Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Последните три чаши: Свърши се! (16:10-21)
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- И хапеха езиците си от болки, и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си; за да Му отдадат слава
- Войната на великия Ден на Бога
- Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му
| Последните три чаши: Свърши се! (16:10-21)
10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и хората хапеха езиците си от болки, 11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си. 12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й; за да се приготви пътя на царете, които идат от изток. 13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; 14 защото те са бесовски духове, които като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. 15 (Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му). 16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон. 17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха: и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. 18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват хора на земята; такъв тръс, толкова силен. 19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. 20 И всеки остров побягна и планините не се намериха. 21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху хората; и хората похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма. Символичните цели на първите четири Чаши бяха елементите на физическото творение: Земя, море, води и слънце. При последните три язви последствията от ангелската атака са повече “политически” по своята същност: разрушаване на царството на Звяра, Войната на великия Господен Ден; и Падането на “Вавилон.” 10-11 Макар повечето от съдбите в Откровение да са насочени конкретно против отстъпилия Израел, езичниците, които се присъединяват с Израел срещу Църквата, също попадат под осъждение. Всъщност, самата Голяма Скръб ще се окаже “часът на изпитанието, този час, който ще дойде върху целия свят, за да изпита онези, които живеят в Земята” (3:10). Затова петият ангел излива своята Чаша върху престола на Звяра; и дори по време на слънчевото изгаряне върху онези, които се покланят на Звяра, светлините са изгасени в неговото царство, и то става тъмнина – познат библейски символ за политическо сътресение и падане от власт на управници (сравнете Исая 13:9-10; Амос 8:9; Езекиил 32:7-8). Главното значение на тази язва е все още съда върху Израел, защото (според посланието на Откровение) той е престолът и царството на Звяра. Нещо повече, както ще видим, хората, които пострадаха от Петата Чаша, биват определени също и като пострадали от Първата Чаша, която се изля върху Земята, върху израилевите поклонници на Звяра (ст. 2). Но също е вероятно това осъждение частично да съответствува на войните, революциите, бунтовете и “световните сътресения,”553 които разтърсват Империята след като Нерон се самоубива през юни 68. Ф. У. Фарър пише в тази връзка за “ужасите, причинени на Рим и на римляните в гражданските войни от провинциалните управители – вече символизирани като роговете на Дивия Звяр, и тук характеризирани като царе без царства. Такива са Галба, Отон, Вителий и Веспасиан.554 Веспасиан и Муциан съзнателно планират да изтребят чрез глад римското население;555 а в жестоката борба на привържениците на Вителий срещу Сабин и Домициан, и клането, което следва, се случва събитието, което прозвучава толкова злокобно в ушите на всеки римлянин – изгарянето до основи на Храма на Юпитер Капитолийски на 19 декември 69 от Хр.556 Със сигурност един от белезите на това време е, че за период от една година биват обгърнати в пламъци двете най-почитани светилища на древния свят – Храмът в Ерусалим и Храмът на великия Латински бог.”557 Един кратък текст от Тацит дава известна представа за хаотичните условия в столицата: “Близо до биещите се стоеше населението на Рим като публика при представление, викайки и ръкопляскайки ту за едната, ту за другата страна, като че ли наблюдава само игра на арената. Когато едната страна отстъпвала, мъжете се скривали в магазини или търсели убежище в някоя голяма къща. След това бивали изваждани навън и убивани по искане на тълпата, която придобивала голямата част от плячката, защото войниците се занимавали с кръвопролития и кланета, а плячката оставала за тълпата.” “Целият град представлява ужасна карикатура на своя нормален вид: борба и жертви от една страна, бани и ресторанти от друга, тук проливане