Изработване на проект на общ устройствен план на община кайнарджа

Жилищата в общината са 2511, т.е. едно жилище обслужва 2,2 души. В общината има много свободни жилища, най-вече в малките села, където населението е предимно в нетрудоспособна възраст. Общинските жилища са само 10 на брой. Това са къщи, закупени от общината за настаняване на учители. Те се предоставят за ползване под наем. Останалите общински имоти се дават под наем за търговски цели. Преобладаващата част от жилищните сгради са с масивна конструкция. Всички жилища са електрифицирани и водоснабдени, а канализацията не е осъществена. Жилищното застрояване остава да е малоетажно, като преобладава традиционната едноетажна добруджанска къща. Само къщите, строени през 70-теи 80-те години на миналия век и след тях, са дву- и триетажни. За жилищния фонд в селата е характерен относително високият процент на многостайните жилища. Благоприятни са и показателите за жилищна задоволеност. Като се отчете прогресивно намаляващото население, степента на задоволеност със жилищна площ не е нарастнала, но не за всички населени места. Ромите и хората от други, различни от българския, етноси в общината са 69,5 % от населението (по данни на НСИ за 2011 г.). Единственото населено място от всички 15 села в общината, в което част от жителите се самоопределят като роми е с. Средище. Къщите са едноетажни, и в голяма част от тях връзката със системата за канализация не е изградена. Често в една къща живеят няколко семейства, обикновено с две или три деца.

Селата разполагат със значителни по квадратура обществени озеленени площи, но като правило поддържането им, с много малки изключения, е крайно неудовлетворително.

Всички населени места разполагат със собствени гробищни паркове – в някои случаи отделни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Част от тях се нуждаят от по-добро благоустрояване.

Като неудовлетворително се оценява почистването на коритата на деретата.

Подробният анализ на състоянието на селищната мрежа и на формиращите я населени места, изявените проблеми и изводите, мотивират следните устройствени изисквания към ОУП на общината:

- да се създадат устройствени условия за постепенно преодоляване на диспропорциите в селищното развитие спрямо другите общини в областта и съседните;

- да се стабилизира селищната мрежа, като се основава на предимственото развитие на опорните селища, като едновременно с това се създават условия за реализиране на специфичните потенциали за развитие на всяко от селата. Под потенциал на развитие на населените места следва да се оценяват както наличните ресурси за селскостопанско производство, други традиционни стопански дейности, присъствието на обекти на материалното и нематериално КИН, природни забележителности, неизползван сграден фонд, свободни урегулирани поземлени имоти, така и възможностите за поемане на нетрадиционни функции – съвременни технологии за преработка на селскостопански суровини, туристическа инфраструктура и др.;

- важна задача на ОУПО е да обоснове и защити потребностите от териториално развитие на всяко село и да определи новите му граници, независимо, че сумарната селищна територия, с която разполагат селата, е много по-голяма от средната за страната. Основен резерв за териториално развитие следва да се считат инфраструктурно осигурени терени, потребността от чиято първоначална функция е отпаднала, както и прилежащи нискокатегорийни земеделски земи, с теренни и геоложки характеристики, подходящи за застрояване и за инфраструктурно обзавеждане. При това трябва да се определят диференцирано терени за разширение на жилищните зони, за производствени и други стопански дейности, за обслужващи функции. Да се изследва възможността за вкарване в регулация на жилища, построени в поземлени имоти. В селата с значителен неизползван остарял жилищен фонд може да се предложи и промяна на предназначението на част от жилищната им в зона за нежилищни нужди, т.е ОУПО трябва да реши проектното площоразпределение на всяко населено място и да осигури конкретно териториално насочване на съответните програмни предвиждания на Общинската програма за развитие;

- формулиране на принципни предложения за използване на освобождавания сграден фонд от закриване на училища и други обществени сгради за разширяване на спектъра от функции на съответните селища;

- определянето на перспективното развитие на отделните населени места не следва да се извършва въз основа не на демографската прогноза, а на базата на капацитета на териториите, при спазване на оразмерителните параметри за отделните устройствени зони и територии;

- да се предвиди за всички (до)изграждане или реконструкция на инженерната инфраструктура, осигуряване на необходимите за развитието им количества енергия и вода, благоустрояване и комунално обслужване, изпълнение на мероприятия, осигуряващи ненарушаване екологичната обстановка, вкл. изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води;

- да се определи устройствен статут на местностите със земи по § 4 на ЗСПЗЗ, ако има на територията.

- да се определят подходящи локализации за бъдещо формиране на селищни образувания за нуждите на:

• 
  туризма (обекти на специализираната туристическа инфраструктура – ловен туризъм, селски туризъм и опознавателен);
  
• 
  обслужващата селскостопанска инфраструктура (складове, временни тържища, бази за растителна защита и др.); оранжерии и др.;
  
• 
  преработваща (хранително-вкусова) промишленост, микропредприятия и др.;
  

- да се предвиди развитие на социалната и техническата инфраструктура и благоустрояване на населените места, както с оглед стабилизиране на селищната мрежа и балансирано териториално развитие, така и за увеличаване привлекателността им за практикуване на форми на алтернативен туризъм. За целта ОУПО да проучи възможностите и да предложи подходящи локализации на обслужващи ядра в извънселищни територии;