Изработване на проект на общ устройствен план на община кайнарджа
VІІ. СЕЛИЩНА МРЕЖА И НАСЕЛЕНИ МЕСТА. СЪСТОЯНИЕ И УСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ
Изтегляне 2.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Структурата на селищната мрежа
- НАСЕЛЕНИ МЕСТА дка
- Община Кайнарджа 9 995,378 Динамиката на населението
- Населени места 1975 2012 %
- Община Кайнарджа 8487 5059 -40,39
- Административната структура
- АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
- Населени места Категория Административен статут Население 2012
- Структура по големина на селищата
- Общо 15 села Големи села Средни села Малки села
- 250-500 ж. под 250 ж.
- 7.2. Функционални характеристики и връзки на населените места
- Групиране на селищата по функционални характеристики
VІІ. СЕЛИЩНА МРЕЖА И НАСЕЛЕНИ МЕСТА. СЪСТОЯНИЕ И УСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ 7.1. Историческо развитие и структура на селищната мрежа Съществуващата селищна мрежа на общината се е формирала в резутат на продължително историческо развитие, в което отчетливо се открояват няколко периода, обусловени от силно въздействащи исторически процеси и събития. Първите данни за урбанизирана среда са около 7 – 5 в. пр.Хр. от трако-гети. За център на култовите практики избират най-забележителния скален феномен в региона - скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково, общ. Кайнарджа. На това място сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които природата е моделирала десетки пещери. Използвайки природата те внасят човешките си измерения със създадения скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение на 4 км. В близост до този комплекс има и други светилища и некрополи край серата Войново, Каменци, Голеш и другаде. По-късно светилището е ползвано от християнски монаси до ІV в. , както и монашеската колония по сухоречието "Канагьол" така и скални монашески обители до с.Голеш са най-ранните скални манастири по българските земи и датират от раннохристиянската епоха/ІV-VІ в./, Комплексът край с.Голеш включва 7 манастира и множество църкви, крипти и параклиси. През годините на османската империя, Кайнарджа е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючук Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г. По това време се оформя сегашната селищна структура край големи чифлици и ситуирани са изключително удачно край главни пътища и кръстовища, в защитени от вятъра места, с добро ослънчаване, в близост до места с високи подпочвени води и горски масиви. По този начин се е формирала относително гъста и равномерно разположена мрежа от населени места. След края на петата поредна Руско-турска война (1768-1774), тук е подписан мирен „Кючуккайнарджийски договор”. В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. През четиридесетте години на ХІХ век са построени параклис и килийно училище. Първото училище в с.Кайнарджа е било основано през 1830 г. През 1893 г. е открита и една от първите кредитни банки в силистренския край и селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център. По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния. Това създава неблагоприятната политическа и социално-икономическа обстановка, за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес. След подписването на Крайовската спогодба (07.09.1940 г.), българската политическа власт се установява, като постепенно се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. Мерките за да подпомогне стопанското развитие в периода 1942-1943 год. включват и оземляване на малоимотни местни жители и на преселници. В периода след 1944 г. и до днес развитието на общината се осъществява в съответствие с двукратно настъпилите промени в обществено-политическото статукво. Определящ фактор за формиране на икономическия профил и социалния облик на общината представляват спецификата на природо-географските условия и потенциалът на естествените ресурси. След 1990 година населението силно намалява в следствие миграционните процеси, като Кайнарджа запазва ролята си като общински, стопански икономически и културен център в района, който непрекъснато се благоустроява и обновява. Село Кайнарджа е обявено за център на община през 1959 г., а през 1977 г. е обявен за център на селищна система. Върху сегашната селищна мрежа най-дълбок отпечатък е дала земеделската функция. За развитието на града решаваща роля са изиграли и географското местоположение, занаятчийското производство, административната и културна функция и др. Структурата на селищната мрежа на общината включва 15 населени места – 15 села. Най-голямо е землището на с.Кайнарджа (44 929,006 дка), а най-малко това на с.Давидово (8 939,477 дка). Независимо от тези различия, средната площ на землищата в община Кайнарджа е 22 800 дка е по-голяма от средната за страната (~ 20 000 дка), което потвърждава, че общината разполага със значителен териториален ресурс. Средната й гъстота от 4,39 селища на 100 кв.км е по-малка от средната гъстота за страната (4,8). Дължината на пътната мрежа в общината е 115 км. Гъстотата на изградената пътна мрежа (ІV клас) е 0,253 км/км2. За селищната структура е характерно че почти всички села се навързват на второкласния път Е-21 (Силистра-Добрич-Варна), като само с.Средище е разположено на него. Той се явявя като гръбнак на селищната структура. Най-отдалечни са селата Кранево на 18 км и на 16 км е с.Голеш. Останалите села са на 2-5 км от пътя, като до селата Посев, Попрусаново, полковник Чолаково, Голеш, Добруджанка, Краново и Зарник се стига през други села, но разстоянията не са по-големи от 5 км. 
