Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Четиримата Конника (6:1-8)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Той излезе побеждаващ и да побеждава
- Смърт
| Четиримата Конника (6:1-8)
1 И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди! 2 И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи. 3 И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди! 4 И излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя. 5 И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди! И видях, и ето, червен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си. 6 И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай. 7 И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди! 8 И видях, и ето зелен кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. Централният старозаветен текст зад образите на “Четиримата конници на Апокалипсиса” е Захария 6:1-7, който изобразява Четирите Вятъра като Божии колесници, движени от Неговите представители, които излизат и влизат, обхождайки земята. Следвайки и подражавайки на действието на Духа (вижте 5:6), те са Божиите средства за управление на историята (вижте по-долу за 7:1, където Четирите Вятъра биват отъждествявани и управлявани от ангели; сравнете също Псалм 18:10, където “крилата на ветровете” са свързани с “херувимите”). Библейският символизъм разглежда земята (и особено Земята на Израел) като Божия олтар с четири ъгъла, и затова често представя всеобхватни, национални осъждения в четворна форма. Следователно, Конниците ни показват Божието средство за управление и довеждане на съд над непокорния народ на Израел. Коментарите на Милтън Тери са полезни: “Истинското тълкуване на тези първи четири печата е това, което ги вижда като символично представяне на ‘войните, глада, мора и земетресенията,’ за които Исус обяви, че ще бъдат ‘началото на страдания’ при опустошението на Ерусалим (Матей 24:6-7; Лука 21:10-11, 20). Опитът да се отъждестви всяка отделна фигура с едно конкретно събитие пропуска духа и метода на апокалиптичния символизъм. Целта е да се даде четирикратна и силно впечатлителна картина на тази ужасна война срещу Ерусалим, която е определена да възмезди праведната кръв на пророците и апостолите (Матей 23:35-37), и да доведе ‘голяма скръб,’ каквато никога е нямало преди (Матей 24:21). Като четирите последователни, но близко свързани ята вредители в Йоил 1:4; като четирите конника на различно оцветени коне в Захария 1:8, 18, и четирите колесници, теглени пак от различно оцветени коне в Захария 6:1-6, тези четири горчиви присъди на Йеова излизат по заповед на четирите живи същества при Престола, за да изпълнят волята на Онзи, Който е обявил ‘книжниците, фарисеите и лицемерите’ на Своето време за ‘змии и ехидни,’ и ги увери, че ‘всичко това ще дойде върху това поколение’ (Матей 23:33, 36). Трудовете на Йосиф Флавий изобилно ни показват колко страшно са били изпълнени тези неща в кървавата война на Рим срещу Ерусалим.”276 Също толкова важна за основата на този текст, колкото и Захария, е Молитвата на Авакум (Авакум 3), традиционният текст за четене в синагогата за втория ден от Петдесятница,277 в който пророкът вижда Бога идещ в съд, светещ като слънцето, блестящ с мълнии (Авакум 3:3-4; сравнете Откровение 1:16; 4:5), носещ мор и чума (Авакум 3:5; Откровение 6:8), разтърсващ планините и срутващ хълмовете (Авакум 3:6, 10; Откровение 6:14), яздещ на коне срещу Своите врагове (Авакум 3:8, 15; Откровение 6:2, 4-5, 8), въоръжен с Лък (Авакум 3:9, 11; Откровение 6:2), затъмняващ слънце и луна (Авакум 3:11; Откровение 6:12-13) и потъпкващ народите в Своя гняв (Авакум 3:12; Откровение 6:15). Авакум ясно тълкува своите образи като пророчество за военното нашествие на Халдейците в Юда, Божиите езически инструменти за божествен гняв (Авакум 3:16; сравнете 1:5-17). С подобен образен език св. Йоан изобразява унищожението на Израел от ръцете на нахлуващите Едомски и Римски войски. 1-2 Виденията от Книгата започват, както започват Посланията, с Христос държащ група от седем в своята ръка. Когато Агнето отваря всеки един от първите четири Печата, св. Йоан чува едно от четирите живи същества да казва с глас като гръм: Ела! Това не се изговаря към св. Йоан като “ела и виж.”278 По-скоро всяко от живите същества призовава един от Четиримата Конника. Тоест, четирите ъгъла на земята, стоящи около олтара, призовават за Божията праведна присъда да дойде и да унищожи нечестивите – точно както характерният вик на апостолската църква за съд и спасение е бил, Мараната! Ела, Господи! – и доведи Анатема.279 Когато първото живо същество извиква, св. Йоан вижда бял конник, неговият ездач въоръжен за битка, носещ Лък. Конникът е вече побеждаващ, защото на Него се дава корона (св. Йоан като цяло използва безличен страдателен залог през цялото пророчество, за да посочи, че нещо е направено от Бога; сравнете 6:2, 4, 11; 7:2, 4; 8:2, 3, и т.