не е считано ни най-малко за неподходящо.”269
Тогава живите създания и старците пеят Нова Песен, и отново е използвана хорова част за обяснение на символите. Всъщност, нашето тълкувание се потвърждава от израза, който св. Йоан използва тук. Новата Песен се споменава седем пъти в Стария Завет (Псалм 33:3; 40:3; 96:1; 98:1; 144:9; 149:1; Исая 42:10), винаги във връзка с Божиите изкупителни/творчески дела в историята. Новата песен празнува сключването на Завета и предсказва идването на Христос, за да донесе спасение на народите и повсеместна победа за праведните: Пейте на Господа нова песен, Защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа. Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите. Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението, извършено от нашия Бог. (Псалм 98:1-3) Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята! . . . Нека отдават слава на Господа, И нека възвестят хвалата му в островите, Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като войник, Ще извика, Да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си. (Исая 42:10-13) Всеки път, когато се достига нов етап от изкупителната история в Библията (като Изхода, основаването на теократичното царство и пр.), има съответствуващ период на канонично откровение; както казва Геерхардус Вос, “Откровението следва събитията.”270 По-конкретно, появата на канонично Писание придружава Божието победоносно изкупление на Неговия народ, както посочва Мередит Клайн относно “раждането на Библията”: “Посред падналия свят и пред лицето на сатанинската враждебност, изявена в различни исторически проявления, Божият народ не би могъл да стигне до положение на царство без изкупителните присъди, освобождаващи го от властта на противника. Само когато Господ Бог е завършил Своята спасителна победа, ще бъде приготвен пътят да провъзгласи Своето царство-договор, установявайки Своите заповеди сред Своя избран народ и заповядвайки съществуването на тяхното царство под властта на Неговата върховна воля . . . .” “Заветното откровение вече е било отправено към Авраам, Исак и Яков и техните семейства, предлагайки им като обещание царството. Но Писанието изисква за неговото появяване нещо повече от обещание за царство. Беше необходимо обещанието и клетвата, дадени на патриарсите, да бъдат изпълнени; избраният народ трябва действително да достигне характер на народ. Докато Бог не създаде царството-народа на Израел, изведен от Фараоновата тирания към Синайското събрание, Той не можеше да даде каноничен завет от библейския тип. Така появата на канонично Писание трябваше да чака победата на Яхве при изхода. Тази победа даде сигнал за пълнотата на времето за раждането на Божието договорно Слово.” “Насрочването на раждането на писаното Слово точно в тази историческа точка ни насочва към особеното качество на каноничното Писание. Тъй като води началото си от величественото изявяване на властта на Яхве в спасение и съд, според пророческите обещания, дадени на патриарсите, Писанието от началото носи характера на слово на победно изпълнение. Неоспорима изявление е, че името на Израилевия Бог е Яхве, могъщият Господар на завета. Макар Мойсеевото царство, установено на Синай, да беше само временно и само обещание относно Месианската действителност на новозаветната епоха, все пак без съмнение старозаветното Божие Слово, което провъзгласи Израилевото царство, беше за пред-Месианския етап от изкупителната история слово за видимо изпълнени обещания и за победното царуване на Яхве, решително и драматично изявено. Затова от своето първо появяване като следствие от победа, каноничното Писание застава пред хората като божествено победно слово.”271 Това, което Синай показа във временна форма, Голгота и Елеонският хълм показаха в окончателна форма: победоносното изкупление на Божия избран народ в Новия Завет, когато Лъвът от Юдовото племе победи, за да отвори Книгата. И тъй като Исус Христос придоби Новия Завет за Своя народ, Той нареди написването на каноничното Писание на Новия Завет като решително и драматично изявление на Своето победно царуване, Своето “божествено победно слово.” Заедно с новото писмено откровение, този нов и окончателен етап от изкупителната история, въведен с Новия Завет, призовава за Нова песен, нов литургичен отговор от Божието хвалещо събрание. Точно както предишните епохи в заветната история породиха Нова песен,272 окончателното установяване на нов народ със свое ново царство-договор поражда необходимостта от ново поклонение, такова, което ще бъде истинско изпълнение на старото, надминаващо всичко, което то предизвести. Новото вино на Новия Завет не би могло да се побере в меховете на Старото; новото изкупление изисква от нас пълно и правилно изразяване на Новата песен на християнската литургия. Точно това възвестява Новата песен като своя основа: Царство-Договор: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й. Изкупление: Защото си бил заклан, и със Своята кръв си ни изкупил. Народност: И направил си ги на нашия Бог царство и свещеници. Господство: И те ще царуват на земята. Един момент от песента е породил сериозен тълкувателен проблем: Както отбелязахме при 4:4, Нед Стоунхаус (и множество други) твърди, че двадесет и четирите старци са вид ангели. Основата на мнението на Стоунхаус се свежда до факта, че един ръкопис на гръцкия нов завет съдържа текстов вариант, който, както твърди той, посочва това. Докато повечето ръкописи казват, че Христос ни е изкупил, варианът, предпочетен от Стоунхаус, казва, че Христос е изкупил хора. Очевидно разликата е, че певците при първия случай са категорично наредени сред изкупените, докато певците във втория вариант не са непременно включени сред изкупените от Христовата кръв. За нещастие на тълкуванието на Стоунхаус, има два факта, които от самото начало говорят срещу него. На първо място, дори ако всички ръкописи съдържат предпочетения вариант от Стоунхаус, той не доказва неговата теза; Стоунхаус просто прави предположение, което може (но не е задължително) да следва от неговата предпоставка. (В края на краищата, всеки вярващ може все още да се моли за “Църквата” или за “Божия народ,” без да изключва себе си; самият факт, че старците благодарят на Бога за изкупването на “хора,” не означава по необходимост, че те самите не са между изкупените.) Второ, все пак, от стотиците ръкописи, съдържащи Книгата Откровение, само един съдържа тези изключително несигурни думи. Вариантът не се намира в никое “семейство” от ръкописи, и определено не е в нищо, което би могло да се нарече ръкописна “традиция”; среща се само в един единствен ръкопис. Да се основава едно тълкувание върху такава нестабилна основа е, меко казано, крайно субективен и произволен метод за изучаване на Библията. Без съмнение, традиционният вариант (“ни”) е верният. Но казването на това повдига още два проблема: (1) За четирите живи същества, които не изглежда да представляват Църквата, се казва, че пеят тази песен; (2) песента преминава в трето лице между стихове 9 и 10. В стих 9 четем: “Ти си ни изкупил”; а в стих 10 четем: “И си ги направил царство . . . и те ще царуват.” В действителност, тези два проблема се решават един с друг. Очевидно това е пример за това, което вече видяхме в тази книга, което ще става все по-познато, като продължаваме в нея: ответното хваление. Този модел от хорови отговори продължава в тази глава (ср. ст. 11-14). Една вероятна схема на тази част от небесната литургия би била следната: Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|