За гъстотата на селищната мрежа е показателен и проксимитета й (средното разстояние между населените места) от 18,22 км, който обаче варира от 2 км (Войново- Е-21) до 18 км (Краново-Кайнарджа-Е21). Важно е да се отбележи, че селата са с пряка връзка с център на съответното кметство. Общинския център е на 4 км от второкласния път. Всички селища от общината са достъпни от общинския център в рамките на тридесет минути. Населението не е съсредоточено в общинския център, който има по-малко жители от селата Голеш и Средище. Балансът на площа на населените места е представен в таблица съобразно данните от общия баланс на земята:
Динамиката на населението на населените места за периода 1975 – 2012 г. е показана на долната таблица с процентно изменение през 2012 спрямо 2010 г.:
До 60-те години на миналия век общо взето всички населени места са слабо увеличавали или задържали нивото на населението си. Оттогава селското население започва да намалява поради миграцията към градовете. Населението на общинския център - с.Кайнарджа в разглеждания период има непрекъснат спад. Населението на останалите селата показва трайна тенденция на намаление, като при някои тази тенденция не е толкоз силна (20-36%) – за селата като Войново, Давидово, Полковник Чолаково, Посев и Светослав. Села с брой на население под 30 жители като Стрелково, Попрусаново, Каменци и Господиново се обезлюдяват. Селата Добруджанка и Краново имат силно намаляване спрямо 2005 г. Встрани от този процес остават селата като Голеш, Средище и Зарник, които имат увеличение на населението. Административната структура е определена съгласно закон възоснова на административният статут, населението и периодът на възникване на населените места в общината. Справки по закона се правят когато има промяна в характеристика (население, функционален тип, кодове или ТСБ) или при промяна в АТУ. Освен тези данни в тях се съдържат и името (ако има промяна), надморска височина, брой население към съответната дата, документа на основание, на който се въвежда или променя нещо в справката. Всяка промяна се регистрира като справка. За село Кайнарджа тези справки са 14 на брой за период от 1978 г. до 2012 година. В по-обобщен вид е представена таблица с промените в административната структура. Тази таблица дава представа, че в различни периоди от развитието си село Кайнарджа е било в границите на България или Румъния, в Русенски окръг или Силистренски, в област Разград или област Силистра. Тази голяма мобилност на „администрацията” също дава свойто негативно отражение в развитието на община Кайнарджа.
На следващата таблица е показана категоризацията на населените места:
Обособени са четири кметства, шест кметски наместничества и 4 населени селата са прикрепени към кметства на с.Средище (3) и с.Посев (1). Управлението се осъществява от един кмет на община, един заместник-кмет на община, двама кметове на кметства и 8 кметски наместници. Структура по големина на селищата. Населените места в община Кайнарджа се групират според броя на жителите си към 2012 год. както следва:
За структурата на селищната мрежа по големина на населените места най-характерното е преобладаващият дял на малките и много малките села. Наличието само на малките и много малките села свидетелства за отражението на остаряването на населението на общината и депопулацията й върху селищното развитие. Трябва да се отбележи също така, че територията на землищата на много малките села представляват 68,90 % от общата територия, на малките села – 3,09 %, на средните села - 13,12 % (общинския център) и на големите села - 17,23 %. Следователно продължаването на тенденцията за обезлюдяване на територията поставя въпроса за съхраняване в стопански оборот на поземления ресурс на тези села, който е основата на селскостопанското развитие на общината. 7.2. Функционални характеристики и връзки на населените места Анализът на функционалните характеристики на селищата в общината, измерени с набора и нивото на развитие на жизнедейностните функции (количествено и качествено) в отделните й населени места е направен по отношение на предлаганите от тях комплексни условия за обитаване, възможностите за трудова реализация, за образование на подрастващите и за здравна помощ. На базата на подадената статистическа информация за заетостта на ниво населено място и за ежедневните трудови пътувания, основните междуселищни функционални връзки са изведени данни, както и на анализа на структурата на основните обслужващи дейности. Трудовите ресурси се обуславят от броя на населението и неговото механично движение. Най-голям дял за формиране на трудовите ресурси се пада на населението в трудоспобна възраст (16-59 г. жени и 16-62 г. мъже). В община Кайнарджа трудоспособното население, според данни на НСИ за 2011г, възлиза на 3 172 души (мъже 1697 и жени 1475). Основната част от населението в трудоспособна възраст не се намират в общинския център, което не е характерно за общини от този район и функционален тип. Най-много има в с.Средище (922 или 29,07%), в с.Голеш (890 или 28,06%), с.Кайнарджа (400 или 12,61%) и с.Зарник (324 или 10,21%), което прави 2536 души или 79,95%, докато останалите населени места са с 636 души или 20,05%. Навсякъде мъжете са повече от жените. В общината се наблюдават негативни демографски процеси, които се обусловят от общото застаряване на населението /и на страната/, спад на раждаемостта, слаб естествен прираст, миграция на млади хора към по-големи градове в страната или към други държави. Причините са комплексни, но най-голяма е тежестта на факторите: недостиг на работни места, ограничена възможност за реализация, ниско заплащане на труда. На лице е механичен отлив както от селата, така и от общинския център. Групиране на селищата по функционални характеристики е направено експертно и подлежи на проверка и евентуално коригиране в процеса на изработване на ОУПО. Очертани са следните четири групи: Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||