н.) Вече постигнал победата, Той язди към още победи: Той излезе побеждаващ и да побеждава. Удивително, обичайното диспенсационалистично тълкувание твърди, че този конник на белия кон е Антихристът.280 Показвайки къде лежи неговата вяра, Хал Линдзи е последователен и твърди, че Антихристът е “единствената личност, която би могла да извърши всички тези подвизи.”281 Но има няколко подробности относно този Конник, които показват убедително, че Той не може да бъде никой друг, освен Господ Исус Христос. Първо, Той язди на бял кон, както Исус в 19:11-16. Второ, Той носи Лък. Както видяхме, текстът от Авакум, който формира основата за Откровение 6, показва Господ като Воин-Цар носещ Лък (Авакум 3:9, 11). Св. Йоан също се позовава на Псалм 45, едно от най-големите пророчества за победата на Христос над Неговите врагове, в който псалмистът радостно възклицава към Него, когато Той язди побеждаващ и да побеждава: Препаши меча Си на бедрото Си, Силни, Славата Си и величието Си; И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта и правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща. Стрелите Ти са остри, Забиват се в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе. (Псалм 45:3-5) Тук трябва да зададем твърде очевидния въпрос – толкова очевиден, че обикновено напълно го пропускаме: Откъде Христос взема Лъка? Отговорът (както обикновено) започва в Битие. Когато Бог направи завет с Ной, Той обяви, че вече няма да воюва със земята, заради “благоуханния аромат” на жертвата (Битие 8:20-21); и като свидетелство на това Той разхлаби Своя Лък и го окачи “в облака” за да се вижда от всички (Битие 9:13-17).282 По-късно, когато Езекиил беше “грабнат” до Престолната зала на върха на Облака на Славата, той видя Дъгата (Лъка) да виси над Престола (Езекиил 1:26-28); и тя беше все още там, когато св. Йоан се възнесе до небето (Откровение 4:3). Но когато Агнето излезе, за да получи Книгата от ръката на Своя Баща, Той също посегна и взе Дъгата (Лъка), за да я използва в съд срещу отстъпниците на Израел. Защото онези, които “съгрешават самоволно, след като са познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: На мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, и пак: Господ ще съди хората Си. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” (Евреи 10:26-31). Така беше необходимо да се вижда как първият Конник носи Лъка на Божия гняв, за да показва изливането на Проклятието върху земята на Израел; за тези отстъпници Ноевият завет беше развален. Първите читатели на св. Йоан незабавно биха разбрали неговите думи за този Конник с Лъка като отнасящи се за Исус Христос, на основа на това, което вече видяхме. Но, трето, вижда се, че на Конника е дадена корона, и това също се съгласява с това, което знаем за Христос от Откровение (14:14; 19:11-13).283 Четвъртата и последна точка, обаче, трябва да направи това тълкувание напълно сигурно: Конникът излиза, за да побеждава.284 Това е същата дума на гръцки, която се използва в посланията до седемте църкви за побеждаване и покоряване (вижте Откровение 2:7, 11, 17, 26; 3:5, 12, 21). Вижте как Откровение използва тази дума до този момент: На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и аз победих и седнах с Баща Си на Неговия престол. (3:21) Лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата. (5:5) И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи. (6:2) Именно Христос е превъзходният Победител. Всички събития в историята са под Негово управление, и е напълно подходящо Той да бъде представен тук като водачът на Божиите присъди. Той е Центърът на историята, и Той е Който нанася присъди срещу Земята. Неговото отваряне на Новия Завет гарантира падането на Израел; както Той победи, за да отвори Книгата, така Той язди победоносно, за да осъществи значението на Книгата в историята. Той излезе при Своето Възкресение и Възнасяне като вече победоносен Цар, побеждаващ и да побеждава, разширявайки действието на Своята вечна, окончателна победа по цялата земя. И трябва специално да отбележим ужасните присъди, които идват след Него. Конниците представляват силите, които Бог винаги използва за да съкруши бунтовни народи, и сега те са обърнати срещу Неговия заветен народ. Същото важи, разбира се, за всички хора и народи. Всички опити да се намери мир и сигурност без Исус Христос са обречени на провал. Народът, който не се подчини, ще бъде смазан от Неговите войски, чрез историческите сили, които са постоянно на Неговото абсолютно разположение. Има разлики между това видение за Христос и видението в Откровение 19. Основната причниа за това е, че в глава 19 Христос е видян с меч, излизащ от Неговата уста, и видението символизира Неговото покоряване на народите след 70 г. от Хр. Но това не се вижда още при отварянето на печатите. Тук Христос идва срещу Своите врагове в съд. Той идва, не да спаси, не да изцели, а да унищожи. Страшните и ужасяващи конници, които Го следват, не са посланници на надежда, а на гняв. Израел е обречен. 