на кръв и мъртви тела разхвърляни в безпорядък, близо до проститутки и всякакви подобни – всички пороци свързани с живот на безделие и удоволствие, всички ужасни дела характерни за безмилостен погром. Те са били толкова близко свързани, че наблюдателят би си помислил, че Рим е обхванат от едновременна оргия на насилие и разврат. Наистина, и в миналото е имало време, когато войски са воювали в града, два пъти когато Луций Сула завзема властта, и веднъж при Цина. И тогава е била показана не по-малка жестокост, но сега е имало брутално безразличие, и е нямало дори моментно прекъсване на преследването на удоволствието. Като че ли това е поредното забавление в празничния сезон, те са злорадствували на ужасите и са печелели от тях, без да ги е грижа коя страна печели и радвайки се на бедствията на държавата.”558 Отново св. Йоан привлича вниманието към непокаянието на отстъпниците. Техният отговор към Божието осъждение е само по-голям бунт – макар техният бунт да става все по-безсилен: И хапеха езиците си от болки, и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си; за да Му отдадат слава. Отличителен белег на язвите от Чашите е, че те идват наведнъж, без “време за отдих” между тях. Всяка язва е достатъчно лоша сама по себе си, както при съда над Египет. Но тези хора все още хапят езиците си и хулят Бога заради своите рани – раните, които идват върху тях когато Първата Чаша бива излята. Осъжденията се изливат толкова бързо, че всяка следваща язва намира хората все още страдащи от всички предишни язви. И тъй като техният характер не се е променил, те не се покайват. Идеята, че голямото страдание произвежда праведност, е мит. Само Божията благодат може да обърне нечестивите от бунта; но Израел се е противил на Духа за своето собствено погубление. 12 В съответствие с Шестата тръба (9:13-21), Шестата Чаша бива излята върху голямата река, Ефрат; и нейните води се пресушават, така че да бъде приготвен пътя за царете от изток. Както видяхме при 9:14, Ефрат беше северната граница на Израел, от която са идвали нашественици да опустошават и да подтискат Заветния народ. Образът на пресушаването на Ефрат заради победоносна войска е отчасти взет от една тактика на персиеца Кир, който побеждава Вавилон чрез временно отклоняване на течението на Ефрат, давайки възможност на войската си да влезе по речното корито в града, завземайки го с изненада.559 По-основополагащата идея, разбира се, е пресушаването на Червеното море (Изход 14:21-22) и на реката Йордан (Исус Навин 3:9-17; 4:22-24) за победоносния Божий народ. Отново присъствува скритата идея за трагична ирония: Израел е станал новия Вавилон, враг на Бога, който сега трябва да бъде победен от нов Кир, докато истинският Заветен народ бива чудотворно избавен и въведен в своето наследство. Както отбелязва Карингтън, идването на войските от Ефрат “със сигурност не представлява нищо друго освен завръщането на Тит, за да обсади Ерусалим с допълнителни подкрепления”;560 и със сигурност е повече от съвпадение, че хиляди от тези войски наистина идват от Ефрат.561 13-14 Сега св. Йоан вижда три нечисти духа, излизащи от устата на Змея и от устата на Звяра и от устата на Лъжепророка (Земния Звяр от 13:11; сравнете 19:20). Тук се установява връзка с втората египетска язва, защото множеството от жаби, което налетя върху Египет, дойде от реката (Изход 8:1-7). Св. Йоан е съчетал тези образи в тези стихове: Първо, нашествие от реката (ст. 12); второ, язва от жаби (в старозаветните закониза храната жабите са нечисти: Левит 11:9-12, 41-47). Но тези “жаби” са в действителност зли духове, вършещи знамения, за да заблудят човечеството. Тук отново многократно се набляга на Змея (следван от неговите множества), бълващ неща от своята уста (сравнете 12:15-16; 13:5-6; обратно на 1:16; 11:5; 19:15, 21); и трикратното повтаряне на устата тук служи също като още една връзка с Шестата Тръба (9:17-19). Тези нечисти духове от дявола, от Римската власт и от водачите на Израел отиват към царете по целия свят (сравнете Псалм 2), за да ги съберат за Войната на великия Господен ден. Чрез тяхното лъжепророчество и чудодейни дела те подбуждат войските на света да се съберат заедно във война срещу Бога. Това, което те не осъзнават, е, че битката е на Господа и че войските са доведени за да изпълнят Божиите намерения, а не техните собствени. Бог е Който приготвя пътя за тях, и дори пресушава Ефрат заради тяхното преминаване. Пророк Михей отправя подобно послание към злия израилев цар Ахав, обяснявайки защо той ще бъде убит в битка срещу арамейците: Видях, прочее, Господа, седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво. И Господ рече: Кой ще примами Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго. Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така. (3 Царе 22:19-22) Това се отразява в пророчеството на св. Павел до Солунците: Защото онази тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред онзи, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата. (2 Солунци 2:7-12) В края на краищата “заблудителното дело,” извършвано от тези лъжливи духове, е изпратено от Бога, за да доведе унищожението на Неговите врагове във Войната на великия Ден на Бога, библейско понятие за Деня на Съда, с бедствие за нечестивите (сравнете Исая 13:6, 9; Йоил 2:1-2, 11, 31; Амос 5:18-20; Софония 1:14-18). Конкретно, това ще бъде Денят на присъдата и екзекуцията на Израел; Денят, както Исус предсказа в Своята притча, когато Царят ще изпрати Своите войски за да погубят убийците и да подпалят техния Град (Матей 22:7). Св. Йоан отново подчертава тази идея като говори за Господ като Всемогъщия Бог, гръцкия превод на еврейския израз Господ на Силите, Господарят на войските на небесата и на земята (сравнете 1:8). Войските, които идват да нанесат погублението на Израел – независимо от тяхната мотивация – са Божии войски, изпратени от Бога (макар и чрез лъжливи духове, ако е необходимо) да изпълнят Неговите намерения за Негова слава. Злите жаби-демони извършват своите лъжливи чудеса и заблудителни дела защото Божият ангел е излял своята Чаша на гнева. 15 Внезапно разказът бива прекъснат: Ето, идвам като крадец! Това е централната тема в книгата Откровене, обобщаваща предупрежденията на Христос към църквите в Седемте Писма (сравнете 2:5, 16, 25; 3:3, 11). Идването на Римските войски ще бъде в действителност Пришествието на Христос с ужасен гняв срещу Неговите врагове, които Го предадоха и убиха Неговите свидетели. Конкретните думи и образност изглежда са взети от Писмото към църквата в Сарди: “Ще дойда като крадец, и няма да знаете в кой час ще дойда върху вас” (3:3; сравнете Матей 24:42-44; Лука 12:35-40; 1 Солунци 5:1-11). Това Писмо също казва: “Бодърствувай, и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. . . . Но имаш няколко души в Сарди, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мен в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи. . . .” (3:2, 4-5). Подобно, текстът на Шестата Чаша продължава с третото благословение в Откровение: Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му” (сравнете 3:18, в писмото към Лаодикия: “То съветвам те да купиш от Мене . . . и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не се яви срамотата на твоята голота”). Джон Суит коментира: “Тук граматическото наклонение на ходя гол и да бъда видян е сегашно подчинително наклонение = ‘по навик ходя гол.’ Опасността е да бъдеш хванат неподготвен не еднократно, а редовно – да го кажем грубо, не със свалени гащи, а без никакви гащи.”562 Филип Карингтън обяснява произхода на загатването на св. Йоан: “В Храма е имало служител, чиято работа е била да обикаля и да гледа дали пазачите са будни; ако ги хващал да спят, ги биел; ако ги хващал втори път, изгарял техните дрехи. Това е единственото възможно обяснение на този текст. Той означава, Сега е времето за хората, които пазят Храма, да бодърствуват. Следователно целият символизъм на Шестата Чаша, от който това е част, е свързан с атака срещу Храма.”563 Съдът и унищожението наближават бързо; не е останало време за пилеене. Църквите трябва да бъдат будни и нащрек. 16 Разказът продължава: Демоните събират земните царе на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.564 Буквално, това се изговаря Хар-Магедон, означаващо Планината Магедон. Тук възниква проблем за “буквалистите,” защото Магедон е град в равнина, а не в планина. Никога няма да има буквална “Армагедонска Битка,” защото няма такова място. Най-близката планина до полето на Магедон е хълмът Кармил, и вероятно това е имал предвид св. Йоан. Защо той просто не казва “хълма Кармил”? Фарър отговаря: “Може само да се предполага, че св. Йоан иска едновременно да ни насочи към Магедон и към Кармил”565 – Кармил, заради неговата връзка с поражението на лъжепророците на Езавел, и Магедон, понеже е сцена на няколко важни военни сблъсъка в библейската история. Магедон е изброен сред завладените от Исус Навиев градове (Исус Навин 