Измамите на луцифер ернст Англи демонология преди да



страница3/3
Дата14.01.2018
Размер421.85 Kb.
#46163
1   2   3

Някои хора предпочитат

да бъдат обладани
Деяния 10:38: “Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола: защото Бог беше с Него.”

Отвратителни демони обладават душата. Един мъж обладан от четири демона посети една от службите, които провеждах. Като си мислеше, че иска освобождение, той дойде за молитва. Никога преди не съм преживявал подобно нещо като тази вечер. То изплаши хората в събранието. Когато се молех за него, демоните излязоха донякъде, стигайки до гушата му и той се изду подобно на голяма американска жаба. Тогава демонът се върна в душата му и гушата му стана отново нормална. Това се повтори три или четири пъти, когато заповядах на демоните да излязат. “Господи, какво е това?” “Той обича силата на Сатана.” Наистина за него нямаше значение откъде идваше силата, този човек просто искаше сила. Господ му предложи освобождение, но когато демоните се раздвижиха, за да излязат, той обичаше силата на Сатана толкова много, че ги задържаше. Това каза Господ.

Ако Бог не искаше да знаем тези неща, дарът разпознаване на духове нямаше да бъде един от даровете на Духа. В този момент на голямо изливане на Святия Дух, даровете трябва да действат - всичките девет - казва Господ, и да се използват срещу силите на Сатана, като помагат на хората да преминат от грях в праведност и да бъдем готови за скорошното идване на Господа.
Обладаване от демони

при всяка възможност
В един град провеждах голямо богослужение, където стана едно потресаващо изявяване на демонична сила. Мястото беше препълнено и повечето хора бяха във фоайето. Между хората излезли за изцеление имаше и един демонично обладан човек. “В името на Исус, в мощното име на Исус - извика Святият Дух чрез мен. - Излез!” Когато демонът излезе, внезапно от фоайето се чу смразяващ кръвта писък. Не знаех какво става - една жена крещеше сякаш умираше. “Какво е това Господи? Какво е това?” Ангелът Господен ми проговори и каза: “Във фоайето има една обладана от демон жена. Демонът в тази жена покани демонът, който ти току-що изгони да се присъедини към него и двамата да я обладаят.” Когато другият демон влезе в жената, това така й въздейства, че тя започна да крещи. Господ ме изпълни, и аз преминах през тълпата, за да отида до полудялата жена, която все още крещеше с всички сили. “В името на Исус, ти нечисти душе, познавам те!” Бог го разкри. “В името на Исус, знам, че ти покани другия демон да дойде и да ти помогне да държите тази жена вързана. Излезте в името на Исус!” Демонът излезе. Изведнъж жената спря да крещи. Тя се успокои, готова да се помоли с молитвата на каещия се грешник и да покани Исус в сърцето си. Оставих я с мир.

Бог използва тази покана на демона, за да освободи обладаната жена, която до онзи момент е стояла незабелязано във фоайето. Бог работи по всякакви начини, както и Сатана.

Демоните познават демоните, които са в другите. Това е едно от нещата, което накара толкова много млади хора през шейсетте и седемдесетте да се съберат заедно в сатанинска сила. Те знаеха мислите един на друг. Повярваха, че четат мисли, но пряката връзка беше между демоните, които ги бяха обладали.
Нашата къща с духове
Къщите обитавани от духове са често срещана тема. Но в тях не витаят духове. Мъртвите не се завръщат, а тези къщи се обитават от демони. Когато бях малко момче, още не бях тръгнал на училище, живеехме в една така наречена къща с духове. Не знаехме за демонологията, но чувствахме, че там стават странни неща... и ги приемахме като част от живота. Семейството ни уважаваше Бога, вярваше в Библията, в Божията закрила, в силния характер и не смяташе, че дяволът може да ни безпокои, ако ние не искахме. Някои от съседите ни ни казваха, след като се нанесохме, че душевноболният син на предишните наематели е бил настанен в малка барака навън и с него са се отнасяли зле - дори е бил измъчван по различни начини - докато не умрял. Очевидно демоните, които са обладавали този луд човек са останали там и след смъртта му. Не забравяйте, че демоните не умират.

