Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
И Този, Който седи, е като яспис и сардис на глед
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- От Престола излизат светкавици, и гласове, и гърмежи
- нещо като стъклено море, подобно на кристал
- Лъвът
- Свят, Свят, Свят е Господ Бог, Всемогъщия, Който бе, и Който е, и Който иде
| И Този, Който седи, е като яспис и сардис на глед: Бог е видян като ярка, непристъпна светлина (сравнете 1 Тимотей 6:16), защото св. Йоан е бил взет в небесното пресвето място, вътрешното Светилище на космическия Храм в Облака на славата. Подчертаващ това е фактът, че Йоан вижда дъга около Престола, на изглед като смарагд. Струва си да се отбележи, че тези три камъка, ясписа (може би опал или диамант),235 сардис (червеникав камък), и смарагд, представляват три от дванадесетте племена на Израел върху нагръдника на първосвещеника (Изход 28:17-19, LXX); те също са споменати сред скъпоценностите, които са били изобилни в земята в Едемската градина (Езекиил 28:13, LXX). Сравнете видението на Йоан с това на пророк Езекиил:
. . . виждаше се подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек, седящ на него на високо. И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние. Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. (Езекиил 1:26-28) Така св. Йоан е в истинския Храм, небесния първообраз, който представлява модела за изграждането на Скинията от Мойсей (Изход 25:40; Евреи 8:1-2, 5; 9:23-24). Той вижда Престола, съответствуващ на Седалището на Милостта; Седемте светила, съответствуващи на Светилника със седем светила; Четирите живи същества, съответствуващи на Херувимите; Стъкленото море, съответствуващо на Медното “Море”; и Двадесет и четирите Старци, съответствуващи на Двадесет и четирите свещенически рода. (Вижте Приложение А за по-пълно изследване на Левитския символизъм тук и в цялото Откровение.) 4 Около Престола св. Йоан вижда двадесет и четири престола, на които седят двадесет и четири старци. Кои са тези старци? В една известна статия големият новозаветен учен Нед Стоунхаус от Уестминстърската Семинария защитава възгледа, че тези старци са “небесни същества по ранг по-висши от ангелите като цяло, като херувимите и серафимите в Стария Завет, ако не са и самите те.”236 Въпреки умелата защита на Стоунхаус на неговата позиция, тя почива на презумпция за текста, която със сигурност е неправилна, и така неговото тълкувание се отклонява сериозно. (Повече по текстуалния проблем и мнението на Стоунхаус ще бъде изложено по-долу, в дискусията по 5:9). От друга страна, има състоятелни основания за разбирането, че тези старци са представители на Църквата в небето (или, както св. Йоан прогресивно разкрива в своето пророчество, земната Църква, която се покланя в небето). Първо, самото име старци посочва, че тези същества представляват Църквата, а не ангели. Никъде в Библията думата старец не се дава нещо друго освен за хора, и от най-ранни времена тя означава хора, които имат власт и представителство в Църквата (вижте Изход 12:21; 17:5-6; 18:12; 24:9-11; Числа 11:16-17; 1 Тимотей 3:1-7; Тит 1:5-9; Евреи 13:17; Яков 5:14-15). Следователно, от пръв поглед изглежда, че старците в Откровение са представители на Божия народ, сенатът, заседаващ около своя епископ. Това съображение се засилва от второ наблюдение за тези старци: Те са видяни като седящи на престоли. Вече ни е казано в това пророчество, че християните царуват с Христос (1:6), че носят корони (2:10; 3:11), че на тях е дадена царска власт с Него над народите (2:26-27), че отстъпниците ще бъдат принудени да се поклонят пред тях (3:9), и че те са седнали с Христос на Неговия престол (3:21). Сега в глава 4 виждаме старци седнали на престоли; не е ли това продължение на ученията, представени дотук? Трето, трябва да имаме предвид символизма на числото двадесет и четири. Най-общо, понеже двадесет и четири е два пъти по дванадесет, отново има основание от пръв поглед да приемем, че това число е свързано с Църквата. Дванадесет е число, свързано в Библията с Божия народ: Израел беше разделен на дванадесет племена; и дори за управлението на Новозаветната Църква се говори като за “дванадесет племена,” защото Църквата е Новият Израел (вижте Матей 19:28; Марк 3:14; Деяния 1:15-25; сравнете Яков 1:1). Св. Йоан използва думата старец дванадесет пъти в Откровение (4:4, 10; 5:5, 6, 7, 11, 14; 7:11, 13; 11:16; 14:3; 19:4). Числото двадесет и четири така е “двойна порция” от дванадесет. Многократни числа дванадесет са вградени също в символичната структура на Новия Ерусалим, както четем в последното видение на пророчеството (21:12-14): Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните. . . . И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето. Но картината на двадесет и четирите старци се основава на нещо много по-конкретно, отколкото простото споменаване на умножено дванадесет. В поклонението в Стария Завет имаше двадесет и четири свещенически рода (1 Летописи 24) и двадесет и четири рода на певци в Храма (1 Летописи 25). Така картината на двадесет и четири водачи на поклонението не е нова идея за тези, които първи са прочели Откровението: Това е било характеристика на поклонението на Божия народ в продължение на повече от хиляда години.237 Всъщност, св. Йоан събира заедно два образа, които подкрепят нашето общо заключение: (1) Старците седят на престоли – те са царе; (2) Старците са двадесет и четири на брой – те са свещеници. Това, което св. Йоан вижда, е просто Небесният църковен съвет: представителното събрание на Царското Свещенство, Църквата.238 Че тези старци са свещеници и царе показва, че Аароновото свещенство на Стария Завет е било отменено и надминато; новозаветното свещенство, с Исус Христос като първосвещеник, е Мелхиседеково свещенство. Така св. Йоан ни казва, че тези свещеници-старци носят корони, защото короната на първосвещеника е била дадена на всички. Двете независими свидетелства от втори век, че св. Яков в Ерусалим и св. Йоан в Ефес са носели златната корона на първосвещеника, са като цяло отхвърлени от съвременните учени;239 но тези традиции може би отразяват действителната практика на ранната Църква. Това ни води до друга точка, която трябва да бъде спомената преди да продължим. Вече отбелязахме (вижте при 3:20) няколко проблема, причинени от рационалистичните тенденции на онези групи, които произлизат от Реформацията. За нещастие, в тези същите групи става масово премахването на презвитерската служебна дреха. Макар основанието да е “духовността,” действителните резултати са да се платонизира учението и поклонението, и да се демократизира управлението и служението – по-нататъшни крачки по дългия, прашен път към Реформисткото безплодие. Както ни напомня Ричард Пакие, “Цветът е учител чрез зрението, и той създава настроения. Когато омаловажаваме този психологически фактор в поклонението на Църквата, ние имаме погрешно разбиране за човешката природа и мястото на възприятията в нашия вътрешен живот.”240 Бог ни е създал по този начин, и продължаващата валидност на официалните дрехи следва по правило от моделите, изложени в Стария Завет: Официалният характер на презвитера се подчертава с употребата на официални дрехи, по същия начин както съдиите в нашето общество все още носят тоги – практика, между другото, която произлиза от практиката на Църквата. Пакие продължава: “Затова е нормално човек, който служи в богослужението на Църквата, да бъде облечен по начин, който съответствува на възложената му задача, и който видимо изразява това, което той прави. Нещо повече, този, който води действието на поклонението, не го прави като частно лице, но като служител на Църквата; той е представител на общността и говорител на Господа. Затова е полезно специално предписано облекло, някаква църковна ‘униформа’ за напомняне на верните и на него самия, че в това действие той не е Господин Някой Си, а служител на Църквата сред множество хора. Това, което е било не по-малко незаменимо в древни времена, когато чувството за общност и за обективност на култовите действия е преобладавало, става в нашето време много полезно средство, и дори истински необходимо, тъй като индивидуализмът и субективността са станали толкова дълбоко вкоренени в религията на реформистките църкви.”241 5-8 Св. Йоан описва небесния събор според познаните звукови и видими ефекти, които придружават Облака на Славата, като при Синай (Изход 19:16-19): От Престола излизат светкавици, и гласове, и гърмежи. Отново, както в 1:4-5, образите са небесния модел на устройството на Скинията (Евреи 8:5; 9:23): Като Светилника с неговите седем светила, горящи на Светото място, има седем огнени светила пред Неговия Престол, седемте светила представляващи седемте Божии Духове, Святият Дух в неговата седмократна пълнота на действието. Ето отново съчетанието на трите страни на образността на Облака на Славата: Гласът (ст. 12), сияещата Слава (ст. 3) и Духът (ст. 5). Тогава пред Престола св. Йоан вижда нещо като стъклено море, подобно на кристал. Това е друг момент, в който това видение се пресича със записаното в Езекиил 1. Но Престолът се вижда от две различни гледни точки. Докато св. Йоан стои в самия небесен събор, гледайки надолу към “морето” от стъкло (което отговаря, според обзавеждането на Скинията, на съда за миене, също наречен “море”: Изход 30:17-21; 3 Царе 7:23-26), Езекиил стои под Облака на Славата, гледайки нагоре през неговия конус, и “морето” върху него изглежда като синьо небе242 над него: Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня. Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. . . . А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им. . . . И над простора, който беше върху главите им, се виждаше подобие на престол. . . . (Езекиил 1:4-5, 22, 26) Друго сходство с видението на Езекиил е, че св. Йоан вижда четири живи същества, стоящи посред Престола и около него, крепящи Престола-Колесница в неговия полет (сравнете Псалм 18:10), както правят четирите херувима в Езекиил (забележете, че те са “посред” и “около” Престола; сравни тясната връзка между Престола и четирите живи създания в 5:6). Тези същества (не “зверове,” както е в превода King James) са пълни с очи отпред и отзад, и изглеждат наглед като Лъв, Теле, Човек и Орел. Подробно сравнение на тези стихове с Езекиил 1 и 10 ще разкрие много интересни паралели, както и разлики между двата записа (трябва да се обърне внимание и на видението за шестокрилия серафим в Исая 6:1-4). Че има четири такива показва известна връзка с формата на земята като жертвеник (сравни библейските идеи за четирите краища на земята, четирите ветрове, четирите посоки, четирите реки в Едем, които напояват цялата земя, и т.н.). Майкъл Уилкок обяснява: “Херувимите в Библията далеч не са закръглени бебчета с крилца и трапчинки. Те са величествени създания, видими изражения на Божието присъствие. Така че когато ни се казва (Псалм 18:10), че Господ пътува на херувими и на крилете на вятъра, може би ще започнем да виждаме връзка между четирите живи създания от 4:6 и четирите вятъра от 7:1. Бихме могли да наречем тези херувими-създания ‘природа,’ като осъзнаваме какво наистина е природата – огромна постройка, туптяща с непрестанната дейност на Бога. . . . Може би техните лица (4:7; Езекиил 1:10) представляват Неговото величие, Неговата сила, Неговата мъдрост и Неговата възвишеност, а техните многобройни очи Неговата непрестанна бдителност над всяка част от Неговото творение. Затова е уместно те да са четири, съответствуващи на посоките на света и на краищата на земята и представляващи Божия свят, както двадесет и четирите старци представляват Църквата.”243 Макар Жан Калвин се съгласява с Уилкок, неговите бележки върху значението на четирите лица на херувима са още по-радикални: “Чрез тези глави всички живи създания са представени пред нас. . . . Тези животни побират в себе си всички части на вселената чрез този словесен образ, чрез който една част представлява цялото. В същото време, доколкото ангелите са живи създания, трябва да видим в какъв смисъл Бог придава на самите ангели главата на лъв, на орел и на човек: защото това въобще не изглежда да съответствува на тяхното естество. Но Той не би могъл да изрази по-добре неразделната връзка, която съществува между движенията на ангелите и всички създания. . . . Затова трябва да разберем, че докато хората се движат и изпълняват своите задължения, те се насочват в различни посоки към предмета на своите желания, и така правят също и дивите зверове; но в основата на това има ангелски движения, така че нито хората, нито животните се движат сами по себе си, но цялата им енергия се основава на тайно вдъхновение.”244 Както казва Калвин няколко страници по-късно, с още по-голяма сила, “всички творения се движат от ангелско движение.”245 Това е точно обратното на хуманистичните идеи за “природа” и “естествен закон,” но това е библейското учение. Причината то да звучи странно на нас е, че нашият мироглед е бил пропит от философия, която има много общи черти с древния ваализъм. Джеймс Джордан пише: “Подробностите на култа към Ваал сега не са от много голяма важност за нас. Лежащата в основата на ваализма философия е тази, която сега царува в американското образование и живот, и която се преподава във факултетите по естествени науки на почти всички християнски колежи днес, и то не само в тези факултети. Писанието ни учи, че Бог поддържа живота пряко, не непряко. Няма такова нещо като Природа. Бог не е дал никаква присъща сила на развитие на вселената сама по себе си. Бог създаде вселената и всичко живо чрез непосредствени действия, не чрез посреднически процеси. Когато Бог оттегля Своя Дъх (Който е Святият Дух, Господарят и Даващият живота), незабавно следва смърт (Битие 7:22). Идеята, че Бог нави вселената и после я остави да се движи сама, че има такова нещо като Природа, което има присъща сила, е деизъм, не християнство. Теистичната еволюция е деизъм, не християнство. До степента, в която в дадена система природните процеси са заместили Божиите дела, до тази степен системата е станала ваалистична.”246 “Поради влиянието на нео-ваализма (светския хуманизъм) в нашето съвременно общество, ние обикновено мислим, че Бог, когато направи света, вложи определени ‘природни закони’ или процеси, които работят автоматично и безличностно. Това е деистичен, не християнски мироглед. Това, което наричаме природен или физически закон, е всъщност приблизително средностатистическо обобщение за обичайната дейност на Бога при управление на Неговото творение. Материята, пространството и времето са създадени от Бога и се управляват пряко и активно от Него. Неговото управление се нарича ‘закон.’ Бог почти винаги прави нещата да стават по един и същи начин, според заветните закономерности (християнския еквивалент на природните закони), които заветни закономерности бяха установени в Битие 8:22. Науката и технологиите са възможни, защото Бог не променя правилата, така че човекът може уверено да изследва света и да се научи да го обработва. Но такава увереност винаги е форма на вяра, вяра или в Природата (Ваал) и в естествения закон, или вяра в Бога и в надеждността на Неговото посвещение да поддържа заветните закономерности.”247 Има друга страна на символизма, свързан с четирите живи творения, която трябва да бъде спомената: тяхното съотвествие на Зодиака. Библейските автори са били запознати със системата на съзвездията такава, каквато ние я познаваме днес, освен че името на Орела изглежда обичайно замества Скорпиона. Причината за това може би е, че древната връзка между Скорпиона и Змията (сравнете Лука 10:17-19) е накарала библейските автори да сложат на негово място Орела; някои учени, обаче, твърдят, че “по Авраамово време Скорпионът се изобразявал като Орел” според популярната тогава халдейска система.”248 Лицата на херувимите в Езекиил и Откровение са средните знаци в четирите групи от Зодиака: Лъвът е Лъв; Телето е Телец; Човекът е Водолей; а Орелът, както видяхме е “Скорпион.” Св. Йоан ги изброява в обратна посока на Зодиака (вероятно защото ги гледа отгоре в небето, а не отдолу от земята); но когато ги използва в структурата на своето пророчество, той ги изброява в правилния ред на сезоните.249 След Встъплението (глава 1), Откровение се разделя на четири части, всяка “управлявана” от едно от тези творения. Първата четвърт (глави 2-3) се управлява от Телеца; така ударението е върху Седемте звезди върху рамото на Телеца. Втората четвърт (Глави 4-7) се управлява от фигурата на “Лъва от Юдовото племе,” който победи, за да отвори запечатаната Книга. Орелът лети всред небето викайки “горко” през третата четвърт (Глави 8-14). А четвъртата четвърт (Глави 15-22) се управлява от Човека, “Водолея” (сравнете изливането на Чашите на гнева, и реката на живота, която извира от Престола). Няма нищо окултно в тези неща. Наистина, Библията силно осъжда всички форми на окултизъм (желанието за езотерична и автономна мъдрост), включително и астрологичния окултизъм (Второзаконие 18:9-13; 4 Царе 23:3-5; Исая 8:19-20; 44:24-25; 47:8-15).250 Но това не означава, че самите съзвездия са зли, нито че езическото поклонение на слънцето ни пречи да гледаме на слънцето като символ на Христос (Псалм 19:4-6; Малахия 4:2; Лука 1:78; Ефесяни 5:14). Напротив: Съзвездията са създадени от Бога и изявяват Неговата слава (Псалм 19:1-6). Те не са просто случайни групи от звезди (нищо в Божията вселена не е случайно в истинския смисъл); но те са били конкретно поставени там от Бога (Йов 9:7-9; 26:13; 38:31-33; Амос 5:8).251 Подреждането на дванадесетте племена на Израел около Скинията (Числа 2) отговаря на реда на Зодиака;252 и както херувимите, четири от племената представляват средните знаци на всяка четвърт: Юда е Лъвът, Рувим е Човекът, Ефрем е Телето, а Дан е Орелът.253 Причината за съответствието между Израел и звездите е обяснена от Гордън Уенхам: “Писанието често нарича небесните тела Божията небесна войска (например Второзаконие 4:19), докато армиите на Израел бяха неговата земна войска (например Исус Навин 5:14 и Числа 1). Земната скиния беше точно копие на Божието небесно обиталище (Изход 25:9, 40). Двете са посещавани от войските на Господа. И накрая, Битие 37:9 сравнява Яков и неговите синове (прадедите на дванадесетте племена) със слънцето, луната и звездите.”254 Разбира се, най-известният пример за астрономически символизъм в Библията е, че раждането на Самия Месия се изявява на Мъдреците чрез звездите (Матей 2:2), както е предсказано (Числа 24:17; Исая 60:1-3).255 След това св. Йоан описва поклонението, извършвано от четирите живи създания, използвайки хорова част, за да ни изтълкува значението на символите в неговото видение за Престола – средство, което повтаря през цялата книга. Той привлича вниманието ни към шестте крила на живите създания, за да ги свърже със серафимите от видението на Исая: В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма. Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към друг казвайки: Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя. (Исася 6:1-3) Подобно, живите създания в Откровение имат за своя главна цел да прославят Бога и да Го радват винаги, хвалейки Го – очевидно редувайки се, както са правили серафимите на Исая – за Неговата святост, Неговото Всемогъщество и Неговата вечност: Свят, Свят, Свят е Господ Бог, Всемогъщия, Който бе, и Който е, и Който иде. Това също има своето съответствие в стандартната християнска литургия, в която Sanctus следва Sursum Corda: Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|