12:21), и е особено важен като мястото, където Девора победи ханаанските царе (Съдии 5:19). Цар Охозия от Юда, злият внук на израилевия цар Ахав, умря при Магедон (4 Царе 9:27). Може би най-важното събитие, което става там, според образите на св. Йоан, е сблъсъкът между юдовия цар Йосия и египетския Фараон Нехао. С умишлено непокорство към Божието слово, Йосия се срещна с Нехао в битка при Магедон и беше смъртоносно ранен (2 Летописи 35:20-25). След смъртта на Йосия стремглавото пропадане на Юда към отстъпничество, погибел и робство беше бързо и безвъзвратно (2 Летописи 36). Юдеите оплакваха смъртта на Йосия дори по времето на Ездра (вижте 2 Летописи 35:25), и пророк Захария използва това като образ на риданието на Израел за Месия: Като обещава “да погуби всички народи, които идват срещу Ерусалим” (Захария 12:9), Бог казва: А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на Мен, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Нег, както скърби някой за първородния си. В онзи ден ще има голямо жаление в Ерусалим, като жалеенето при Ададримон в полето Магедон. Земята ще жалее, всяко семейство насаме. . . . (Захария 12:10-11) Това е последвано от изявлението на Бога, че Той ще премахне от Израел идолите, лъжепророците и злите духове (Захария 13), и че ще доведе вражески войски да обсадят Ерусалим (Захария 14).566 Така за св. Йоан “Магедон” е символ на поражение и на опустошение, “Ватерло,” означаващо поражението на онези, които се изправят срещу Бога, както обяснява Фарър: “Накратко, в неговия ум хълмът Магедон представлява място, където лъжепророчеството и измамените от него отиват, за да срещнат своята гибел; където царете и техните войски са подмамени към своето погубление; и където всички земни племена скърбят, когато виждат във власт Него, Когото прободоха, когато беше слаб.”567 17 Накрая седмият ангел излива своята Чаша върху въздуха. Причината за това изглежда не е че въздухът е владение на Сатана, “князът на въздушната власт” (Ефесяни 2:2), а че той е стихията, в която биват произвеждани светкавиците, гръмотевиците (ст. 18) и градушката (ст. 21). Отново от небесния храм идва Глас, от Престола, показвайки Божията власт и одобрение. Св. Йоан ни каза в 15:1, че тези седем язви ще бъдат “последните, понеже с тях се изчерпва Божия гняв”; затова със Седмата Чаша Гласът обявява: Сбъдна се! (сравнете 21:6). “Изразът е една дума ghegonen, която е като гръм, както думата uai е като крясък на орел (8:13). ‘Сбъдна се’ е печат на нещо постигнато, както другият израз от една дума, ‘Свърши се,’ tetelestai [Йоан 19:30], промълвена от Йоановия Христос, когато умира на кръста.”568 18 Отново се появяват явленията, свързани с Господния Ден и със заветните действия на Облака на Славата: светкавици и гласове и гръмове, и силен тръс. Седем пъти в Откровение св. Йоан споменава за земетресение (6:12; 8:5; 11:13 [два пъти], 11:19; 16:18 [два пъти]; 11:19; 16:18[два пъти]), наблягайки на неговите заветни измерения. Христос дойде да донесе окончателното разтърсване на земята, големия космически тръс на Новия Завет, какъвто не е имало откакто съществуват хора на Земята, толкова мощен земетръс, и толкова велик (сравнете Матей 24:21; Изход 9:18, 24; Данаил 12:1; Йоил 2:1-2). Това беше също посланието на автора на Евреи. Сравнявайки завета сключен на Синай с идването на Новия Завет (който ще бъде установен при разрушаването на Храма и пълното преминаване на Стария Завет), той казва: Внимавайте, да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избягнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избягна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата! Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” А това “още веднъж” означава премахването на онези неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно на Бога с благоволение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда. (Евреи 12:25-29) Известният пуритански теолог Джон Оуен коментира този текст за това окончателно “земетресение”: “Това е Божието действие върху Църквата, и промените, които ще направи в нейното състояние, относно които говори апостолът. Следователно тук се имат предвид небесата и земята на Мойсеевото поклонение и юдейската църква-държава, с принадлежащата на тях земя на тяхната политическа държава. Това са нещата, които бяха разтърсени при идването на Христос, и така разтърсени, че скоро след това щяха да бъдат премахнати и отнети, заради въвеждането на по-небесното поклонение на