3-4 Агнето отваря Втория Печат, и св. Йоан чува второто живо същество да казва: Дойди! В отговор на призива излиза конник на червен кон, на когото е дадена от Бога властта да отнеме мира от Земята, и хората да се убиват едни други; и нему е дадена голяма сабя. Този втори конник, представляващ война, показва колко напълно покварен е човекът. Не е необходимо Бог да подбужда хората да се бият едни срещу други; Той просто нарежда на Своите ангели да отнемат условията на мир. Защо няма повече войни в един греховен свят? Защо няма повече кръвопролития? Защото има ограничения върху нечестието на човека, върху свободата на човека да изработва логичните последствия от своята омраза и бунт. Но ако Бог премахне ограниченията, човешката етична извратеност се открива в цялата си грозота. Жан Калвин пише: “Умът на човека е бил толкова отдалечен от Божията правда, че замисля, желае и предприема само това, което е нечестиво, извратено, глупаво, нечисто и позорно. Сърцето толкова е напоено с отровата на греха, че не може да издиша нищо друго, освен гнусно зловоние. Но ако някои хора от време на време покажат нещо добро, техните умове пак остават завинаги обгърнати в лицемерие и измамна лукавост, а сърцата им обвързани от тяхната вътрешна поквара.”285 Всичко това е било изобилно изпълнено в Израел и в околните народи по време на Последните Дни, когато Земята е била изпълнена с убийци, революционери и терористи от всякакъв вид; когато “всеки град беше разделен на две войски, строени една срещу друга, и оцеляването на едната партия се състоеше в унищожението на другата; така дните бяха прекарвани в проливане на кръв, а нощите в страх. . . . Тогава беше обичайно да се видят градове пълни с мъртви тела, все още непогребани, стари хора, заедно с бебета, всички мъртви и разпръснати наоколо; жени също лежаха между тях, без никакво покритие на своята голота; след това можехте да видите цялата провинция пълна с неизразими бедствия, докато страхът от още по-варварски действия, които бяха надвиснали, беше навсякъде по-голям от престъпленията, които вече бяха извършени.”286 5-6 Следвайки петите на войната идва третият ангелски конник, начерен кон, държащ везни в своята ръка, символ на глад от пророчеството на Езекиил, в което гладуващите обитатели на Ерусалим бяха принудени да претеглят внимателно храната си (Езекиил 4:10). Този Конник донася икономическо лишение, ситуация описана като напълно хаотична. Глас отсред четирите живи същества – т.е. от Божия Престол – казва: хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай. Така това проклятие означава недостиг на необходимите суровини – единица тегло пшеница, което се покачва до повече от 1000% спрямо предишната си цена, поглъщайки една цяла надница,287 така че целият труд на човека да се похарчи за придобиването на храна. Това е Божието проклятие върху хората, когато те се разбунтуват: Самата земя ги избълва (Левит 18:24-28; Исая 24). Проклятието поглъща производителността във всяка област, и нечестивото общество загива от глад, болести и насилие (Второзаконие 28:15-34). Ето как Бог обуздава нечестивите: Те трябва да прекарват толкова много време само за да оцелеят, че са неспособни да осъществяват нечестиво господство над земята. В дългосрочен период, това е историята на всяко общество, което изоставя Божието Слово.288 Йосиф Флавий описва трескавото търсене на храна при окончателната обсада: “С влошаването на глада нарастваше и безумието на метежниците, и всеки ден тези ужаси връхлетяваха още по-страшно. Защото, тъй като никъде не се виждаше жито, мъжете нахлуваха в къщите, и ако намираха нещо, те пребиваха обитателите за това, че не са признали, че имат жито; ако не намираха нищо, ги измъчваха, като че ли го бяха скрили по-внимателно. Доказателството дали имат храна или не идваше от физическото състояние на нещастниците; за хората, които все още са в добро състояние, се считаше, че са добре осигурени с храна, докато онези, които вече линееха, бяха подминавани, защото