През няколко вечери в къщата ставаха странни проявления. Понякога се чуваше звук като от фиби, падащи до леглото. Не се замисляхме много за това. Доколкото си спомням, това се приемаше по-скоро като шега в семейството ни, отколкото нещо друго... Ако знаехме, ако в действителност бяхме виждали демоните във всичките им грозни форми, вероятно щяхме да напуснем къщата по най-бързия начин.

Една от сестрите ми работеше на полето. Тя носеше голяма сива шапка, за да се предпазва от слънцето. Аз бях на голямата задна веранда, но през мрежата можех да видя големия салон в предната част на къщата. Предната врата се отвори. Погледнах и видях сестра ми да влиза - така си мислех. Тази фигура имаше голяма шапка като на сестра ми и аз не забелязах лицето. Реших, че отива до кладенеца и ще мине покрай мен, за да отиде да пие вода. Мислейки си да я стресна, аз се скрих зад един старинен сандък, който беше оставен на верандата и я чаках да се приближи. Тя влезе в салона. Аз се сниших, предвкусвайки възможността си, но тя не излезе до мястото, където бях. Тя отиде до стаята на другата ни сестра. От мястото, където се криех, можах да я видя как се навежда над сестра ни, която беше болна. Не можах да чуя дали й каза нещо. Аз чаках, все още очаквайки я да мине покрай мен по пътя си към кладенеца. Тя напусна стаята на сестра ми, премина през салона и влезе в другата стая. Нямаше начин да излезе от тази стая, освен оттам, откъдето влезе. Но аз бях нетърпелив да я изплаша - нямаше защо да се бави толкова. Тя трябваше да пие вода и да се върне на полето да работи. Най-накрая реших да проверя какво става. Отваряйки вратата огледах стаята - тя не беше там, нямаше я дори под леглото. Всичко си беше непокътнато. Нямаше начин да е напуснала стаята без да мине покрай мен, а тя не беше. Тя просто беше изчезнала. Къде ли беше отишла? По-късно, когато я попитах, тя каза: “Не съм влизала в къщата.”

“Не си влизала вътре?”

“Не.”

“Не си идвала този следобед; не си ходила в спалнята? Не си минавала през салона? Аз те видях!”



“Не си ме видял - каза тя. - Целият следобед не съм била тук.”

Не можех да го обясня.

В един друг ден същата тази сестра дойде много развълнувана, тъй като видяла мъж, забелязала как е бил облечен, наблюдавала го да преминава през предната врата, а ние живеехме доста отдалечено от фермата и при нас не идваха много гости. Тя беше готова да го пусне, беше го наблюдавала да се приближава, но след това внезапно той изчезна. Тя чакаше да почука, но никой не почука. Тя излезе да го потърси, но отвън нямаше никой. Случката я разстрои. Сега го разбирам, но не и тогава. Това бяха демони, къщата се нуждаеше от прочистване с кръвта на Исус.

По-късно се преместихме, все още без да разбираме на какво се дължат странните неща, които се случваха. Вярвам, че Бог ми е позволил да видя проявата на демони, като част от подготовката ми за служение, което се занимава със свръхестественото. Бог е свръхестествен и Сатана е свръхестествен. Това бяха силни опитности в ранното ми детство, които никога няма да забравя.


Опознай врага си
Има проявяване на Божията сила и прояви от Сатана: две свръхестествени сили и разликата между тяхната външна изява е почти незабележима. Ето защо много хора се заблуждават. Бог говори на хората и дяволът говори на хората. Христос разпознаваше, когато говореше Сатана, защото той разпознаваше всеки демон. Подобно на Исус и ние трябва да познаваме врага си.

В 10-та глава на Лука четем, че Исус определи 70 ученика и ги изпрати по двама. Когато те се върнаха при Исус, радвайки се, казаха: “Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас” (стих 17). Какво им отговори Исус? Има нещо още по-голямо, “радвайте се, че имената ви са написани на небесата” (стих 20).