Благовестието, непоклатимата евангелска църква-държава. Това беше най-великото разтърсване и промяна, които Бог някога направи на небесата и на земята на църквата, и което бива направено само веднъж. . . .” “Това е заключението от цялата логическа част на това послание, неговата цел от началото. Като е доказал напълно превъзходството на Благовестието и положението на Църквата в него, превъзхождащо положението под закона, и като го потвърждава чрез изследване на всички действия на едното и на другото, както видяхме; той сега обявява от Писанието, според своя обичаен начин да говори с тези евреи, че всички древни институции на поклонение, и цялата църква-държава на Стария Завет сега ще бъдат премахнати и отнети; и то за да направят място за по-добро състояние, по-славно и такова, което никога няма да подлежи на промяна или поправка.”569 19 Както видяхме, Големият град е Старият Ерусалим, където Господ беше разпнат (11:8; сравнете 14:8); първоначално предназначен да бъде “светлина на света, град на хълм,” сега той е отстъпник-убиец, осъден на смърт. Под осъждението на Седмата Чаша той ще бъде разделен на три части. Образът е извлечен от петата глава на Езекиил, в която Бог казва на пророка да направи сценка, изобразяваща идващото унищожение на Ерусалим. Езекиил трябваше да обръсне своята глава с остър нож и след това внимателно да раздели космите на три части: Една трета част изгори в огъня всред града. . . . и една трета част вземи и я насечи с ножа от всяка страна; и една трета част разпръсни по въздуха, и Аз ще изтегля нож след тях. А от тези вземи няколко и вържи ги в полите си. После и от тези вземи малко, хвърли ги всред огъня, и изгори ги в огъня; от тук ще излезе огън по целия Израилев дом. Така казва Господ Иеова: Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; и разни страни го обикалят. Но той се разбунтува против съдбите Ми като извърши беззаконие повече от народите. И против повеленията Ми повече от страните, които са около него; защото отхвърлиха съдбите Ми, и не ходиха в повеленията Ми. Затова, така казва Господ Иеова; Понеже вие сте по-немирни от народите, които са около вас, като не ходихте в повеленията Ми, и не пазихте съдбите Ми, нито сторихте даже според постановленията на народите, които са около вас, затова така казва Господ Иеова: Ето, и Аз съм против теб и ще извърша съдби всред теб пред очите на народите. Поради всичките твои мерзости ще ти направя онова, което никога не съм направил, нито ще направя някога подобно нему. Затова бащи ще изядат чадата си всред теб, и чада ще изядат бащите си; и Аз ще извърша съдби в теб, а всички останали от теб ще разпръсна към всичките ветрища. Затова, заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, понеже ти оскверни светилището Ми с всичките си мерзости и с всичките си гнусоти, затова Аз непременно ще те отрежа; окото Ми няма да те пощади, и аз няма да покажа милост. Една трета част от теб ще измрат от мор, и ще се довършат всред теб от глад; и една трета част ще паднат около теб от меч; и една трета част ще разпръсна по всичките ветрища, и ще изтегля нож след тях. (Езекиил 5:1-12) Макар образът на св. Йоан за разделението на града на три части да е взет очевидно от Езекиил, конкретният предмет, за който се отнася, може да бъде предположението на Карингтън: “Това се отнася за разделението на три фракции, което става силно изразено сред завръщането на Тит. Докато Тит обсажда отвън, тримата водачи на враждуващи фракции яростно воюват помежду си вътре; ако не е било това, градът е можел да отложи поражението за дълго време, дори може би за неограничено време, защото в онези дни никоя голяма армия не би могла да издържи дълго време в околностите на Ерусалим; нямало е вода и припаси. Тази борба в града го е предала бързо в ръцете на Тит; ‘дните са били съкратени.’”570 Друг признак, че големият град е Ерусалим, е фактът, че св. Йоан го разграничава от градовете на езичниците, които паднаха с него. Ерусалим, трябва да помним, е бил столицата на царството от свещеници, мястото на Храма; зад стените му са се принасяли жертвоприношения и молитви за всички народи. Старозаветната система е била световен ред, основата, на която е бил организиран и запазван в стабилност целия свят. Той е представлявал заветно всички народи на света, и в неговото падение се срутват и те. Новата организация на света щеше да се основава на Новия Ерусалим, построен върху Скалата. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|