Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Никой
- Агне, стоящо като заклано
5 – CHRISTUS VICTORАгнето и Книгата (5:1-14) 1 И видях в десницата на седещия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата. 2 И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й? 3 И никой, нито на небето, нито на земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа. 4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа. 5 Но един от старците ми каза: “Недей плака: ето Лъвът, който е от Юдовото племе, Който е Давидовият Корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.” 6 И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. 7 И той дойде та взе книгата из десницата на седещия на престола. 8 И когато взе книгата, четирите живи същества паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с тамян, които са молитвите на светиите. 9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ 10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници: и те царуват на земята. 11 И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди); 12 и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. 13 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове. 14 И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха та се поклониха. 1-4 Св. Йоан вижда Седящия на Престола, държащ Книга . . . подпечатана със седем печата. Както отбелязва Теодор Цан, седемте печата показват, че документът е завет. Макар това да не е цялото обяснение, то е важно за правилното разбиране на Книгата. Цан пише: “Думата biblion [книга] сама по себе си позволява много тълкувания, но седемте печата на гърба й не са оставяли никакво съмнение за читателите от онова време. Точно както в Германия преди въвеждането на паричните записи всеки е знаел, че писмо запечатано с пет печата съдържа пари, така и най-обикновеният член на азиатските църкви е знаел, че biblion запечатана със седем печата е била завет. Когато завещателят умирал, заветът бивал изваждан, и когато е възможно е бивал отварян в присъствието на седемте свидетеля, които са го запечатали; т.е. той е бил разпечатван, прочитан и изпълняван. . . . Документът със седем печата е символ на обещанието за бъдещо царство. Разпореждането е било отдавна направено, и е било документирано и запечатано, но все още не е било изпълнено.”259 Книгата е била също написана отпред и отзад. Всеки християнски читател260 незабавно би разбрал значението на това описание, защото то се основава на описанието на Десетте Заповеди. Двете плочи на Свидетелството, които бяха двойни копия,261 бяха написани отпред и отзад (Изход 32:15). Аналог на това се намира в сюзеренните договори в древния Близък Изток: Победоносният цар (сюзерен) налага мирен договор/завет върху победения цар (васала) и всички хора под властта на васала. Написват се два екземпляра от договора (както при съвременните договори), и всяка страна е поставяла своя екземпляр на договора в храма на своя бог, като юридически документ свидетелствуващ за споразумението. В случая с Израел, разбира се, Господ беше едновременно Сюзерен и Бог; така че и двата екземпляра на Завета бяха поставени в Скинията (Изход 25:16, 21; 40:20; Второзаконие 10:2). Мередит Клайн обяснява: “Предназначението на израилевия екземпляр на Завета е било да бъде документално свидетелство (Второзаконие 31:26). То е било свидетелство за и срещу Израел, напомняйки за задълженията, под които са се заклели, и изобличавайки за нарушените задължения, обявявайки надеждата за заветното благословение и обявявайки обречеността на заветните проклятия. Общественото прогласяване на това е било предназначено да учи целия Израел на страх от Господа, особено децата (Второзаконие 31:13; сравнете Псалм 78:5ff.). . . . Разгледана във връзка с божествената клетва и обещание, копието на завета на Яхве е имало предназначение подобно на предназначението на дъгата при Неговия завет с Ной (Битие 9:13-16). Гледайки тази плоча, той си е спомнял за Своята клетва към Неговите слуги и с вярност е довеждал обещаното благословение.”262 Видяхме, че св. Йоан организира своето пророчество според установената заветна структура. Нещо повече, много от конкретните сведения в Откровение показват, че идеята на завета е централна за неговото послание. Самата книга се представя от началото като част от Канона, основно написана да бъде четена в литургия (1:3). Образите от Скинията се използват в началното Славословие (1:4-5), а Църквата е обявена като учредяване на ново Царство от свещеници, както Израел беше при Синай (1:6). Темата на книгата, заявена в 1:7, е идването на Христос в Облака на Славата; след това, почти веднага, св. Йоан използва три думи, които винаги се срещат във връзка със сключване на завет: Дух, Ден и Глас (1:10). Последващото видение за Христос като славен Първосвещеник (1:12-20) съчетава много образи от Стария Завет – Облака, Господния Ден Господния Ангел, Създателя и Владетеля на вселената, Човешкия Син/Втория Адам, Победителя на народите, Собственика на Църквата – всички които са свързани с пророчествата за идването на Новия Завет. Видението е следвано от посланието на самия Христос към църквите, формирано като повтаряне на историята на Завета (Глави 2-3). След това, в Глава 4, св. Йоан вижда Престола, крепен от Херувимите и обграден от царското свещенство, всички пеещи Божиите хваления придружени от светкавици и гласове и гръмове като при Синай. Не трябва да сме изненадани да открием, че тази величествена последователност от образи при сключване на завет достига своя връх във видението за заветен/договорен документ, написан отпред и отзад, в ръката на Седящия на Престола. Книгата не е нищо друго освен Заветът на възкръсналия и възнесен Христос: Новият Завет. Но идването на Новия Завет означава преминаването на Стария Завет и съд върху отстъпилия Израел. Както видяхме във Въведението, библейските пророци говорят според заветната структура на мирния договор, действувайки като обвинители от името на божествения Владетел, водейки съдебен процес срещу Израел. Образът на документа, написан от двете страни, се използва в пророчеството на Езекиил, по което св. Йоан е формирал своето пророчество. Езекиил ни казва за получаването на свитък, съдържащ списък с присъдите срещу Израел: И рече ми: Сине човешки, Аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни хора, които възстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи дори до този днешен ден. . . . И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък Книга, и Той го разви пред мене. Писаното беше отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко. (Езекиил 2:3-10) Тъй като св. Йоан вижда отварянето на Новия Завет, той също ще види проклятията на Стария Завет изпълнени върху отстъпилия народ на Завета. Това заключение става още по-ясно, когато видим цялостното развитие на пророчеството. Седемте Печата на Книгата са счупени, за да разкрият съдържанието на Книгата; но счупването на Седмия Печат поставя началото на прозвучаването на Седемте Тръби (8:1-2). Последното видение от раздела с Тръбите завършва с ужасната сцена за големия Гроздобер, в който човешки “гроздове на гнева” биват смачкани и цялата Земя е наводнена с потоци от кръв (14:19-20). Това води пряко до последния раздел в Откровение, в който св. Йоан вижда кръвта от Лина да се излива от Седемте Чаши на гнева (16:1-21). Така изглежда, че ние трябва да разберем, че Седемте Чаши са съдържанието на Седмата Тръба, “последното Горко,” което се изсипва върху Земята (сравнете 8:13; 9:12; 11:14-15; 12:12). Всичко това – Печати, Тръби и Чаши – е съдържанието на книгата със седем печата, Новият Завет. Но има един проблем: Никой в цялото създание – в небесата, на земята или под земята – не може (или както обяснява св. Йоан, не е достоен) да отвори Книгата, нито да гледа в нея. Никой не може да изпълни условията, изисквани от Посредника на Новия Завет. Всички предишни посредници – Адам, Мойсей, Давид и останалите – се оказаха в крайна сметка неспособни за задачата. Никой не може да отнеме греха и смъртта; защото всички съгрешиха и завинаги отпаднаха от Божията Слава (Римляни 3:23). Жертвата на животни не можеше наистина да отнеме греховете, защото такова нещо е невъзможно (Евреи 10:4); и самият първосвещеник, който принасяше жертвите, беше грешник, “обиколен с немощ” (Евреи 5:1-3; 7:27), и имаше нужда да бъде заместван с друг след своята смърт (7:23). Не можеше да се открие никой, който да подпечата по-добър завет. Виждайки пророческия копнеж и тъгата на Старозаветната Църква, св. Йоан започна много да плаче. Новият Завет бива предложен от Седящия на Престола, но никой не е достоен да действува от Божия и от човешка страна, за да подпечата Завета. Книгата със седемте печата остава заключена. 5-7 Св. Йоан бива утешаван от един от старците, който казва (както се чете буквално): Спри да плачеш; виж, Той победи! Така Църквата проповядва Евангелието на св. Йоан; и сякаш старецът е толкова възхитен от своето послание, че веднага стига до най-важното нещо преди дори да обясни кой е победил. Той продължава да описва Христос Победителя: Лъвът от Юдовото племе, силното и могъща изпълнение на древното пророчество на Яков към четвъртия му син: Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената. (Битие 49:9-10) Давид, побеждаващият Лъв на Юда в Стария Завет, беше този, на когото Бог разкри плана за Храма (1 Летописи 28:11-19) и плана за вечния завет, “Хартата за Човечеството,” с която идващият Свещеник-Цар щеше да донесе Авраамовото благословение на всички народи (2 Царе 7:18-29; 23:2-5; 1 Летописи 17:16-27; Псалм 16; 110; Деяния 2:25-36).263 Най-после великият Давидов Син дойде и победи, установявайки вечно господство и отваряне на Завета. Въплъщавайки и изпълнявайки всичките обещания на Завета, Той е Онзи, “Комуто принадлежи.” Христос е наречен също Коренът Давидов – странен израз, според нашия начин на мислене. По-лесно можем да разберем думите на Исая: “пръчка из Иесевия пън” (Исая 11:1). Като наследник на Есей и Давид, Исус можеше да бъде наричан “клонка” (Еремия 23:5; Захария 3:8); но как е възможно да бъде наричан Корена? Нашата обърканост произхожда от нашите небиблейски възгледи относно това как действува историята. Свикнали сме да мислим за историята като че ли е някаква машина на Руб Голдбърг: Освобождаваме лоста от единия край, и серия от колелца и нещица се блъскат едно в друго, произвеждайки накрая някаква джунджурийка в другия край на машината. Само с причинно-следствена връзка, всяко събитие причинява други събития, в пряка хронологична последователност. Това е вярно – но не е цялата истина. Всъщност взето отделно и автономно, това въобще не е вярно, защото такава теза е еволюционна в своите презумпции, а не библейска. Историята не е за това как миналото причинява бъдещето; също е вярно, че бъдещето причинява миналото, както обяснява Р. Дж. Ръшдуни: “Движението на времето, според Библията, е от вечността, тъй като е създадено от Бога и се движи според Неговата вечна наредба . . . . Тъй като времето е предопределено, и тъй като неговото начало и край са вече установени, времето не се развива според еволюционен модел от миналото през настоящето към бъдещето. Обратното, то се развива от бъдещето към настоящето към миналото.”264 Един прост пример може да ни помогне да разберем това. Да речем, някой ви намира как опаковате чанта с храна през една топла съботна сутрин, и ви пита защо го правите. Вие отговаряте, “Понеже ще ходя на пикник в парка днес.” Какво се е случило? В известен смисъл бъдещето – планираният пикник – е определило миналото. Тъй като искате пикник в парка, затова планирате обяд. Логически, пикникът предшествува и причинява правенето на обяда, макар да го следва хронологично. По същия начин Бог е пожелал да се прослави в Исус Христос; затова Той създаде Есей и Давид и всички други прародители на Христовата човешка природа, за да доведе Своя Син на света. Коренът на самото съществуване на Давид е Давидовият Син, Исус Христос. “Следствието” предопределя “причината”!265 Така Господ Исус Христос ни е представен по най-радикалния възможен начин като Центърът на цялата история, божественият Корен, както и Потомък, Началото и Края, Алфа и Омега. И като побеждаващ Лъв и предопределящ Корен Той победи, за да отвори Книгата с нейните седем печата. Св. Йоан се обръща, за да види Описания по този начин – и вместо да види Лъв или Корен, вижда Агне, стоящо пред Престола. Това е моделът, който първо забелязахме в 1:11, където Йоан първо чува, и после вижда. Очевидно, Този, за Когото св. Йоан чува в стих 5, е еднакъв с Този, Когото сега вижда в стих 6. Лъвът е Агнето. В какъв смисъл Исус Христос е Агне? Текстът не се отнася за Исус в Неговото естество – Той не е “като агне” в смисъла да е добричък, сладък, или мек, както някои погрешно разбират този текст.266 Христос е наречен Агне не поради Неговата Личност (която популярната теология така или иначе принизява до съвременния възглед за “личностност”), но поради Неговото дело. Той е Агнето, което беше заклано, “което носи греха на света” (Йоан 1:29). Така, центърът на историята е завършеното, жертвено дело на Христос. Основата на Неговото посредническо царуване (Христос като Лъв) е Неговата посредническа жертва (Христос като Агне). Именно поради Неговата жертва Той е бил възвисен до мястото на върховно управление и власт. Христос спечели победа чрез Своето жертвено страдание и смърт заради нас. Св. Йоан набляга върху това чрез своя особен език: Агне, стоящо като заклано. Филип Карингтън предполага, че гръцката дума стоящо (hestēkos) e “приблизителен гръцки превод на еврейската дума Tamid, която означава ‘постоянен’ или ‘непреставащ,’ и се отнася до всекидневните изгаряния на жертви в Храма. Това е обикновено техническо понятие, и образува заглавието на частта от Мишна, която се занимава с тази жертва. Агнето на Tamid е разбираем израз, който вероятно е превърнат в Arnion Hestēkos на гръцки. Гръцката дума Hestēkos не означава ‘непреставащ,’ а само ‘стоящ’ в буквалния смисъл; но би могла да бъде приблизителна равностойност като Christos (помазан), което е превод на Месия. Arnion Hestēkos така може да бъде ‘завален’ гръцки за ‘Жертвено Агне.’” “Думата Arnion също е породила дискусия. Нашият Господ е наречен Божият Агнец в четвъртото евангелие (1:29), точно както Той е наречен тук Агне на Tamid; но двете думи са различни, Arnion тук и Amnos в евангелието. Възможно е, докато Amnos е по-обща и естествена дума за Агне, Arnion Hestēkos да е техническо понятие от юдейския храм. . . .”267 Св. Йоан продължава със символните образи: Христос Агнето има седем рога. Рогът в Писанието е разбираем символ за сила и власт (сравнете Псалм 75:10); но има нещо повече, мисленето на запознатия с Библията читател би било раздвижено с напомняне за седемте овнешки рога, които бяха използвани, за да прогласят съда на Бога над Неговите врагове и победата и спасението на заветния народ в историческата битка за Ерихон (Исусу Навин 6:2-5). По същия начин, великото Жертвено Агне, към което сочат всички други жертви, сега дава власт и сила и победа за Своя народ в неговата война за господство над земята. Категоричната победа на Христос гарантира прогресивните победи на Църквата и окончателната й власт над цялата територия, която й е дадена – която в тази епоха е не само Палестина, а целият свят (Матей 28:18-20). Агнето има също седем очи, които са седемте Божии духове, изпратени по цялата земя (сравнете Зах. 6:5). За да разберем това, трябва да се върнем към Битие 1, където намираме първото споменаване на Духа: носещ се над земята, творящ над нея, оформящ и изпълващ я, извиквайки в съществувание живота. С напредването на сътворението, Духът изпълнява седем действия на гледане – седемте очи на Духа, ако желаете. Седем пъти ни се казва, че “Бог видя, че беше добро” (Битие 1:4, 10, 12, 18, 21, 25, 31). Когато Бог създаваше Своя свят, Той също го съдеше, оценявайки и одобрявайки го, докато беше дадена окончателната, кулминационна оценка като въведение към началото на седмия ден.268 Тук в Откровение Христос е представен като Център на историята, Победителят, Който приема Новия Завет за хората; и като такъв, Той е видян като Създател и Съдия, с пълнотата на знанието, чрез Неговото неизмеримо притежание на виждащия и разпознаващ Дух (Йоан 3:34). Още в началото, когато Духът излезе, за да оформи земята и да я оцени, Той “произтичаше от Бащата и от Сина.” Христовото разбиране за сътворението и историята произлиза не от самата история, а от факта, че Той е Създател и Изкупител на света. Така, поради Неговата Личност, Неговото дело и Неговото възвишено положение като Спасител и Владетел на света, Исус Христос се възвиси на небето, излезе пред Престола на Своя Баща, и взе Книгата от десницата на Седещия на Престола. Ето как пророкът Даниил описва това: Гледах в нощните видения, И ето, един като Човешки Син Идеше с небесните облаци И стигна до Стария по Дни; И доведоха Го пред Него. И Нему се даде владичество, Слава и царство, За да Му слугуват Всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, Което няма да премине, И царството Му е царство, Което няма да се разруши. (Данаил 7:13-14) Централното послание на Библията е спасение чрез Исус Христос, Посредника на Новия Завет. Без Неговото дело, чрез което Той придоби и вечно притежава Завета, няма надежда за човечеството. Той победи съкрушително, така че да отвори Мирния Договор на Великия Цар; и чрез Него ние също сме повече от победители. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|