Днес ние се радваме в кръвта на Исус, в любовта, силата и мощта, които имаме в тази кръв. Разбира се, ние се радваме, тъй като демоните трябва да ни се покоряват в Неговото име, но най-голямото нещо е, че когато приемем Исус като наш Спасител, ние се очистваме от греховете си. Ние сме чисти, чисти като самото небе, имената ни са записани в Книгата на живота на Агнето, и един ден ще бъдем в Неговото присъствие, за да живеем във вечността.

Фарисеите бяха дълбоко засегнати, тъй като Исус изгонваше демони. В дванадесета глава на Матей, започвайки със стих 24, четем: “А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.” Днес някои хора се опитват да накарат хората да мислят, че истинските Божии служители, покорни на Словото на Бога, изгонват демони чрез силата на Сатана. “А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои. Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство? При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас. Или как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.” Да, Исус връзваше силния човек - дяволът. Исус изчисти много къщи; Той заповяда на демоните да излязат и те излязоха. Спомнете си, че в същата глава, започвайки от четиридесет и трети стих, Исус ни казва какво се случва с отстъпника. Разучете стратегията на противника ви Сатана. Трябва да разберете как действа, за да можете да се защитавате чрез Божията сила.


Този вид излиза само чрез молитва и пост
В Марка 9:20-29 четем за един мъж, който заведе сина си при учениците. Синът му беше обладан, но учениците не можаха да изгонят демона и затова мъжът заведе сина си при Исус. “И доведоха го при Него. И като Го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.” Виждал съм тази пяна от устата на демонично обладани хора. “И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни. А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! Помогни на моето неверие. А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него. И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че болшинството думаха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана. И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].”

Молитва, пост и живот според Божието слово ви дават побеждаващо посвещение в Бога. Но молитвата, както и постът трябва да бъдат много искрени, четенето на Божието слово да е задълбочено в търсенето ви на повече от Бога и Неговата любов.



Някои хора са предприели дълъг пост, но това не означава нищо, тъй като те отказват да се предадат на Святия Дух, когато Той се опитва да ги въведе в по-дълбоки взаимоотношения с Господа. Те завършват поста като същата личност, както когато са го започнали. Ако постът ви не е истински библейски пост, вие просто гладувате. Когато постите, трябва да се храните със Словото и Господа. Вземете от Неговата сила и мощ, за да победите всичките слабости на плътта, и за да се покори умът на Святия Дух; егото трябва да се смири и тогава можете да облечете Божието всеоръжие. Застанете като войн. Не можете да постите ефективно просто така, без да се предавате на Словото. Когато не се предавате на Словото, ставате лесна плячка за заблудата на Сатана. Много хора от Божия народ са се провалили, защото не са постели - те не са стояли пред Бога по начина по който трябва и не са притежавали властта да се освободят или да освобождават обладаваните от демони. Без да правят необходимите жертви, за да придобият тази освобождаваща Божия сила, те са се отдалечили от Него.

В колко църкви днес няма нито един, който да изгонва демоните от хората, търсещи освобождение, тъй като тези учения в Божието слово не са приети от сърце? Господ казва в Марка 16-та глава: “В Мое име бесове ще изгонват.” Някои служители напълно противоречат на Божието слово с твърденията си, че да се изгонват демони не е от Бога. Ако изгонването на демони не беше от Бога, тогава и Библията не е, но изгонването на демони е от Бога, според учението и примера на Исус. Библията е учебникът по демонологията; единственият, до който прибягвам. Защо вярвате във всичко, което каза Исус, а не приемате онова, което Той учеше за демоните? Като не вярвате в това, което е записано в Библията, че демонично обладаното дете извика, когато Исус го освободи (Марк 9:26), означава че твърдите, че Исус е бил лъжец, мошеник, самозванец, на Когото не може да се вярва. Но аз казвам, че Той е истина, Той е живот и аз Му се доверявам.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница