Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Гласът
4 – ПРЕСТОЛЪТ НАД МОРЕТОМоделът за поклонение (4:1-11) 1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. 2 Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. 3 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; и имаше около престола и дъга, на глед като смарагд. 4 И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. 5 И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. 6 И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад. 7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. 8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе, и Който е, и Който ще бъде. 9 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, 10 двадесетте и четири старци падат пред седещия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: 11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено. 1 Този стих се използва от поддръжниците на диспенсационализма, за да подкрепя тяхната “Теория за Грабването,” идеята, че Църквата ще бъде отнета от света преди идването на Голямата скръб; всъщност, този стих изглежда е главното доказателство за грабване преди Голямата скръб. “Грабването” на св. Йоан в небето се счита като знак, че цялата Църква ще изчезне преди да се излеят язвите, записани в следващите глави. Част от логиката на това разбиране е, че Гласът, който Йоан чува, е като звук на тръба, а св. Павел казва, че при “грабването” ще звучи тръба (1 Солунци 4:16). Някои защитници на тази позиция изглежда забравят факта, че Бог използва тръбата при многобройни поводи. Всъщност, както видяхме в първата глава, връзката между Божия глас и звука на тръба се среща навсякъде в Писанието, започвайки от съда в Едемската градина. По тази причина св. Йоан чува гласа като тръба в първото видение (Откровение 1:10). (Нима това посочва възможно “двойно грабване”?)223 Диспенсационалистичната школа на тълкуване също се позовава на факта, че след като Гласът казва Възлез тук, “Думата ‘църква’ не се среща отново в Откровение, докато не се изпълни всичко.”224 Само това наблюдение се изтъква като достатъчно доказателство, че книгата Откровение не говори за “Църква”225 от този момент до Второто Пришествие (обикновено поставяно в 19:11), което отново доказва, че Църквата е била грабната и отсъствува, в небесата, далеч от всякакви вълнения – само защото думата “Църква” отсъствува! На основа на такъв любопитен принцип на тълкувание можем да кажем с увереност, че Откровение не ни казва нищо и за Исус до глава 12, защото името “Исус” не се появява дотогава (така “Лъвът от юдовото племе” и “Агнето, което е заклано” [5:5-6] трябва да се отнасят за някой друг).226 Разбира се, този тълкувателен метод включва много повече проблеми за диспенсационалистите: защото думата “Църква” никога повече не се появява в цялата книга Откровение! Следователно това тълкувание на думите Възлез тук не подкрепя грабването на Църквата преди Голямата скръб; то действително учи изчезването на Църквата преди Голямата скръб. След последния стих в Откровение 3 Църквата просто изчезва, и никога повече не се чува за нея. Очевидно, това не е вярно. Църквата е позната с многобройни имена и описания в Библията,227 и само фактът, че думата “Църква” не се появява, не е основание, че понятието Църква не присъствува. Хората, които виждат в този стих някакво “грабване” на Църквата, всъщност прибавят към текста. Единствения “грабнат” е самият св. Йоан. Истината е, че св. Йоан използва думата Църква само по отношение към конкретно събрание – не за цялото Христово тяло. Но трябва също да осъзнаем, че св. Йоан се възнася към богослужение в Господния Ден; и това е ясен образ на седмичното възнасяне на Църквата в небето на всеки Господен Ден, когато тя се съединява в общението на светиите и ангелите в “тържество” (Евреи 12:22-23) за небесната литургия. Църквата изпълнява преживяното от св. Йоан всяка неделя в Sursum Corda,228 когато служителят (представяйки Христовото Възлез тук!) извиква, Издигнете своите сърца! и събранието пее в отговор, Ние ги издигаме към Господа! Отбелязахме в по-ранна глава коментара на св. Герман, че “Църквата е земно небе”; Патриархът продължава: “Душите на християните са призовани заедно да се съберат с пророците, апостолите и йерарсите, за да се наредят с Авраам, Исак и Яков на мистичното тържество в Христовото царство. Следователно, идвайки в единство на вяра и в общението на Духа чрез раздаването на Този, Който умря за нас и седи отдясно на Бащата, ние вече не сме на земята, а стоим до царския Престол на Бога в небето, където е Христос, точно както Той Самият каза: ‘Праведни Татко, освети в Твоето име тези, които Ми даде, за да могат да бъдат там, където съм и Аз’ (сравнете Йоан 17).”229 Жан Калвин се съгласява: “За да може чистите души истински да възприемат Христос във Вечерята, те трябва да се издигнат в небето. . . . И по същата причина, е установено от древността, че преди посвещаването на хората трябва да се каже със силен глас да издигнат сърцата си.”230 Вече видяхме (при 1:10), че изразът в Духа (ст. 2) е технически пророчески език, отнасящ се не до субективните усещания на св. Йоан, а до неговото обективно преживяване като вдъхновен получател на божествено откровение. Да си “в Духа” е специална привилегия на библейските пророци. Обобщавайки своето обширно изследване по този въпрос, Мередит Клайн пише: “Сътворяването на Адам като образ-отражение на славата на Създателя-Дух се повтаря в историята на пророците. Същественото събитие във формирането на един пророк е било преобразяващата среща със Славата-Дух, от която пророкът излиза като човек, отразяващ божествената Слава. . . . Да си издигнат в Духа е означавало да си приет в божественото събрание, небесната реалност в богообразната Слава-Дух. Белегът на истинския пророк е бил, че той е стоял пред Господа на Славата сред заседанията на ангелския съвет.”231 Но с идването на Новия Завет това, което беше преди специална привилегия на пророческата класа в заветната общност, сега става привилегия за всички. Желанието на Мойсей – “Дано всичките Господни хора бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!” (Числа 11:29) – се изпълнява в Петдесятното изливане на Святия Дух (Деяния 2:17-21). Точно както Мойсей (пророкът par excellence на Стария Завет) бе уникално привилегирован да говори с Бога лице в лице (Числа 12:6-8), участвувайки в Неговата слава (Изход 34:33-35), така сега “ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18). Всеки вярващ е получил пророческото помазание (1 Йоан 2:20, 27); и всяка седмица ние се възнасяме в Духа в небесното събрание.232 Следователно “Теорията за Грабването” се основава частично върху неразбиране на християнското учение за Възнасянето на Църквата. Първоначалното Възнасяне се изпълни позиционно с Исус Христос, в Когото седим в небесни места (Ефесяни 1:20; 2:6); прогресивното (всекидневно) Възнасяне се извършва литургично с Исус Христос всяка седмица, в празнуването на Причастието (Евреи 12:22-24); а окончателното (кулминационно) Възнасяне се извършва есхатологично с Христос а) духовно, при смъртта (Откровение 20:4); и б) телесно, в края на историята (1 Коринтени 15:50-55; 1 Солунци 4:17).233 2-3 За да получи откровението, св. Йоан е взет на небесата, където вижда Престол и Един седящ: Йоан ще наблюдава идващите събития от истинската отправна точка, Престолът-Колесница на Бога в Облака на Славата. Бог е Определящият всички неща, и правилното разбиране за света трябва да започва от правилното разбиране за централното положение на Неговия Престол. “В безграничната мъдрост на Господа на цялата земя всяко събитие попада със съвършена точност на своето правилно място в Неговия вечен план; нищо, колкото и малко да е, колкото и странно да е, не се извършва без Неговото нареждане, или без да подхожда специално на своето място в изработването на Неговото намерение; и краят на всичко ще бъде изявяване на Неговата слава и издигане на Неговото хваление.”234 Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|