изглеждаше безсмислено да се убиват хора, които скоро щяха да умрат от глад. Мнозина тайно разменяха своите притежания за един хиникс пшеница, ако бяха богати, и за ечемик, ако бяха бедни. Тогава те се затваряха в най-тъмните ъгли на своите домове; от силен глад някои дори изаждаха своето жито под земята, докато други го печаха, подбуждани от нужда и от страх. Никъде нямаше изложена маса – храната се изтръгваше полу-сготвена от огъня и се разкъсваше на парчета.”289 От друга страна, обаче, в това особено проклятие върху Ерусалим луксозните дървено масло и вино не са засегнати от общото повишение на цените; на черния Конник е забранено да ги докосва. Везните са знакът на Везни, заемащ септември и октомври; Фарър предполага, че ако житената реколта се провали през април и май, “хората започвали да затягат колани през октомври. Тогава те тъкмо привършвали обирането на плодовете, и е можело да наблюдават иронията на природата, че гроздето и маслините са останали непокътнати; от традиционната триада жито, вино и зехтин, в крайна сметка житото ще ви държи живи без другите две, но не и те без житото.”290 По всяка вероятност, още едно измерение на значението на този израз е, че Божиите пратеници за унищожение са предупредени да не повреждат праведните: Писанието често говори за Божиите благословения върху праведните като зехтин и вино (сравнете Псалм 104:15); и разбира се, зехтинът и виното се използвали в ритуалите на Църквата (Яков 5:14-15; 1 Коринтяни 11:25). Следователно това съответствува на онези други текстове, в които праведните са защитени от унищожение (сравнете 7:3). 7-8 Накрая се отваря Четвъртият Печат, и четвъртото живо същество призовава последния Конник на осъждението, който язди върху зелен кон – зеленият цвят291 загатва за болнава бледност, предвестник на смъртта. Така четвъртият конник, с много по-широки и по-обхватни пълномощия, е наречен Смърт; и той е следван от Ада (гроба) – като и двамата са пуснати от Човешкия Син, който ги отключва със Своя ключ (1:18). И на него е дадена власт да донесе четири язви върху Земята с четири краища: да убие с меч и с глад и с мор и с дивите зверове на Земята. Това просто е обобщение на всички заветни проклятия в Левит 26 и Второзаконие 28. Нещо повече, това съответствува на Божието изброяване на Неговите четири основни категории от проклятия, с които Той наказва нечестивите и непокорни народи – “Моите четири тежки съдби върху Ерусалим: меча, глада, лютите зверове и мора, та да отсека от него и човек, и животно!” (Езекиил 14:21; сравнете Езекиил 5:17). Но на този предварителен етап – и в съгласие с “четирикратността” на текста като цяло – на Смъртта и на гроба е дадена власт да погълнат само до една четвърт от Земята. Присъдите на Тръбите ще отнемат една трета от Земята (сравнете 8:7-12), а присъдите от Чашите ще я погубят цялата. Може би най-значителното препятствие за едно правилно тълкувание на този текст е било това, че коментаторите и проповедниците са се страхували и са били неспособни да видят, че Бог е Този, който нанася тези присъди върху Земята – че те са извикани от Престола, и че пратениците на съда са самите Божии ангели. Особенно порочно и вредно е всяко тълкувание, което се стреми да противопостави Божия Син срещу небесния съд, така че записаните тук проклятия да се виждат като неприсъщи по някакъв начин на Неговия характер. Но това е Исус, Агнето, Който отваря печатите на съда, и това е Исус, Царят на Царете, който язди победоносно, водейки ангелските войски срещу народите, за да унищожи онези, които въстават срещу Неговото световно управление. За ранните християни е било особено важно да разберат това, защото тези присъди вече са нахлували в техния свят. Във всяка епоха християните трябва да се изправят с увереност срещу света, с непоклатимото убеждение, че всички събития в историята са предопределени и произлизат от Божия Престол. Когато виждаме света разтърсван от войни, глад, язви и природни бедствия, трябва да кажем заедно с Псалмиста, “Елате та вижте делата на Господа, какви опустошения е направил на земята” (Псалм 46:8). В края на краищата отношението на християнина към Божиите съдби върху нечестивия свят е същото като на четирите живи същества около Престола, които радостно призовават Божиите пратеници на осъждение: “Ела!” Ние също в нашите молитви трябва да умоляваме Бога да нанесе Своя гняв върху нечестивите, да изяви Своята правда на земята. Изправени пред тези величествени откровения на съда, какъв е правилният отговор за нас? На нас ни е казано, в 22:17: Духът и Невястата казват: “Ела!” Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|