Старци и живи създания: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й. Старци: Защото си бил заклан, и със Своята кръв си ни купил за Бога от всяко племе, език, люде и народ. Живи създания: И направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.273 Христос е изкупил Своите хора от народите, не само за да ги освободи от греха, но да им даде възможност да изпълнят първоначалния Божий Мандат за Господство на човека. Като Втори Адам, Христос поставя на Своето Ново Създание задачата, в която Адам се провали – но този път на основа на непоклатимата основа на Неговата смърт, възкресение и възнасяне. Спасението има цел, спасяване за, както и спасяване от. Христос направи Своите хора да бъдат царе и свещеници на нашия Бог, и гарантира тяхното бъдеще: Те ще царуват на земята. Това ни показва посоката на историята: Изкупените на Господа, вече народ от царско свещенство, се движат напред към пълното господство, което Бог е замислил като Своя първоначална програма за човека. В Адам тя беше загубена; Исус Христос, Вторият Адам, ни освободи и ни възстанови към нашето царско свещенство, така че ще царуваме на земята. Чрез делото на Христос беше спечелена първоначалната победа над Сатана. На нас ни са обещани нарастващи победи, и нарастващо управление и господство, като правим да се умножават Благовестието и Законът на великия Цар по целия свят.
11-14 В отговор на хвалението на четирите живи същества и двадесет и четиримата старци, целият хор от ангели, съставен от десетки хиляди по десетки хиляди,274и хиляди по хиляди, се присъединява със силен глас, прогласявайки, че Агнето, което беше заклано, е, на основа на Неговата Личност и дело, достойно да наследи всички неща (седемте изброени неща, посочващи пълнота) на небето и на земята: сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И сякаш в радостен отговор на това велико изявление на всеобхватното наследство на Христос, цялото (четирикратно) създание отговаря с хваление като кулминационна точка на тази част от литургията. Всяко създание, което е а) в небесата и б) на земята и в) под земята и г) в морето, и всички неща в тях – цялата сътворена реалност става част от космическия хор, пеещ: На Седящия на Престола, и на Агнето да бъде а) благословение и б) почит и в) слава и г) господство до вечни векове. Един ден цялото създание ще признае Христос като Господ (Филипяни 2:10-11); принципно, обаче, това вече е установено чрез жертвата и победата на Агнето. Св. Йоан отново ни открива целта на историята като всеобхватно признаване на Христовото Господство и вечната слава на Бога чрез Исус Христос.
Църквата по времето на св. Йоан е щяла да преживее дни на сериозни изпитания и гонения. Те вече са виждали нещо, което едва ли би могло и да се помисли в една нормална епоха: съюз между Израел и антихристиянския Звяр на Рим. Тези християни е трябвало да разберат историята като нещо не управлявано от случайността или злите сили, или дори и дявола, а от Божия Престол от Исус Христос. Трябвало е да видят, че Исус царува сега, че Той вече е изтръгнал света от хватката на Сатана, и че дори сега всички неща в небето и на земята са принудени да Го признаят за Цар. Те е трябвало да видят себе си в истинската светлина: Не като забравени войски в откъснат преден пост, водещи една изгубена битка, но вече като царе и свещеници, водещи война и побеждаващи, предопределени за победа, с абсолютната увереност за победа и господство с Върховния Цар на цялата земя. Те са се нуждаели от библейска философия на историята: че цялата история, сътворена и управлявана от Божието лично и пълно управление, се движи неумолимо към световното господство на Господ Исус Христос. Новата и последна епоха на историята е започнала; Новият Завет дойде. Ето, Той победи!
